ПК и след финала/Илкер Калели, Бурчин Терзиоулу & колеги- новини, проекти, изяви

Ха, ха, права си, че не може човек да си представи Бурчин и Илкер, тези съвременни млади хора, увити с пешкири и чаршафи. 


Привет на всички!

Днес вече започвам със сериалчето на Али и после ще споделя дали ми е харесало.

И аз му се каня на сериала с Али. С първия епизод отчете добър рейтинг, особено сред интелигенцията, където бе първи с 5%. КаналД обаче имат да започват още седем нови сериала и ако не спрат "Опасни улици" и "Мерием", се опасявам, че "Подай ръка, любов" ще го спрат набързо, за да започне някой от новите проекти на Елчин, Енгин или Кенан. Което е много жалко... Вероятно и новият сериал на Джелил (Зюлфо) ще има тази съдба.
Иначе според мен Бурчин и Мерт си отиват. Чакам и нейния сериал с нетърпение, въпреки че проектите на Ay Yapim никога не са ми харесвали. Дано този да бъде изключение.

Привет на всички!

Ради, виж какво изпрати Рени току-що.
Цитирам "... сега прочетох в Туитър, Бурчин нямало да играе в "Малки убийства", а Гьокче Бахадър.
Ето източникът: "
http://www.medyatava.com/haber/ufak-tefek-cinayetlerd..

Направо съм супер изненадана в последния момент, честно.
Какво ли ще е станало изведнъж?

Тъкмо и аз затова влизам. Пише, че Гьокче ще играе главната роля в "Малки убийства", а Бурчин по собствено желание напуска. Същото било станало и с марката Глис, които заменили Бурчин като рекламно лице с Гьокче, която е бивше гадже на Илкер. В последните изречения пише за някакви планове за сватба или аз не схващам.   Ванко, ако наминеш, ще сме благодарни на по-точен превод

http://www.medyatava.com/haber/ufak-tefek-cinayetlerde-burcin-te … ash.2IV2baP1.uxfs

П.П Сещам се, че и преди се споменаваше името на Гьокче като потенциално попълнение към четирите главни героини. Да не би това да е причината Бурчин да напусне? Може би не иска да играе с бившата на Илкер Въпреки, че с Бегюм Биргьорен са в не лоши отношения, даже май по едно време джиткаха заедно. Нямам представа. Жалко. Проекта изглеждаше обещаващ. Надявам се скоро да гледаме Бурчин в нещо друго. Пък, ако се окаже, че съм разбрала вярно и ще се женят, още по-лесно ще приема отсъствието й от проекта

От Бирсен, отговорила е на няколко въпроса на фенове в туитър- написала е, че Бурчин  била "Объркана"   и в крайна сметка решила да напусне. Не било заради нов проект, но понеже била добра актриса непременно щяла да се завърне с нещо

https://twitter.com/birsenaltuntas1/status/907293845901242374

Що за изказване Кво значи, че е объркана аджеба. Та те подписват договори за хиляди турски лири, с неустойки и т.н. За да напусне в последния момент, при все, че е подписала, името и беше обявено и т.н. не мисля, че "просто се е объркала"  

Не знам какво да кажа, Ради...
Според мен има нещо друго и то е лично, но Бурчин като една интелигентна жена предпочита да го спести. И ако наистина оттеглянето ѝ е поради някаква лична причина, значи не е за пред обществото.
Предполагам, че и тя може да направи някакво изявление в следващите дни, най-малко заради феновете си.

+1
Така, както се доверявам на избора й за проектите, в които да играе, така й се доверявам за тези, в които да не играе. С времето доказа, че умее да взима правилни решения. Едно от нещата, които харасвам и в нея, и в Илкер е, че ценят професията си, зачитат феновете си, но най-вече пазят личният си живот и личното си пространство. Щом така е решила, ще чакам да си хареса нещо друго, а защо не да си харесат  

Дано да си харесат, Ради! Аз от самото начало като чух Ay Yapim и Мерич, хич не ми хареса, ама заради Бурчин щях да гледам. Според мен Бурчин неслучайно не взе участие в клипа на StarTV и това нейно решение не е внезапно, просто сега го обявяват. Само ме е яд, че си направиха реклама на неин гръб. И все пак дано проектът да е успешен.

Eeee, изненадахте ме с тази новина.

Обаче и без това не ми се гледаха Малките убийства, така че даже не съм нещастна.
Искам нещо друго за Бурчин.
И аз не знам какво, ама по така.

Ех, с такова нетърпение чаках да гледам Бурчин отново...
И аз мисля, че причината е лична и искрено се надявам да не е нещо лошо.

Момичета, ето я фотосесията на Бурчин

Neolita, аз също много я чаках, но пък го приемам, че е за добро.
Продължавам да се доверявам на преценката ѝ и ще видите, че няма да съжаляваме.

Страхотна е Бурчин в клипчето от фотосесията.Саше, мерси :*
Да ви кажа нещо по повод на отказа на Бурчин от сериала. При рускините една от върлите й фенки, която е админ на няколко нейни фен стр. и винаги е източник на достоверна информация е споделила, че  Бурчин е отказала и игралния филм, който трябваше да снима. Според написаното от нея, Бурчин известно време щяла да си почива в професионален план, отменяйки вече поети ангажименти.Отказа й от сериала нямал общо с Гьокче, защото с нея били подписали след оттеглянето на Бурчин.
Надявам се,  ако това е вярно , причината да е нещо много хубаво в личен план.

Ради, ха дано!
Направо вече си чакам потвърждение на хубава новина .... в личен план.

Дай боже, много ще се радвам, аз я харесвам отдавна, още докато беше с Мурат, но с Илкер много ги харесвам и двамата. А дано... и да са живи и здрави!!!

Привет, привет!
Хайде и от мен дано! Дано е това, което първо си помислих

Сега, нося част от едно интервю на нашия главен психопат - Ехтем... който пак ме ядоса
Значииии, само като се сетя какви ги надроби....
Преводът е на Varna_2, за което благодаря и тук.

Интервю на сценариста на "Пойраз" и "Клетва" Етем Йозъшък


Не бях особено запален по писането. Провалих се първата година на изпитите в университета, а всички мои приятели ги приеха някъде. Аз останах сам в Измит и започнах да ходя често на кино. Изгледах всички филми, които се появяваха на екран. Взех си една тетрадка и започнах да си водя бележки, поставях точки на филмите. И така от нямане какво да правя, любовта ми към киното се задълбочи.  През 1995 г. отидох на гости на оператора Тунджай Четинсоу, който ми беше приятел. Бяха колеги от университета с Улуч Байрактар. Заедно отидохме на филмовия фестивал в Измир. Там гледахме „Отвъд облаците” на Антониони. Това беше моят момент на просветление. Докато вървяха финалните надписи, си казах „ Аааа...значи това било киното”. Бях смаян от видяното. Класическа драматургия, никакви диалози, но невероятно въздействащ.  Харесвах и филми като „Терминатор”,  колкото тези на Антониони. След това влязох във факултета по радио, телевизия и кино на университета в Мармарис. Разбрах, че само с гледане няма да стане, започнах и сериозно да чета. Всичките си пари давах за стари филми и списания за кино.Тогава амбицията ми беше да стана режисьор, а не сценарист. Но изведнъж започнах да пиша сценарии за късометражни филми. А съквартирантът ми от университетските години Ертан Куртулан пишеше по онова време сценария на  сериала „Диво сърце”. Той стана страхотен хит. Въобще беше златното време на сериалите.  Ертан беше не само мой приятел, но и наставник, учител. Тогава все още упорствах, бях си наумил, че ще ставам режисьор, непрекъснато правех снимки. Но парите за сметки не стигаха. След земетресението през 1999 нещата станаха още по-сериозни. Киното остана на заден план. Започнах да работя по разни учреждения, влязох в казармата. Когато се уволних, написах първия си сценарий и го пратих на един продуцент. Никога няма да забравя думите му „ Моля те, върви и си намери друга работа”. Бях на 27-28 години.  Човекът беше прав тогава. Сценарият беше лош, но не се отказах и продължих. Талантът и великата идея не падат ей така изведнъж от небето. Искам да го кажа много ясно.  Щом аз мога да бъда сценарист в Турция, значи всеки друг може. Просто човек трябва да чете много, да наблюдава много, да трупа впечатления, да работи здраво и да ги използва. Само тогава може да успееш. И най-доброто доказателство е, че след като беше отхвърлен първият ми сценарий, се срещнахме с шефовете на Focus Film  и започнах да пиша сценария на сериала „Риби, на които им е омръзнала водата”. Кратък живот имаше този проект. След него дойде „Ще ти издам една тайна”. Оригалната версия беше испанска, откупихме правата. Докато работех с Focus Film, написахме „Пойраз”, но все не получаваше зелена светлина. Отивахме в телевизиите, харесваха го, но след това непрекъснато чувах следното изречение „Това е проект за отбрана публика.”, „Лелите, които чистят лещата и фасула, няма да го разберат”, „Това е по-скоро сза експериментално кино”. Чувайки всичко това, целият ми ентусиазъм се изпаряваше. След това написах още един сценарий, той е за исторически сериал. Надявам се да го реализираме с Tims & B. Мога да кажа, че това е най-любимият ми проект . Вълнувам се даже, когато говоря в момента за него. Такава история не е разказвана досега. Ще бъде необичаен, нестандартен сериал. Разказва за годините на окупация. Да, вярно е, има много произведения, описващи този период. Последният успешен сериал на тази тема е „Ти си моята родина”. Но моят сценарий представя един друг свят. Не е концентриран само върху борбата срещу окупаторите. С огромно вълнение пишех и сценариите на „Пойраз” и „Клетва”. Иначе не става.  Досега не съм писал нещо, което да не ме е докоснало по някакъв начин, да не е събудило някакви емоции. Аз съм малко труден писател, бавно стават нещата при мен. Не се хващам лесно да пиша и не мога да пиша всичко. Продуцентите вече са свикнали с моя стил.  Наясно са какво бих направил, и какво не. Написах 82 серии на „Пойраз”. Правихме някои корекции в развоя на действието, но в общата, голямата картина. Отвъд това никой не ми се е месил. Имаше леки промени само в началото на трети сезон и в четвърта серия на първи сезон. И тв канал, и продуцентите ми имаха доверие. Сега по същия начин работя в „Клетва”. Разбира се, слушам продуцентите. Задължително имаме работни съвещания всяка седмица, анализираме последната серия.


Уважавам безкрайно зрителите, но не пиша сценариите си под тяхна диктовка. Тръгне ли сериалът, аз си упорствам, следвам собствените си идеи. Дори да не се хареса, дори да знам, че ще го спрат, си пиша моята история.  Другото ме кара да се чувствам нещастен.  Да следвам течението, по което ме тласкат зрителите, не е за мен. Да се инатиш също не е правилно. В крайна сметка ти правиш този сценарий за публиката.  Много е тънка нишката, свързваща сценариста и зрителите. Първо сключваш договор с тях. Тръгва сериалът и още с първата серия ти се обръщаш към тях и им казваш „Вижте, сега ще ви разкажа една история. Това са нейните герои, нейната атмосфера, нейният свят”. След като зрителя е казал „Добре, ще я гледам”, ти не бива да му изневеряваш, да предаваш доверието му.  Не бива да се сърдиш на хората, не бива да ги обиждаш или огорчаваш, но не  е редно и да ги слушаш. Има много странна връзка между публиката и сценариста. Тя е от типа мразя те- обичам те.  На мен ми е трудно да работя по друг начин. Кажат ли ми „Виж, бате, това страшно им харесва на зрителите, дай да караме така”, мен ме няма.
Разбира се, това е договор, споразумение между две страни.  Ти си сценарист, предлагат ти да развиеш някаква идея или да адаптираш чужд сериал. Трябва и ти да изкарваш пари. Казваш „Добре, ще го напиша. Ще спечеля пари, дано проектът да е успешен”. Всеки прави своя избор, всеки има своите предпочитания и аз ги уважавам. Но каже ли ми някой „ Виж, направи една такава история, любов, омраза, сълзи...Ще стане хит, ще видиш”, любезно се оттеглям. Проблемът е, че аз сам си харесвам историите. Не открия ли такава, която да ме грабне, не се получава.



/ПРОДЪЛЖАВА/