Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 13

Спрях ги преди почти 4 години. Пуших над 10 години, като последните години по кутия, че и отгоре. Много е важна средата и това хората около теб да не пушат. Мъжът ми много ми помогна, вече бяхме заедно. В смисъл той нищо не е направил, само дето не пуши. Критични са първите дни, а ден 1 е най-критичен. И мога да ви кажа, че тези, които пушите смърдите ужасно , известно време след като спрях ми  се възстанови обонянието, дъхът ми се оправи,  започнах да дишам по-дълбоко, събуждах се значително по наспана.  Аз как успях... вдъхнових се от волята на един филмов герой, паралелно с това се изплаших за здравето си, защото имах аритмия и ми падаше кръвното. Така, вдъхновена и уплашена вече 4 години. Пуши ми се, няма да лъжа. Но, ме е страх и ако запаля ще е след години, когато децата ми са отраснали и не съм нужна на никого.

И аз бях пушачка близо 8 години и то от тези че ако ми свършеха цигарите и целия мироглед за живота ми се променяше , ужасни нерви , постоянно само за това мислих , направо ставах друг човек . Бях правила поне 10 пъти опити да ги спра , вкл. с таблетки табекс , или да изпуша много цигари една след друга зада се отвратя , но не ставаше .
В един момент реших да пробвам без да си давам категорични забрани , да пробвам един ден , после още един ден и така станаха 2 седмици и запалих . Вече малко беше ми се изменил вкуса на цигарите и не ми беше така приятно както мозъка си е мислел и така пак лека полека Непушенето се превръща в навик.

Излишно е да казвам колко ползи носи това да спреш цигарите , но чувството на гордост , че съм се отървала от този безмислен навик е уникално .
 И така вече 6 години 😊

Ах, кой виждам в тази тема Не стига, че сме с един и същ термин, но и с еднаква съдба.
От любопитство влязох тук да видя за що иде реч, така че ще си разкажа накратко историята, за да дам кураж на тези, които са решили да ги спрат.

Бях пушачка близо 15 години. От онези, отвратителните, дето пушат цигара след цигара и си купиват по 2 кутии, да не би случайно да останат без. А когато тръгнех за някъде се презареждах със стекове.

През годините съм спирала за кратко, но първото сериозно отказване беше преди около година и нещо. Главна причина беше, че започнах да чувствам вина, защото мъжът ми е непушач, на всичко отгоре с астма, а аз пафках и вкъщи. Какво направих?
Първо списък с минусите от пушенето, описах начина по който се чувствах физически, като цяло започнах да си водя дневник. Докато описвах нещата пуших една след друга. На края на кутията спрях. И не запалих половин година. Започнах да спортувам и да се храня здравословно - нито кила качих, само позитиви. Всеки месец си купувах по някои маркови маратонки или дрехи с парите, които преди давах за цигари и ми беше мега яко. Всеки ден пишех в дневника. Когато ми се пропушваше сядах да чета какво съм писала първия ден или си намирах работа и след 2 мин. се разсейвах и забравях. Едни от най-големите плюсове, които до днес отчитам са:
1. Имам много повече време! Изчислих колко часове от деня си съм губила в "една цигара и ще направя еди какво си".
2. Изпитвам неописуемо спокойствие!
Когати тръгна за някъде изобщо не се притеснявам какво нося със себе си. Не мисля ще имам ли цигари, не мисля ще се пуши ли еди къде си. Преди си разпределях бюджета спрямо цигарите. Сега си купувам по-качествени и по-скъпи неща, защото съм спестила от цигарите. Ани без пари да остана - изобщо не ме е страх, защото нямам нищо спешно за купуване

За мое щастие се преместихме в ново жилище и всичко ухае приятно, дрехите ми са свежи, имам време да си изчистя къщата и се чувствам просто прекрасно
Имам само едно изкривяване - започнах да ненавиждам пушачите. Дразнят ме, смърдят ми, мразя опушените им къщи.. Ужасно е   Дори на близките си гледам по този начин и чак не мога да се контролирам колко ме дразнят като налапат цигарата.

И нещо, което пропуснах.
Половин година след като ги бях отказала, реших, че съм забравила навика и запалих една цигара. Изпуших я. Беше гадна, но я изпуших. Това се повтори още няколко пъти и без да се усетя пак започнах да излизам с колежките за по цигара. Бях много разочарована от себе си, наистина. Но пропуших.
За мое огромно щастие, 2 месеца по-късно разбрах, че ще си имаме детенце и след около седмица приключих окончателно с тъпите цигари. Имах късмета да ми се отврати миризмата и вкусът им и ги спрях от раз, но този път беше адски лесно. И отново се завърна омразата ми към пушачите
Минаха 7 месеца от тогава. На моменти дори не си спомням, че съм пушила. Вече не ми се гади, но ме ми се и пуши. И се моля да си остане така.

Така че, ако сте издържали повечко време, не си правете експеримент с една цигара
И успех на всички!

Аз се наканих за нов опит да откажа цигарите,започвам от сега.Дано устискам седмица,после мисля,че ще е по-лесно.Стискайте палци и след това ще се възмущаваме заедно на пушачите.

Привет, някой пробвал ли е да замени конвенционалните цигари с АЙКОС  и тютюневите изделия хийтс? Аз съм от няколко месеца така.

Да, страшна гадост.. в началото е трудно докато се напаснеш с никотина, ходих като надрусана 3-4 дни. Сега пък не мога да ги погледна, имат ми остатъчен вкус на прегорял котлон, само ментоловите са поносими, но и те ми миришат на прегоряло и влажно едновременно.. седи в един шкаф цялата история и не я поглеждам. Намалила съм цигарите от кутия и нещо на 3-4 на ден.. и така трети месец, но има и дни, в които не паля изобщо, просто не ми се пуши, сещам се, но не е  непоносимо. Мисля, че с поставянето на ултиматуми хич не ми се получаваше, а сега има някаква светлинка ..тааам далече, в края на тунела.

Изабела, ти си ми астрална близначка Успех на всички с нови или стари опити, да са ви последни!

От 15 дни не пуша. Започнах да се наспивам изненадващо бързо и добре. Намаля задъхването при по-голямо физическо натоварване (донякъде). Правя си приятни подаръци със спестените пари.
Обаче много напълнях. За тези 15 дни станах слон. Явно на тялото ми му е трудно да отреагира за толкова кратко време на разликата в теглото и сега наред с приятните усещания от непушенето ми се появиха и доста неприятни такива заради килограмите и тлъстините. Разтоварих си организма от едно, а го натоварих с друго.
Започвам да спортувам, за да не експлодирам.
След още половин месец ще докладвам пак.
 

Аз съм таен пушач. Винаги съм, знаела, че е лошо да се пуши и никога не съм искала някой да си помисли, че мога да пуша. Затова го правех само понякога и само насаме. Не всеки ден, но понякога и по 3-4 цигари на ден, ако няма никой в къщи и не може да ме хване. Разбира се това, обаче не може да остане скрито, защото цигарите са много миризливо нещо. Един ден мъжа ми ми каза, че се тревожи какво става с мен, той ли нещо е сбъркал, защото съм спряла да го целувам и от време на време вижда, че изчезвам за малко и се връщам умирисана на тютюн и какво става толкова лошо, че ходя да се успокоявам с пушене. Умрях от срам, обясних му, че няма нищо общо с него, че е най - прекрасния и че пуша, защото е наркомания и ми се допушва, но толкова ме е срам да пуша и искам да го целувам отново, а не да си крия умирисаната уста. И ето, от 5 дни си казах, че повече никога няма да пуша. И ясно си представям какво е да пушиш и ми изглежда ужасно. Представям си как пушека влиза в дробовете ми и те почерняват, устата ми се умирисва, зъбите ми пожълтяват. Засега това работи. Не усещам никакви промени като нервност, апетит. Единствено първите два дни имах чувството, че сърцето ми бие по - бързо от нормално, но вече всичко си е нормално. Появиха ми се и ранички в устата, все едно съм си измила устата с много груба четка за зъби. Не знам дали има нещо общо, но в няколко статии прочетох, че има такъв страничен ефект от спирането и наистихна бях изненадана, че при мен се наблюдава. Дано да забележа някои други положителни промени. Стискам палци на всички да се отървем завинаги от тези проклети димящи пръчки.

Освен устата, вмирисва се косата и дори самата кожа. Утре стават два месеца, от както не пуша. Издържах на няколко провокации, като кафета с приятелки- пушачки, вечерни излизания, гости и други. Пуши ми се от време на време, но все по- рядко. Надявам се да устискам. С килограмите обаче не мога да се преборя. И с годинките свалянето става много трудно, а качването- неусетно.
Мисля си, че ако отново пропуша, няма да мога да мина отнова през това. Вероятно няма да мога да ги спра. И за това не им се давам.

Тук ги отказваме съвсем изцяло, замените са в тази тема

Аз май съм забравила да се похваля. Направих 1 година вече. Всъщност семейно не пушим вече година и почти месец..
И не искам да ви плаша, но на моменти искрено ми се пуши. Въздържам се, защото знам, че всъщност не искам да пуша, желанието е погрешен спомен за липсващо приятно усещане, което всъщност е отвратителен смрадлив навик.
А и имам на работа сблъсък с пушачка, която минава над 3 кутии дневно и съм ужасена!

Ужас 😲😲 не разбирам как човек може да дава по 450 лв на месец за да се трови.

А на теб браво за годината.

Браво, Peppery!
И аз няколко години след спирането си мислех, че ми се пуши, но като запалих (мен не ме беше страх да запаля), за да пробвам видях, че въобще не е така. Явно спомените ни правят номера, но вече със сигурност знам, че не мога да пуша.

За колежката направо не мога да си го представя. До близо 2 съм стигала някой път на по-дълъг купон, но до 3, и то в обикновени дни... Кога има време за толкова

Да се похваля и аз не паля. Първите три дни ми се пушеше доста, но след това имам само по 2-3 пристъпа:joy: В тези случаи дишам дълбоко 4-5 пъти и ми минава.