С какво АМ мога да заместя кърмата при дете на 2 г?

Здравей Isa_pisa,
Нямам опит с кърменето, и двете ми деца са осиновени, но имам опит с трудното захранване на каката. Осинових я на 3г и 4м. За четири месеца детето преживя две промени - местене от ДМСГ в ЦНСТ /смяна на институциите/ и осиновяване. Благодарение на социалните - абсолютно неподготвена за това, което ще се случи. В резултат - гладна стачка и изключително трудно прояждане. тогава така и не получих адекватен съвет. Прояде постепенно. Първо по няколко лъжички от две-три манджи, можеше да мине за цял ден на половин кофичка кисело мляко или едно плодово пюре, буквално падаше от глад. когато за първи път й предложихме фрикасе, буквално му се нахвърли и поиска още. Чак след 4г възраст постепенно започна да си иска разнообразни ястия и супи, плодове и зеленчуци. Днес яде почти всичко.
Явно детето ти дъвче, предложи му детска кухня или от вашата храна, като слагаш по малко кърма в нея, така яденето ще има познат вкус. /Синът ми беше на адаптирано мляко и като го захранвах педиатърката ме посъветва да слагам в пюретата по 1-2 лъжички от млякото. На осем месеца мина изцяло на домашна храна + 2 порции АМ дневно/ Предлагала ли си млечна баница, макарони /варени или на фурна/, фрикасе, млечна попара, мляко с ориз, грис? На тази възраст аз предложих на моя син истинско мляко /краве, от частник/, но вече рядко пие. Уважавам избора му - и аз, и кака му не обичаме прясно мляко, не ми е драма. А пие ли чай, сокчета?

В библиотеката за кърмене има статия за деца с нарушен хранителен интерес http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=198968  Тонът е малко странен, но може да даде идеи.

След като го захраних ядеше всичко. В един момент загуби интерес към пюретата, които му приготвях. Мина на адаптирана за възрастта му домашна храна с предпочитания към някои неща, които леко по леко в течение на месец-два отказа. Искаше само да се кърми и нищо повече. Спазила съм всички препоръки за хранене заедно, споделяне и ровене в чинии. Така открих, че яде броколи!!!, останалото сухоежбина (едва ли има значение, но татко му също предпочита такава храна). В един момент спря и броколите. Сега яде домат, салата, краставица, обожава лютеницата на баба си (и аз, и аз), онзи ден опита бисквитена торта, харесва ядки. Сокове и чай не пие. Успявала съм да му дам сок от морков със спринцовка, заблуждавайки го, че е сиропчето му за кашлица, примерно. Детската кухня дори не я поглеждаше, буквално беше кръговрат на бурканчета, което за една седмица ме отказа. Основно подбира храната на вид. Няма ли златисто, не го поглежда с малки изключения. Ядеше и пържени картофи  сега и тях не иска. Ако храната не му допадне на цвят, не я докосва. Ако му допадне на цвят, пробва на опип. Ако и там му харесва, леко близва с език. Чак след това лапа, ако е минала останалите нива...
Кърма вече няма как да сложа, малко е, не мога и капка да изцедя. Дори и да сложа, докато стигне до вкуса, ако останалите критерии не са покрити, няма шанс.
Ако поръчам салата с пилешки късчета, яде месото. Ако аз направя пилешки късчета, не го поглежда. Това важи и за кюфтетата, които преди ядеше, а сега също отказва. Веднъж прояви интерес към кус-кус, изяде няколко лъжички. След няколко дни пак му направих - не го погледна. Пробвах с форма на зрънца, на звездички, на буквички...Случвало се е да облизва лъжицата от супата ми и да обира от дъното. Като сипя още бульон, не иска повече.
Сега, след като отбия от кърмене, ще мога по-свободно да настоявам за някоя храна.
Обича да е с мен в кухнята, помага с желание - бърка, слага нарязани неща от едно място на друго и т.н., но после не иска да опитва.
Уча го да отваря хладилика и да си взима храна. Такива неща.
Плодове почти не поглежда. Понякога му става интересно и опитва нещо, но след това не го търси/ иска повече.
Купих някакво сухо мляко за деца на хип вчера, извадих и любимото му шише със силиконов мундщук, веднага поиска да го напълня. Само като видя цвета на млякото и отказа.

Моят син е захранен на 6 и половина и смесено-с пюре, педагогически, ЗВБ. Което мисля, че ми изигра малко лоша шега, следващия път ще е само по ЗВБ.
Прояде на година и 4-5 месеца. В момента също пропуска хранения, макар че суче доста рядко.
Не яде доста неща, но също толкова яде. За мен е нормално децата да не ядат някои неща и количества. Важното е да имат достъп до храна, за да хапнат, когато поискат.

Isa_pisa, в Александровска болница има хранителни терапевти. Аз дори и не бях чувала за тях до скоро. Малкият и той напоследък капризничи, яде едно и също дни наред докато свърши или иска сандвич, отказва и месо, и плодове, които миналата година ядеше, но за сега нямам повод за притеснение. Имам познато момченце, което буквално яде 4 неща и търси червеното - сок, близалка, бонбон, на майката а е болна тема, но да е жив и здрав. Ако търси жълтото защо не пробваш да оцветиш млякото с малко сладкарска боя? А ако натъркаш мляко на устните му и така го принудиш да усети вкуса? Имам предвид, че той не знае какъв е цветът на кърмата, познава само вкуса. А макарони на фурна - те са златисти и млечно кремче лимон, например, че е жълто не яде ли? Това, че бащата яде предимно сухоежбина също е от значение. Детето подражава на единия родител (в случая на таткото), а и може просто да имат еднакъв вкус (аз например не обичам смокини и ям пъпеш със сол като баща си). Бъди търпелива, не го насилвай. Важното е да се храни, дори и да не е съвсем правилно, ако наддава и е здрав и активен няма страшно. Няма по-страшно нещо от дете, което отказва всякаква храна. В магазина молех дъщеря ми да ми покаже какво да й купя за ядене, в къщи отварях хладилника да си вземе каквото иска - но тя не посягаше към нищо. Стигала съм до там да я храня насила, за да не умре от глад в ръцете ми - на 3г и половина тежеше 9кг, първите 10м у дома наддаде 12 см само 1 кг! Залиташе и падаше от глад! На 4г при едно пазаруване поиска да купя чушки. Попитах невярващо с какво да ги сготвя - ориз или кайма и ще яде ли. Яде. После поиска пиле с ориз. Боб. Картофи. Започна да опитва плодове. За два-три месеца премина от доста бедно и недоимъчно към разнообразно и почти пълноценно хранене. След 8 месеца мъки да прояде.

isa_pisa, подобно отношение към храната имаше и моят лакомник до към 4 годишна възраст - можеше цяла седмица да яде едно и да отказва останалото, имали сме и седмици, в които освен кърма е ял по една-две лъжици друга храна. И това при положение, че наистина е лакомник и през повечето време се храни с удоволствие. Сега също не е всеяден - неща, които обожаваше - например ориз и риба - вече не близва. Аз не настоявам да яде неща, които не иска - максимум ако е нещо ново да опитам да го убедя да пробва половин лъжичка. Не е голям почитател на сурови плодове и зеленчуци, но домати яде и особено лятото може само това да ни е обяд и вечеря. Смути пие с ябълки и цвекло - в началото беше "гадост", но две седмици ме гледаше как пия и от време на време убеждавах да опитва по глътка, сега си изпива 400мл без да остави за мен  Откакто го отбих ми е малко по-притеснено ако не яде, но не продължават периодите повече от два дни - обикновено когато пътуваме някъде или е болен. Аз имам отвратителни спомени как ме караха да ям, не бих го причинила на малкия. На МамаРу на детето приличах, дори когато успяваха да ми набутат нещо го повръщах. На пикници и село - с много игра на въздух - имах апетит (пак някакви миниатюрни количества, но ми се хапваше  ). Много ярко си спомням гадния вкус на някои от нещата, които след пубертета проядох и много обичам - вкусовите рецептори наистина се променят. Капризно и кльощаво дете бях, а и все още съм капризна - хапвам каквото и когато поискам.

Мда, аз самата мразех супата в ДГ, но упорито ме караха да я ям. Не ми даваха второ, докато не изядях супата. Другите деца вече се приготвяха за сън, а аз още ядях супа. Проядох в къщи супа чак в късния пуберитет. Още ненавиждам грис-халва и други неща, заради градинските изпълнения. За това сега не искам да карам на сила детето си да яде неща, които не иска. Понякога успявам да му мацна устата с нещо да се оближе и толкоз. Като видя потрес в цялото му тяло, ми става чак на мен гадно...

Ще го мисля. Много изместихме темата вече, но горе-долу разбрах каквото ми трябваше за млеката и след един продължителен престой в магазина.
Благодаря на всички включили се в темата!

Не става дума за такова поставяне на условия.
А просто - не сме готвили друго, но не е задължително да ядеш от него. Има мляко, ако искаш (или друга готвена храна, но не и суха).

А пробвала ли се КМ с бисквити да даваш?Или млечна каша щом яде.Преходното мляко А.М. може и да не го хареса ако е пристрастено кърмаче.Моя син го кърмих,но не му стигаше кърмата и дохранвах с А.М. до 7м.и от 7м до 11м.пиеше.Като навърши 11м. и отказа А.М. и ми се наложи да редувам млечна каша със супа.

Ам и кисело/прясно мляко са различни неща и едното не замества другото. В прясното мляко има мазнини най-вече, то не е балансирано както изкуственото/адаптирано.

Моята дъщеря е виден смукач на адаптирани млека, от които виждам само ползи.

В началото беше Лактана - 1-2-3, после след годинката Хип, а после от 3 до 4 и половина години - Милупа Аптамил Джуниър 3+ години, което купувах от Австрия и беше невероятно мляко (не че аз съм пила).

Ние нямахме проблем с млеката още от бебе, нито повръщане, нито запичане, нито отказ, от което и да е адаптирано мляко. Кърмена е малко, кисело мляко преди годинката не помня давах ли, но мисля, че не, защото много внимателно захранвах...прясно мляко не обича изобщо към ден днешен дори, кисело обожава.

Авторке, детенцето ти си яде много неща. Моето ако ядеше половината от нещата, които си хапва твоето, щях да скачам от радост. Какво точно те притеснява за млякото?  Че не продължава да приема мляко или, че ти е трудно отбиването?

Купуваш по кутия от най-евтиното и най-скъпото за 2+ години и гледаш. Едното може да мирише на "по-вкусна ванилия" от другото.  Идеята за оцветяване на млякото също ми харесва, ако има някакво значение наистина цвета, в случая.