♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 57

татлъм Шъ мъ извиняваш   ама аз съм старомодна   и т`ва модерно приятелство нИ моА го разбера  

Е Коте, ти пък я виж как приятелски си помагат! 

Данче, гледам, гледам и виждам как на Йомко му иде да й съблече роклята вместо да я закопчава  

Ай сега, нали са само приятели, какви са тези приказки?!

Това е излязло по медиите в Турция октомври 2016  г. - най-щастливите двойки. Една от тези двойки вече е в историята І Мурат и Аслъ, а дано и друга преливаща от щастие двойка ги последва.

  явно аз не гледам под правилния ъгъл 

По мое по твое време - все по-един начин му се вика..............айде хаирлия да е




Оказва се че арабските фенове имат повече информация.........






Утре и по весниците вероятно.

 

 
Мдаа, двамата били само приятели...ами добре...да видим колко надълбоко ще навлязат в това приятелство


„Всяка любов, която не е основана на приятелство, е като къща, построена върху пясък.”  
                                                              Ела Уийлтър  Уилкокс, писателка

 

Съгласна съм с теб - ТЕМПИ ХАЙДЕ ПУСКАЙ ГЛАВА ПОРЕДНА  :

Еми, Темпи е извън обхват, така че по късно с глава поредна

Славена , шегувам се , то и аз малко ще съм извън обхват

Да видите приятелска ревност  Човека просто не иска да пипат блузката на приятелката му, вие какво си мислите 


Глава 36

-   Благодаря!- Усмихна се тя и в следващия момент замръзна. Йомер наблюдаваше разиграващата се сцена с онзи поглед. Тръпки побиха Дефне, но бързо реши, че може да се пошегува с него. Г-н Йомер обичаше да се забавлява.- Е, Бурак, как вървят нещата при вас?!
-   Добре, с г-н Корай се разбираме някак си.- Усмихна се младежа, неподозиращ какво става. Стоеше близко до Дефне, като и двамата все още бяха изправени.- Трудно ще свикна с кризите и честите смени на настроенията му, но съм благодарен да работя с него. Има доста неща, които мога да науча.
-   Той си пада малко особен като характер, не му обръщай внимание. С времето ще свикнеш, просто не трябва да му противоречиш за нищо. Тогава става непоносим.- Усмихвайки се кокетно, Дефне посочи на госта си креслото пред бюрото ѝ.- Седни, да видим какво си ми донесъл!
Седна нарочно срещу него, като между тях остана единствено масичката за кафе, върху която разпиляха снимките на моделите. Навели се над тях, те почти допряха глави. Подсмихвайки се, тя погледна с ъгълчето на окото си Йомер. Бурята се разрастваше неимоверно и с бързи темпове. Жал ѝ бе за Бурак, но се надяваше, че ще успее да се справи със ситуацията.
-   Това са моделите, които мога да ви предложа. Каталога за обувките, които представяме на специалния щанд в търговския център, ще излезе месец преди новата ни колекция. Тоест имаме около от две седмици до тогава. Чрез него хората ще имат възможност да се подготвят за това, което ги очаква напролет.- Доволната му усмивка предизвика нейната.
-   Нека тогава да изберем най- доброто!- Посегна към една снимка и ръката ѝ докосна леко тази на Бурак.
-   Какво става тук?- Йомер влезе, без да почука. Присвил очи, оглеждаше подозрително и двамата.
-   Г-н Йомер?! Какво има?- Направи се на изненадана от появата му Дефне. Всъщност изненадана бе, но от това колко време му отне да реагира.
-   Здравейте!- Изправи се младежа, подавайки му ръка.- Радвам се да се запозная с вас, г-н Йомер. Аз съм Бурак, фотографът на Пасионис.
-   Здравейте!- Здрависа се с него Йомер, оглеждайки го.- Какво правите тук?
-   С г-жа Дефне обсъждаме моделите, които ще представят обувките от специалния каталог. Много ще се радвам да чуя и вашето мнение.- Притеснен от напрежението, което натежа в стаята, той започна да ръкомаха.
-   Г-н Йомер има пълно доверие в мен.- Наблегна на „доверие” Дефне, показвайки на Йомер, че всичко е само игра.- Самият той изтъкна, че аз съм рисувала обувките и затова ще имам по- добра представа какви момичета ще искам да ги представят!
-   Така е, но ако искате, мога да ви помогна.- Приближи се той до нея, присядайки на облегалката на креслото ѝ. Близостта ѝ го замая, но се постара да се съсредоточи.- Колко модела смятате, че ще са ви необходими?
-   Сигурна съм, че имате и по- важни задачи от това, г-н Йомер.- Опита да се измъкне Дефне, вече изчервена от палавите му пръсти, лазещи невидимо за събеседника им по гърба ѝ.- С Бурак ще се справим сами!
-   Щом сте толкова уверена в себе си!- Ръката му вече бе ниско на кръста ѝ и тя тъкмо щеше да посегна към нея, когато той се отдръпна.- Между другото, страхотен букет. Явно си имате ухажор!- Намигна ѝ, след което излезе.
-   Охх!- Помаха пред лицето си Дефне.
-   Всичко наред ли е?- Погледна я неразбиращо Бурак. Явно имаше да учи още много за отношенията между двойките.
-   Да, да, да се захващаме за работа. И без това отдавна вече трябваше да сме приключили с това!

Дефне избягваше Йомер цял следобед. Не искаше да се среща отново с него, страхувайки се от последствията от малката им игра. Знаеше, че той ще я накара да съжалява веднага, щом доближи до нея, и се опитваше всячески да отлага този момент. Освен това трябваше да помисли и за вечерта. Беше уговорила с Исо плана, разчитайки както винаги на него. Нямаше да каже нищо на Нихан, за да не се изпусне тя вкъщи.
Когато се прибра, у дома си бяха само Есра и малкия Исо. Съдбата наистина бе на нейна страна. Захвана се по най- бързия начин, използвайки за съучастник сестра си, да приготвя прословутите си лозови сърмички. От малката научи, че техните няма скоро да се приберат, всеки зает със своите задачи, но все пак предпочиташе да не рискува. Едновременно наглеждайки яденето, хранейки Исо и следейки Есра, пишеща си домашните, тя не усети кога навън се стъмни. Приготвяйки всичко необходимо в една чанта, Дефне обясни на Есра какво да каже пред другите /ех тези нейни колежки, ако знаеха колко проблеми имаха/. Исо я чакаше с колата, за да я откара, когато Тюркян си дойде. Обяснявайки набързо сътворената версия, Дефне се измъкна, молейки баба ѝ да не се притеснява. Есра щеше да свърши останалото.

Йомер подозираше, че става нещо, но не знаеше какво. Дефне играеше някакви игрички, които започваха да го дразнят. Например закачките ѝ днес с фотографа- Йомер бе готов да разбие лицето на младия мъж, просто защото се намираше толкова близо до Дефне, а нейното държание направо го хвърли в ярост. Макар да знаеше, че всичко е с цел, не успя да се сдържи. Още виждаше присмеха в очите ѝ, когато нахълта в кабинета. Тя се забавляваше, докато той изгаряше от ревност.
Следобед бе прекалено зает, за да има време да я потърси. Следеше я с поглед, докато е в кабинета си, но тя бе започнала да помага на Ясемин в избора на място за представяне на колекцията и не се спираше. Тичаше насам натам с папки в ръце, напомняйки му колко много се забавляваше да я наблюдава в началото. Никога до сега не бе срещал толкова енергичен човек.
Прибра се вкъщи изморен и недоволен. Имаше нужда от Дефне, а тя го избягваше. Предложението му да са само приятели се обръщаше срещу него- явно тя бе взела прекалено на сериозно определението „приятели” и въпреки новогодишните им преживявания, бе решила да пази дистанция от него. Това го дразнеше и забавляваше едновременно. Те не успяха да бъдат нормална двойка, прескачайки ухажването и преминавайки директно на етапа „ние”, преминавайки през толкова трудности. Разбираше, че тя има нужда нещата да вървят бавно и плавно, преминавайки всеки етап, отделяйки му внимание. Искаше този път да не бързат, а да изживеят любовта си така, както трябва да е. Но, дяволите да го вземат, той нямаше това търпение.
Беше пуснал поредната опера, опитвайки да заглуши мислите си. И сърцето си. Застанал с последната за деня чаша кафе пред прозореца, гледаше бушуващия Босфор. Той бе точно отражение на неговите чувства, раздвоени между това да изпълни желанието на Дефне и веднага да иде при нея, настоявайки да прекратят тази игра. Не знаеше още колко ще издържи да я вижда, чува и усеща, но без да може да я докосне. Невинните ѝ целувки само подпалваха кръвта му, карайки го да се побърква от желание по нея. Подозираше, че тя много добре разбира този факт.
На вратата се позвъни и изненадан, той погледна часовника. Не бе толкова късно, но не очакваше никого. Побърза да отвори, поглеждайки учудено госта си.

Приятелство 

Нова от началото на месеца  С фен в кафене