Синдром на родителското отчуждение

  • 28 957
  • 337
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 14 920
На 100 % съм съгласна с Ма ко . Ако двамата родители обаче имат единомислие спрямо възпитанието , няма да е така. Но това е 1 на 1000.
То ако има грижа за децата и родителите се разделят цивилизовано , и се държат така , няма да го има и този синдром. Лошото е , че законите , макар и с бавни темпове , се адаптират към европейските , а манталитетът си остава див балкански. Ако и двамата родители са осъзнати , че ги е грижа за детето, и спрат да го използват за инструмент за отмъщение , няма и да се създава ситуация.
По-големите деца " преоткриват " другия родител понякога , ако им е насаждано , че е звяр , или непрокоспаник , и залитат в другата крайност. И родителите, при липса на зрялост при новосъздалата се ситуация , пак изхождат от собствения си егоизъм . Точно в тази възраст , децата стават егоисти и започват да употребяват "войната"  в собствен интерес , защото усещат пробива и силата си.
Но как да се промени точно манталитетът , не зная. Защото механизмите за преодоляване на наченките на такъв синдром , към момента , не са работещи. Нито имаме авторитетни институции , нито регламентирани дейности и процедури , които да работят във вярната посока.
Освен това , при назначаване на вещо лице / психолог/ , как човек да се довери , че именно при това дете е открито начало на именно такъв синдром. Много трудно е за диагностициране. Защото психолозите боравят с някакви унифицирани методи. С две думи , аз лично не им вярвам. Има случаи , в които не става дума за такъв синдром , а за чисто интуитивен и резонен инстинкт за самосъхранение на детето. 

# 331
  • при късмета
  • Мнения: 23 871
Наистина се получава затворен, порочен кръг. Когато вече положението е зле, т.е. когато детето по един или друг начин е приело позицията на единия, то вече родителите са пропуснали момента това да не се случи. А като са го изпуснали, по-цивилизованите от тях се опитват да го върнат в изходна позиция, т.е. на детето да не се отрази като сериозно сътресение раздялата, но вече е късно, то е факт. И дете и родители се въртят в този кръг, който е изцяло по вина на родителите. Понякога, не настройващия родител, а другия е виновен за ситуацията, точно толкова, колкото настройващия. Кога с действия, кога с бездействие. Лошото е, че няма формула или правило за всяко дете, на всяка възраст, а трябва да се съобразява с особеностите на самото дете, за да може то де на не носи последици от конфликтна раздяла или родители. Много е сложно и не мисля, че която и да е институция може да се съобрази с особеностите при всички деца. И да измислят някакъв метод, дори той да проработи, ще работи при някои, при други ще е противопоказен. Не виждам какво биха могли да направят институции.
Изхода може би е на родителя, който вижда, че не се отразява добре на детето и има повече акъл, да се помогне да разбере как точно да процедира именно с неговото дете и съобразено с него. Обаче коя институция да има това задължение не мога да се наема да определя

# 332
  • Мнения: 14 920
Аз зная за случай , в който се "сплашва" майка , че детето и ще бъде изведено от дома , за да работят с него в "защитена среда извън дома " за три месеца. Става дума за малко дете , /сравнително малко, около 11 годишно/ , при прекъснат контакт с баща -по негова вина , за доста години.
Ако това е грижа за преодоляване на синдром , здраве му кажи. При положение , че родителите никакъв шанс няма, ама никакъв , да си проговорят.

# 333
  • Мнения: 5 513
Според мен много често децата идеализират родителя, който не ги отглежда. При него са за малко, често е позволено нещо, което отглеждащия не позволява умишлено, не ги карат да учат, връчват ги на баба и дядо, а там е още по-свободно или ги водят в някой център за забавления и ги оставят да беснеят на воля и още примери. в такива ситуации като ги тресне пубертета, повечето хлапета заявяват на отглеждащия родител, че искат при другия, точно защото при него има и забрани и задължения и учене, а си мислят, че като са при неотглеждащия, нещата ще си останат както като ходят за събота и неделя. Зависи от възрастта на детето, но в пубертета при разделени родители това е доста често наблюдавано
Едва ли съм изключение ,но при мен не е така.Не го настройвам.Той ходи при него.Излизат заедно.Но детето винаги предпочита мен.На моменти даже ,като нещо не му отърва при баща му пред мен се изказва доста лошо за него.На него нищо не казва.

# 334
  • Мнения: 14 920
Според мен много често децата идеализират родителя, който не ги отглежда. При него са за малко, често е позволено нещо, което отглеждащия не позволява умишлено, не ги карат да учат, връчват ги на баба и дядо, а там е още по-свободно или ги водят в някой център за забавления и ги оставят да беснеят на воля и още примери. в такива ситуации като ги тресне пубертета, повечето хлапета заявяват на отглеждащия родител, че искат при другия, точно защото при него има и забрани и задължения и учене, а си мислят, че като са при неотглеждащия, нещата ще си останат както като ходят за събота и неделя. Зависи от възрастта на детето, но в пубертета при разделени родители това е доста често наблюдавано
Едва ли съм изключение ,но при мен не е така.Не го настройвам.Той ходи при него.Излизат заедно.Но детето винаги предпочита мен.На моменти даже ,като нещо не му отърва при баща му пред мен се изказва доста лошо за него.На него нищо не казва.
Деси , ти не си за тази тема  Laughing Добър пример си , очевидно мислите за детето. Когато то има мнение , ще реагира , естествено. Това е доверителна връзка с теб. Едва ли бащата си мисли , че го настройваш.  Тук обаче е тънкият момент- дали ще се съгласиш и солидаризираш с детето , против баща му. Или ще  чуеш споделеното , ще го коментираш, без негативни оценки. Да запазиш баланса.
И ако бащата прави укорими от твоя гледна точка неща , увреждайки  по някакъв начин детето , да ги споделиш с него. А не да кажеш-да , бе , остай го този , той си е такъв. Mr. Green

# 335
  • Мнения: 5 513
В почето случаи баща му прав.И аз обяснявам.Понеже го вижда по -рядко (от мен) го третира ,като по-малко дете.Страх го е да не му се случи нещо.И детето се дразни.Случвало се е и да му се скара и за неща които смята за нередни.И детето  го приема вътрешно.Но аз също бих се скарала.Просто ме е нямало и не сме попадали в такава ситуация.
Аз честно казано бих искала да имам по малко контакти с баща му ,но заради детето търпя.Баща му го обича.И се грижи за него според разбиранията си.
Когато смятам ,че баща му го е засегнал неправомерно казвам на баща му.И обяснявам ,защо детето се е засегнало.
И ми е трудно да съм буфер.И ми писва.И искам понякога да тегля една майна ,но...

# 336
  • при късмета
  • Мнения: 23 871
В никакъв случай не съм твърдяла, че е общовалидно за всички случаи. За това използвам думи като "повечето", "често" и т.н. именно за да не се разбира че е правило. Според детето е и според действията на родителите

# 337
  • Мнения: 488
Темата ми е на дневен ред.Истината е ,че няма институцуя , която да реши проблема, защото всяка ситуация е различна.
Как институцуята ще реши дали единият родител е негоден за такъв или просто другият се опитва да използва детето за отмъщение и несправедливо го обвинява.Винаги ще има страдащи.
Дали трябва в БГ  бащите да имат възможност за повече време с децата си , както в много дргуи странни. Според мен , да, такава промяна е нужна. Не рядко майката използва детето като оръжие и да има бащи искащи да са част от живота на децата си , не просто уикенд-аниматор.Дали това ще отвори вратите на много други, да продължат тормоза над половинката си и след развода използвайки детето - несъмнено.Дори и грешно, рядко някое решение се оказва последно и непоправимо.Ако връзкаат между детето и едният родител е токсична/опасна  за детето, другия родител винаги може да събира доказателства за това и да се върне в съда за да иска промяна на режима.
До колко една таква промяна в БГ практиката , ще полезна зависи от това да   се прилага с мисъл във всеки конкретен случай, а не да се следва шаблон. Мисля ,за това е нужно обучение на магистрати и психолози, за да могат по-добре да разпознават ситуациите.
И накрая отговорността остава за родителите.От тях зависи дали ще има родителско отчуждение или не.

Общи условия

Активация на акаунт