Бременност - всичко се променя, как да се справим

Честно казано ако толкова те тормозят тези неща и толкова ти си харесва стария живот може би не си готова за дете, защото с него също много се променя и да, няма да имаш стария си живот никога повече. Факт.

Казвайки това, не целя да съм черногледа, просто е реалност. Новият живот, обаче, не е лош изобщо. Бременна съм с второ, на гърдите им още нищо им няма освен, че са малко по-малки (на мястото на мазнините се развиват млечните жлези, като спреш да кърмиш трябва време да се заеме мястото отново с мазнини и гърдите известно време са като "празни". Под известно време разбира година-две, макар че е индивидуално, може по-малко, може и никога да не си възвърнат формата, това е грубо по заобикалящите ме майки). Тялото ми също беше същото като преди бременността преди да забременея втори път, ще видим след като родя как ще е. Косата, кожата и ноктите ми наистина стават супер по време на бременност, но после ми опада доста косата, като това опадане е на допълнителната коса, която е порастнала, не е точно на "твоята" си коса. И като знам, че и двете са временни изобщо не съм си го слагала на сърце нито, че имам супер гъста лъскава коса, нито после като падаше. Да, излизам по-малко и с повече планиране, най-близките ми хора нямат деца, изпускам доста. Но пък като изляза винаги е супер готино, защото е рядкост. Пътуваме си навсякъде както преди, не оставяме бебето да ни спре. До голяма степен колко ще загубиш от "стария" си живот е въпрос на това колко ТИ си готова да жертваш, да правиш с детето ти, организация и смелост се искат също. Също аз не се срещам с много майки, което ми спестява приказки само за акита, хапване, спане. Говорим си за нормални неща, срещаме се в готини ресторанти и кафета, вземах бебето с мен (което вече е дете) и изобщо не ми дреме. Както и го оставях на ММ и си гледах кефа сама, при положение, че живея в чужбина и нямам помощ от баби, изобщо не се оплаквам. А с тях е още по-лесно.

Като цяло отново - всичко е до твоята нагласа и до това ТИ как си направиш нещата. Едни майки се чувстват неудобно с бебе на кафе примерно, или мислят, че там не му е мястото - всеки си има разбирания. Други пък се притесняват да пътуват с бебе или организацията им идва в повече. На мен за разлика от предния коментар изобщо не ми пука кой ще ме гледа укорително ако бебето ми реве. Ще си намериш начините и правилното за теб и животът ще влезе в релси. И ако нещо толкова ти липсва, направи така, че да не ти лиспва - замести го или намери време/начин да го правиш. Звучи лесно казано, не се прави лесно, но не е невъзможно. Говорим за когато бебето е там, а преди това 9-те месеца бременност наистина са само 9, какво като е клише, истина е. И само на легло да трябва да лежиш хванала си се на хорото, избор нямаш. Не определят живота ти СЛЕД тях, няма смисъл да се драматизира за толкова малък период от време.

А към цигарите за съжаление нямам никакво разбиране, голяма драма всеки път с това пушене по темите, ще речеш, че е нещо много яко без което не може. Сори, там подкрепа нямам, даже ми е смешно, без да искам да обидя никой. Може би и коса и зъби и кожа ще са по-хубави ако се спрат цигарите, бременността доста по-малко им влияе...

Аз бях, даже за 5  но ако може да ги вземе направо новородени, без да минавам през бременност и раждане.
Наистина се променя животът след детето, но не е нищо трудно.

Подреди си приоритетите.
Искаш да се забавляваш нощем и да пушиш или искаш да имаш здраво дете?
Хванала си се на хорото, така че направи, така че да имаш здраво дете.

И мен тази мисъл ме крепи
П.П.Добре давате пример как се ходи с бебе на кафе и ресторант, пътувания и т.н., но ако бебето не желае няма никакъв шанс за майката.

Е, предполагаме, че има баща, а няма да е самотна майка, ще се редуват. Или детегледачка, баба, когато са заедно.
Не е невъзможно, а и децата като цяло се адаптират по-лесно към нови места.
Дотам да стигне

А може ли да не размахваш пръст?

Бебето като е малко изобщо не знае къде е. Слагаш го в ергономичната раница и дали вървиш по улиците на Хасково, Горна Оряховица, Париж или Ню Йорк бебето много слабо го интересува. Същото е в количката. Какво значи бебето не желае?? Само може да спи по-лошо на ново място, е дай да не мръднем никъде докато не стане на 18 и се изнесе. Това говоря, че зависи от човека и колко е готов да се жертва/да не се жертва... Аз не ставам "роб" на бебето си, въпреки че винаги се съобразявам с часовете му за хранене, спане и като цяло гледам то да е възможно най-добре. Здравословната връзка майка-дете изисква и майката да е човек, а не светът да се върти около бебето по мое мнение.

Това с хорото е много гадно..какво означава "хванала си се на хорото". Не винаги е доброволно и осмислено. Хайде да не се съдим.

Какво като се е хванала на хорото, няма право да си излее мъката ли 
Очевидно жената се старае да спазва ограниченията, просто споделя, че й е трудно. Това, че на друг му е било лесно нея не я успокоява. Но като види, че има и други, които са го минали може да "открадне" някой съвет за по-лесно справяне.

Не е гадно, а реалност. Станало е факт, явно не може да се промени повече. Доброволно или не. Важното е резултатът - бременна си и ще има бебе (явно аборт не се дискутира). Това значи, че няма избор вече. Аз в такива моменти не гледам какъв е проблемът (нямам цигари, нямам време за спорт, нямам това, нямам онова), а какво е решението (стискам зъби 9 месеца, започвам йога като алтернатива, намирам баба/детегледачка, за да спортувам и тн.) Аз с тази идея го казвам, няма никакво осъждане в случая, а просто подчертавам, че няма връщане назад, тоест няма какво да мрънкаме и да се вайкаме, а да търсим решения.

Къде видя да размахвам пръст?

Какво значение има случайно ли е станало или не?

И тя това прави. Просто иска да си поговори с хора, които са се чувствали по същия начин, за да види, че не е сама

Огромно значение!
Една планирана бременност, с предварителна нагласа, с желание да бъдеш майка, и осмисляне на всичко предстоящо не може да се сравни със случайна бременност която не може да бъде прекъсната по ред причини...липса на предварителна подготовка, емоционална, психическа, финансова...
Разлика за мен има.

В този смисъл има разлика, но в общия няма.
Бременността е факт и ако жената иска да има здраво дете е нужно да не пуши и да спазва здравословен начин на живот.

на мен ми е много трудно с непиенето дори на чашка винце, не смея даже и безалкохолна бира, защото и в нея имало алкохол.

Друго не ми липсва. Имам късмет, че мога да спортувам, да правя секс, че обичам да се храня здравословно.
Единствено ще ми е трудно с плодовете, да ги ограничавам.  Захар, вредни храни, цигари и кафе не ми липсват.

 Но БЕЗУМНО ми тежи това с килограмите. Имам вече корем а съм само в началото на 5ти месец. Моята структура на тялото е пясъчен часовник, всичките ми дрехи са с оглед на това, че имам тънка талия. Е, вече нямам талия. С Тънка талия и плосък корем, въпреки развитите бедра и дупе, широките рамена , винаги изглеждах стройна и с много хубава фигура, сега изглеждам като бидон. Много срадам и за уголемения си бюст.

Дано дано дано дано кача само до 9-10 кг.

Освен това, като се стресирам много, и започва да ме боли утробата. Така, че и да се стресирам не мога.

Много ме дразни, когато хората очакват бременната жена да се попикава от радост и затрогване, че е бременна, да се отдаде на святото дело, все едно не е индивид и тя, а само удобна къща за развитие на детето. Еми, да, гадно е да си бременна и не за всеки е супер свято дело. Първите три месеца за мен бяха ад, гадеше ми се всеки ден имах толкова ниско кръвно, че колабирах, и заспивах навсякъде, вкл на работа. Добре, че отмина, но аз по зле физически не съм се чувствала НИКОГА в живота си, колкото в първия си триместър. Идваше ми да подаря медал на милата си майчица.