Бременност - всичко се променя, как да се справим

Планирано ли беше детето? Ако е било планирано не знаехте ли предварително от какво ще се откажете?
И аз съм пушач и също никой от нашите приятели няма деца и си излизат и се забавляват, пият, пушат и т.н.
Докато бях бременна и аз излизах, кофти си е да гледаш отстрани и да се изкушаваш, но страха да не навредя на детето си беше по-голям. Сега детенцето ми е на 11 месеца, кърмя я и отново не пуша и не пия. Ще излъжа ако кажа, че не ми се иска, със сигурност ще ги почна, когато спра да кърмя. Не съм излизала вечер, откакто съм родила, трудно ми е, боря се със себе си, на моменти изпадам в дупки, но като видя усмивката на малката всичко ми минава. Клиширано е, но като родиш, ще разбереш за какво става въпрос. Та ние се справяме със смехотерапия, много е заразителен бебешкия смях 😁 Като те слушам ти сигурно няма да кърмиш и ако има на кой ще оставяш бебока и пак ще си излизаш, 9 месеца наистина не са болка за умиране. Радвай се на почивката и на коремчето си сега.

Мерси много за отговора. Не беше точно планирано, но със сигурност е желано милото.

Просто истината, е че не вярвах, че съм станала чак такъв егоист, които не може да се мотивра достатъчно за друго същество и да приеме промяната.

И въпроса е какво може да мотивира един човек, които не е дорасъл за по-виша цел освен собственото си благо?
Може би удоволствието, че ще роди същество, което ще го обича без резервно (поне 10 години ) или това да докаже пред себе си, че поставил ли си е цел винаги може да я постигне.

Надявам се да срещна тук хора, които имат алтернативна представа за бременността и родителството и са готови да поговорят, какво в началото на бременността ги мотивира ако са егоисти като мен.  И има ли нещо което не е свързано като мотиватор с вина, страх или наложение норми от обществото.

Всеки човек си е егоист по природа. В началото на бременността се мотивирах като четях за бебето, как се развива в седмицата, в която съм и си гледах снимките от ехографа. В седмицата, в която сте може скоро да усетите бебчето, тогава си е огроомна мотивация. 

Аз също съм в 15гс.но забременях чрез ЗЕТ.С ниска плацента и със ЕТКО(серклаж) съм.Пушачка.Забранено ми е всичко и даже пазя леглото.Реално от моят доктор знам,че мога да пуша по две цигари на ден-и го правя сутрин с по кафе.Това ми помага да намаля напрежението и самотата,както и вредния навик ми помага и за wc.Преди пуших по 1 кутия на ден и по 3 кафета.Трудно беше в началото но ето,че се свиква.Да и две цигари не са ок,но по-добре отколкото да нервнича и да се чудя,кой фас да намеря за да допуша.Мамите,които не са пушачки,моля да си спестят критиките.

Другото е че много малко хора горовят за радостта от това да си бременна, само има оплаквания, че ставаш дебел, хормони, повръщане, главоболие, стрии, и вече и останалите още по неприятни неща свързани с рискови бременности, които създават страх. Как като родиш няма да се спи, ще ти опада косата, гърдите ти никога няма да са същите и тн.

Според мен ако има повече за хубавите неща от бременността хората няма да приемат този период толкова тежко, например според мен секса по време на бременост е страхотен, усещането е много по силно, либидото е по-високо. От друга страна мъжете обожават бременни жени особено в началото, защото стават по сочни. От както съм бременна получавам 10 пъти повече мъжко внимание от преди.
Друг интересен факт е повечето спортистки печелят медали след като са станали майки, което означава, че след раждане жената става в още по-добра форма от преди стига да се постарае.

Върна ме 13 г. назад
Въпреки че детето ми беше планирано много трудно преживях бременността, толкова, че не се осмелих на второ дете. Чувствах се като в затвор заради изброените ограничения (без спорта ).
Трябва да намериш твоят начин да се справиш, моят беше да си запълвам времето с неща, които нямат общо с бременността. Работата ми не беше тежка и работех докато не ми започнаха контракциите. Не купувах нищо, което да ми напомня, че съм бременна, никакви дрешки, играчки. От чисто практична гледна точка само в един магазин капарирахме легло, матрак и чаршафи, чак като родих мъжът и ги докара, сглоби, изпра, подреди.

Никаква мотивация не усетих и след движенията на бебето.

Иначе физически нямах никакви неразположения, нито ми се е повръщало, нито тежало, но психически бях на ръба.

Помагаше ми и да драскам на календара всеки изминал ден.

Това е, стискаш зъби и чакаш времето да мине, след раждането всичко е песен  

Точно обратното, около мен всички винаги са говорили колко прекрасно нещо е. Сигурно и затова беше толкова голям ударът, когато се сблъсках с реалността.

Да, секса определено е страхотен и оргазмите са по-силни, постоянно сънувах секс и свършвах насън. 
Беше странно, но хубаво. През бременността, кожата ми стана гладка и хубава, каквато никога не е била. Косата ми стана гъста, лъскава и със страхотен цвят(доби червеникав оттенък) и напук на всичко не ми е падала толкова много след бременността. Окосмяването стана по-малко и там, където имаше косми растяха мноого бавно. Ето малко положителни неща за бременността.

Точно обратното, около мен всички винаги са говорили колко прекрасно нещо е. Сигурно и затова беше толкова голям ударът, когато се сблъсках с реалността.
[/quote]

Много забавно, със сигурност ми действаш мотивиращо, може би пък наистина няма смисъл само да се вайкаш, че си бременна и да се жалваш е да се стегнеш и да осъзнаеш, че си влезнал в затвор с лек решим, но все пак ще излезнеш в някакъв момент.

И както в затвора скука е, цигарките са кът, може би и секса, може би има и физически тормоз от малкия вампир които расте в теб.

Ама после като свърши затвора ще може да се насладиш на живота по пълноценно .

Със сигурност, просто си отклонявай вниманието и не мисли за това, ще мине

Забрави да кажеш за гърдите.

  Моята бременност беше рискова, изкарах няколко месеца на легло, ограничих доста движението, най-много излизах да магазина и се прибирах.Дори домакинската работа не можех да върша и честно казано това ми тежеше най-много - че съм си вкъщи, а не мога дори прахосмукачка да пусна.За излизане с приятелки и дума не можеше да става, а и беше есен-зима и се притеснявах да не се разболея.
Обаче след раждането  мога само да мечтая за спокойния период на бременността, сега недоспиването, умората, болките в кръста и ръцете, нередовното хранене, липсата на социални контакти са доста по-тежки от бременността ми.
   И  се чудех защо навсякъде се говори, че бременността била най-красивия период от живота на жената-вярно, че не ми останаха стрии, но нито косата ми стана по-гъста нито кожата по-специална, че и бюста ми си остана почти същия (за радост).
   Пожелавам ти да ти е кротко и спокойно бебчето,а бременността ще мине, с всеки изминал ден ще ти остава все по-малко до раждането.Аз изчетох доста книги и прекарвах голяма част от времето си в бг-мамма.

Това все едно аз съм го писала

И аз бях  в такива размисли и страсти и попаднах на това http://www.maikomila.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0% … 0%B6%D0%B8%D0%B2/ или Как да се справим с депресията в първия триместър. Даже не ми беше хрумнало, че може да съм в депресия заради бременността, нали голямо чудо, сияние а-у. Не казвам, че това е твоят случай, но при мен лично беше.

Освен това много мистично всички напоследък се оказват с ниски плаценти. Но това си е мое мнение, като на още една страдалка с тая толкова страшна ниска плацента.

Относно секса и спорта, освен ако не са ти открили плацента превия, бих потърсила второ мнение на твое място. 

Карах изключително лека бременност, без абсолютно никакви оплаквания освен малко киселини в последните месеци. Спасявах се с работа. Работех до почти последния ден, по мои спомени в петък бях на работа, а в неделя вечерта влязох за операция. Въпреки това ненавиждах всеки ден от тия девет месеца и броях дните до планираното секцио. Може би, защото аз не бях навита много на дете, но мъжът ми искаше и отстъпих. То взе, че стана от раз. Дъщеря ми пък ме зарадва като не дочака датата, а избърза и ми спести 10 дни. Боже, деня, в който се прибрах от болницата вкъщи беше все едно започвам живота си наново. И в други теми съм го писала, че и аз съм си егоистка и отначало съвсем честно си признавам, че детето за мен беше само задължение. Гледах си го както трябва, не съм го лишила от нищо, но дъщеря си я заобичах чак като започна да се очовечва и можеше вече да се общува с нея, демек далеч след годинката. Господ обаче ме компенсира явно за деветте месеца и ми даде възможно най-послушното дете, с минимум колики, ящно, кротко и спящо по цяла нощ. Свикнах бързо да съм майка, макар че много от нещата, които младите мамчета покрай мен правеха никога не са ми били присъщи. Спестих си обикалянето с количката, четенето по форуми и шашкането за най-малката промяна в режима на бебока, както и всекидневни срещи с други майки. По ирония на съдбата в бг-мама се регистрирах май чак като тръгна на ясла детето.

Намират се и други хобита. Аз помня, че отначало, когато дъщеря ми спеше почти 24 часа в денонощието, си бях свалила много любими сериали и изглеждах по сезон на всеки два дни. Страст са ми книгите и пъзелите, така че нямах проблеми и на тези си хобита да се отдам след раждането. Вероятно и преди него бих го правила, но както споменах тогава работех.

Да, с раждането на дете животът се променя доста. Но и много от основните неща си остават, просто ще ги правиш малко по-нататък. И да, звучи като голямо клише, но е вярно - усмивката на детето ти си струва всичко това. Но ще го разбереш след още бая време Моята дъщеря е на 5 години вече и не мога да си представя живота без нея. За мен всичко започва и свършва с нея, въпреки че все така усилено работя и намирам време и за хобитата си. Обичам я безумно много и всеки ден откривам нови неща покрай нейния поглед за света и нещата в него. Децата дават една различна гледна точка и в много отношения дните ми сега, с дете, са изключително отрезвяващи и интересни.

При мен обратното.Непланирана бременност,която обаче приех спокойно,въпреки че и аз още не исках деца.Веднага се настроих,че ще ставам мама.Спрях цигарите без проблем,казвайки си,че е временно.Това ми беше много важно-не ги спирам за винаги,просто кратка почивка 
Като се роди детето обаче,живота ми се обърна.Чак тогава се сблъсках с реалноста,че със старият ми живот е свършило.Трябваше ми много време и сълзи,за да го приема.Падна ми се много ревливо бебе,ревеше си целодневно,та първата година почти не излизахме.Предпочитах да си реве в къщи,от колкото в количката,пред укорителните погледи на хората 
Бях студентка,но се наложи да прекъсна,защото нямаше кой да ми помага а с бебе на лекции не става.В нов квартал сме,не познавам никой и нямам приятелки с деца.Та общо взето си изкуках сама две години.
Като порасне малко детето става по-лесно,скоро ще тръгне на градина,аз ще си довърша ученето.
Но за сега,две години вече,не съм имала възможност да начравя абсолютно нищо,което искам.Да почета книга,или да порисувам или каквото и да е.Ако е буден синът ми,трябва да си играя с него всяка секунда или реве.А той не спи денем от към 6-тият месец 
Някога си мислех,че е до възпитание,бях сигурна,че родителите на такива деца са ги разглезили,докато не се сблъсках с това.Раждат си се с характер.
Но и това минава,няма да са вечно бебета и живота все някога продължава.

Честно казано ако толкова те тормозят тези неща и толкова ти си харесва стария живот може би не си готова за дете, защото с него също много се променя и да, няма да имаш стария си живот никога повече. Факт.

Казвайки това, не целя да съм черногледа, просто е реалност. Новият живот, обаче, не е лош изобщо. Бременна съм с второ, на гърдите им още нищо им няма освен, че са малко по-малки (на мястото на мазнините се развиват млечните жлези, като спреш да кърмиш трябва време да се заеме мястото отново с мазнини и гърдите известно време са като "празни". Под известно време разбира година-две, макар че е индивидуално, може по-малко, може и никога да не си възвърнат формата, това е грубо по заобикалящите ме майки). Тялото ми също беше същото като преди бременността преди да забременея втори път, ще видим след като родя как ще е. Косата, кожата и ноктите ми наистина стават супер по време на бременност, но после ми опада доста косата, като това опадане е на допълнителната коса, която е порастнала, не е точно на "твоята" си коса. И като знам, че и двете са временни изобщо не съм си го слагала на сърце нито, че имам супер гъста лъскава коса, нито после като падаше. Да, излизам по-малко и с повече планиране, най-близките ми хора нямат деца, изпускам доста. Но пък като изляза винаги е супер готино, защото е рядкост. Пътуваме си навсякъде както преди, не оставяме бебето да ни спре. До голяма степен колко ще загубиш от "стария" си живот е въпрос на това колко ТИ си готова да жертваш, да правиш с детето ти, организация и смелост се искат също. Също аз не се срещам с много майки, което ми спестява приказки само за акита, хапване, спане. Говорим си за нормални неща, срещаме се в готини ресторанти и кафета, вземах бебето с мен (което вече е дете) и изобщо не ми дреме. Както и го оставях на ММ и си гледах кефа сама, при положение, че живея в чужбина и нямам помощ от баби, изобщо не се оплаквам. А с тях е още по-лесно.

Като цяло отново - всичко е до твоята нагласа и до това ТИ как си направиш нещата. Едни майки се чувстват неудобно с бебе на кафе примерно, или мислят, че там не му е мястото - всеки си има разбирания. Други пък се притесняват да пътуват с бебе или организацията им идва в повече. На мен за разлика от предния коментар изобщо не ми пука кой ще ме гледа укорително ако бебето ми реве. Ще си намериш начините и правилното за теб и животът ще влезе в релси. И ако нещо толкова ти липсва, направи така, че да не ти лиспва - замести го или намери време/начин да го правиш. Звучи лесно казано, не се прави лесно, но не е невъзможно. Говорим за когато бебето е там, а преди това 9-те месеца бременност наистина са само 9, какво като е клише, истина е. И само на легло да трябва да лежиш хванала си се на хорото, избор нямаш. Не определят живота ти СЛЕД тях, няма смисъл да се драматизира за толкова малък период от време.

А към цигарите за съжаление нямам никакво разбиране, голяма драма всеки път с това пушене по темите, ще речеш, че е нещо много яко без което не може. Сори, там подкрепа нямам, даже ми е смешно, без да искам да обидя никой. Може би и коса и зъби и кожа ще са по-хубави ако се спрат цигарите, бременността доста по-малко им влияе...

Аз бях, даже за 5  но ако може да ги вземе направо новородени, без да минавам през бременност и раждане.
Наистина се променя животът след детето, но не е нищо трудно.

Подреди си приоритетите.
Искаш да се забавляваш нощем и да пушиш или искаш да имаш здраво дете?
Хванала си се на хорото, така че направи, така че да имаш здраво дете.

И мен тази мисъл ме крепи
П.П.Добре давате пример как се ходи с бебе на кафе и ресторант, пътувания и т.н., но ако бебето не желае няма никакъв шанс за майката.

Е, предполагаме, че има баща, а няма да е самотна майка, ще се редуват. Или детегледачка, баба, когато са заедно.
Не е невъзможно, а и децата като цяло се адаптират по-лесно към нови места.
Дотам да стигне

А може ли да не размахваш пръст?

Бебето като е малко изобщо не знае къде е. Слагаш го в ергономичната раница и дали вървиш по улиците на Хасково, Горна Оряховица, Париж или Ню Йорк бебето много слабо го интересува. Същото е в количката. Какво значи бебето не желае?? Само може да спи по-лошо на ново място, е дай да не мръднем никъде докато не стане на 18 и се изнесе. Това говоря, че зависи от човека и колко е готов да се жертва/да не се жертва... Аз не ставам "роб" на бебето си, въпреки че винаги се съобразявам с часовете му за хранене, спане и като цяло гледам то да е възможно най-добре. Здравословната връзка майка-дете изисква и майката да е човек, а не светът да се върти около бебето по мое мнение.

Това с хорото е много гадно..какво означава "хванала си се на хорото". Не винаги е доброволно и осмислено. Хайде да не се съдим.

Какво като се е хванала на хорото, няма право да си излее мъката ли 
Очевидно жената се старае да спазва ограниченията, просто споделя, че й е трудно. Това, че на друг му е било лесно нея не я успокоява. Но като види, че има и други, които са го минали може да "открадне" някой съвет за по-лесно справяне.

Не е гадно, а реалност. Станало е факт, явно не може да се промени повече. Доброволно или не. Важното е резултатът - бременна си и ще има бебе (явно аборт не се дискутира). Това значи, че няма избор вече. Аз в такива моменти не гледам какъв е проблемът (нямам цигари, нямам време за спорт, нямам това, нямам онова), а какво е решението (стискам зъби 9 месеца, започвам йога като алтернатива, намирам баба/детегледачка, за да спортувам и тн.) Аз с тази идея го казвам, няма никакво осъждане в случая, а просто подчертавам, че няма връщане назад, тоест няма какво да мрънкаме и да се вайкаме, а да търсим решения.

Къде видя да размахвам пръст?

Какво значение има случайно ли е станало или не?

И тя това прави. Просто иска да си поговори с хора, които са се чувствали по същия начин, за да види, че не е сама

Огромно значение!
Една планирана бременност, с предварителна нагласа, с желание да бъдеш майка, и осмисляне на всичко предстоящо не може да се сравни със случайна бременност която не може да бъде прекъсната по ред причини...липса на предварителна подготовка, емоционална, психическа, финансова...
Разлика за мен има.

В този смисъл има разлика, но в общия няма.
Бременността е факт и ако жената иска да има здраво дете е нужно да не пуши и да спазва здравословен начин на живот.

на мен ми е много трудно с непиенето дори на чашка винце, не смея даже и безалкохолна бира, защото и в нея имало алкохол.

Друго не ми липсва. Имам късмет, че мога да спортувам, да правя секс, че обичам да се храня здравословно.
Единствено ще ми е трудно с плодовете, да ги ограничавам.  Захар, вредни храни, цигари и кафе не ми липсват.

 Но БЕЗУМНО ми тежи това с килограмите. Имам вече корем а съм само в началото на 5ти месец. Моята структура на тялото е пясъчен часовник, всичките ми дрехи са с оглед на това, че имам тънка талия. Е, вече нямам талия. С Тънка талия и плосък корем, въпреки развитите бедра и дупе, широките рамена , винаги изглеждах стройна и с много хубава фигура, сега изглеждам като бидон. Много срадам и за уголемения си бюст.

Дано дано дано дано кача само до 9-10 кг.

Освен това, като се стресирам много, и започва да ме боли утробата. Така, че и да се стресирам не мога.

Много ме дразни, когато хората очакват бременната жена да се попикава от радост и затрогване, че е бременна, да се отдаде на святото дело, все едно не е индивид и тя, а само удобна къща за развитие на детето. Еми, да, гадно е да си бременна и не за всеки е супер свято дело. Първите три месеца за мен бяха ад, гадеше ми се всеки ден имах толкова ниско кръвно, че колабирах, и заспивах навсякъде, вкл на работа. Добре, че отмина, но аз по зле физически не съм се чувствала НИКОГА в живота си, колкото в първия си триместър. Идваше ми да подаря медал на милата си майчица.

Подкрепям с 2 ръце написаното.

И на мен много ми тежаха килограмите,на аз бях качила 30  А съм дребничка и толкова килограми едва носех.Хубавото е,че за две години напълно ги свалих,без особени усулия.Ако имах време за счорт,вероятно и по-бързо да съм влязла във форма.
Много ми хареса едно изказване,на току-що родила жена-"Колко е хубаво да си пак сам в тялото си!"   

те това синтезира нещата идеално. 

Мерси за отговорите дами, мисля, че се чувствам по-добре сега. 

Животът неминуемо се променя, но всичко зависи как ние си го направим и подредим. През бременността има трудни моменти и всяка жена трябва да си намери занимания, които да я разсейват и отпускат. Аз гледах филми, ходехме на кино, ходех на шопинг, спях следобяд и такива подобни занимания. Тежко ми стана чак в 9ти месец и ми се стори цяла вечност. Всеки ден четях за симптоми на предстоящо раждане  През бременността най-големият ми страх беше как ще се гледам бебе, ще се наспивам ли, как ще се промени ежедневието ми и т.н. Като родих, бях много изненадана колко лесно се гледа бебе Свикнах невероятно бързо, но при мен най-важна беше предварителната нагласа, че ще напасвам ежедневието си с това на бебето и че животът ми ще бъде различен. В момента с бебка сме се нагодили една към друга и ежедневието ни е изпълнено с приятни занимания. 8 месеца минаха неусетно и вече започнахме да я водим навсякъде, където ни се ходи(почивка, магазини, ресторант),съобразавайки се с нейния режим. Притесненията, които имах през бременността се оказаха безпочвени. Сега не мога да си представя да отида някъде да се забавлявам без нея. Обичам да е с мен и да я гледам как гука и как се усмихва.

Искам само да кажа, че съм млад човек и преди обичах забавления и всички неща, които обичат младите хора. Моите приятелки още нямат деца и нямат намерение да имат скоро. Аз обаче, вместо да ги гледам и да мисля какво изпускам, си мисля те какво изпускат. Нямат си никаква идея колко е хубаво да си майка. Проблемите им с мъжете са повърхностни и всъщност не са изобщо проблеми. Гледам ги и се радвам, че вече имам семейство и стабилен мъж до себе си, гледаме в една посока и детето е основният ни приоритет. Двама души разбират какво е зряла любов, чак когато имат дете и споделят радостите и тревогите по него. Гледайки моите връстнички, се успокоявам, че съм свършила една много важна работа и съм стъпила здраво на земята. Надявам се моята малко философска гледна точка да помогне на всички бременни жени да се справят със своите притеснения.

Относно цигарите, и аз съм твърдо против. Бях пушач и ги отказах още, когато планирахме да имаме дете. Беше ясно, че ако чакам да забременея и тогава да ги откажа, щеше да ми е трудно и щях да рискувам да не успея да се справя. Много лесно ги отказах и разбрах, че с правилната мотивация това изобщо не е трудна задача.

Не се стресирай. Истината според мен, както с всичко остано в живота, е както си го направиш. Имам 1, 2 приятелки с деца (вече на по-4,5 години) , които виждах как се оправдаваха с бебета си, може би защото не намираха сила в себе  си да променят нещата. Ама не мога, сега ще кърмя, трябва да пусна 2 перални и т.н. хиляди неща. Давам си сметка, че бебето ограничава доста, но с подходяща нагласа и без нон-стоп вглеждане в отрицателното и мисли за него, всичко ще е наред. Щом обичаш да спортуваш значи ще си в супер форма след като родиш и спреш да кърмиш. Щом обичаш да излизаш, значи след този период ще си прекарваш винаги страхотно, защото излизнето няма да е ежедневие и всяка среща ще е наистина желана и т.н. Наистина мисля, че зависи от теб и от човека до теб.

Не е оправдание, а самата истина. Когато кърмиш, не можеш да оставиш детето си за дълго време или изобщо не можеш да го оставиш. Имаш отговорности към семейството и не можеш постоянно да си на разположение за излизане. Тези жени, които смятат, че ще си правят каквото си искат и че ще е като моминския живот, просто не са готови да бъдат майки.

Говоря за периода след това, а не докато бебето има 24/7 нужда от майката. Мисля, че поста ми е пределно ясен. Не си мисля, че ще си вея калпака като млада майка. Просто съм сигурна, че живота не приключва и с правилна организация и помощ от човека до теб, може да водиш нормален социален живот.

Не съм съгласна. Кърмех над година, първите 6 месеца бебето беше само на кърма. Излизала съм. Има си помпи за тази цел. Какво значи не можеш да излезеш изобщо?! Също съм вземала помпата с мен и съм се цедяла в приятелка преди да отидем на вечеря. В отчетната ми тема имаше майка, която ходеше на лекции и се цедеше в тоалетните на университета. Начини има много, стига да има желание, но не е вярно, че кърмеща майка не може да излиза никъде.

jenijeni1234567890,

Промянта около това да станеш майка за първи път не може да се сравни с нищо! Не е като да си смениш работата, да започнеш нова връзка, да си купиш собствено жилище или нещо подобно. Тя променя живота ти, променя и теб самия.
Сега ти се струва, че целият ти свят се руши, че не можеш да правиш много от предишните неща, с които си свикнала, които обичаш. Но да станеш родител си е голяма отговорност. Трудно е, никой няма да каже обратното, но след като се роди бебето, ще разбереш по-добре, че си е струвало да се лишиш от някои любими неща.
После обаче постепенно, ако ти самата имаш желание, можеш да си върнеш много любими неща и занимания. Дано да има кой да помага и половинката ти да е отговорен човек на когото да можеш да разчиташ винаги и за всичко! 
А и помни, тези, които сега се забавляват и имат нощен живот, и не се съобразяват с нищо, един ден, който може да е по-скоро, ще са на твоето място. А тогава ти ще си възвърнала твоя обичаен начин на живот и ритъм и те ще завиждат на теб. 

[
Не съм казала, че не можеш да излизаш, а че ще е трудно. Наясно съм, че има помпи за кърма, но освен да се изцедиш, нали трябва да има кой да гледа бебето. Ядосвам се, когато някой каже, че майките с бебета се оправдават с бебетата си за да не излязат на среща и от това беше продиктуван комементарът ми. Животът се променя, отговорностите се променят и не е толкова лесно да кажеш ще се цедя и ще си излизам. Но ако искате бабите да ви гледат децата, родете си 2-3, така хем ще имате много деца, хем няма да ви пречат да си живеете.

Ама ти можеш и да вземеш бебето, защо трябва да е оставено някъде. А баща то няма ли си? И за твое сведение живея в чужбина и баби нямам, както и каквато и да е помощ от лели, чичовци и т.н, и пак съм излизала. Намекът ти за бабите да гледали децата, които сме народили е изключително долен 

Факт е, че голяма част от жените оставят бебетата да бъдат гледани от бабите, така че нищо долно не виждам. Много от тези жени изпитват носталгия по стария си живот и не могат да приемат промяната.

За излизането, говорех конкретно за излизане без бебето. С бебето, естествено че може да се излиза на много места, както бях написала в един по-преден мой пост. Аз, като излизам с бебето, не се цедя, а директно я кърмя и затова предположих, че като говориш за цедене, говориш за излизане без бебето и оставяне на кърма на някого. Излишно е да спорим при положение, че ти изобщо не разбра какво имам предвид, отговаряйки на другата потребителка.

Аз те разбрах прекрасно, но отново питам - детето баща няма ли си? Не може да се остави на бащата за няколко часа за едно кафе или една вечеря ли? Защо трябва да има баби винаги намесени или детегледачки? Всичко е до желание и до характерите на родителите.

Твоята реплика беше точно "Когато кърмиш, не можеш да оставиш детето си за дълго време или изобщо не можеш да го оставиш", а това е пълна глупост. Ти ако си така хубаво, но това не е общовалидно. И коментарите ти са крайни и грозни като съдене дали бабата ще гледа бебето, за да излезе майката (а ако има баба на разположение защо пък не и какво ти влиза в работата), или че проблемите на приятелките ти с половинките им били повърхностни и не знам си какво. Навлизаш в територии, които не са твои и коментарите ти са просто грозни. Толкова от мен по темата, пък ти си давай криворазбраните съвети.

Имаш предвид лишения от цигари и пиянски нощи ли специално? 
Всеки с виждането си.
Не искаш клиширани отговори, но това е реалността - на едни им е висша кауза детето, уюта и семейството, а на други да вирят цигари по барове. На теб ако ти се иска второто, защо тръгна в другата посока?!
Лека бременност!

Няма такъв период.
И преди да кажете, че бабите са ни гледали детето - живеем далеч от тях, само двамата с мъжа ми сме си го гледали, но никога не съм била залепена 24/7 за нея.

nenova78, мисля, че сте малко крайна...
Пък и кой е казал, че не може да си имате уюта и семейството, но и да си излизате?!
И не мисля, че й се иска второто - да вири цигари по барове, а че в момента е малко стресирана от непознатото... от самата бременност и от това, че малко или много ще й се промени живота... както се променя на всички в даден момент. Просто не всеки може да свикне толкова бързо с тази мисъл... 

Май доста майки не са излизали скоро на въздух  ( шегувам се, моля не ме линчувайте). Аз продължавам да вярвам в това, което съм написала по- горе. Просто такава ми е настройката и опита в живота ми досега. А относно бременността-спряла съм всички вредни навици в минутата, в която разбрах и копнея да  родя и всичко да е наред и нямам копнежи по барове, но не възнамерявам да се превръщам в някоя от онези кисели майки, които крещят на децата си по градинките, защото не са правили нищо, което обичат откакто са родили.

Всеки е различен и има различни нужди за да е щастлив. Аз пък знам, че винаги ще ми се излиза и по клубове и на концерти и по барове и смятам да го правя при всяка възможност. Не искам да ми минава копнежа по тези неща. Не съм интроверт и имам нужда от външна стимулация. От това, че някой само си кеси вкъщи, не означава, че е по-грижовен родител.  Да, има си грижи по детето, но някои хора преиграват. Таткото не може ли да пусне няколко перални и той, а и колко време отнема пускането на пералня или миялна машина? Струва ми се, че за здравия разум на майката е важно да може да си живее лайфстайла, който й пасва, а не да става затворник пандизчия , защото "е майка" и така трябва. Има хора, които не обичат да излизат, но аз не съм от тези. Много хора между другото, излизат с децата си, още от малки. И в това не виждам проблем.

И аз съм така, но по никакъв начин не намирам грешно майка да си стои само вкъщи ако желае. На който каквото му харесва. Неприятно е само, когато едните съдят другите (в която и да е посока). Незнайно защо образът на майка е свързан с жертва, която всички прави за бебето. Ако излезеш навън и видиш ли посмееш да си гледаш кефа за малко веднага някой ще те осъди, в очите ти или не. Едно време като са гледали деца цялото село ги е гледало - и бабата и съседката и съседа, взаимопомощта е била важна, както и подкрепата. Сега сякаш само гледаме как да осъдим тези, които правят избор различен от нашия. Да си майка не е лесна задача, нито физически, нито психически. Би било добре майките повече са се подкрепят.

Skeeter, еми има хора, които не обичат да излизат, не ги съдя, но и те сигурно си имат техните си хобита, книги, бродиране, каквото там им харесва.  Да,  точно,  в миналото децата са се гледали по кланове, а не да седи една жена затворена и изолирана от всички.

Дами исках да ви кажа, че спрях цигарите тотално използвах тази книга - http://duhmarketing.ucoz.com/Alan.Kar.The.Easyway.to.Stop.Smoking_New_Release.pdf

Дано да помогне на някой, като мен

Напълно те подкрепям! Преди да забременея с ММ сме излизали всяка седмица - дали на фестивал, концерт  или просто бар с приятелите ни. Изкачваме върхове, организираме нощни питници и като цяло не обичаме да се заседяваме вкъщи. Сега съм в 19 г.с. и всеки ден правим разходки в парка, лятно кино. Преди две седмици бяхме на фестивала в Благоевград. По барове ми е трудно поради факта, че ми се доспива в 10 . A и вече избягвам шумни места, защото се притеснявам за бебчо (на фестивала бях възможно най-далеч от колоните). Изобщо не се виждам като обсебените майки по площадките, които само обсъждат на кое детенце му били най-скъпи панталоните или акото на бебето какъв цвят е. Имам приятелки, които са си направо обсебени - само за това говорят и мислят, не излизат от вкъщи без бебето, не мога да ги позная. Фейсбука им е по 10 снимки на детето на ден Но пък са щастливи. Всяка жена е различна. Сигурна съм, че щом бебо се роди и с ММ посвикнем да гледаме бебе, ще намираме начини да излизаме с приятелите си и с него и без.

Относно цигарите - аз пушех едно време като бях 12-ти клас. Като отидох да уча в чужбина ги спрях. Там културата беше друга, да пушиш не е готино. Преди да забременея пуших рядко по партита. Не ми беше трудно да ги спра. Но пък най-добрата ми приятелка (която пуши от доста години) ги спря един ден просто така. Реши и точка.

За килограмите и спорта - едно от най-тежките неща в тази бременност за мен е наддаването на килограми. Аз винаги много съм се пазила какво ям и кога, ходих да бягам по 15-30 минути с ММ в квартала. Имах страхотно тяло - висока 173 и тежах 54кг. Имам ниска плацента и спрях бягането. Телец съм, ако преди ми е било трудно да не си похапвам, сега е просто абсурд. Вече съм 61кг, бедрата и дупето ми са отпуснати и имам целулит. Талията ми я няма, имам си корем. Смея се, че ако отида на море и някой ми хвърли от онези погледни, ще почна да пея като кит. Но намирам сили в това да се стегна отново след като родя. Мисля си за режим на хранене и здрав фитнес. Само в това намирам утеха. Може би и това, че ММ постоянно ми прави комплименти от сорта на "много си ми сочничка", "бейонсе ще ти завижда за бедрата" и подобни

Лека бременност момичета и мислете позитивно!

AliveinWonderland - не че нещо, но чакай да родиш, преди да се чудиш как другите само за памперси говорят. Едно е какво си мислим, че ще бъдем, съвсем друга е реалността. Бременността не променя толкова, колкото самото бебе, така че нищо не се знае, може и ти да станеш от обсебените с памперси 

Здравейте, в 3 месец съм и още от сега се усещам, че по-лесно се изморявам. Понякога не ми се излиза, усещам краката си подути и болезнени. Чета, че е доста срещан дискомфорт. Има ли някакъв метод поне малко да облекчи болката в краката?

Сега е много топло и заради това ти се надуват ако можеш дръж ги на високо, поне при мен действа и ти тряват по-широки, удобни обувки.

Напълно те подкрепям! Преди да забременея с ММ сме излизали всяка седмица - дали на фестивал, концерт  или просто бар с приятелите ни. Изкачваме върхове, организираме нощни питници и като цяло не обичаме да се заседяваме вкъщи. Сега съм в 19 г.с. и всеки ден правим разходки в парка, лятно кино. Преди две седмици бяхме на фестивала в Благоевград. По барове ми е трудно поради факта, че ми се доспива в 10 . A и вече избягвам шумни места, защото се притеснявам за бебчо (на фестивала бях възможно най-далеч от колоните).
[/quote]

И аз бях така, до като бях бременна, и си мислех че не може да е толкова страшно след това... Е, е! Няма вече фестове и барове, поне за година. При мен са минали само 2 месеца, доста стрес си е. Някак си, по-лесно си го представях. Пиша ви, за да се подготвите, че да ви е по-лесно после  ааа, да, аз преди плувах - сега не мога и да си помисля, да стигна до басейна. Виж, ако има баби, по-бива

Вдигай ги нагоре, върху възглавница в леглото

И задължително го споменете на лекаря, който ви следи
Той ще установи причината и ще назначи нещо, което да го облекчи.

Мамчета не се стресирайте толкова много. И аз съм бременна в началото на втория месец. И мен ме обземат тези мисли от скоро, че свършва стария ми живот даже такива и за аборт(дано тези мисли са заради хормоните иначе се плаша и аз какъв егоист съм  ), въпреки, че след сватбата веднага с желание започнахме да правим бебето. Около мен половината ми приятелки си имат деца(някои 2), другата не, но са сериозно обвързани(така че предполагам скоро това и тях чака). И честно да ви кажа тези с децата си излизат, даже по дискотеки ходят от време на време, в което няма нищо лошо. Според мен е това как сам си организираш нещата и винаги да намираш време за излизания с приятели и весела компания, за да разпуснеш от ежедневието. Разбира се много е важно да има кой да ви помага, в повечето случаи нашите майки да са ни живи и здрави

Благодаря, че я сподели Още ми е трудно и на мен, макар че беше желана бременност и всеки месец очаквах двете чертички, пушех до дена в който не направих теста.. и сега продължавам но най-много по 3 цигари. Има много спорни мнения, тези и т.н по тази тема.

Няма спорно мнение, че по време на бременност и 1 цигара е много, какво остава за 3 и повече. Не се успокоявайте сами с измислени доводи, за да ви е спокойно на съвестта, вие си решавате какво ще правите, но погледнете истината в очите и прочетете дори една цигара какво прави на кръвотока към бебето и съответно бебето.

Не искам да споря, но явно късмет, че съм попаднала на една стара книга за бременността, в която пише че до 5 цигари е разрешено. И още много твърдения, които казват, че рязкото спиране е стрес за организма, следователно и за бебето. Няма гаранция е пуша и не пуша. Познавам много майки пушили до 9 месец и децата са им живи и здрави и аз съм дете на такъв родител и много майки, които никога не са пушили, а децата са им с астма и т.н

Хайде сега да се самоуспокояваме. Еди коя си пушеше през цялата бременност, на детето нищо му няма. Но може да му има като поотрасне, и то точно от цигарите. Не е казано, че щом се е родило живо и здраво - край. Негативното влияние от тютюнопушенето може да се прояви след месеци, че дори и години.
Другата глупост - рязкото спиране на цигарите било по-вредно от самото пушене, видиш ли - страс за организма. Ама моля ви се.
Истината е, че каквото и да си горворим цигарите са вредни и НЕ ТРЯБВА да се пуши по време на бременност. Кой успял да спре - спрял, кой не - не. Но не внушавайте на хората, че до 5 цигари на ден не били вредни.

Аз на никой нищо не внушавам, вредни са разбира се. Всеки си има глава на раменете сам да прецени. Аз също ги спирам, знам че са вредни и т.н, просто казах някой неща

И на мен "любимият" ми довод е за тази, която пушела, че родила здраво бебе, а другата, която не пушела, имала бебе с проблеми.  Измислят си какви ли не оправдания за да продължат да пушат.

За мен най-правилно е, когато една двойка планира бебе, жената първо да откаже цигарите(да не кажа и мъжа) и чак след това да правят опити за бебе. Пълно е с бременни, които от месеци се опитват да заченат и продължават да пушат. В един момент забременяват и чак тогава се сещат, че трябва да откажат цигарите. И тогава се започва-било стрес, до 5 цигари можело и т.н. Ами какво сте правили през тези месеци, в които сте се опитвали да забременеете и защо се правите, че планираната ви бременност ви е изненадала?

Ами а де.

При мен не беше планирано с течение на много време. Разбира се, че всеки който продължава да пуши се оправдава и успокоява с каквото може, аз също, а преди доста повече. Осъзнавам го вече, но явно воля и психика не ми достигат, но бих казала, че почти съм готова да ги спра на цяло.

Със сигурност "старата" книга за бременността е по-добър източник от всички съвременни изследвания...🙄

А това със стреса за организма при рязкото спиране на цигарите също е безумна тъпотия, която е развенчана от всяко съвременно изследване и лекар. Ама вярвайте си.

Пожелавам ти успех. Само внимавай това почти почти да не стане след като родиш
И друго нещо - най-важни са първите 12 седмици, когато е органогенезата и когато се изгражда плацентата. Та малко си и позакъсняла.

Не си намирам оправдания за цигарите.Пуши ми се и го правя и аз си знам по-колко.Стига сте размахвали пръст-непушачките.Мрън,мрън.Всеки си носи последствията нали така?И между другото имам няколко зет и винаги доктора ми е казвал,цигарите до теста  не се спират.Няма как да ме убедите,че в тези 9г.в които правим опити и т.н причината да не се получат нещата са цигарите.

Не определено причината не са цигарите, аз пуша от 8 г. а моя приятел от поне 13 г. .. и на третия път в който не се пазихме стана. .. и най-накрая една пушачка

Чакайте малко сега, и аз съм пушачка. Който иска да пуши, негова си работа.
Дразня се на глупости от сорта - еди коя си пушеше, а детето ѝ се роди здраво. Другата не пушеше - болно било. Спирането на цигарите било голям стрес за организма, затова бременната да си пуши. Това е.

Не. Не ти носиш последствията, а детето ти. Не е честно. Пуши си и се трови колкото искаш, но е супер тъпо, че майките смятат, че по собствено желание и решение могат да си тровят децата. Виж си само снимките по кутията с цигари. С това заплашваш детето си.

Хей , Жени! При нас беше планирано, аз сега съм в 15г.с. , но съм доста издразнена от всички плюсове на бременноста. Аз също спрях спорта, не съм пушач, но обичам да излизам. Сега не излизам защото все ми е лошо, един ден повръщам, на другия ме боли глава, на третия нещо друго. Моите приятели няма деца, като гледам нямат и подобни амбиции.
Нищо не ми се прави, не виждам смисъл в нищо. Чувствам се дебела от сега, без дори да съм качила. Не ми се ходи на море, ще ходим и на сватба.. И там не ми се ходи. Само искам да стане януари и да родя, за да мога да започна със спорта и да спре това физическо мъчение. Чувствам се болна постоянно.
Приятелките ми ме питат как съм.. е как да съм, като никога не се чувствам добре и нормално като преди. И да кажа добре, си е чиста лъжа.
Сега ще ти кажа мен какво ме мотивира да се държа - това, че като стана майка сега, след 20-25 години(живот и здраве) ще си гледам кефа, ще съм ги отгледала(надявам се на повече от 1) , докато всички, които сега и в близките години нямат подобни отговорности обикновени ги чакат на други години гледане на деца, когато става малко по-сложно и бременеенето, и енергията за отглеждане е по-малко.  
Освен това сега докато съм по-млада, ще имам и помощта на майка си и баба си, които ще гледат детето, ако искаме да излезем. След години вероятно няма да мога да се възползвам(или поне не за бебе).

Никой не е казал, че цигарите конкретно са причина за неуспешни опити, но със сигурност влияят негативно. Идеята е, че когато се цели забременяване, е добре цигарите да се спрат, защото във всеки един момент жената може да се окаже бременна пушачка. Освен това, на организмът му е необходимо време да се изчисти. В началото на бременността всеки един ден е важен, тъй като се изгражда нов организъм. И не, не размахвам пръст, а говоря от личен опит, защото аз самата бях пушач. В момента, в който решихме да не се пазим, спряхме да пушим(и двамата). Отне ни почти година опити, но поне организмът ми успя да се поизчисти за това време. Точно защото ги спрях от раз, знам че не е толкова трудно. Да не говорим за мъжа ми, който пушеше по 2 кутии на ден и също ги спря от раз. С правилната мотивация всичко се постига.

Имах колежка, която си пушеше,  докато беше бременна. Детенцето е живо и здраво. Само за нея се сещам обаче.

Не знам защо се вманиачаване толкова в това пушене. Цялата ни среда е токсична, всичко което ядем е ГМО и химии, консерванти и Е-та, пък и всеки си носи глава на раменете, който иска нека пуши. Своето дете трови, не вашето.
За протокола, не съм пушачка и не съм била, освен пасивна.

Нормално е всеки да има различна гледна точка, момичета.. След всички перипети, които минах, по пътя ми към забременяването, честно ви казвам не ми е толкова тежко да се откажа от различни неща, които съм правила преди да забременя, като си помисля какво ми беше преди да забременя, когато не знаех дали някога ще изпитам това щастие. Сега на първо място ми е мисълта за близнаците ми. Предполагам, че жените с подобни проблеми на моите, най-добре ще ме разберат.

Наистина за цигарите и всичко останало всеки сам решава. Майките, който не пушат се гневят, тези, който са ги отказали се чудят, защо другите не го правят, а пък пушачките само се оправдават. Много правилно беше написано по- нагоре, че всеки си трови своето дете. Аз спрях да пуша, когато разбрах, че съм бременна. Чак и аз не повярвах, колко лесно ми беше, при условие, че от години се опитвам. Но това, че при мен е така, не значи, че за всички е така. Моята лекарка ме писа пушач още на първия преглед. Ясно е защо. Но просто не мога да си представя да пуша с бебче в корема.

Година и 3 месеца правихме опити, постоянно съм си мислила как ЩЕ забременея, как ЩЕ ми се промени живота , колко много искаме да си имаме детенце и т.н. Вече съм в края на третия месец, всичко е наред и все още не осъзнавам какво се случва. Най- важно и според мен е нагласата и ако си повтаряш, че ще е тежко , то няма да видиш нищо леко в бременността и отглеждането след това, а че живота ти се променя, никой не може да ме убеди в обратното. Колкото до цигарите - всеки сам си решава и все пак, ако можеш да не пушиш по- добре недей естествено . Аз ги спрях доста преди да забременея и сега ми се припушва по- често от преди съдба ..

Магента, права си, че човек трябва винаги да бъде позитивно настроен към всяка промяна. Очакването на дете е толкова съкровен и специален период от живота на жената, че нормално в началото да не осъзнаваш какво се случва.. Аз вече нямам търпение да стана майка. Остава ми малко и много се вълнувам. 

Ох, не мога да приема пушене по време на бременност. Това е пълно безхаберие и непукизъм. Също така, цигарите влияят на женската фертилност, климактериумът при пушачките идва по-рано. Не мисля, че тези неща са въпрос на мнение. Тук обсъждахме яйчниковият резерв на жените над 30. Ами възрастта 30-35 не е проблем, ако жената е здрава. За пушачи и тн е проблем, да.

За менопаузата наследственият фактор е най-определящ.

Аз съм непушачка. Моя приятелка роди на 26 години като през цялата бременност пушеше уж по 2-3 цигари. За щастие детето се роди живо и здраво,дано и занапред е така. Всеки отговаря сам за себе си!  Но определено в по-напреднала възраст може да е проблем забременяването и като цяло износването на здраво бебче при активните пушачи.

не знам, за мен е въпрос на самоконтрол. Ако човек не може едни цигари да спре по време на бременност, не знам. Не е като хероин да трябва да спират, но дори и това правят хората.  после същите тези майки се пишат светици.

И аз пушех и то по кутия и на ден,видях теста и на момента спрях,кърмих и после си пропуших пак! Не е чак такъв проблем ако си със здрава психика,не че по 5 на ден ще навредят кой знае колко! Второ малко ми е странна темата,та като че ли никво удоволствие не ти доставя бремеността .. Всмл ето родих мина време-спортувам си-качих 28кг вече 8месеца по-късно съм -26кг.. Не виждам проблема.. Разхождай се има много онлайн тренировки за бременни!
Излизанията,мисля че тряжваше да знаеш,че поприключват за известно време.. От година и половина на дискотека излизанех само на рд-то ми и да ти кажа-не ми липсва! А съм на 23г.. Кафета ще си излизаш с приятелките ти,бебето докато е налко нямаш ядове-сега става трудно като иска да ходи,да гледа,да пипа )
Наслади се на бремеността,вместо да се оплакваш само

По 5 на ден нямало да навредят?! 🤦🏼♀

И по половин цигара на ден вреди на бебето. За 5 и нагоре нямам думи.

Чувствах се така през бременността, раждането и сега( с бебе на 6 месеца). Над 30- те съм и знам, че това е част от причините, защото с годините ставаме по-големи егоисти.
Съветът ми е да работиш , докато можеш.
А иначе мисълта, която и сега ме крепи е една- това е човек, не бебе, не просто дете, а човек. И се старая да се отнасям с нея на първо място така. Това отношение помага да не възприемаш бебето като безпомощно, малко разбиращо, нищо незнаещо същество, което обсебва живота ти още от бременността. А като човек, който има нужда от теб често и по много, за всичко. И този човек има характер, има свой свят, различен от твоя. Но ако го уважаваш, обичаш, доверяваш, нещата се получават.
А иначе дъщеря ми до 3- тия месец плачеше неутешимо, но пак я извеждах. Гледаха ме като пищи, но да се затворим вкъщи заради това, няма нужда.

Аз не пуша, но си имам друга страст- кафето. Преди първата бременност пиех по 4-5 чаши кафе. Като забременях и се отвратих от него- гадеше ми се само като го подуша. Съответно мина 1-2 месеца докато се адаптирам- то не беше едно главоболие, сърцебиене и безсънни нощи. Е свикнах. В момента пия по едно на ден с втората.Не разбирам защо толкова се харесват цигарите, но знам колко е гадно да се бориш с абстиненция, когато си пристрастен. Имало е вечери, когато исках да си отрежа главата от болка,в такива моменти нищо не ти помага. Начина на живот ти се променя, но зависи много какво си правил преди. Липсата на спорт определено се усеща, но като поотраснат децата ще ги включваме. Да ни е жива и здрава бабата, идва да гледа малкия, за да излезем с таткото някъде- веднъж, дваж месечно. Няма как да взимаш детето навсякъде когато проходи- ако е в чужда къща почва едно отваряне на шкафове и тичане по него, не си е работа. В редките случаи когато реша да седна на кафе с малкия, който не може да седи на едно място и иска да тича се започва изкарване на арсенал- вода, плодове, лакомство, пак вода, играчка...Рядко излизах преди да забременея, самостоятелните ми излизания не ми липсват- всеки като работи и се прибере изморен от работа с времето по- рядко се обажда за излизане.