Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 13

Дойде ми на ум нещо, което може да помогне...
В стремежа си да ги откажем, все си мислим, че ни носят кеф, някак асоциацията е с нещо, което е положителна емоция. И не ги спираме.
Нека го помислим така - продължаваме да пушим, но ясно и с всяка цигара си мислим, че не правим нищо хубаво за себе си, че се тровим и погрозняваме съвсем осъзнато, отделно пълним джоба на някой друг. Да видим докога един разумен индивид може да устои и да пуши....
Аз може би така се "изработих" без да искам, но сега като се замисля май това беше моят начин да спра.

Аз още издържам, за огромно мое учудване. Не съм палила цигара от миналия вторник сутрин. Станаха 9 дни, но още ми се пуши. Може ли някой от опит да сподели дали това е нормално и кога ще спре? Не е никак приятно.

На мен все още ми се пуши(7мес.),но все по неосезаемо...

Привет. Аз от 2-3 сутрини се каня просто да не паля с кафето, но го правя. А знам, че началото е най-трудно. Как да заменя този навик с кафето? Да спра да пия ли или веднага да се захващам с нещо друго ли? Помагайтеее! И не, не ми действат мисли, че е отрова, че е скъпо и тнт

Продължавай да пушиш, докато не си "готова" няма да спреш. За принудителен стоп явно нямаш воля, аз също не спрях от еди кога си, не можах да се насиля. Спрях когато ми увря главата за нещата от предния ми пост и започнах да си обръщам внимание.

Здравейте,ние с мъжа ми се предадохме и запалихме и все едно не сме ги спирали.Боли ме един мъдрец и от него не мога да хапна нищо,та докато мине ще пуша и после пак от начало,а тъкмо беше станало по-лесно.Първите 2-3 дни са най-тежки.Замених цигарите с ядки и си възпалих зъбите.От трън,та на глог.

Като ти чета постове и се вижда как търсиш причина да запалиш...Като започнеш да мислиш наобратно - ще успееш.

А дотогава Приятно пушене, както обичам да казвам: и Икономиката трябва да бъде стимулирана, както и бизнеса да бъде в развета си за сметка на слабостите на хората.

А най-странното е когато си мислим, че сами избираме..., на целия този натиск трудно се удържа.

Kaylinn, и аз имах тази дилема преди, какво стана при мен. Продължих да си пия кафето наслаждавайки му се. Пробвай така и ако не стане - го махни за известно време.

Ирина, поздравление. Нормално е това чувство тъй като свързваме цигарите със стари спомени - направи нови. Създай си приятни спомени без участието на цигарите и после това сега ще бъде със съвсем слаба стойност. Успех.

Спирането на цигарите не е лека задача и няма как да стане ей така между другото. За да имате успех, трябва да сте подготвени психически, да се "обработите" до степен, в която се чувствате стабилни и сигурни, че не искате да пушите вече. Книги, форуми, клипчета - всичко това помага адски много, но трябва и вие самите да изградите желанието в себе си, иначе няма да стане. Трудно е, но пътят може да го извървите само веднъж и след това да сте щастливи непушачи, само от вас зависи. За мен лично дори един ден непушене беше голямо постижение и после само мисълта, че ако запаля и ще трябва някой ден да мина пак през този първи отвратителен ден, ми даде сили да продължа напред. Но трябва да се вложат усилия, воля, време, за да се мине през първият месец.

Идвам да се оплаквам.  
Мислех се, че няма да успея да откажа цигарите, но ето че точно от две седмици не съм палила и то сравнително лесно.
Но! При мен има едно огромно Но!
Течности ли задържам, организмът ли ми е такъв, не знам, но качвам супер бързо. Подула съм се като плондир, все едно ще се пръсна. Качила съм над 3 кг, при това само за две седмици.  
Бяхме една седмица на място с разкошна природа в Сърбия сега, през ваканцията. Умишлено внимавах много с какво се храня, не ядох никакво сладко, почти никакво тестено. В общи линии карах на скара и салати. Всеки ден изкачвах по час едни пътеки в страхотна борова гора и се надявах, че като се върнем, не само ще съм свалила килограма,който качих, преди да тръгна, а и евентуално ще съм свалила още един. /което със сигурност щеше да се е случило, ако бях на такъв режим, преди да откажа цигарите/. Да, ама не. Оказа че, че освен качения преди пътуването килограм, съм сложила още две, в този случай буквално и преносно "от въздуха"/.
Покрай тази история станах и невероятно нервна, направо истерична /не бях така, преди да видя как главоломно качвам и задържам течности, та не е от абстиненция, а от безсилие да увладея килограмите/. И понеже Алън Кар е писал, че много често в първите три седмици се усеща "момент на окровение", със страх очаквам моя, който никак няма да е положителен.
Не искам да се връщам назад. Доволна съм, че успях. Но при мен цената се очертава да бъде непосилна и не знам докога ще издържа заради нея.
Иначе други симптоми нямам - нито положителни /за съжаление/, нито отрицателни. Не съм чувствам изобщо различно физически, освен ******** килограми.
Направо имам чувството, че скоро ще избухна или физически /както съм се надула/ или психически.  

Ирина, първо поздравления за успеха ти. И второ - продължавай да се храниш и спортуваш в същия дух. Тенденцията ще се обърне - повярвай ми. Не може да продължаваш да качваш постоянно от въздуха, нали? При жените +-3 кг не е нещо супер странно. Влияят ни много неща, но съм сигурна, че ще овладееш ситуацията. Успех.

Възможно е да си качила мускулна маса,това с килограмите не го гледай много,следи със сантиметър обиколките на корем,талия и т.н. Само така ще разбереш отслабваш или качваш.Успех и дано килограмите не са сланинки,а мускули.

И аз да те окуража - не се предавай заради кг !
Сега се бори само с цигарите.
После,когато се почувстваш по-уверена без дим,ще се побориш с кг.
Но и според мен нещата с кг и храненията ще се нормализират.
Не се шашкай само и не си ТЪРСИ причини да запалиш !

Здравейте! Утре ще станат три седмици от както не пуша.  Това добре, но и аз като Ирина имам същия проблем. Подута съм, качила съм и килограми, имам чувството че ще се пукна.  Не замествам цигарите с храна и не мога да си обясня от къде е това подуване. Може би е забавяне на метаболизма, докато организма привикне, знам ли? И другото лошо е, че имам усещането, че цял живот ще ми се пуши и това няма да се промени. Имам цигари, държа ги в колата. Преди когато нямах цигари, се изнервях. Сега ги държа и знам, че имам наблизо. Това е вече психологична зависимост.
Оплаках се и аз. 

 liz, съчувствам ти.
Остава да се подкрепяме взаимно и да се успокояваме, че щом сме стигнали дотук, можем да преодолеем всичко.
Аз моите цигари вече ги отстъпих на мъжа ми. Ама то разлика няма, защото той винаги има, а и в офиса винаги има откъде да взема, та под ръка има, не е като да няма.

Как сте,момичета ?
Удържате ли фронта ?
Аз мисля от утре отново да опитам.
Отивам на почивка ...и мисля,че сега е момента.
С приятелки , които не пушат ще съм и се надявам този път да устискам без дим и да ми хареса...