И мен ме натоварва а масово хората са такива дори на млади години..
- Публикувана: 6 юли 2017, 12:31 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2018, 17:23 ч.
Неприятно ми е....?
Първото нещо, за което се сетих, е някой да ми навлиза в личното пространство - независимо дали е добронамерено или злонамерено; харесвам дистанцията.
Това е едно от най-неприятните неща и за мен, даже бих казала, че ме вбесява. Независимо дали някой ще се бърка в мои лични работи, или някой ще се залепи за мен в супермаркета, само за да види нещо. И неграмотните хора са ми неприятни. Също и тези, които вечно плачат за внимание, говорят само за себе си, не изслушват и се смятат за център на вселената. Неприятно ми е, когато видя родители да се отнасят зле с децата си. И още много, но се старая да игнорирам, което не мога да променя.
Не обичам някой да ми дава зор, като ми намира варианти. Например :
- Хайде да се видим на кафе?
- Не мога.. в момента ми е малко натоварено. Имам ангажименти с детето - ставам в 7, за да я водя, после я взимам от спортно училище и бързам да се прибера, за да сготвя и т.н.
- Не можеш ли да станеш в 6:30ч и да се видим за малко - на ранно кафе?
Това е просто един пример. Много ми става неприятно до степен, че този човек рязко ми опротивява. Може би погледнато от друга гледна точка, не бива да се дразня на това, но мразя някой да ми дава варианти на нещо, което би ме натоварило.
- Хайде да се видим на кафе?
- Не мога.. в момента ми е малко натоварено. Имам ангажименти с детето - ставам в 7, за да я водя, после я взимам от спортно училище и бързам да се прибера, за да сготвя и т.н.
- Не можеш ли да станеш в 6:30ч и да се видим за малко - на ранно кафе?
Това е просто един пример. Много ми става неприятно до степен, че този човек рязко ми опротивява. Може би погледнато от друга гледна точка, не бива да се дразня на това, но мразя някой да ми дава варианти на нещо, което би ме натоварило.
И аз не обичам да ми дават зор. Ама хич! Но описаното е по-скоро предложение, отколкото даване на зор. Е зависи как го приемаш. Просто не се връзвай толкова, някои хора просто не могат да преценят какво и как да кажат или пък са пълни егоцентрици и си мислят, че "трябва". Другият път просто кажи, че моментът не е подходящ и ще се обадиш когато ти е удобно.
Точно имам такъв случай. Имам приятел, който всяко лято идва в България и винаги отделям доста време да се видим, дори да пътуваме, изобщо размествам програми и ставам на маймуна, но да кажем че идва рядко, така че ок.
Обаче тази година видях, че е пристигнал и му писах, че пътувам след седмица, а междувремено ми е супер натоварено, и да се видим като се върна, но бях застреляна с въпроса “ама все пак трябва да ядеш, нали?” После се оказа, че няма предвид само вечеря, а има и други идеи, ходене на Витоша, разни забавления, общо ден и половина, при положение, че аз открих разговора с това, че нямам никакво време.
Не, че е края на света, мога да откажа, но ме подразни настояването точно сега да се видим. Май съм разглезила някои хора около себе си и те приемат за даденост, че съм на разположение.
Аз си работя от вкъщи и някак хората приемат, че винаги мога. Което принципно е така, но често стоя до срещнощ, ставам в тъмни зори и се изнервям, че закъснявам с нещо, само защото не съм могла са откажа някоя глупост. Включително да пазарувам на съседка, да изслушвам с подробности флиртовете на приятелки, да стана домоуправител, да се грижа за 99% от нещата в къщи...
Май се дразня на себе си най-вече. Трябва спешно или да си наема офис или да се науча да отказвам.
Обаче тази година видях, че е пристигнал и му писах, че пътувам след седмица, а междувремено ми е супер натоварено, и да се видим като се върна, но бях застреляна с въпроса “ама все пак трябва да ядеш, нали?” После се оказа, че няма предвид само вечеря, а има и други идеи, ходене на Витоша, разни забавления, общо ден и половина, при положение, че аз открих разговора с това, че нямам никакво време.
Не, че е края на света, мога да откажа, но ме подразни настояването точно сега да се видим. Май съм разглезила някои хора около себе си и те приемат за даденост, че съм на разположение.
Аз си работя от вкъщи и някак хората приемат, че винаги мога. Което принципно е така, но често стоя до срещнощ, ставам в тъмни зори и се изнервям, че закъснявам с нещо, само защото не съм могла са откажа някоя глупост. Включително да пазарувам на съседка, да изслушвам с подробности флиртовете на приятелки, да стана домоуправител, да се грижа за 99% от нещата в къщи...
Май се дразня на себе си най-вече. Трябва спешно или да си наема офис или да се науча да отказвам.
Не обичам някой да ми дава зор, като ми намира варианти. Например :
- Хайде да се видим на кафе?
- Не мога.. в момента ми е малко натоварено. Имам ангажименти с детето - ставам в 7, за да я водя, после я взимам от спортно училище и бързам да се прибера, за да сготвя и т.н.
- Не можеш ли да станеш в 6:30ч и да се видим за малко - на ранно кафе
- Хайде да се видим на кафе?
- Не мога.. в момента ми е малко натоварено. Имам ангажименти с детето - ставам в 7, за да я водя, после я взимам от спортно училище и бързам да се прибера, за да сготвя и т.н.
- Не можеш ли да станеш в 6:30ч и да се видим за малко - на ранно кафе
Брутално!!!
Подобно нещо и на мен се случи:
- Хайде днес да се види на кафе. /Денят е неделя, времето е по обяд точно/
Отговарям, че имам гости и не мога, самата истина. Следва въпрос:
- А кога ще си ходят?
Lucy in the Sky with Diamonds, научи се да отказваш и да казваш "не". Това че работиш от вкъщи не е довод някой да разполага с ТВОЕТО време. 
За да не съм офтопик. Последно неприятно усещане – когато се разхождам из парка да срещам просещи хора, както и пияни-заляни чужденци, които спят по пейките и под дърветата.
За да не съм офтопик. Последно неприятно усещане – когато се разхождам из парка да срещам просещи хора, както и пияни-заляни чужденци, които спят по пейките и под дърветата.
Много е смешно, когато си кажа сама на себе си - аз не мога да отказвам, защото разбрано в погрешния контекст е смешно. Но наистина е така - просто трябва да се отказва. А аз - все някой да не ми се разсърди или да не го нагрубя - правя нещо, което точно в този момент не ми се прави. По-скоро обаче се чудя, не толкова как да отказвам, а как да се справям с такива хора, които от 10 кладенеца вода ще ти донесат, за да ти обяснят как можеш!!
Така преди време мои близки ме бяха помолили да ги закарам на лекар, когато имам възможност. Точно тогава имах много натоварена програма, но в един момент видях прозорец и им се обадих. Страхотно мрънкане, че нямат време да се приготвят. Казах им, че все пак имат един час, в който спокойно могат да се подготвят. Приеха, но с толкова сърдит вид, като се качиха в колата, чак сълзи имаше в очите им... Оказа се, че съм права, защото после цяла седмица нямах това време, но хем правиш услуга, хем те изкарват и виновен.
Неприятно ми е,че днес отново допуснах един неприятен човек да ме ядоса и разстрои.Не се случва много често,но въпреки това ме е яд на мен самата.В такива моменти се чувствам жалка и незначителна и не виждам смисъл в нищо.Защо съм се родила такава,животът ми е направо провален от това!
Неприятно ми е,че днес отново допуснах един неприятен човек да ме ядоса и разстрои.Не се случва много често,но въпреки това ме е яд на мен самата.В такива моменти се чувствам жалка и незначителна и не виждам смисъл в нищо.Защо съм се родила такава,животът ми е направо провален от това!