Щом делото е АНД - административнонаказателно, то предмет е било само и единствено НП.
Последващите действия - като връчване, влизане в сила, изпращане на НАП за принудително събиране на вземането - си остава извън предмета на делото и няма как да бъдат обхванати от решението по него.
Връчването/съобщаването на НП няма нищо общо с неговата законосъобразност. Това е действие, следващо самото издаване на НП.
Дори да има нарушение при съобщаването на НП, то няма как да се отмени като незаконосъобразно самото НП, именно защото съобщаването е СЛЕД издаването на НП.
Пак има много неясноти по поставения казус...
Последващите действия - като връчване, влизане в сила, изпращане на НАП за принудително събиране на вземането - си остава извън предмета на делото и няма как да бъдат обхванати от решението по него.
Връчването/съобщаването на НП няма нищо общо с неговата законосъобразност. Това е действие, следващо самото издаване на НП.
Дори да има нарушение при съобщаването на НП, то няма как да се отмени като незаконосъобразно самото НП, именно защото съобщаването е СЛЕД издаването на НП.
Пак има много неясноти по поставения казус...
Глупости, второто изречение е абсолютно невярно!
След като съда е допуснал жалбата и е провел заседание, значи е счел, че е подадена в срок ( 7 дневен след връчване на НП).
Т.е НП, издадено на 07.04. 2014 г. се явява връчено след повече от 3 години от датата на извършването ( съставяне на АУАН на 28.03.2014 г.).
Освен изтекла двугодишна давност, имаме изтекла и абсолютна давност ( 3 години) от датата на извършване. , изтекла на 28.03.2017 г.
Ето едно отлично решение на подобен казус с връчено след четири и половина години НП на РС Габрово.
http://www.court-gbr.com/01704509/07612010.htm
"При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че са налице основанията за отмяна на наказателното постановление поради изтекла давност за търсене на административно наказателна отговорност.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите от общата част на НК. Обстоятелство изключващо отговорността е давността. Чл. 80 и чл. 81 от НК уреждат института на абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. Извършителят на административно нарушение не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление. Според чл. 80 ал.1 т.5 от НК и чл. 81 ал.3 от НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на абсолютната погасителна давност от три години.[/u]
В конкретният случай административно наказателното производство е започнало с установяване на административното нарушение, за което е съставен АУАН и в последствие издадено Наказателно постановление, извършено на 16.08.2005г. Предвид датата на извършване на нарушението 16.08.2005г. и съответно констатирането му в деня на извършване на нарушението, абсолютната давност на административно наказателното производство се явява изтекла на 16.08.2008г. и са налице основания за прекратяване на административно наказателното производство.
Освен вече посоченото, следва да се отбележи, че в разрез с правилата по ЗАНН и по-специално чл. 58 ал.2 от ЗАНН, административно наказващият орган повече от четири години от датата на издаване на наказателното постановление не е връчил същото, като липсват каквито и да било данни жалбоподателят да е бил търсен и да не е намерен и това да е препятствало връчването на наказателното постановление. Но дори и да е било така, жалбоподателя, да не е бил намерен на адреса, наказващият орган е следвало съобразно предвидено от закона, да отбележи това обстоятелство върху наказателното постановление и то да се счита връчено. Налице е в случая бездействие на наказващият орган, не оправдано по никакъв начин."
