Дневникът тема 82 - Да отслабнем всички заедно!

Да, и аз така мисля за плодовете, Иде пролет.
Специално започнах да ги ям сутрин, защото ми се появиха пъпки по брадата и челюстта. Според тази статия това е заради стомаха и червата. И китайците пак познаха

 На мен ми е трудно да деля храната на въглехидратна, протеинова и т.н., защото в повечето храни присъстват и въглехидрати, и мазнини, и протеини. Ядките например са с много мазнини и много протеини. В плодовете и зеленчуците има както въглехидрати, така и протеини. Аз предполагам, че предвид високата ми космунация на плодове и зеленчуци, моето хранене е въглехидратно-протеиново. Протеиново, защото ям много риба, ядки, бобови и семена. Други източници на протеините като млечни продукти съм спряла на 100%, а месо съм спряла на 95% да речем. Яйца ям примерно 1-2 пъти на седмица по едно, максимум две. Използвам на салатите си зехтин, конопено масло и ленено масло, понякга и фастъчено. Не съм сигурно дали е нужно и правилно храната да се разглежда не в цялост, а да се раздробява съзнателно на съставните си части. Всъщност аз не се замислям много много над това как съчетавам съставните части на храните една с друта, а се храня по критерия храната да не е технологично преработена (белият ориз също е технологично преработена храна), да не съдържа добавени подсладители, да не съдържа бяло брашно, да не съдържа мляко и животинско месо (риба обаче ям). Не знам дали е правилно хранене от гледна точка на ВМ хранене, но ми дава чудесни резултати.

Между другото, откакто спрях да консумирам млечни продукти кожата ми се подобри драстично. Има равномерен здравословен тен, няма червенини, пъпчици. Направо си смени цвета 

Аз мисля, че някои неща са изключително важни по пътя, по който опитваме да вървим всички в темата
1) на първо място това е чесността - напълно, безапелационно и бртуално честни трябва да сме към самите себе си относно някои неща - наистина ли искам да отслбна? Готова ли съм да поема отговорността - аз, не режимът, не храната, а аз самата. Това ли е целта, която искам да постигна - да бъда слаба? Къде в тази цел се вмества щастието, социалното ми обкръжение, здравето ми? Какво преживявам като "жертва" в името на тази цел и струва ли си тази жертва? Как да променя настойката си към себе си и "жертвите" си?
2) да бъдем наясно с храните, които обичаме психически и които обичаме билогично т.е. кое ни понася добре на тялото, кожата, стомаха, тонуса, емоционалното състояние.
3) да можем да поемем пълната отговорност за нас самите и да осъзнаем, че да, понякога вината е в режима - просто не е нашият, но най-често вината е в нас - режимът, всеки режим има определена идеология. Много често без да си даваме сметка, ние не се подготвяме чисто теоретично за идологията, а го следваме на две на три. Подобно половинчато, аз цинично го наричам - недоклатено отношение не може да даде резултати.
И така, всичко има две страни - не можем да ядем картофи и леща във високо мазнинен ниско въглехидратен режим и да обивняваме него, че не отслабваме. Не можем да не се захраним правилно след каквото и да е плодуване, гладуване и прочие и да обвиним режима за желанията си - не говоря за лакомия, а за желания. Разберем ли желанието на ума и душата си, ще разберем нуждите на тялото си. Това е моята философия. И работя над нея. Опитвам се да преосмисля позицията си относно всичко, което изпробвах в последната половин година - къде сгреших, кое не разбрах, за кое излъгах себе си, за кое не си дадох сметка, кое не ми понесе и кои са огромните жертви, които не успях да преодолея психически, от кое и в какви количества се чувствам добре и кое е онова, в чието име съм готова да жертвам едно за сметка на друго
ПС
правя нова тема.

Не ми дава да си поправя мнението, но да допълня: мисля, че в това отношение Сиска е пример за всички нас. Кой е съгласен или не с нейните действия, методи и философии няма никакво значение. Факт е, че жената е наясно с онова, което иска и е наясно как да го постигне. Амур също, но тя пък не прави жертви - просто е намерила своя режим. Той не е моят и лекичко дори й завиждам, че е щастлива и сита. Но съм сигурна, че също е и много волева по отношение на онова, което сама е поставила като граница и не я прекрачва - не и прекалено често.

Нова тема
http://old.bg-mamma.com/?topic=988487.new#new