Как да спрем цигарите...,които толкова много ни вредят?

Най-вече с мноооого воля!!!

Много интересна тема ще я следя с интерес .Да си призная  като забременях пуших ,не съм ги спирала преди това с цел да се поизчистя .След като направих теста ги ограничих до 1 на ден ,после съвсем ги спрях и сега вече не кърмя та си пуша като за последно . Не съм от волевите хора ,дано някой даде идея как лесно да се откажем ,то през 9 месеца само за тях мислих .Срам ме е ,ама...

Пушех по кутия и половина на ден. Когато започнах с опитите да забременея, а то не ставаше, си казах "Стане ли - спирам да пуша". Сега ми се допушва, но ме е страх от обещанието, което дадох в молбите си. Стискам зъби и не съм запалила нито една. Сигурно е обаче, че пак ще пропуша.

Eee Веселче ,знам го това за волята,миналата година като лежах в Пирогов не си и помислях за цигара от болки,издържах един месец,и после от лигавщина пак.Моят мъж щеше да ме набие.Ама аз си казах еми ако искам да ги спра мога да го направя,само пурвите няколко дена са по-гадни за преодоляване.Но като почна с опитите и почвам да откачам защото мисля само за цигарка 

Аз всъщност не искам да ги спирам. Искам да не ги бях почвала.  Искам както вече казах да се събудя непушач. Пробвах скоро да ги откажа, но издържах до следобед. Направо побеснях. Пък на мен малко ми трябва.
Другият проблем е мъж ми. И той е пушач и ако река да ги спирам ще трябва и той да не ме дразни.
Абе трудна работа. С толкова неща сме се преборили и продължаваме, пък едни цигари не можем да спрем.

Аз спрях цигарите окончателно около 5тия месец от бремеността. Преди това припалвах по 1-2 на ден откак разбрах че съм бременна.
Не е въпроса във "волята" /да се насилваш да не пушиш/, а в мотивацията - колко е готино да си непушач, да не се тровиш, да не даваш по 70 лева на месец за цигари, като можеш да ги дадеш за много по-хубави неща...

Пробвайте и с книгата " Не пуша вече" на Алън Кар. Има много добри отзиви за нея, а и на мен лично ми помогна. Естествено, без вътрешна настройка , желание и воля няма да стане 
И аз, за съжаление, съм заобиколена от пушачи, вкл. и мъжът ми. Дано това не ми попречи на твърдото решение да не пропушвам 

Всичко е до психическа нагласа , решаваш и го правиш, борбата е ден за ден. Казвай си "Мога да запалая, ноо не искам. А като те питат: "Защо не пушиш?", ще им отговаряш :" Ами защото мога."

Светлаа, и аз това направих.
Спрях ги преди вторият аборт.
Е, не пушех и през двете кратки бременностти.
Като стана така и пак исках много да запаля, да се успокоя...но си казах..."Не, аз съм невероятно силен човек.Ще се преборя с болката си, без цигари."
Беше много трудно в такъв момент.Казах си,"Не, че няма да запаля никога, а просто ще опитвам да не пуша."
Напълнях наистина, качих 5 кг., но реших, че си струва.
Чувствам се много по-добре, сега.Когато много ми се пропуши-запалвам, но това се случва рядко, максимум три-четири цигари на месец, два.
Не пуша от август 2005.
Успех на всички, струва си!
Всичко е воля, мацки!

Хайде, спирайте да пушити и аз обещавам  да ви правя компания.
За себе си мога да кажа само, че много лесно ги отказах - когато бях на около 3-4 мама и една нейна приятелка (били са около 25 годишни те самите) много са се дразнели, че постоянно ръчкам нещо в пепелника им. И решили, че щом ме влече е по-добре да ми дадат урок. "Изводите" още ги помня - мил детски спомен   Оттогава не пуша.  

Сега по-сериозно (от моите уста си е сериозно несериозно ).  Шегата настрана,  но Българската държава е поела ангажимент за достигане на цените на цигарите в БГ до тези в Европа. 2007 г. ще ги наблъскат с акциз и ако можете още отсега да прецакате бюджета, направете го. Цифри от порядъка на 5-6 лв., а по късно и толкова във евро може да ви направят услуга и да ги откажете още сега. Обичам да цакам бюджета законно.

Лелееееееее, че кво ще правя тогава? Я  да накарам мъжо да си търси по-добре платена работа, че то аз се една даскалска заплата няма да мога да си купувам цигари.
Верно, точно сега не мога да ги откажа. Не пушех докато бях бременна... Сега явно си наваксвам количеството изпусната отрова. И се справям завидно добре с наваксвнето. Пу пу, да не ми е уроки.
Май нямам воля, ама ако наистина се увеличат толкова цените, искам - не искам ще ги спра!

От понеделник съм на "Табекс". Ако не се излигавя мисля, че ще стане.

За щастие никога не съм била заклета пушачка. Както се казва пушех от лигавщина - главно по студентските купони и в офиса (пушилнята), за да не изпусна клюките.

В момента, в който се събрахме с мъжа ми ги спрях. Достатъчно ми беше ТОЙ да ми каже, че цигарата хич не ми отива. После дойде решението за бебето и така. За 3г и половина - откакто се е родил малкия да съм изпушила 5 цигари - от инат на нещо. Ама просто няма смисъл - нещото/някой на което ме е яд въобще не му дреме че аз си вредя с цигара.

Та тъй - непушенето си е за мен и за бъдещите ни деца.

Преди години още щом завърших почнах работа.
Всички пушеха и тогава се пушеше само вносни цигари.
Взех заплатата и отидох да си купя цигари един пакет заедно със всички мои колеги.
Оставих една такава сума която е равна на хубава блуза или поличка.
И ги спрях. Купувах си дрешки.


Ами тази мацка я харесвам, но ако беше без цигара и този дим който излиза мисля че ще е по-хубава

Според мен е въпрос на психика. цигари се спират от раз! когато забременях, веднага спрях да пуша... не са ми липсвали цигарите. и в момента пуша, когато съм на работа, когато излизаме вечер с приятели, но в къщи не пуша...

Нека споделя и моя опит, пък дано ви бъда полезна. В началото на юли разбрах, че съм бременна, а дотогава си пушех бая стабилно-средно по кутия на ден и това в продължение на 10-11 години. Да спра цигарите изобщо на беше тема за мен, просто си ми беше кеф да пуша. Забременях непланувано, но се зарадвах на новината и се опитах да огранича дневната доза до 5 на ден от най-леките. Успях без проблем, дори с 2-3 цигари бях щастлива пушачка. За протокола-не ми ставаше лошо, защото някои жени си мислят, че това ще им помогне да откажат цигарите "от раз". За съжаление в началото на август дойде спонтанният аборт. В отчаянието си се върнах на оная прословута кутия на ден, че и отгоре. Така около месец...през септември бях на контролен преглед и гинеколожката ми даде зелена светлина на нови опити за забременяване. Тогава окончателно реших, че тая с цигарите няма да я бъде. През септември и октомври постепенно намалявах бройката, обмислях обстойно "за" и "против" преди всяка цигара и дали НАИСТИНА искам точно СЕГА да я запаля или мога да я отложа за по-късно. В началото на ноември се почувствах готова да спра напълно да пуша. Независимо от това имах винаги цигари у себе си и си казах, че ако много ми се допуши, ще си припалвам по някоя. Нямах никакви проблеми, наистина се случваше да припаля, но много рядко - 4-5 цигари на месец. Честно да си призная и без тях можех да мина, ама така за добрите стари времена, макар че вкуса им беше съвсем различен...В началото на февруари разбрах отново, че съм бременна, запалих една цигара, за да се разделя ритуално с порока, но така и не я допуших до край, хич не ми беше хубаво. Преди около 2-3 седмици си дръпнах от една цигара, беше ужасно...Сега съм много щастлива, че съм една непушачка. Като оставим настрана неприятната миризма, удара по джоба (тук той е значителен - по 4 евро на кутия) и рисковете за здравето, най- лошото на цигарите за мен си остава зависимостта. Сега се радвам на свободата да не си задавам въпроси от рода-"имам ли достатъчно цигари... от къде мога да си купя... имам ли монети за автомата... кога ще свърши тъпата среща с непушачи, та да си запаля една..."
Помолих мъжа си също да опита да се освободи от тази зависимост, не че ми пречеше, че пуши, просто исках да споделя свободата си с него, а и той имаше желание. При него беше по-трудно, но и той успя с помощта на никотинови лепенки за около месец. Нали ще става татко, не иска да отвръщава бебчо с миризмата на цигари. Бях до него и го подкрепях, мисля, че това много му помогна. Сега по нашия пример майка ми и брат ми се борят с порока, а баща ми мина по този път преди повече от 20 години, само дето той ги отказа от днес за утре и повече не запали.
Желая ви успех, струва си, повярвайте ми!

Малко майтап по въпроса с отказалите цигари.
В нашата къща от февруари миналата година не се пуши (две седмици не бях забелязала, че пепелника си стои неизползван, а аз всеки ден предлагах да търся дефицитни тутунки). И днес отворихме една почти пълна кутия с цигарки, само че банда гръглици ги бяха подпукали. Може и да не сте чували за буби-пушачки, но ние сме си ги отглеждали без да знаем. Прирората празно не търпи.   

Здравейте,
Случайно попаднах на тази тема, но тя е много полезна според мен. Не че някой четейки тези редове ще спре цигарите ако не е готов за това, но поне се надъхва да го стори. Та аз си пушех по кутия на ден до преди близо 2 г. Когато разбрах , че съм бременна реших да ги спра. Винаги носех в мен цигари, за да си мисля, че когато поискам достатъчно силно ще си запаля. Да ама това се случи само веднъж и тогава лапайки цигарата си представих малкото създание, на което не давах право на избор и шях да го напълня с 1ерен отровен дим. Изхвърлих цигарата и от тогава не съм пушила. Смятам, че всеки има право на избор за цигарите, а бременните пушачки отнемат това право на бъдещите си деца.

 Ех,че болна тема.Аз ги отказвам всеки ден по няколко пъти.Не успях,нито през бременноста,нито докато кърмех...Ужасна съм.Проблема ми е че осъзнавам колко е вредно и как не мога да се справя със себе си.Пробвах с никотинови дъвки,лепенки все още бол на шкафчето и с воля пробвах.Да ви кажа честно,постоянно гледам филми,брошури и всички подобни по темата и пак като се сетя за цигарка устата ми се налива.Яд ме е някой път че съм толкова безхарактерна.Ще следя темата,защото искам да се преборя само не разбирам къде греша.

nana_cool....при мен същата работа.И аз припалвах докато бях бременна и докато кърмех.

Отказах ги в 6ия месец ,защото ме беше срам да пуша в офиса с това голямо шкембе .Хубавото е ,че нямам намерение да ги пропушвам,че толкова сериозна причина не бих намерила за да ги откажа отново