Дневникът тема 82 - Да отслабнем всички заедно!

  • 55 494
  • 738
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 798
Хайде и аз в новата тема  Grinning Благодаря, Духче Simple Smile

Аз не мога да преценя от какво се мотивирам. Просто трябва да си уцеля момента и да започна нещо. Както каза Демирче, или съм на режим някакъв или прекалявам с храната. От близо две години по-често второто, и това си личи по кг ми. Но напук на безобразното ми хранене, резултатите на медицинския преглед, на който бях, са по-добри от миналия път. Имам си нещо, което следя, и резултатите много ме зарадваха. Но все пак ме посъветва докторката да поотслабна  Simple Smile Не че не го знам, или не го искам, но по някаква причина не ми се получава. Но тук, в тази тема, не се отказваме  Simple Smile

Блеки, беше ли при Юли? Сподели впечатления  Simple Smile
 
Дара, това си е сериозен фактор. И при мен го има. Почти 9 години работя на място и работа, които не харесвам. Много се надявах на новата позиция, на която ме преместиха след майчинството, но се оказа че кипи един безмислен труд. И то за жълти стотинки. За това време качих и почти задържам 20-на кг. Но нямам никакъв вариант за смяна на работата на този етап, а детито трябва да яде  Simple Smile

Последна редакция: пт, 23 юни 2017, 23:14 от z.2012

# 16
  • Мнения: 3 841
За малко да ви изпусна- много сте писали:) Много писане= много минуси:)))))

# 17
  • Мнения: X
Ооо мен хубавите дрехи жестоко ме стимулират. Това ми е стимул номер едно. Като видя как ми стои някаква хубава дреха и си представям как би ми стояла и това много ме надъхва.

# 18
  • Мнения: 4 966
Духче, благодаря за темата!
Човек трябва да се чувства удовлетворен от това, което прави. Прекарваме много време в работата и наистина е важно. Вие и сами осъзнавате, че в това може да се корени проблемът с килограмите.
Аз вчера се видях с близка приятелка след известна пауза. Каза ми, че от години не съм била толкова слаба. Почувствах се супер. Днес е ден за мерене. Ще споделя после, пък мога и да се премеря в сантиметри, за да се включа в предизвикателството.

# 19
  • Мнения: 111
Благодарско и от мен за темата  bouquet
Аз също чакам Блеки да сподели за тренировките при Юли.

# 20
  • София
  • Мнения: 17 144
Здравейте!
Няма мерене за мен тия дни, че съм у майка ми за помена на дядо. Излязоха ми част от резултатите от вчера, никак не съм доволна, с нетърпение ще чакам часа си при ендокриноложката. TSH-то ми е високо, захарта на горна граница, инсулина още не е излязъл. Обаче В12 ми е катастрофално нисък, 71 при долна граница 141.
Лошото е, че всичко това е след месец и кусур диета с месо и сериозни тренировки, от което би трябвало и захарта да ми е добре, и витамина.
Каквото и да е, ще го оправим, аз много не се плаша от болести - единствено се притесних много за това, че дефицита на вит В се характеризира с липса на апетит и сваляне на тегло (което при мен го няма покрай другите ми болести) и че при лечението му се качва тегло.
Ще видя какво ще каже лекарката, как да се храня, и ще гледам да я слушам. Пък до 6ти ще гледам да не мисля за това.

# 21
  • Мнения: X
И аз благодаря за темата, Духче!     bouquet

Скрит текст:
Имам навика вечер като си легна, да правя нещо като мислен разбор на изминалия ден, какви съм ги свършила, къде съм се издънила или да се потупам по рамото за добре свършена работа....И сутрин, преди да стана, като се събудя се излежавам 10-15 минути, и очаквайки тялото ми да се "събуди" и да заработи на пълни обороти, пак разни мисли ми минават ....    Laughing
Та, и снощи и днес сутринта основно ме занимаваше дискутираната тема, и за мотивацията, и за цената, която трябва да платим, за да имаме това, което искаме.
Та, защо реших твърдо да отслабна и да стигна до тук, където съм сега?
Защото теглото започна да влияе на здравето ми.Защото затлъстяването е болест, СЗО го включи (или се обсъждаше да се включи) сред заболяванията бич на 21 век.
Започнах да вдигам кръвно, струваше ми усилие да изкача стъпалата до първия етаж.Не се харесвах, не се обичах, имаше моменти, когато не можех да се гледам в огледалото.
Преди това:опитах да се харесам, опитах да не обръщам внимание на кг, самоубеждавах се, че има милиони дебели жени по света, които са усмихнати, щастливи и доволни от себе си и живота си, когато видех дебела жена на улицата, самоуспокоително си казвах "Ето, и тя води дете за ръчичка, значи и нея някоя  я харесва и обича такава, каквато е.".Повтарях си, че макар и 100 кг-ова жена, пак съм си същото онова момиче по душа, каквото бях и на 60 кг.
Е, не се получи.Имаше период, в който уж вярвах, че е така, че всичко е наред, но .....не се огелждах, не се контех, не си купувах нищо хубаво, не излизах, затворих се в себе си, някак се "скрих от света".
Запитах се:Това ли искам?
Цял живот да се крия, да се самосъжалявам, да съм тъжна, да съм болна, да се мразя, да живея самотна, депресирана и да се тъпча с боклуци, за да успокоявам душата си?
Запитах се и дали такъв живот е искала и си е представяла мама за мен? (аз напълнях основно след нейната смърт).Дали би била щастлива там някъде, ако вижда в какво съм се превърнала и колко тъжен живот имам?Не мисля...
Поставих се на нейно място и ....сърцето ми щеше да се пръсне от мъка, виждайки децата ми на моето място-дебели, тъжни, самотни, отчаяни, болни, откъснати от света.Не това искам за децата си.Значи, и мама иска най-доброто за мен.
Аз също искам най-доброто за себе си, заслужавам го.
И тогава реших:не искам такъв живот за себе си.Не искам да съм дебела, не искам да съм болна, не искам да пия лекарства с шепи, не искам денят ми да минава пред лекарските кабинети за поредната рецепта, не искам да съм тъжна, ядосана, отчаяна, самотна и всички негативни чувства, породени от кг...само защото съм дебела.
Искам пак да си бъда предишното момиче-весела, усмихната, щастлива, закачлива, забавна, енергична, здрава, купонджийка, радостна, обичаща себе си, обичаща света, обичаща живота.
А когато човек стигне дъното, пътят за изход е само един-нагоре.
ХУбавото на това да удариш дъното, е че вече имаш твърда почва под краката си и можеш да се оттласнеш рязко, с отскок, за разлика от времето, в което си потъвал и под краката ти не е имало стабилна основа.
Останалото....е история.    Laughing

Всеки път, като ми се прияде някакъв боклук, се питам точно :"А струва ли си цената, която ще платя за няколко хапки удоволствие?Искам ли да се върна там, откъдето тръгнах?Искам ли пак да се изгубя, пак да съм дебела, грозна, депресирана и отчаяна?"
Ами, не, не искам.Харесвам това, което виждам сега в огледалото.Харесвам усмивката си, щастливото изражение на мъжа ми, виждайки пак отново "предишното си гадже", (не че някога е казал или направил нещо, с което да ме нарани, но сега истински се радва за/с мен и му личи), харесват ми завистливите погледи на познати и съседи, ужасно ми харесва усещането да мога да вляза във всеки магазин и да мога да си купя която дреха ми хареса (не е като да ти казват "ами нямаме номера като за вас"   Mr. Green  ).
Та така, дълго стана, но не искам да загубя това прекрасно чувство.И докато зависи от мен, от моите решения и действия, няма да стане.
Аз и начина, по който се чувствам сега, сме безценни.И няма да се предам пред "натиска" на боклучавата храна.Не си струва цената.Веднъж я платих, втори път няма да се излъжа.    Laughing
Поглеждайки напред в бъдещето, една изядена вафла (например) няма да ми струва 1 левче, а стотици левове, изхабени в лекарства, "дебели" дрехи и още вредна храна за "терапия".

# 22
  • Мнения: X
2 пъти в живота си съм виждала кантара да показва над 80кг.Най-болно ми беше когато се налагаше да си купувам дрехи. Няма такъв кошмар. Влизам в магазин и още преди да съм се насочила към определена дреха, продавачката ми казва "Съжалявам, но нямаме дрехи ваш размер" или получаване на поздравления за "бременност"  при условие че нямаше такава. Кошмар, кошмар! Та това е моята мотивация. Страха да не се върна към онези времена. Втория път вече беше по лесно. Веднага след кърменето взех мерки. Ако аз не си помогнех, никой друг нямаше да го направи. Адът при купуване на дрехи в "дебелите времена", как съм излизала със сълзи от магазините... Не искам да минавам отново през това. Сега се чувствам добре. Обличам поличка, блузка или рокля, къси дънки с потниче без да се срамувам от преливащи корем, гръб и паласки. Чувствам се добре в кожата си макар и да съм станала по суетна. Дори се харесвам вече. Естествено имам още своите стресови периоди и страха от ново напълняване, но се опитвам да го игнорирам. Знам че е временно всичко и то ще отмине. Но мотивацията е това което ме държи и ме кара да вървя напред. Всяка сутрин си казвам че това е нов ден, денят в който ще постигна това което искам и смело напред. Но картинката как излизам разплакана от магазина ще остане винаги като една червена лампичка.И именно тази лампичка е моята мотивация.

# 23
  • София
  • Мнения: 1 270
Вече 1 седмица съм зоната на 61 кг Simple Smile).Мерките са талия : най-тънка част 64 , през пъпа 72 см
Ханш : 94 см
Бедро:56 см
Много ми се яде диня.Мисля да си хапвам и дано кг не тръгнат нагоре.

# 24
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 459
Амур, разрева ме Hug

# 25
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 237
Госпожица Дух Благодаря за темата Simple Smile  newsm06 нека заедно да преборим килограмите Simple Smile
Аз отчитам +1,400 кг за една седмица и трайно покачване на килограмите благодарение на това че започнах НВ ВМ хранене но го обърках с една пица и плодове и това омаза цялото ми хранене и сега не зная как отново да обърна тенденцията надолу Sad Сега мисля сериозно да се заема и да се преборя и повече да не се подавам на близките  за празнична храна и най-вече да се преборя със себе си разбира се Simple Smile

# 26
  • Мнения: X
Госпожица Дух Благодаря за темата Simple Smile  newsm06 нека заедно да преборим килограмите Simple Smile
Аз отчитам +1,400 кг за една седмица и трайно покачване на килограмите благодарение на това че започнах НВ ВМ хранене но го обърках с една пица и плодове и това омаза цялото ми хранене и сега не зная как отново да обърна тенденцията надолу Sad Сега мисля сериозно да се заема и да се преборя и повече да не се подавам на близките  за празнична храна и най-вече да се преборя със себе си разбира се Simple Smile
Просто продължаваш да се храниш ВМ НВ.Тенденцията сама ще тръгне надолу.    Peace
И на мен ми се е случвало да се поглезя, писала съм тук.Не правя нищо специално, просто след това продължавам с храненето по режима.Кантарът показва застой известно време (зависи колко съм се поглезила    Laughing   ) и после пак си тръгва надолу.

Благодаря.    Grinning
И аз често си поплаквах...кога от тъга, кога от яд, кога от безсилие.
ВАжното е, че сега се усмихвам.Поне през 99% от времето.    Grinning Grinning

# 27
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 459
От сърце ти пожелавам дълги години да се усмихваш....слаба и щастлива Mr. Green Hug Heart Eyes
И ние всички от темата Hug

# 28
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 237
Ох Amour* де да ставаше толкова лесно от покачване да се обърне към понижаване - просто нямаше да съществува темата Simple Smile Все пак ти само си задържала при отклонение от режима пък аз покачвам в момента но благодаря ти дано да стане Simple Smile
Не съм се предала все пак Simple Smile

# 29
  • Мнения: X
Нее    Joy   , и при мен е имало покачване.То и няма как.Като си хапна парче торта, или козунак, или друго, няма как да няма някакъв плюс на кантара.
И не казвам, че е супер лесно....днес ядеш пица, от утре пак си на ВМ хранене и хоп, като с магия, кантарът до вечерта тръгва надолу.
Аз съм писала, че съм имала застой по месец...и после изведнъж се разделям накуп с 2-3 кг, в рамките на 10-на дни.
Виждам, че при мен този начин на хранене има ефект, кг падат, чувствам се добре, сита, доволна и не правя опити за бързо източване на вода, или бързо връщане на кантара в старото положение.
Не че не са ми минавали греховни мисли да погладувам един ден, или да карам на айрян, или само на месо, но след малко размисъл решавам, че не си струва напрежението и тормоза.
Предпочитам да запазя удоволствието от режима за сметка на по-бавните резултати.
Ето, за пример, и сега откакто паднах под 70, всеки ден ям череши, ама не по една шепа, а доста повече...дори не съм сигурна дали веднъж не опатках почти килограм....    Laughing Да, кантарът стои на едно място, +-100/200 гр нагоре-надолу.Ами, това е положението.Черешите вече почти преминаха, значи кантарът скоро пак ще потегли надолу.    Laughing
Естествено, това е моята нагласа.
Допускам, че има хора, които не могат/не искат/нямат нужното търпение да чакат.
Но не знам как да забързаш тенденцията надолу, от прочетеното в темата виждам, че при всеки действат различни неща:глад/много вода/само на айрани/овесени ядки....

От сърце ти пожелавам дълги години да се усмихваш....слаба и щастлива Mr. Green Hug Heart Eyes
И ние всички от темата Hug
И пак     bouquet
С пожелание всеки да намери своя път и своята истина, за да е щастлив, слаб и усмихнат!    Hug

Общи условия

Активация на акаунт