Кога се вика линейка?

  • 17 648
  • 118
  •   1
Отговори
# 15
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Нали била с приятелка? Има измислени таксита, градски транспорт и тн. Или се е помислила за много ВИП...
Брат ми, снаха ми и майка ми страдат от сериозни мигрени. Винаги си носят лекарства, знаят кога идва пристъпа и знаят какво да правят. И досега не са викали линейка затова. Снаха ми също понякога повръща.
И майка ми си има лекарства но понякога не помагат  Rolling Eyes
но пък инжекцията която и бият в клиниката винаги е действала и успокоявала 'пристъпа' .

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 4 459
Виках линейка при силна болка високо над стомаха зад гръдната кост, невъзможност да си поема въздух, с усещане, че някой ме е ритнал, но болката и натиска не намаляват,  повръщане.  БЯх с 4-месечно бебе вкъщи  и 5-годишно дете, в 1 ч. през нощта, не можеше да се ходи до болница. Дойдоха за 9 минути, мисля защото симпомите наподобяват инфаркт. Предполагам, че не се води спешност.

# 17
  • Мнения: 474
Не съм лекар, за да казвам какво е спешност, но мигрена знам, че не е животозастрашаващо състояние. Особено ако от години страдаш и си знаеш симптомите и какво може да те успокои. Защо просто не е отишла в болницата, вместо да вика линейки?
Именно, бият й инжекция в клиниката, а не в линейката.
Нали не си мислите, че ако е била спешна, е щяла да чака 12 часа? Аз съм ходила на лекар с неспешно състояние и съм чакала няколко часа. Приятел ходи със скъсано сухожилие - чака си и той по реда няколко часа, дадоха му обезболяващо и като му дойде реда решиха да го оперират още на сутринта.

# 18
  • Мнения: 46 436
Вероятно приятелката й не е могла да я носи по време на припадъците.

# 19
  • Мнения: 474
Аз прочетох, че  е припаднала ( ако е вярно, разбира се) в болницата. И пак не се занимали с нея, а най-трагичното било, че я сложили с наркомани в стая.  #Crazy Ако съм на умирачка хич няма да ми пука къде са ме сложили. И две сестри по три пъти не могли да намерят вена. Честно казано вярвам единствено, че е имала силна мигрена с повръщане и и е било много лошо.

# 20
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Само хора с мигрена знаят какво е  Tired
и най-най-близките им.

Мохито вероятно не си стояла до снаха си и брат си когато са имали пристъпи , нали ?

# 21
  • Мнения: 4 180
Добре де, как така линейки и спешни кабинети обслужват пресипнали гласове, болки в рамото и пъпки?
Поради липса на стандарт за спешна медицина, за който слушаме вече твърде дълго и нищо черно на бяло. Засега остава принципът, че всеки, който се самоопределя за спешен, е спешен, до доказване на противното. А то става с преглед. Има наредба, в която пише, че който не се е оказал спешен след преглед, трябва да си го плати, ако иска да получи документация от прегледа. Прави ми впечатление, че "Пирогов" не дават никаква документация- вероятно във връзка със същата наредба.  


...линейка сваля циганин на средна възраст. Питат го от какво се оплаква: " Снощи изпих 2 литра вино и сега ми е предрезгавял гласа, та извиках бърза помощ". Спешен, нали? ooooh!...
Учудвам се, че са го качили  Rolling Eyes
Не се знае какво е било положението в гетото и имала ли е избор линейката да не го вземе.

# 22
  • Мнения: 46 436
Аз прочетох, че  е припаднала ( ако е вярно, разбира се) в болницата...
"Заради тремора и припадъците, не можех сама да стигна до линейката"
https://www.facebook.com/mira.dobreva/posts/10211590804184159

Явно е било преди болницата.

За абокатите обаче не е права, мен в бг болница ме измъчиха по същия начин. До специалист е, не бих обобщавала  Stop

# 23
  • Мнения: 2 506
При катастрофи,падания от по височко ,сгазени от кола,валяк и т.н. се вика линейка.Не е хубаво да се местят ,че това може да ги доубие.Инсулт,инфаркт (ако изобщо някой ги разпознае) ,припаднали също се вика линейка.Ако са по-лекички може и да се закарат до болницата.То разтоянието от пострадалия до болницата е същото като от болницата до пострадалия.Ако му е писано да живее дали някой ще го закарате или линейка ще дойде  е все тая.
Преди години бях в спешното с баба ми.Тя с инфаркт.Изпращат мъж на около 50 г ,че не бил за там.Да ходи при личната.Роднините роптаят.Ама си тръгнаха.Човека пада отвън на паркинга.Връщат го на носилка и един доктор се метнал отгоре му и прави сърдечен масаж.Ми умря човека.Пред входа на Спешното.Та като ти е писано да мреш няма отърване.
Лично все си мисля,че ако отида сама ще стане по -бързо.Чакането и бездействието натоварват допълнително.
Моето мнение се припокрива.  Peace

# 24
  • Мнения: 2 379
След всички статии и новини за лекари и сестри бити от цигани, за екипи нападнати от пияни, я смей да му кажеш, че няма да го качиш...те като ги качват ги бият, ако не ги качат ще ги убият.....
Мигрена и бъбречна криза не съм имала, но знам от близки че е страшно. Второто обаче със сигурност не се води спешно състояние, но пак се третира по спешност, както и тази драма с кърлежите, които също не са спешно състояние. Но иди обяснявай на българин, че не е прав.......особено, когато го боли или бърза.
Нещата са много по-сложни от това, което може да коментираме тук и за това трябва да си има закони, стандарти и да оставим специалистите да преценяват....( като от всяко правило си има изключение).
На запад има ясно установени алгоритми още при позвъняване на спешен телефон, не са на 100% ефективни, но работят. А тук често нещата опират до пари, връзки, заплахи, страх и т.н.

Ами то причини много да не ти напукат вените- от глезен и въртене, до колабирали вени, до некадърни специалист, стажанти или лош късмет.....

# 25
  • Мнения: 6 314
За съжаление много хора (лично мое мнение - в доста от случаите поради ниска здравна култура) викат линейки без да имат основание за това - за зъбобол, температура 38 градуса, мигрена, грипоподобни симптоми и други (лично разказани ми истории).
В същото време линейки не достигат и не могат да се отзоват навреме на повиквания за инфаркти, инсулти, катастрофи и животозастрашаващи състояния.
През последните месеци ми се наложи неколкократно да прекарам часове в спешните отделения на няколко болници (мога да напиша доклад за спешните отделения на Пирогов, Окръжна болница, Военна болница и МВР болница).
За няколко часа в Окръжна болница бяха докарани над 5-6 прекалили с алкохола... някои от тях буйстващи и агресивни. Един от тях ме нападна след като се посъвзе и реши да си тръгва. Пуснаха го, излезна от залата, аз чаках, охраната пушеше навън. Ако не беше мъжът ми, сигурно пияният щеше да ми счупи ръката. А някъде някой в това време вероятно е чакал линейката, която го докара...
Не мога да коментирам конкретния случай с Мира Добрева, защото не знам каква е реално ситуацията. Предполагам тя е интелигентен човек и не би извикала линейка без да има основание за това.
В същото време обаче смятам, че има доста случаи, в които линейки биват пращани при по-маловажни случаи, а по-тежки състояния биват неглижирани и оставяни да чакат с часове.
Конкретно по въпроса - викала съм няколко пъти линейки - зверска бъбречна криза на мъжа ми без възможност да помръдне от болка (нямаше как да го придвижа пет етажа без асансьор и да го закарам до болница), два силни неовладяващи се кръвоизлива на малката дъщеря (впоследствие се оказа, че страда от синдром, който пречи на кръвосъсирването) и един температурен гърч, който направи на морето с изпадане в безсъзнание, анафилактичен шок, който аз направих (не дочакахме линейката, съпругът ми успя да дойде преди нея и да ме занесе до болница), вероятен инсулт на баба ми (падна, загуби съзнание за дълго време, беше на 90 години) - линейка не дойде.

Прави ми впечатление, че "Пирогов" не дават никаква документация- вероятно във връзка със същата наредба. 
Не знам дали е заради наредба, но няма толкова лоши епикризи като Пироговските. Синът ми пострада в катастрофа преди година и половина. Беше с опасност за живота заради кръвозагуба, опасност от загуба на крака, поредица операции, дълъг престой в болницата. Благодарна съм на лекарите, че успяха да го спасят и да спасят крака му, но... изписаха го с 39 градуса температура, която не се повлияваше от нищо в продължение на 10 дни, след седмица взехме епикризата, в която не пишеше почти нищо: "Постъпил със счупен крак, опериран, изписан с подобрение" - няма резултати от изследвания, няма описана кръвозагуба и животозастрашаващо състояние, няма описано кръвопреливане, няма и дума, че го изписаха колабиращ и с температура.  И това не е по вина на медиците. Вината е в системата и администраторите.

# 26
  • Мнения: 2 379
То и от чисто човешка гледана точка бременни и деца са с предимство ако чакат за един и същ кабинет, ама колко хора ще си отстъпят мястото.
В осмия месец бях като ни блъснаха на магистрала на влизане в града. От адреналина в началото не усещах нищо, още повече този, който ни блъсна избяга.....дълго време чакаме патрулка и мислех, като дойдат и приключим да отидем до спешното да се прегледаме( все пак да се уверим ,че бебето е добре ), Но започнаха контракции....полицаите извикаха линейка, която дойде след повече от 40 мин. В последствие  се оказа, че 1во обаждане до 112, са ме описали като жена с болки в корема, но не са регистрирали, че съм бременна( дали полицаите не са казали или от 12 не са разбрали....) Обадихме се втори път да питаме колко ще се бави линейката, ако трябва с патрулката да ме карат, че контракциите станаха регулярни на няколко минути. Тогава линейката дойде супер бързо, защото предали на на екипа, че раждам в колата, която била обърната  по таван в канавката.....иди разбери къде е проблема в предаването на информацията....
Всеки си има болката и тя е реална за него и близките му, Факт, че се обслужват множество неспешни по спешните отделения и кабинети и накрая агресията пак се изсипва върху тези, от които зависят здравето и живота ни, а не върху тези които им пречат да си вършат работата.....всяко стадо си има своята мърша, не е редно всички да са по общ знаменател. И няма как да очакваме от страдащите да подхождат с разбиране, винаги ще има недоволни, някак как да бъдат спасени всички.....

# 27
  • Мнения: 474
Ето го оригиналният текст на Мира Добрева. Сами преценете!
Много пъти съм била свидетел на пристъпите на снаха ми,, понякога я държи два-три дни.
Деца и бременни не са с предимство - с предимство са тези пациенти, които са със сериозен здравословен проблем, с високо ниво на спешност. Може и 20 годишен да е на крачка от смъртта - нима бременна с хрема ще мине пред него?


В Италия съм с една приятелка. И една неприятелка - мигрената.
И двете често пътуват с мен, но втората е неканена, непредвидима и мъчително болезнена. За съжаление, ме спохожда често и за радост - в България. Защото тук, в Рим, могат да си мечтаят за нашия Пирогов. По-скоро за компетентността на лекарите там, познанията им, та дори за разбиращия поглед, който след нощно дежурство получава 16 лева, та може и да е малко навъсен...на тези тук не им знам заплащането, обаче им разбрах абсурдите, които, дори на фона на нашето объркано здравеопазване, ми се струват великански.
Първият абсурд беше от екипа на спешната помощ, който, да, дойде за 10 минути с чисто нова и мечтано оборудвана линейка, обаче... за мигренозните пристъпи и техните симптоми се наложи да им обяснявам аз - доколкото можех, защото болката е блокираща, освен това придружена с многократни повръщания, от които парамедиците останаха много учудени. Заради тремора и припадъците, не можех сама да стигна до линейката и се наложи да ме сложат в количка. Получих нов позив за повръщане, но не това щеше да ме задуши. Просто жената от екипа държеше главата ми назад така, че се давех в собствените си стомашни сокове. Добре, че някакви силици ми бяха останали, та успях да си извъртя главата настрани. До болницата имах надежда, че ще попадна на лекари - една мигрена е в крайна сметка, какво толкова - няколко банки, заради обезводнения организъм, коктейл от болкоуспокояващи и за час-два минавам през ада. Тук обаче поостанах в него. Около... 12 часа. Като добавим и неистовата болка 12 часа преди да се принудя да опра до услугите на бързата помощ в Рим и тяхното спешно отделение, спокойно мога да кажа, че наистина видях ада и лекарите в него му подхождаха. На тези, които ме посрещнаха, отново обясних всичко за мигрената, как ми се случва, казах, че не пия, не пуша, имам нормално кръвно, а те се увериха, че не съм наркоман за втори път - отново ми направиха кръвен тест (първият се случи от парамедиците още в хотела). Разпитаха ме какво правя в Италия, идвала ли съм друг път, сякаш това беше най-важното...
Трепереща и повръщаща ме оставиха в един коридор. До един климатик. Приятелката ми сновеше и се молеше на всеки срещнат с бяла престилка, ако не да ми дадат болкоуспокояващо, поне да ме преместят от климатика, защото мигрената се възбужда от това. Те не го направиха, но мигрената се активира с нова мощ и започна ново повръщане, за което бях силно нахокана от една санитарка, на която отворих работа. Хвана главата ми с двете си ръце и ми я завъртя така, че да повръщам в роклята си. С шумни подвиквания, непрестанно дърдорене и почти камшични удари, подканящи ме да се изправя, ме метна в някакъв инвалиден стол и пак започна да ме бута нанякъде. Ако не друго, поне се повозих в тази болница - на оборудване ги бива...
Пак ме остави в един коридор. Помня, че времето ми се стори безкрайно, загубих от поглед приятелката си, не знам колко време съм останала в подземието. Там съм припаднала, защото се усетих, когато ме пляскаха и обливаха с вода в някакъв лекарски кабинет. Там правеха опити да ми сложат абокат и това усилие им отне цели три пробивания на кожата, които излязоха несполучливи, затова им се притече на помощ някаква сестра, която хвана другата ми ръка - две сестри на двете ми ръце правеха опити да ми намерят вена. Коя както успее. И двете успяха на 6 опит. Посмяха се сами на глупостта си, после едната извади абоката, който се оказа излишен и ми сложи памук с лепенка, която като махна, ще ми даде възможност поне година да не ходя на кола маска. Разбира се, веднага щом отворих очи и можех все още да издавам някакви звукоподобни думи, ме разпитаха откъде съм, защо съм и какво представлява мигрената, която ме е споходила. През цялото време се молех за нещо болкоуспокояващо и медикамент, който да спре повръщането. Сещах се сто пъти за Degan и за това колко ампулки имам в домашната аптечка. Обаче тук или лекарството е с друго име, или не им се искаше да спра с това унизително състояние. Поне ми дадоха един чаршаф, в който да се давя, да не е точно върху роклята ми...на петия час ми дадоха и някакво хапче, опитах да им обясня, че няма смисъл. Защото ще го повърна - акт, който всеки път провокира още повече пулсиращата болка в главата. Обаче те ми казаха да го изпия. И като го повърнах, ми се скараха. Бях в поредния кабинет, в който ме разпитваха - за симптоми, екскурзии и хапчета. А една лекарка трескаво пишеше на хубав компютър нещо си. Като секретарка пред машинописна машина пишеше, пишеше, пишеше. Докато мен ме болеше, болеше, болеше. Сетих се за оплакванията на нашите лекари, че са станали администратори и че им се налага по-дълго да пишат, отколкото да преглеждат. Елате да видите тук за кое писане става дума. Зърнах отнякъде приятелката си, която има три деца и доста болници в България е обиколила. Виждах изумлението в погледа й и неспиращите въпроси, защо вече 6-и час ме преглеждат (с чакането), без да ми дадат нещо, което да облекчи все по-влошаващото се състояние. Те, според мен, бяха убедени, че съм наркоман, който е прекалил с дозата. И нея я питаха за стотен път, тя пак я чух да обяснява: Не! Не пуши, не пие и наркотици не взема. Абокатите, с които ме надупчиха, обаче си стояха без системи, аз мисля, че губех съзнание от време на време, защото в някои мигове не чувствах изгарящата болка.
Преместиха ме пак някъде. Добре оборудвана клиника, чисто нова апаратура. Скенер. И двама доктори веселяци, които се опитаха да си говорят с мен на италиански, дори когато отговарях на вечните въпроси за мигрената, произхода й, симптомите й. Нямаше кабинет, в който да не ме питаха едно и също нещо...след скенера ми сложиха система. Не повече от 200 грама банка, която...забравили да вдигнат нависоко, та да изтече в мен. Тя се замотала между чаршафа, който ми дадоха, за да повръщам и след час, когато дойдоха в коридора, където се намирах след поредния преглед и разпит, я намериха цяла-целеничка, също като болката ми. Скараха ми се. И ме заведоха в някаква стая, където стенеха, мятаха се, потяха се и крещяха някакви наркомани. Истински. Очевидно, въпреки пробите във всеки кабинет, лекарите в римския Пирогов упорито вярваха, че съм съгрешила с наркотиците. Една обикновена мигрена не можеше да им обясни състоянието ми.. на десетия час от престоя си първата банка с лекарство изтече, това малко облекчи болката. До 12-и я час изтече още една банка. Да. Това ме вдигна на крака. И с радост напуснах това зловещо място, с цялата му объркана некомпетенция, нулево познание по английски и безсърдечно отношение към чужденците. Точно обратно на нашата ситуация в България - може да сме бедни на медицинска апаратура и оборудване, обаче сестрите как слагат абокатите - от първия път! Лекарите може и да са сърдити понякога, но винаги адекватно реагират така, щото един нищо и никакъв мигренозен пристъп могат да овладеят за 2, вместо за 12 часа!
Още един повод да се радвам, че си живея в България...

Последна редакция: ср, 05 юли 2017, 00:48 от зелено мохито

# 28
  • Мнения: X
Викане на линейка за мигрена, температура и подобни е подигравка с коя да е здравна система, а Мира Добрева няма какво да се коментира даже. Аз всъщност не знам коя е и не ме интересува.

# 29
  • Мнения: 474
Е как сега няма да я знаеш - жената се изживява като роден ВИП.

Общи условия

Активация на акаунт