Акт (а не удостоверение) за раждане издаден след законовия срок

Авторката, а  в годината, когато си родена срока дали е бил същия?
Все пак тогава комуникациите бяха по-трудни. Сега е лесно - сканираш и изпращаш.
Тогава имаше един телекс за документиране какво и кога е изпратено нагоре по инстанциите. Обичйно беше само 1 служителка да го обслужва. Като се разболее или излезе в отпуска и работата замира. Другите служителки се страхуваха от радиация, облъчване - смях...
Другото беше - попълване на бланки и носене в общината.
Писах по-горе за документа на дъщеря ми. Тогава 1200 гр. дете се водеше аборт. Сега спасяват и бебета от 550 р.

До 1999 г. е бил същият срок. Преди това не знам.

Това е което намерих от закона по това време (1989 година и преди това)

НАРЕДБА ЗА ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ
ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 117 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 30 АВГУСТ 1975 Г.,
Обн. ДВ. бр.75 от 30 Септември 1975г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 1977г., изм. ДВ. бр.52 от 3 Юли 1979г., изм. ДВ. бр.43 от 3 Юни 1980г., изм. ДВ. бр.38 от 16 Май 1986г., изм. ДВ. бр.33 от 29 Април 1988г., изм. ДВ. бр.48 от 23 Юни 1989г., отм. ДВ. бр.41 от 18 Май 2004г.
Отменена с член единствен на Постановление № 90 от 3 май 2004 г. за отменяне на Наредбата за гражданското състояние - ДВ, бр. 41 от 18 май 2004 г.

Актове за раждане
Чл. 34. (Изм. ДВ, бр. 28 от 1977 г.) Всяко раждане трябва да се обяви в срок от пет дни. В този срок се съставя и актът за раждане, като денят на раждането не се брои.


Чл. 37. (1) Когато раждането не бъде обявено в определения в чл. 34 срок, но съобщението е направено или длъжностното лице по гражданското състояние научи за раждането през течение на същата календарна година, то съставя акта за раждане в текущия регистър за годината, като спазва условията на предходния член, без да е необходимо решение на съда за това.
(2) Когато календарната година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда.

Е и? Какъв е смисъла да ровиш?
Вече си на почти 30 г., достатъчно документи си вадила на основа на акта и удостоверението за раждане. Предполагам, че не си имала спънки в процеса.
Значи съществуваш, вписана си в аналите на републиката и си  редовна. Забавянето може да е заради почивни дни, разногласия за името на бебето и подобни. Пък може и служителката от родилния дом да се е разболяла и заместващата я да се е забавила.
Живей си живота и не го мисли, не е  важно. Важно е да сте здрави и да се разбирате. Другото .....

И моят акт е издаден 12 дни след след раждането,  уж не съм осиновена....  Малко се позачудих сега като чета,  аз съм била родена по-ниско тегло и са ме държали в болницата докато наддам на кг,  поне нашите така са ми казвали.  Мисля, че не съм осиновена,  майка ми е била на 23г (едва ли е възсраст при която е убедена, че не може да забременеe)

Здравейте,

Накратко - няма абсолютно никакво правно или друго основание, на база което подобно забавяне в издаването на акта за раждане да опорочи по какъвто и да е начин самия акт, неговата истинност, валидност, камо ли да доведе до каквато и да е негова непълноценност или несъвършенност. Всичко е на 101% нормално и законно. Спете спокойно всички. По-долу защо:

1. В тогавашния закон (както и сегашния) е предвидено такова забавяне - част е от самия закон, точно 3 члена под този, назоваващ съответния срок.
Чл. 37. (1) Когато раждането не бъде обявено в определения в чл. 34 срок, но съобщението е направено или длъжностното лице по гражданското състояние научи за раждането през течение на същата календарна година, то съставя акта за раждане в текущия регистър за годината, като спазва условията на предходния член, без да е необходимо решение на съда за това.

2. Посоченият срок в е инструктивен. (ако точка 1. не стига)
През 1976 г. Пленумът на Върховния съд на тогавашната Народна Република България приема Постановление No.4 за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси от Закона за административното производство. В т.8 на Постановлението народните съдии са приели, че сроковете, в които административните органи следва да издават своите актове, са инструктивни и че изтичането на срока не отнема на органа възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран. Да, българското право не съдържа легална дефиниция на "инструктивен срок", в Постановлението обаче съдиите приемат, че инструктивен е онзи срок, след чието изтичане административният орган все още може да се произнесе по искането (т.е. има право да се произнесе). Т.е. ако няма изрична забрана за органа да се произнесе след срока, то той може да го направи и това да не се отрази на валидността на акта.

3. Презумция за законност (ако точки 1. и 2. не стигат)
За всеки акт на държавното управление /както и за останалите актове на държавни органи/ съществува предположение (презумпция), че е съобразен със закон – т.нар. презумпция за законност.

4. Срокът за унищожаемост на акта е отминала отдавна - 14 дни. (напълно излишно е да се споменава, но все пак, ако на някой не му стигат точки 1., 2. и 3.)
Малко предистория: В случай на съмнение относно вида недействителност на даден административен акт – нищожност или унищожаемост, този акт се смята за унищожаем, а не за нищожен. Съмнението винаги е в полза на по-малкия по степен порок, на проверка подлежат първо основанията за унищожаемост на акта. Също трябва да се има предвид, че, при нищожните административните актове е налице радикално нарушаване на законността. То е изключително силно и засяга основите на действащата нормативна разпоредба. Неспазване на срок за издаване НЕ е радикално нарушение - вижте също точка 2. При унищожаемите актове е налице също засягане на правния ред, но то е по-слабо по интензитет, следователно критерий за разграничаване на нищожните и унищожаемите административните актове е  също степента на накърняване на установения правен ред. При радикално нарушение ще бъдем изправени пред нищожност, а при по-слабо - пред унищожаемост. В същото време докато нищожността е безсрочна, но унищожаемостта и срочна. Административния акт вече е заздравен, ако е минал ддолният срок в Административнопроцесуалния кодекс:

Чл. 149. (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

Надявам се съм била изчерпателна и полезна с горните точки.