Кога се вика линейка?

За VIP-овете или добро или нищо!
Хората имат различен праг на болка и ниво на паника. Някои могат да извикат и за отрязан нокът.

Докато дойдат аз ще отида до болницата.

Съгласна с написаното от G&B.
yess...ами след като ги викат и за отрязани нокти, опърлени вежди, "колабрирали" и подобни.......
Линейка се вика при спешно състояние е това състояние, което е животозастрашаващо......ако си тежко пострадал и не можеш да стигнеш сам до болницата, ако има пострадал в безсъзнание, ако има обездвижване( кот инсулт или тежка травма,но не защото някой се е напили заспал някъде си или да си си навехнал пръста), ако е спряло дишането, сърдечна дейност, обилна кръвозагуба и подобни.
Болката сама по себе си не е животозастрашаваща....
Има състояние коварни и опасни, при които човек може да не се чувства толкова зле, но все пак това няма как да го каже и медик без изследвания.
Щом един човек има сили да вика, да скача на бой и да псува- не е спешен
За съжаление няма ясни стандарти  за спешна помощ приети в България, последните ..няколко министри така и не направиха нищо по въпроса.
Така че според повечето хора те винаги са спешни, по-спешни и най-спешни и си викат линейка. И за това много се злоупотребява.

Ами ако примерно аз съм при ''жертвата'' бих хващал колата и към болница, няма да ги чакам тях, но ако си сам тогава наистина биха помогнали.

За спешни случаи се вика линейка, а мигрената дали е такъв  

Може цяла вечер да се пише "ако" , ами ако жертвата е с травма на гръбнака и в момента, в който се премести остане парализиран/а за цял живот? Или ако пострадалия започне да повръща в колата и се задави и умре, ами ако има обилно кървене и не бъде овладяно адекватно преди да се транспортира? Линейките, колкото и да се бавят понякога по ред причини идват с медик, който малко или много си разбира от работата и има спешна чанта, в някои  линейки има оборудване и т.н.
Риск почели риск губи....всеки, които предприема нещо на своя глава си носи отговорността.
Има случаи, в които наистина по-бързия вариант е да не се чака линейка. Но винаги има "но" и "ако".
То нещо подобно- ако видиш горски пожар ще чакаш ли пожарна или сам ще го гасиш с риск за живота си? Или ако видиш да ограбват магазин ще чакаш ли полиция или ще се намесиш? Като ти гръмне бойлера сам или с майстор и т.н. и т.н......Има си хора обучени, хора с професии.аз предпочитам да се доверя на тях, отколкото на себе си, особено ако знам, че нищо не знам.

При катастрофи,падания от по височко ,сгазени от кола,валяк и т.н. се вика линейка.Не е хубаво да се местят ,че това може да ги доубие.Инсулт,инфаркт (ако изобщо някой ги разпознае) ,припаднали също се вика линейка.Ако са по-лекички може и да се закарат до болницата.То разтоянието от пострадалия до болницата е същото като от болницата до пострадалия.Ако му е писано да живее дали някой ще го закарате или линейка ще дойде  е все тая.
Преди години бях в спешното с баба ми.Тя с инфаркт.Изпращат мъж на около 50 г ,че не бил за там.Да ходи при личната.Роднините роптаят.Ама си тръгнаха.Човека пада отвън на паркинга.Връщат го на носилка и един доктор се метнал отгоре му и прави сърдечен масаж.Ми умря човека.Пред входа на Спешното.Та като ти е писано да мреш няма отърване.
Лично все си мисля,че ако отида сама ще стане по -бързо.Чакането и бездействието натоварват допълнително.

 

Пример: разговор пред спешен УНГ кабинет, линейка сваля циганин на средна възраст. Питат го от какво се оплаква: " Снощи изпих 2 литра вино и сега ми е предрезгавял гласа, та извиках бърза помощ". Спешен, нали?
Да добавя- същото важи и за посещения в спешни кабинети. Не е спешно оплакването в 12ч през нощта : "от 3 месеца ме боли кръста и понеже все нямам време да ида на личен лекар, а пък сега минавах оттука, та рекох да се прегледам"
а също и "преди време можех да си мърдам и двете уши, но от известно време само едното" и т.н, примери безкрайни и все от тоя род.

 
Един път чакам на светофар и спира една линейка в кръстовището, от нея изкача "душата" и вика "добре съм"...направила се била на припаднала( много го умеят) , за да я закарат до центъра.
Ооо, ами гнойните пъпки..който не е   имал достъп до спешните кабинети не е видял за какви простотии става дума.
За съжаление в болниците, пред болниците и в линейките неимоверно умират хора, все пак не е сладкарница. ( макар, че и там може да стане....)

Преди време виках линейка за баба ми,получила инсулт.Намерих я в безсъзнание на пода.Тогава бях на 15години,сама с нея.Като се обадих ме разпитваха дълго и въпреки,че обясних ситуацията ми казаха да я водя при ЛЛ нищо,че е в безсъзнание.След дълго обеждаване от една съседка,все пак пратиха линейка,но ми казаха да си я сваля,че няма да се качват чак до вторият етаж  Добре че други съседи помогнаха.
Ами ако имаше как,не бих викала линейка и в този случай.

Мигрената е много гадно нещо 
майка ми има(ше)  , на времето баща ми я е карал до медицински център да и бият с инжекция обезболяващо  и да и сложат с-ма 
Бих викнала линейка като в  случая на Мира Добрева ако няма кой да ме закара до лечебно заведение 

Добре де, как така линейки и спешни кабинети обслужват пресипнали гласове, болки в рамото и пъпки?

Нали била с приятелка? Има измислени таксита, градски транспорт и тн. Или се е помислила за много ВИП...
Брат ми, снаха ми и майка ми страдат от сериозни мигрени. Винаги си носят лекарства, знаят кога идва пристъпа и знаят какво да правят. И досега не са викали линейка затова. Снаха ми също понякога повръща.

Пише, че имала тремор и припадъци, в този случай бих извикала линейка.

Учудвам се, че са го качили 

И майка ми си има лекарства но понякога не помагат 
но пък инжекцията която и бият в клиниката винаги е действала и успокоявала 'пристъпа' .

Виках линейка при силна болка високо над стомаха зад гръдната кост, невъзможност да си поема въздух, с усещане, че някой ме е ритнал, но болката и натиска не намаляват,  повръщане.  БЯх с 4-месечно бебе вкъщи  и 5-годишно дете, в 1 ч. през нощта, не можеше да се ходи до болница. Дойдоха за 9 минути, мисля защото симпомите наподобяват инфаркт. Предполагам, че не се води спешност.

Не съм лекар, за да казвам какво е спешност, но мигрена знам, че не е животозастрашаващо състояние. Особено ако от години страдаш и си знаеш симптомите и какво може да те успокои. Защо просто не е отишла в болницата, вместо да вика линейки?
Именно, бият й инжекция в клиниката, а не в линейката.
Нали не си мислите, че ако е била спешна, е щяла да чака 12 часа? Аз съм ходила на лекар с неспешно състояние и съм чакала няколко часа. Приятел ходи със скъсано сухожилие - чака си и той по реда няколко часа, дадоха му обезболяващо и като му дойде реда решиха да го оперират още на сутринта.

Вероятно приятелката й не е могла да я носи по време на припадъците.

Аз прочетох, че  е припаднала ( ако е вярно, разбира се) в болницата. И пак не се занимали с нея, а най-трагичното било, че я сложили с наркомани в стая.  Ако съм на умирачка хич няма да ми пука къде са ме сложили. И две сестри по три пъти не могли да намерят вена. Честно казано вярвам единствено, че е имала силна мигрена с повръщане и и е било много лошо.

Само хора с мигрена знаят какво е 
и най-най-близките им.

Мохито вероятно не си стояла до снаха си и брат си когато са имали пристъпи , нали ?

Поради липса на стандарт за спешна медицина, за който слушаме вече твърде дълго и нищо черно на бяло. Засега остава принципът, че всеки, който се самоопределя за спешен, е спешен, до доказване на противното. А то става с преглед. Има наредба, в която пише, че който не се е оказал спешен след преглед, трябва да си го плати, ако иска да получи документация от прегледа. Прави ми впечатление, че "Пирогов" не дават никаква документация- вероятно във връзка със същата наредба.  

Не се знае какво е било положението в гетото и имала ли е избор линейката да не го вземе.

"Заради тремора и припадъците, не можех сама да стигна до линейката"
https://www.facebook.com/mira.dobreva/posts/10211590804184159

Явно е било преди болницата.

За абокатите обаче не е права, мен в бг болница ме измъчиха по същия начин. До специалист е, не бих обобщавала  

Моето мнение се припокрива. 

След всички статии и новини за лекари и сестри бити от цигани, за екипи нападнати от пияни, я смей да му кажеш, че няма да го качиш...те като ги качват ги бият, ако не ги качат ще ги убият.....
Мигрена и бъбречна криза не съм имала, но знам от близки че е страшно. Второто обаче със сигурност не се води спешно състояние, но пак се третира по спешност, както и тази драма с кърлежите, които също не са спешно състояние. Но иди обяснявай на българин, че не е прав.......особено, когато го боли или бърза.
Нещата са много по-сложни от това, което може да коментираме тук и за това трябва да си има закони, стандарти и да оставим специалистите да преценяват....( като от всяко правило си има изключение).
На запад има ясно установени алгоритми още при позвъняване на спешен телефон, не са на 100% ефективни, но работят. А тук често нещата опират до пари, връзки, заплахи, страх и т.н.

Ами то причини много да не ти напукат вените- от глезен и въртене, до колабирали вени, до некадърни специалист, стажанти или лош късмет.....

За съжаление много хора (лично мое мнение - в доста от случаите поради ниска здравна култура) викат линейки без да имат основание за това - за зъбобол, температура 38 градуса, мигрена, грипоподобни симптоми и други (лично разказани ми истории).
В същото време линейки не достигат и не могат да се отзоват навреме на повиквания за инфаркти, инсулти, катастрофи и животозастрашаващи състояния.
През последните месеци ми се наложи неколкократно да прекарам часове в спешните отделения на няколко болници (мога да напиша доклад за спешните отделения на Пирогов, Окръжна болница, Военна болница и МВР болница).
За няколко часа в Окръжна болница бяха докарани над 5-6 прекалили с алкохола... някои от тях буйстващи и агресивни. Един от тях ме нападна след като се посъвзе и реши да си тръгва. Пуснаха го, излезна от залата, аз чаках, охраната пушеше навън. Ако не беше мъжът ми, сигурно пияният щеше да ми счупи ръката. А някъде някой в това време вероятно е чакал линейката, която го докара...
Не мога да коментирам конкретния случай с Мира Добрева, защото не знам каква е реално ситуацията. Предполагам тя е интелигентен човек и не би извикала линейка без да има основание за това.
В същото време обаче смятам, че има доста случаи, в които линейки биват пращани при по-маловажни случаи, а по-тежки състояния биват неглижирани и оставяни да чакат с часове.
Конкретно по въпроса - викала съм няколко пъти линейки - зверска бъбречна криза на мъжа ми без възможност да помръдне от болка (нямаше как да го придвижа пет етажа без асансьор и да го закарам до болница), два силни неовладяващи се кръвоизлива на малката дъщеря (впоследствие се оказа, че страда от синдром, който пречи на кръвосъсирването) и един температурен гърч, който направи на морето с изпадане в безсъзнание, анафилактичен шок, който аз направих (не дочакахме линейката, съпругът ми успя да дойде преди нея и да ме занесе до болница), вероятен инсулт на баба ми (падна, загуби съзнание за дълго време, беше на 90 години) - линейка не дойде.

Не знам дали е заради наредба, но няма толкова лоши епикризи като Пироговските. Синът ми пострада в катастрофа преди година и половина. Беше с опасност за живота заради кръвозагуба, опасност от загуба на крака, поредица операции, дълъг престой в болницата. Благодарна съм на лекарите, че успяха да го спасят и да спасят крака му, но... изписаха го с 39 градуса температура, която не се повлияваше от нищо в продължение на 10 дни, след седмица взехме епикризата, в която не пишеше почти нищо: "Постъпил със счупен крак, опериран, изписан с подобрение" - няма резултати от изследвания, няма описана кръвозагуба и животозастрашаващо състояние, няма описано кръвопреливане, няма и дума, че го изписаха колабиращ и с температура.  И това не е по вина на медиците. Вината е в системата и администраторите.

То и от чисто човешка гледана точка бременни и деца са с предимство ако чакат за един и същ кабинет, ама колко хора ще си отстъпят мястото.
В осмия месец бях като ни блъснаха на магистрала на влизане в града. От адреналина в началото не усещах нищо, още повече този, който ни блъсна избяга.....дълго време чакаме патрулка и мислех, като дойдат и приключим да отидем до спешното да се прегледаме( все пак да се уверим ,че бебето е добре ), Но започнаха контракции....полицаите извикаха линейка, която дойде след повече от 40 мин. В последствие  се оказа, че 1во обаждане до 112, са ме описали като жена с болки в корема, но не са регистрирали, че съм бременна( дали полицаите не са казали или от 12 не са разбрали....) Обадихме се втори път да питаме колко ще се бави линейката, ако трябва с патрулката да ме карат, че контракциите станаха регулярни на няколко минути. Тогава линейката дойде супер бързо, защото предали на на екипа, че раждам в колата, която била обърната  по таван в канавката.....иди разбери къде е проблема в предаването на информацията....
Всеки си има болката и тя е реална за него и близките му, Факт, че се обслужват множество неспешни по спешните отделения и кабинети и накрая агресията пак се изсипва върху тези, от които зависят здравето и живота ни, а не върху тези които им пречат да си вършат работата.....всяко стадо си има своята мърша, не е редно всички да са по общ знаменател. И няма как да очакваме от страдащите да подхождат с разбиране, винаги ще има недоволни, някак как да бъдат спасени всички.....

Ето го оригиналният текст на Мира Добрева. Сами преценете!
Много пъти съм била свидетел на пристъпите на снаха ми,, понякога я държи два-три дни.
Деца и бременни не са с предимство - с предимство са тези пациенти, които са със сериозен здравословен проблем, с високо ниво на спешност. Може и 20 годишен да е на крачка от смъртта - нима бременна с хрема ще мине пред него?


В Италия съм с една приятелка. И една неприятелка - мигрената.
И двете често пътуват с мен, но втората е неканена, непредвидима и мъчително болезнена. За съжаление, ме спохожда често и за радост - в България. Защото тук, в Рим, могат да си мечтаят за нашия Пирогов. По-скоро за компетентността на лекарите там, познанията им, та дори за разбиращия поглед, който след нощно дежурство получава 16 лева, та може и да е малко навъсен...на тези тук не им знам заплащането, обаче им разбрах абсурдите, които, дори на фона на нашето объркано здравеопазване, ми се струват великански.
Първият абсурд беше от екипа на спешната помощ, който, да, дойде за 10 минути с чисто нова и мечтано оборудвана линейка, обаче... за мигренозните пристъпи и техните симптоми се наложи да им обяснявам аз - доколкото можех, защото болката е блокираща, освен това придружена с многократни повръщания, от които парамедиците останаха много учудени. Заради тремора и припадъците, не можех сама да стигна до линейката и се наложи да ме сложат в количка. Получих нов позив за повръщане, но не това щеше да ме задуши. Просто жената от екипа държеше главата ми назад така, че се давех в собствените си стомашни сокове. Добре, че някакви силици ми бяха останали, та успях да си извъртя главата настрани. До болницата имах надежда, че ще попадна на лекари - една мигрена е в крайна сметка, какво толкова - няколко банки, заради обезводнения организъм, коктейл от болкоуспокояващи и за час-два минавам през ада. Тук обаче поостанах в него. Около... 12 часа. Като добавим и неистовата болка 12 часа преди да се принудя да опра до услугите на бързата помощ в Рим и тяхното спешно отделение, спокойно мога да кажа, че наистина видях ада и лекарите в него му подхождаха. На тези, които ме посрещнаха, отново обясних всичко за мигрената, как ми се случва, казах, че не пия, не пуша, имам нормално кръвно, а те се увериха, че не съм наркоман за втори път - отново ми направиха кръвен тест (първият се случи от парамедиците още в хотела). Разпитаха ме какво правя в Италия, идвала ли съм друг път, сякаш това беше най-важното...
Трепереща и повръщаща ме оставиха в един коридор. До един климатик. Приятелката ми сновеше и се молеше на всеки срещнат с бяла престилка, ако не да ми дадат болкоуспокояващо, поне да ме преместят от климатика, защото мигрената се възбужда от това. Те не го направиха, но мигрената се активира с нова мощ и започна ново повръщане, за което бях силно нахокана от една санитарка, на която отворих работа. Хвана главата ми с двете си ръце и ми я завъртя така, че да повръщам в роклята си. С шумни подвиквания, непрестанно дърдорене и почти камшични удари, подканящи ме да се изправя, ме метна в някакъв инвалиден стол и пак започна да ме бута нанякъде. Ако не друго, поне се повозих в тази болница - на оборудване ги бива...
Пак ме остави в един коридор. Помня, че времето ми се стори безкрайно, загубих от поглед приятелката си, не знам колко време съм останала в подземието. Там съм припаднала, защото се усетих, когато ме пляскаха и обливаха с вода в някакъв лекарски кабинет. Там правеха опити да ми сложат абокат и това усилие им отне цели три пробивания на кожата, които излязоха несполучливи, затова им се притече на помощ някаква сестра, която хвана другата ми ръка - две сестри на двете ми ръце правеха опити да ми намерят вена. Коя както успее. И двете успяха на 6 опит. Посмяха се сами на глупостта си, после едната извади абоката, който се оказа излишен и ми сложи памук с лепенка, която като махна, ще ми даде възможност поне година да не ходя на кола маска. Разбира се, веднага щом отворих очи и можех все още да издавам някакви звукоподобни думи, ме разпитаха откъде съм, защо съм и какво представлява мигрената, която ме е споходила. През цялото време се молех за нещо болкоуспокояващо и медикамент, който да спре повръщането. Сещах се сто пъти за Degan и за това колко ампулки имам в домашната аптечка. Обаче тук или лекарството е с друго име, или не им се искаше да спра с това унизително състояние. Поне ми дадоха един чаршаф, в който да се давя, да не е точно върху роклята ми...на петия час ми дадоха и някакво хапче, опитах да им обясня, че няма смисъл. Защото ще го повърна - акт, който всеки път провокира още повече пулсиращата болка в главата. Обаче те ми казаха да го изпия. И като го повърнах, ми се скараха. Бях в поредния кабинет, в който ме разпитваха - за симптоми, екскурзии и хапчета. А една лекарка трескаво пишеше на хубав компютър нещо си. Като секретарка пред машинописна машина пишеше, пишеше, пишеше. Докато мен ме болеше, болеше, болеше. Сетих се за оплакванията на нашите лекари, че са станали администратори и че им се налага по-дълго да пишат, отколкото да преглеждат. Елате да видите тук за кое писане става дума. Зърнах отнякъде приятелката си, която има три деца и доста болници в България е обиколила. Виждах изумлението в погледа й и неспиращите въпроси, защо вече 6-и час ме преглеждат (с чакането), без да ми дадат нещо, което да облекчи все по-влошаващото се състояние. Те, според мен, бяха убедени, че съм наркоман, който е прекалил с дозата. И нея я питаха за стотен път, тя пак я чух да обяснява: Не! Не пуши, не пие и наркотици не взема. Абокатите, с които ме надупчиха, обаче си стояха без системи, аз мисля, че губех съзнание от време на време, защото в някои мигове не чувствах изгарящата болка.
Преместиха ме пак някъде. Добре оборудвана клиника, чисто нова апаратура. Скенер. И двама доктори веселяци, които се опитаха да си говорят с мен на италиански, дори когато отговарях на вечните въпроси за мигрената, произхода й, симптомите й. Нямаше кабинет, в който да не ме питаха едно и също нещо...след скенера ми сложиха система. Не повече от 200 грама банка, която...забравили да вдигнат нависоко, та да изтече в мен. Тя се замотала между чаршафа, който ми дадоха, за да повръщам и след час, когато дойдоха в коридора, където се намирах след поредния преглед и разпит, я намериха цяла-целеничка, също като болката ми. Скараха ми се. И ме заведоха в някаква стая, където стенеха, мятаха се, потяха се и крещяха някакви наркомани. Истински. Очевидно, въпреки пробите във всеки кабинет, лекарите в римския Пирогов упорито вярваха, че съм съгрешила с наркотиците. Една обикновена мигрена не можеше да им обясни състоянието ми.. на десетия час от престоя си първата банка с лекарство изтече, това малко облекчи болката. До 12-и я час изтече още една банка. Да. Това ме вдигна на крака. И с радост напуснах това зловещо място, с цялата му объркана некомпетенция, нулево познание по английски и безсърдечно отношение към чужденците. Точно обратно на нашата ситуация в България - може да сме бедни на медицинска апаратура и оборудване, обаче сестрите как слагат абокатите - от първия път! Лекарите може и да са сърдити понякога, но винаги адекватно реагират така, щото един нищо и никакъв мигренозен пристъп могат да овладеят за 2, вместо за 12 часа!
Още един повод да се радвам, че си живея в България...

Викане на линейка за мигрена, температура и подобни е подигравка с коя да е здравна система, а Мира Добрева няма какво да се коментира даже. Аз всъщност не знам коя е и не ме интересува.

Е как сега няма да я знаеш - жената се изживява като роден ВИП.

При всеки случай, който изисква незабавна лекарска помощ, като степента на спешност се класифицира от лекар/мед.лице/.

Не я знам коя е и аз. Сравнението, което прави между нашите спешни отделения и това в Италия е в наша полза, така или иначе.
Мигренозен пристъп боли много, но не е животозастрашаващо състояние, както и много други болезнени състояния. Има предшестващи симптоми, време, в което който си познава главоболието, да реагира и да си изпие лекарството. Има и профилактично лечение в междупристъпния период.
Да, наистина по телефона не всичко е предадено коректно. Да, има много повиквания за пълни безсмислици. Екипите си губят времето с тях, а в същото време някой някъде реално си отива, докато ги чака. Броят на екипите е много малък и особено, когато се разпилеят в неспешни повиквания, забавянията се случват по обективни причини. Преди 2г мисля, беше, случайно разбрах, че един почивен ден за цяла София е имало  САМО ОСЕМ ЕКИПА  Е, как да смогнат навсякъде?!

Дистанцирайки се от
случая с Добрева  който авторката на темата незнайно защо ни 'натриса' 

Лично аз за мигрена бих повикала линейка да , 
и за бъбречна криза също 

Ако са в пика на кризата болките са ужасни 
обикновените лексрствата не помагат и е нужно по-силно болкоуспокояващо което се поставя от медицинско лице 

Да, но си отиваш до болницата сам или по-скоро някой те закарва и там ти поставят инжекцията. Нищо не ти натрапвам - ако не ти се дискутира, недей.

Зависи от случая 

Много лесно е да се осъжда и да се дава акъл за такива неща 

На чужд гръб и 100 тояги са малко.

Ще си преценя дали дискутирам или не ,
кзах си мнението 
ако не съвпада с твоето не е нужно па и де ме контриаш 
 

Бъбречна криза може да се овладее от личен лекар, от неотложен кабинет(  конкретно, защото го споменахте). Но състояния като тежки черепно-мозъчни травми, ампутирани крайници,  липса на жизнени показатели или занижени такива трябва да се ползват от услугите на   линейките, защото ако нещата се усложнят по време на транспорта да могат да реагират. А болката си е болка, колкото и да те боли, не е по-спешно, от нещо, от което се умира.  И ако примерно една линейка е ангажирана с една бъбречна криза, за която й трябва средно 20-40 минути от взимане на пациента, транспорт, предаване в спешното и отиване на следващия адрес...малко нередно ми се струва, спрямо този  дето си е отрязал ръката с ъглошлайф или на някои му изтича кръвта след катастрофа...След като се гърми по медиите, че линейките не стигат, че няма персонал, ама никак не  ми се струва нормално да се обслужват каквито и да  било болежки и неразположения, за сметка на наистина спешните състояния. Да не говорим, за това, че и повече викат линейките не за транспорт по преценка, ами имат и претенции къде да бъдат закарани.
Всеки по-известен, особено с достъп до медийното  пространство може да се възползва да изкаже "мъката" си и да сподели "болката си", а всички останали дето си чакат номера за моргата на кого и как да се  оплачат?!

Няма  проблем, че сме на различно мнение. Ти се оплака, че ти "натрисам" случая на Мира Добрева.

За кое е редно или не може да прецени евентуално човека който в нужда и диспечера от среща.

Ние тук може да си каканижем , ама ако нещо ни се случи дали ще имаме правилната прценка  ?!
На теория е много лесно , стига да не ни застига и да ни се налага , че тогава реакциите ще  са доста по различни от това което си пишем тук .




п.п. Мохито спри да повтаряш едно и също
Успокой се

То и малко и до възпитание, до това, колко е информиран и колко съвестен е един човек......
Няма как  да знаем и/или да преценим дали някой не го боли повече от нас в този момент или  че този  дето си мълчи в ъгъла получава инфаркт, докато някой охка че си е навехнал глезеха....

Тук имаме 24 часова линия. Описваш симптомите и те или те пращат в болницата или викат линейка в къщи. С малката подробност, че линейката е към $2000, и масово си хидят до болницата.

Аз съм си викала линейка един път и то именно, защото беше в чужбина, не че имах и много финансова възможност за такси, тъй като мястото беше извън града, но вземат ли те с линейка се действа по-бързо, директно те приемат за лечение, докато на регистратура може и да те върнат за лечение вкъщи. В България са ме връщали за същото нещо вкъщи, но с изписани лекарства, близък, който да помага и условия за лечение. В чужина бях сама, посред нощ и без хотел. Също така, ако те вземат в линейка и те хоспитализират всички лекарства и лечение се плаща от застраховката. В моя случай директно се свързаха едни с други по факс и не са ме занимавали с финансовата част, докато в другия трябваше аз да ги плащам и евентуално после да ми ги връщат застрахователите.

Домашното лечение отнема и повече време в мъки, докато в болницата за 6 часа ме стабилизираха и на следващия ден освен умората, друго не беше останало.

Впрочем в България с баба ми с инсулт един път ни казаха изрично, че тя трябва да се качи на линейката, за да я хоспитализират първа, да изпревари опашки и да може да получи легло, защото първо обиколиха две болници, в които нямаше места. Ние я закархме в Пирогов, откъдето ни казаха, че при тях такива случаи не се приемат и се започа обикалянето с линейката.

В началото помислих, че визирате форума....ама после като прочетох за цената на услугата.
То и в някои западни страни знам,че ако извикаш линейка и установят, че не си спешен си заплащаш  разходите. Малко в страни от темата, но често съм чела и слушала мнения на хора, които в България плюят системата, но като опрат до мед.помощ зад граница бързо осъзнават колко сме привилегировани тук и колко толерантно е отношението...да не говорим за сумите, които се плащат тук и там за здраве.

Така е  
ама говорим за Бг все пак

То тук ако по погрешка набереш 911 (примерно дтето ти си играе с тел) плащаш глоба  




Абсолютно  
то в темата за битата докторка с охота си плюват по системата  

При нас няма значение спешен ли си бил или не - щом си се возил в линейка - плащаш и това е. Около 300 долара. Застраховката ти връща парите. И няма значение, че някой друг е извикал линейката за теб - примерно ако си припаднал. Но това е мит, че щом си пристигнал с линейка веднага ще те обслужат. Ти може да си извикал линейка, защото те е заболял задника . Нали не мислите, че в болницата веднага ще ви обгрижат д-то. Просто не е вярно - говорила съм точно с парамедик на тази тема.

Болниците си имат някакъв лист с приоритетни заболявания, състояния.
Това важи и за Бг. За брат ми ленейката дошла за 7 минути, веднага са го вдигнали и благодарение на адекватните им действия и на спешния екип е все още жив.
Тук детето ми колабира в колата, от 24 часовата линия ни упътваха накъде да караме , а в болницата екип ни чакаше на вратата.

Може пък да спрат някои да обясняват какъв ужас е в България.

А, няма шанс. Навсякъде по медии масово ни облъчват в една определена посока с безумни сензационни заглавия,  все негативни. Системата има много трески за дялане, които са заложени по нормативна уредба. Всеки недоволен обаче насочва негативната си енергия към изпълнителя на здравна помощ без въобще да иска да чуе за какво става дума. И така е удобно на институциите- недоволството се отвежда и канализира в безопасна за тях посока. При раздухване в медиите на конкретен случай обикновено проверяват и глобяват всеки, докоснал се до пациента- наред.

По темата - за мен и за мъжа ми не съм викала никога, като има нещо спешно отиваме в Пирогов или друго спешно. За децата съм викала веднъж, когато едното беше с 41.7 градуса температура и едвам дишаше, а ние бяхме без кола в момента. Беше на 1 год. с ларингит. Виж, тези които обслужват джипито ни в събота и неделя (Превент или Лора) съм ги викала по-често, пак само за децата.
Лично според мен, линейка е редно да се вика, когато има нещо спешно и животозастрашаващо. Примерно травма със силно кървене, травма подозрителна за вътрешни наранявания (примерно падане от високо или бутнат от кола), подозрителни за инфаркт болки, подозрение за инсулт, задавяне с храна, тежък астматичен пристъп, удавяне, тежък епилептичен пристъп, алергичен пристъп със задушаване, раждаща жена, която няма кой да транспортира и т.н. Ей такива неща. Но да викаш линейка за всяка температура и за всяко високо кръвно не е оправдано. Особено пък в София, където 15 линейки обслужват 2 млн. души. Докато линейката мери на бабата кръвно, някой друг ще умре, защото линейката се занимава с глупости. Както не смятам, че е редно да се ходи в Пирогов за всеки навехнат глезен, както се прави. 

Позволявам си да копирам статус на лекар от фб по темата :
"Дежурна съм.Целодневна.От 7:30 до 19:30.Реанимация е пълна,както обикновено напоследък.Визитация на пациентите в отделението успях да мина за три часа и половина,след което ме извикаха в операционната.Докато работехме ме викаха три пъти в Спешно отделение.Първият път беше за жена с дихателна и бъбречна недостатъчност в тежко състояние-приех я.Вторият път беше за мъж в тежък шок от масивна мезентериална тромбоза-и той е в реанимация.Третият път беше за мъж,намерен в някаква пропаст,с тежка черепно-мозъчна травма,без пулс,сърдечна дейност и дишане,с огромна кървяща рана на главата,който въпреки усилията ни,почина.През това време обработвахме пациентите-вени,катетри,вземане на кръв,снимки,скенери,ехографии,назначения.При едно от слизанията ми в Спешно,излизайки в коридора,връхлитам върху количка с пациент,"паркирана" точно пред вратата.До нея стои наежена дама,на която казвам да махне количката,защото пречи да се влиза и излиза.На количката стои възрастен мъж,видимо в задоволително състояние.На моите думи дамата реагира с крясъци колко време била чакала,баща и бил с рани.Обръщам се и и обяснявам,че може и пет часа да чака за обработка на рани,защото колегите не са седнали да пият кафе и да пушат цигари,а работят,Спешно е пълно и се влиза не по реда на пристигане,а според нивото на спешност,на което тя продължи да крещи...
И отново си задавам въпроса,дават ли си пациентите сметка,когато изискват,какво означава спешно състояние?!Днес,докато бях долу в Спешно,минаха инсулти,дете с гърч,катастрофа...По едно време имах кръв до лактите.
А нервната госпожа настоява за обработка на раните на краката на баща и,в които имало бели червеи...Дали тези червеи са се заселили там в събота следобед или са резултат от продължителна липса на грижи,преценете сами.А дали трябва да бъдат обработени преди травми,шок,гърч,бъбречна и дихателна недостатъчност,инсулт,мисля че пак можете да прецените сами.
Отново сме виновни.Че си вършим работата..."

Иначе съм викала линейка веднъж, при инфаркт. Дойде след 40 минути, вероятно занимавайки се с някоя мигрена преди това. (подчертавам, че не става въпрос за София, а за град, в който болницата ми е 5минути с кола и 15 пеш)   Благодаря на Бог, че въпреки това всичко завърши благополучно и без поражения, благодарение на бързата и адекватна реакция на лекарите.  

Викала съм за бебе, бързо дойдоха. За мен, когато е имало хора наоколо са викали, сама няма как. Имала съм случаи - зле ми е, не мога да стигна до вратата на апартамента да им отворя, камо ли долу до тази на входа. Чакам да премине и отивам до спешното - ако мога да стигна до входната, значи мога да стигна и до там. Викала съм на улицата за паднал човек с видимо счупване. Според мен трябва линейка, когато не можеш или не трябва без нея да се придвижиш до спешния, или докъдето те насочат от 112. Също и за бебе под годинка, защото при тях бързо може състоянието да стане животозастрашаващо.

Лошото е, че шофьор и лекар не могат да пренесат сами пациент в линейката, за по-едри трябват 4-5 човека, а трудно се намират помощници.

Не съм викала линейка досега, но ако мога да се придвижа безопасно или ако става дума за близък - да го придвижа него безопасно, до спешното, това бих направила. Линейката е само за крайни случаи.

По въпроса с Мира Добрева - доста неприятно изживяване е било, но не виждам нищо чак толкова фрапиращо. Била е с мигрена, в спешното са я погледнали и са я сложили с нисък приоритет. Като си в спешното с нисък приоритет в страните, където болниците са по-организирани - чакането може да е много дълго и е въпрос на шанс.

Причината да я питат няколко пъти за наркотиците е била, не толкова, че са се съмнявали в нея, колкото са се опитвали да разберат дали причината за състоянието й не са наркотици/алкохоол/лекарства. Ако това е била причината е щяло да я сложат с по-висок приоритет понеже това е опасно. Мигрената - боли, но няма да я умори и ще си изчака да има време за нея измежду наистина спешните пациенти.

Защо в БГ е свикнала на толкова прекрасно отношение, защо, явно, в БГ е можела да си извика линейка и да мине бързо в спешното са други въпроси. Може би има нещо общо със статуса й? Аз съм била в БГ спешно и въобще не съм така възхитена...

Докторът от цитата трябва да осъзнае, че от двете страни стоят едни и същи хора. Каквито лекарите, такива и пациентите. Но не можеш да си го изкарваш в/у един заради друг. Не може да поставяш под един знаменател всички лекари и всички пациенти. Всеки един заслужава нормално отношение, а като го видиш, че вдига скандали - има си охрана.

Именно. Тук докторите я познават и стъпват около нея на пръсти, обикновените хора виждат истинското лице на системата.

Имам колежка хипохондричка поне така си мисля.Като я хване разсройство и два дена ака по рядко ходи до спешното да и преливали банки,че ще се обезводни.Това след работа го прави.Носи една чанта лекарства.Като и текне носа и изпада в паника.Започва да се сърди на целия свят,че е болна.Започва да вади капки за нос и фервекс ,ако случайно няма нещо в чантата звъни на мъжа си да отиде до аптеката.Че като се прибере от работа веднага да го изпие ,че работата е много зле.
Тези хора тормозят и личните,лекари и хората в спешното.

По принцип си има такива хора. Но ако Добре не лъже за припадъците, не виждам какъв друг изход е имала жената с нея. Нито може да я носи на гръб, нито нищо. За мигрена не бих, ако човек загуби съзнание и аз бих извикала линейка.

Да вземе такси?

Опитвала ли си се да носиш на ръце възрастен човек в безсъзнание? И като припадне можеш ли да си сигурен, че е от мигрената, а не е примерно Аневризма?

За човек в безсъзнание, дума да няма, си трябва линейка. Друг е въпросът, че особено в старите кооперации без асансьор и на по-висок етаж свалянето до долу си е трудна работа. Екипът е обикновено от шофьор и/или фелдшер. Физически невъзможно е да свалят възрастен на носилка по стълби. Няма нормативно уреждане на въпроса и се разчита на съдействие от близки, които обаче често отказват да помогнат, защото екипът "е длъжен". В тежки случаи може да се извика пожарната, но това е още време и чакане, ако се отзоват изобщо. Примерно, някой 150 или повече килограмов, който трябва да бъде свален от, да речем, четвърти етаж по стълби, на носилка /изцяло носен/ във безсъзнание.
И като стана дума за високо кръвно, се сещам за друг един случай. Малко над 50г, безработен, неосигурен, често консумиращ алкохол /да не кажа алкохолик/, преживял инсулт преди известно време, изписан с подробно дадено лечение за кръвно и всичко останало. Не си взимал лекарствата за кръвно, защото, според дъщеря му, нямали пари за лекарства. Без да изглеждат видимо бедни. Мъжът на дъщерята имал фирма за ремонтни дейности. Измервали в последните няколко дни екстремно високи стойности на кръвното и при всяко измерване викали "бърза помощ". Хората ходели, слагали му инжекция и всеки път ги насочвали или към личен лекар, или им казвали да започне да си пие лекарствата редовно.  Той продължавал да не пие нищо за кръвното. И така до момента, до който получава мозъчен кръвоизлив. Казвам на гневно нервираната дъщеря, крепяща се на ръба на крясъка и скандала какво точно е станало. При което тя заяви: "Тия мръсници от бърза помощ са виновни! Ще ги съдя! Те са искали да уморят баща ми!"

Добрева не е била часове наред в безсъзнание, стига свободни съчинения. Предполагам просто от силната болка й се е замайвала главата . Иначе, ако човек изпадне в безсъзнание, линейка се вика на секундата. А тя споделя, че 12 часа се била мъчила преди да се обадят на линейката. И защо не си е носила лекарствата - сама казва,че често има мигрени. Смешно ми стана как приятелката молела да я преместят далече от климатика. Дори да е била в инвалидна количка - приятелката е можела просто да я премести, вместо да търчи и да притеснява болничния персонал. Изобщо целият й разказ ми се струва силно преувеличен и украсен. И много дълъг за толкова болен човек.

Сутринта в метростанцията имаше човек в безсъзнание, линейка се чакаше от доста време и човека не идваше в съзнание. За съжаление предполагам са били заети с всякакви дивотии, а и липсата на точен адрес води до забавяне.
Описаното от ra2 не е единичен случай. С лекарствата за кръвно доста пациенти си правят каквото си искат. Пият при нужда, ама ударно, после лъжат и се чудят как да ги спасяват.
Изобщо, здравната ни култура е ужасно ниска.

Предположения колкото си искаш.
Щом е дошла линейка явно са оценили положението като необходимо.

Или са преценили, че не е спешно. И аз виках за едно припаднало момче, което държеше в ръцете си рентгенова снимка и др. неща, но от бърза помощ не си дадоха много зор, обясниха ми, че сигурно се е напил.

И аз така си мисля. Припадъци?!Тя си знае болестта, не е нещо внезапно.

Дори и не си дават труда да лъжат. Признават, и то с гордост, как са си спрели лекарствата.
Друг разговор след измерено много високо кръвно:
-Знаеш ли, че имаш високо кръвно?
-Да.
-Защо не си ходил да ти дадат лекарства?
-Ходих, дадоха ми.
-И пиеш ли ги?
-Не.
-Защо?
- Пих ги няколко месеца, не усетих да се чувствам по-добре от тях и просто ги спрях.

Не мисля, че в конкретно описания случай, викането на линейка е било основателно. Изборът на спешно отделение във всеки друг случай, различен от спешен именно, е много лоша идея, не само, з-то се злоупотребява със спешната помощ, но и з-то на самия пациент ще му се наложи да изчака всички неотложни случаи, които изискват незабавна намеса.

Трябва да се публикува някаквъв стандартен списък, който да се знае от всички.
От типа на:
Силно кръвотечение.
Съмнение за инфарт или инсулт.
Затруднено дишане.
Добавяйте, кавото се сещате.

Аз имам мигрена с пристъпи, не бих посмяла да викам линейка. Най-много да пратя някой за обезболяващо. Което ми напомня, че трябва да отида да се запася. В чужбина винаги си нося лекарствата, защото знам, че има различни регулации и не се знае какво от къде мога да си купя.

Стандартния списък уж се знае от операторите, които приемат обаждането. Имат си ръководства и обучение точно за тези неща. Ако не могат да преценят дали си за линейка, те свързват с лекар, който да прецени. Проблемът е, че по-голямата част от обаждащите се без да са спешни, много добре са наясно, но така им е по-удобно и евтино. А и са достатъчно нагли, за да мислят, че им се полага обслужване по домовете за чужда сметка. Но не е луд този, който яде баницата.

Трябва да започнат стабилно да глобяват онези, които ползват линейките, защото им е по-удобно и евтино да дойде някой да ги прегледа у дома. Поне в градовете, където има дежурни лекари и болници в близост. Тези като Мира Добрева - да ги таксуват за линейката, както е в развитите държави - щом не си спешен, плащаш си сам разходите по транспорта и екипа, който си ангажирал. Като извади няколко пъти по 4-500 лева, ще се научи или да си вика частни с ВИП отношение да й слагат обезболяващи, или ще си чака реда с простолюдието.

При повикване на линейка или при отиване в Спешен център би трябвало да се прилага т.нар. медицински триаж.

"След 16 ноември 2016 спешните центрове в страната ще започнат изпробването и въвеждането на  т. нар. медицински триаж, който разделя спешните случаи в три категории. Това е записано в заповед на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов от 12 октомври..."

Целта е разпределяне в основни групи спрямо оценката на спешността на състоянието на пациента - критичен спешен пациент (червен код), нестабилен спешен пациент (жълт код), стабилен спешен пациент (зелен код)


Ето тук са качени и инструкциите за екипите и служителите на Спешна помощ http://www.mh.government.bg/media/filer_public/2016/10/17/priloj … 39-13-10-2016.pdf

Тъпото е, че много често се случва личния лекар и спешна помощ да си прехвърлят топката. Звъниш на личния, казва ти че не си за него, да ходиш в спешен кабинет, че той не може да помогне. Отиваш в спешен кабинет и там те питат защо не си се обадил на личния, случаят не бил спешен. И отказват преглед, докато не си платиш, защото не е спешно. Значи ако си платиш (макар и здравно осигурен) изведнъж намират време и смисъл да ти обърнат внимание, иначе не е спешно.

Личен случай - зверска бъбречна криза с примеси на кръв в урината. Петък след обед. Звъня на личната - казва "ти не си за мен, бягай в Пирогов да те гледат на ехограф и да ти пуснат спешни изследвания, аз ехограф нямам, нефроложката в поликлиниката беше сутринта на работа, сега тук няма кой да те види, а не знам и къде може да има". Отивам в Пирогов и се разиграва сценария, който описах по-горе, като първоначално ми беше предложена просто една болкоуспокоителна инжекция, без нищо друго. Аз обясних, че на болка търпя и не съм там за това, а заради комбинацията болки-кръв в урината, след което ме попита "ами какво искаш да направя?"   Е, аз ли да ти казвам какво се прави в такива случаи, това ли е - една инжекция и обратно вкъщи с молитви, че не е нещо сериозно? Обясни ми как трябва да си платя, защото не е спешно, вдигнах един луд скандал, защото пред съседния кабинет седеше цялата рода на една циганка, на която бяха осигурили санитар с количка да я търкаля от и до лабораторията да и вземат кръв и която сама стана от нея с подскоци и влезна в кабинета. Боляло я корем жената и я завели в Пирогов, нямали осигуровки, както всички се досещат и я завели там, защото съответно и личен лекар нямат. Та за нея можеше, за мен, която нямам един ден без осигуровки - не. И за финал ми беше казано да си избера между ехограф и изследване на урина, не могло и двете. Е как аз да си избера, аз не съм лекар?!? Ако бях повикала линейка в този случай (както вероятно мнозина постъпват) щях да си спестя цялата одисея с прехвърляне от личен на спешен и обратното, както и целия цирк с платен или безплатен преглед, спешен или не спешен случай. Щяха да ме натоварят, да ме закарат в някоя болница и да си минат по каналния ред.

Викала съм линейка за епилептичен пристъп(посъветва ме лекар), дойдоха, сложиха инжекция, тръгнаха си. Не са се сърдили, че ги безпокоя напразно. Беше преди доста години, сега не знам дали се полага линейка за това.
В чужбина извикахме линейка за остър корем, взеха пациента, закараха го до спешното, правиха му процедури. Платихме всичко, но ни дадоха бележка, че случаят е бил спешен и се е налагало пациентът да бъде транспортиран в легнало положение. Застрахователят върна всички пари после.
За затруднено дишане се обадих в "Лора", казаха, че ще пратят човек, но не знаят кога. Закарах болния до там, но не беше лесно - човекът не можеше да се облече сам и трудно стигна до колата, защото не му достигаше кислород. В "Лора" му слагаха инжекции и т.н., после явно прецениха, че така няма да стане и извикаха линейка, която го откара в болница.
Само за един случай продължавам да се чудя какво следваше да направим - при ставане сутринта от леглото мъжа ми го сряза нещо, което после се оказа, че е дискова херния с откъснало се парче от диска, което е тръгнало по канала на нерва. Падна обратно в леглото, крещейки от болка. Не може да се обърне, не може да се помръдне дори. Беше абсурд някакви извикани приятели да го местят. Извикахме лекар от спешния център, предписа лекарства, каза, че случаят е за болница, написа и направление за приемане. Очаквах да го отпусне малко и да го карам. Лекарствата, обаче, въобще не помогнаха(чакахме 2-3 часа), обадих се на лекаря, той - викайте линейка. Обаждам се на 112, обяснявам, че не е застрашаващо живота състояние, но човекът не може да мръдне и крещи от болка. Не можем и да го местим, защото не знаем още какво ще повредим, да се изправи, да ходи - абсурд. Оттам ми се изсмяха. Телефонирах във всички спешни центрове, които ми хрумнаха, във ВМА казаха, че ще го приемат, ако намеря начин да го докарам (преди това лекар от Пирогов ми се извини, че при тях няма какво да направят и ме посъветва да излъжа 112 за симптомите, за да изпратят линейка  ). Е, извикахме частна линейка(не съм в състояние да лъжа за такива неща), дойдоха двама санитари и го преместиха по наистина единствения възможен начин - с носилка на колелца. Във ВМА почакахме доста, сложиха му необходимата инжекция и - "карайте си го обратно, не можем да го приемем, направлението ви няма да го уважим"  . Добре, че санитарите с частната линейка бяха още там! Чудя се какво ли следваше да направя, ако нямахме пари за тази разходка?

На село живях дълго време.И детето от бебе гледах там.Селото е голямо.Има и болница с родилна зала и оборудване,но стои заключена от много години.Аптеката я затвориха докато живеех там.Аптекарката беше много стара.Ръцете и бяха изкривени от артрит.И не можеше повече.Най близкия град с болница,но не голяма е на 7км. с една линейка.За града и за няколко села.Нашето е най -близко.А областния град с болница и апаратура като хората е на 35 км.
Никога не съм чула някой да се оплаква.А не са само старци.В село се раждат и живеят по 3-5 бебета на година.Има ясла,градина ,училище.Има и тризнаци и близнаци.Не са стари хора да рече някой,че са се наживяли.Ама паника и чуденка за линейки няма.Пали някой колата,ако е толкова зор и тръгват.
Та баба знае и 2 и 200.

В спешните центрове осигурен/неосигурен е без значение. Здравна каса НЕ поема спешността и не плаща нито стотинка за това. Има определени спешни диагнози, за които се превеждат за пациента от Министерството  20лв на здравното заведение, оказало спешната помощ. В тази сума влизат и всички необходими за изясняване на състоянието изследвания и прегледи. Дори и да са на 10 пъти по-висока стойност- плаща се твърдо 20 лв. Ако посочената диагноза не е в упоменатия списък, не се плаща нищо от никъде за извършения преглед, нито стотинка.
Именно тук е мястото на другата наредба- който не е спешен, си заплаща прегледа на касата, срещу касова бележка и всичко както си му е редът. Най-често именно следва описаният по-горе скандал.
Тук е мястото на неотложната помощ със заместника на личния лекар. Всеки личен лекар трябва да осигури на пациентите си 24 часово покритие. То е физически невъзможно, човек все пак трябва и да спи понякога, ето защо ЗАДЪЛЖИТЕНО ЛЛ има сключен договор с център или друг, който го замества във времето, в което не е в кабинета си- нощем, в обратната смяна и т.н. Бъбречната криза и болките в кръста са именно тук- неотложното звено. Тях вече здравна каса ги покрива, на това място, защото е през личния лекар.
Наредбата така и не влезе в сила. Кателиева това и говореше на едно интервю сравнително наскоро. Даде обяснение, че частните болници ще трябва да си приведат спешните отделения към наредбата и да престанат да искат заплащане за наистина спешни пациенти. Не е изгодно да не могат да карат спешните да си плащат. И ето- не работи.

На всички врати в Пирогов има надписи, че неспешните (по преценка на лекаря, не на пациента) прегледи се заплащат. Но до сега не съм видяла някой реално да си плати прегледа и снимката на навехнатия глезен.

Няма особена причина да се оплакват. 7 км нищо не са. И в София болниците не са на всеки километър. И както казах 15 линейки за 2 млн души (ако не сме станали и повече вече). Т.е. по една линейка на 133 хил. души. И това, ако имат на смяна лекар за всички линейки, а обикновено нямат. Няма и да имат скоро при условията, които предлагат. 

Проблемът е, че който вика линейката може да излъже каквото си иска, за да дойде тя по-бързо. Примерно - "стягат ме гърдите, не мога да дишам" - идва линейката, човекът казва, че се чувства по-добре и така.
Това, че е дошла линейка за Добрева не значи, че тя е била спешен случай. Кой знае какво е наприказвала по телефона на развален италиански.
Примерно дъщеря ми припадна за секунди  веднъж на ски - влезе в много топло помещение от -20 градуса. Веднага отговорниците на пистата се обадиха на линейка. За 3 минути хората пристигнаха - дъщеря ми си беше добре вече. Прегледаха я, взеха й кръв и я закараха в болницата. Там ни обясниха, че ако искаме можем да чакаме, но ни дадоха код жълто ( като на Добрева) и ни казаха, че доста ще чакаме , ако искаме да видим лекар. Аз прецених, че ще я заведа на личната докторка на следващия ден и не чакахме в болницата. Обясниха ни, че линейката в случая е само средство за транспорт и няма общо с кода, който ще ти дадат. Изпратиха фактура след седмица - 300 долара. И пак не бях аз тази, която е викала линейка. Просто такъв е протокола на ски-пистата.

Не ме разбра.На 7км има нещо ,като болница.Няма операционни,няма родилни отделения,няма специалисти ,няма шокова зала...просто са най-близките лекари,които да те погледнат.

Тя моята лична има договор с такава клиника, но тя поема пациентите и само, когато личният лекар не е на работа. В момента, в който аз я потърсих, жената си беше на смяна, но просто каза, че това е спешен случай и тя няма какво да направи.
 В друга подобна ситуация, пак вечерта около 19ч имах нужда от лекар и въпросната клиника, с която личната ми има договор, беше на 5 минути пеша от мен, а личната - на около 30мин. - тоест и да бях тръгнала, нямаше как да я хвана в работно време. Та реших направо на другото място да ида и ми отговориха, че преди 20ч няма как да ме приемат, да вървя при личната и защо съм се сетила толкова късно ?!?!

Аз тук мога да викна линейка за изкривен глезен, а всъщност да съм си счупила нокът само. Ще дойдат. В спешното има винаги стотици хора, много от които във видимо цветущо здраве и нерядко са придружавани от цялата фамилия. Поради което чакането може да се проточи много, включително и да те сложат на подвижно легло в коридора със система, ако се налага да си на легло. Не се плаща за нищо, но чакане има. Всъщност не че не се плаща, плаща се от осигуровките или застраховките. За граждани на ЕС дърпат пари от съответната здравна каса. Ако нямаш осигуровка пристига писмо със сметката, в т.ч. и за линейката.

п.п. За децата редът е друг и за тях има отделно спешно отделение, за което никога не се чака. Но не и ако е за температура, тогава отива да чака в общото.

На мен нещото, което ми направи впечатление в поста на Мира Добрева не е спешен ли е бил случаят й  или не, явно лекарите са преценили че не е на фона на всички останали чакащи. Учуди ме възмущението й че не са й дали веднага болкоуспокояващо, а вместо това са й правили изследвания и са я разпитвали за наркотици. Че кой лекар ще даде силно болкоуспокояващо без да познава историята на заболяването, без да се увери че пациентът не е просто наркоман в абстиненция или че болките не са предизвикани от нещо много по-опасно от мигрената?!

В детското на Пирогов веднъж съм ходила, с кола, не с линейка. Нямаше никой на регистратурата, кабинетите бяха заключени. След 30 мин. се появи сестра...
Нямаше и хора, само едни родители, чието дете беше някъде вътре и пищеше.
Не знам инцидентно ли е било или практика, но за мен не е нормално да няма човек, който да посреща и да определя степента на нараняването, съответно да се вземат мерки.

Мдам. И скенер са й направили. Тук за мигрена не мисля, че правят.

Ами хората са помислили да не е тумор вероятно. Логично е при такива силни болки. Как така ще те натъпчат с болкоуспокояващи без да те познават, още се чудя на лгиката й. Далеч съм от мисълта да защитавам италианската здравна система, има си много недостатъци,но това което съм видяла в двете страни категорично не е в полза на българската система... 

Иначе аз никога всъщност не съм викала линейка, да чукна на дърво но не ми се е налагало - винаги съм имала някакъв алтернативен и по-бърз начин за придвижване до болницата. Да се надяваме и да не ми се налага скоро.

Брат ми почти си беше докарал спукан апендицит, че отишъл с болки, ама казал, че си му е добре и ще чака  И като го прегледал лекарят най-накрая му се накарал с какъв акъл не е отишъл по-рано и той, човекът казал, че си стои там от има-няма 5-6 часа 

Много мислих дали да пиша (аз съм лекар и имам мигрена). Вие не знаете какво е истинска мигрена (няма нищо общо с обикновено главоболие), това са ужасни режещи болки със силно повръщане, световъртеж и силна умора, може дори да има кратко загубване на съзнание или загуба на реч... В такова състояние искаш да скочиШ отнякъде само болката да спре, не можеш да се мърдаш дори, защото болката се усилва, не можеш да търпиш нито Шумове нито миризми. Никое лекарство, което приемаш през устата не действа.... Който има мигрена знае какви са пристъпите и се страхува от тях (някога са няколко пъти в годината, друг път на няколко години веднъж...). Колкото и да си подготвен и да си носиш лекарства, има пристъпи които се овладяват само с интравенозна терапия... А тя се слага в болница.
Какъвто и код да са й дали на госпожата, най-малкото човечно е да й сложат нещо бързо болкоуспокояващо и против повръщане (за да не се мъчи), а после да си й направят всички изследвания (скенери, кръв и т.н.), каквито са планирали. Още повече, щом тя казва, че има мигрена и това е мигренозен пристъп , тя познава болката, вероятността да е нещо друго е минимална.
аващ го проблем!поред мен е била права, и че са извикали линейка, и че сега се оплаква от отншението. Тя е била в безпомощно състояние с остри оплаквания и не е получила  адекватна за състоянието й помощ.

Именно не винаги може да прецениш  

За себе си съм търпяла до последно като слон , ама ако е било за друг на дали щях да чакам.

Относно мигрената пристъпите и болката , почетете малко за тази гадна болет и чукайте на дърво  
Мигрената  те изкарва извън строя за няколкко дена , това си е временната инвалидност  
Има хора с мигрена чиито пристъпи не са толкова силни и нетърпими , при други е различно.


Това също  

Май наистина има луфт във времето между края на работното време на ЛЛ и началото на работното време на неотложното звено, с което ЛЛ сключва договор. Това и от още едно място съм го чувала.
Два пъти съм ходила в детско спешно в Пирогов. И двата пъти стана много бързо, почти без никакво чакане, в т.ч. и пред съответния кабинет. Първият път малката беше се наяла с лепило докато съм я изпуснала от поглед за минутки. Току що-проходила, нестабилна, полу-пълзяща, полу нестабилно пристъпваща. Отлепих етикета от кутията с лепилото и газ към Пирогов. Прегледаха я, оставиха я даже на системи. Междувременно провериха по етикета лепилото и се оказа, че е хапнала само от единия компонент, на целулозна основа, слава Богу, напълно безвредния. Пуснаха ни да си ходим, на другия ден издриска едно зелено ако и това беше.
Вторият път- с баткото, с усилващи се болки и оток на единия тестис. Току-що приключили седмокласната одисея с изпитите. Видя го детски хирург, прати ни на доплер, каза, че най-вероятно е торзио на апендикса на тестиса. Със съмнение за торзио на самия тестис. Искаше да го остави за наблюдение и евентуално да го оперират, ако работата зазлее. Накрая се споразумяхме да си ходим вкъщи, да правим компреси с риванол и на другата сутрин да се върнем за контролен преглед. Компресите и лежането помогнаха, на другия ден беше много по-добре и на контролния преглед ни пратиха спокойно вкъщи, да си гледаме ваканцията.
и в двата случая си бяхме спешни.

При мигрена скенер по-скоро с идеята да се изключи нещо друго.
Добре, че тука нямаме такава маса медикаментозни наркомани, както в западна Европа и особено щатите, иначе контингентът би се увеличил рязко и лошо.

Аз разбирам, че е човешко да й сложат обезболяващо, проблемът е не е ли по-логично да се убедят първо че наистина не е наркоман и че въпросното болкоуспокояващо няма да й навреди повече, отколкото да помогне ако всъщност не се касае за мигрена както тя си мисли?!

Да не говорим, че и в Италия като в България бърза помощ се ползва от всякакви хора като безплатна алтернатива за лечение и че не сме наясно колко в пъти по-спешни случаи е имало по това време - инфаркти, инсулти, тежко ранени и т.н.

Като дългогодишен мигренострадалец мога да кажа, че мигрената много мъчи, но не мори и не е спешно състояние, което да изисква незабавна лекарска намеса.
Хората си викат линейка за всевъзможни глупости и само разкарват медиците, смятам, че за неоснователно викане на спешната помощ трябва да се плаща. Не може всеки хипохондрик да разкарва лекарите.

Аз съм ходила също в Пирогов, с деца и без деца, и всичко е минавало бързо и експедитивно. Груби, не груби, задачата им е била да видят на момента зле ли сме, като ни видят, ако има нещо за проследяване сме се насочвали към ЛЛ и болници.
По-интересно е защо пациенти, натоварени в линейка, се налага да обикалят по няколко болници, докато ги вземат.  Проблеми явно има, не само с броя на линейките, а и в самата система.
Цели министерства има, толкова институции...и накрая нищо.

Майка не е викала линейка , баща ми винаги я е карал.

Ако съм с приятел/познат и присъствам на пристъпи на  мигрена като едното нищо мога и да викна линейка , дори и да ме увещава че вс е ок.

Пак казвам мигрената при всеки е различна 
при някои пристъпите са силни и водят до припадъци 


Но темата не е за мигрената и за Мира Добева или там която е

Този триаж от годни си го практикуват в окръжна във Варна,там си има регистратура с медицинско лице ,което разпитва всички и прави първична преценка кой колко е спешен и се действа според състоянията и свободните лекари по сектори. В Пирогов като влезеш минаваш през регистратура да се регистрираш и платиш, а понякога те преглеждат и после през регистратурата.
Ами те и личните лекари не са много в час понякога за спешните състояния,все пак са в друг сектор, но най обичам като кажат-  отиди в спешното за изследвания,ехограф и т.н Или си вършиш работата или поне не казвай на пациента какво да нарежда на друг лекар как да го прегледа .....който преглежда преценява.

Циганите си викат линейка за какво ли не- разстройство, температура, вирус.
Тъй като са здравно неосигурени и не могат да ходят на лекар в нормално работно време, чакат да стане 20 ч и се почват.
А защо отиват линейките ли?- А не си отишъл, а са те обвинили в дискриминация и нарушаване на човешките права, плащат с БХК и кво ли не.
А през това време умират хора като нас, които цял живот си плащат и се осигуряват чинно, щото линейка няма- мери температура в циганската махала.

Мигрената е./.. сложно нещо. И обезболяващите не винаги помагат - всъщност, доста често не помагат.
Ако биха подействали... би могла сама да си ги взема, нали така...

Обаче в спешното са длъжни само да те позакрепят, да не умреш веднага, не са длъжни да ти правят кой знае какви изследвания, да ти налучкват лекарствата и прочие. Аз не обичам да ходя в спешното точно  по тази причина, освен ако не се налага за травма или примерно остър дихателен пристъп или алергичен- за инжекция, която да закрепи положението до следващия ден, когато да отида на подробен преглед за конкретна терапия.
Така че за спешното- освен натовареност поради изброените причини, има и завишени очаквания към лекарите там.Ми там докторите не са магьосници, да ти решат всички проблеми с един 2 минутен преглед. Или да извадят с магическа пръчка всички лекарства на света и да ти седят до главата, докато ти мине.
Във Варна и в Пирогов наистина имаше степенуване и разпределение и бях доволна. Добра организация имаха 

Добре, де, като я хване мигрената в България Бърза помощ ли вика?

Всеки по себе си съди и за всеки собствения случай е най-важен.

От личен опит знам, че за лекарите това е работа, в която от един момент претръпват, без да влагат чувства и емоции. Приоритизират според преценката и случая. Ако нещо е спешно, ще го поемат, останалото да чака.

Викала съм линейка при хипогликемия, отзовавали са се и са помагали да върна човека от онзи свят.

Не съм викала линейка. Синът ми преди две седмици пострада в училище, госпожата и съучениците му са викнали, защото е текло кръв. Линейката дойде на 40 минута, според мен съвсем добре преценена спешност. В Пирогов с изследванията и зашиването го оправиха за около 1,5 часа. Ако се беше случило когато сме с него едва ли бихме викали линейка.
Те още след първото кръвно изследване са знаели дали е наркоман или не. Защо са чакали няколко часа, за да и дадат обезболяващо? А за повръщането са можели още преди това да й дадат нещо.