По-големите деца " преоткриват " другия родител понякога , ако им е насаждано , че е звяр , или непрокоспаник , и залитат в другата крайност. И родителите, при липса на зрялост при новосъздалата се ситуация , пак изхождат от собствения си егоизъм . Точно в тази възраст , децата стават егоисти и започват да употребяват "войната" в собствен интерес , защото усещат пробива и силата си.
Но как да се промени точно манталитетът , не зная. Защото механизмите за преодоляване на наченките на такъв синдром , към момента , не са работещи. Нито имаме авторитетни институции , нито регламентирани дейности и процедури , които да работят във вярната посока.
Освен това , при назначаване на вещо лице / психолог/ , как човек да се довери , че именно при това дете е открито начало на именно такъв синдром. Много трудно е за диагностициране. Защото психолозите боравят с някакви унифицирани методи. С две думи , аз лично не им вярвам. Има случаи , в които не става дума за такъв синдром , а за чисто интуитивен и резонен инстинкт за самосъхранение на детето.