Е, това е гостито при майка ми- нож с две остриета. 
Хем хубаво и отморяващо, хем, после всичко ми излиза през носа накуп!
Толкова бях горда от постижението си да науча Лора да заспива, щом я сложа в леглото и затворя вратата на спалнята зад себе си, и всичко рухна в един миг.
Всичко идва от Великденското ни гостуване при нашите.
Трудно и беше да заспива сама там- ново място, ново легло, не беше ходила там от 9 месеца, а и едва ли си спомня нещо от тогава.
Проявих разбиране и не я оставяхме сама. Даже тати се постара да заспива Лори там всеки път, хванати за ръчичка един за друг.
Естествено не съм очаквала, че щом се върнем тук и всичко веднага ще си тръгне по старому. Но не съм очаквала и такъв истеричн отпор от нейна страна.
При всяко слагане за сън то е рев, то е истерия, тръшкане, прескачане на решетката на креватчето и пр. Идва при нас ревяща и сополива в хола, секунда след като изляза от спалнята.
Даже се зарекох, че ще я оставя един следобед, та ако ще до 4 часа да се къса, пък да видим дали няма да заспи.
Е, да ама- не- скъса се от рев- 2 часа и половина по часовник. Аз я слагам, тя става и рева. Аз упорито продължавам и така до безкрай. Баща и като по милозлив, пак отиде при нея в спалнята и тя заспа до 3 мин.
Даже беше стигнала до там, че я намираме права на стола в спалнята, подпряна и спи. Подгъва краката и ще падне всеки момент, но при опита ми да я сложа в леглото всичко започва с пълна сила от начало
Чудя се сега има ли смисъл да мъча детето или просто е някакъв период? Ще отмине ли, или да не хабя надежди напразни?
Освен всичко друго пречи на батко си вечер да заспи. Той заспива в 9,30, тя продължава рев до 10ч. само и само някой да стои при нея..
Хем хубаво и отморяващо, хем, после всичко ми излиза през носа накуп!
Толкова бях горда от постижението си да науча Лора да заспива, щом я сложа в леглото и затворя вратата на спалнята зад себе си, и всичко рухна в един миг.
Всичко идва от Великденското ни гостуване при нашите.
Трудно и беше да заспива сама там- ново място, ново легло, не беше ходила там от 9 месеца, а и едва ли си спомня нещо от тогава.
Проявих разбиране и не я оставяхме сама. Даже тати се постара да заспива Лори там всеки път, хванати за ръчичка един за друг.
Естествено не съм очаквала, че щом се върнем тук и всичко веднага ще си тръгне по старому. Но не съм очаквала и такъв истеричн отпор от нейна страна.
При всяко слагане за сън то е рев, то е истерия, тръшкане, прескачане на решетката на креватчето и пр. Идва при нас ревяща и сополива в хола, секунда след като изляза от спалнята.
Даже се зарекох, че ще я оставя един следобед, та ако ще до 4 часа да се къса, пък да видим дали няма да заспи.
Е, да ама- не- скъса се от рев- 2 часа и половина по часовник. Аз я слагам, тя става и рева. Аз упорито продължавам и така до безкрай. Баща и като по милозлив, пак отиде при нея в спалнята и тя заспа до 3 мин.
Даже беше стигнала до там, че я намираме права на стола в спалнята, подпряна и спи. Подгъва краката и ще падне всеки момент, но при опита ми да я сложа в леглото всичко започва с пълна сила от начало
Чудя се сега има ли смисъл да мъча детето или просто е някакъв период? Ще отмине ли, или да не хабя надежди напразни?
Освен всичко друго пречи на батко си вечер да заспи. Той заспива в 9,30, тя продължава рев до 10ч. само и само някой да стои при нея..
При баба й вероятно е спала на обикновенно легло. И сега решетката е тази, която я отвращава от леглото й. 
, докато малкият се унася....
Пак уговорки, молби, кандърми - същия резултат. Накрая си лягаме и ние с баща му и заспива и той.
Тези малчугани 
- опасна работа.Смятам като порасне още малко, че ще отмине този период и всичко ще си дойди на мястото 
Последствията бяха най-разнообразни- разваляне на дисциплината, трудно заспиване, напишкване, тръшкане, регресиране към стари навици и пр. Всеки път отнемаше известно време, докато нещата се върнат в релси. Трябва да сте настоятелни и да не губите надежда. С времето "пораженията" намаляват 
. Мноого е обсебващо така. 
