Някакви бегли мисли...те даже не са точно мисли за цигари, а моментно преминаващи спомени за пушаческото време...психическата нужда от цигари на практика я няма. По-скоро въпросните немощни спомени за секунди, все по-лишени от психологическа пристрастеност.
Килограмите все оща са с поне 7 повече. Трябва да се справя с повечето свободно време и по-свободните ръце. Това ми докарва повече хранене. И като добавим по-бавния метаболизъм след спиране на пушенето - видимите резултати са налице 🙂.
Стана така, че от цигарите нямах чак такъв проблем да се откажа, но от прекаляването с храната - ето, че не успявам вече толкова месеци.
Бягам, без да се задъхвам до задавяне. Но с тези килограми тежи бягането.
Стресови и емоционални ситуации вече не ме предизвикват да запаля цигара.
Ами, това е засега.
Поздрави и успех!