Психолози, психотерапевти, психиатри

Светлината се осъзнава и става естествено състояние, когато преди това е осъзната, изстрадана и накрая приета най-тъмната тъмнина Въпреки, че като деца осъзнаваме и сме в светлината и без да се налага да минаваме през тъмнина и да я приемаме. Живеем така, както сме дошли на този свят и така, както трябва да бъдем. После социумът се намесва и се налага да осъзнаем, че тъмнината всъщност не е тъмнина, ами си е светлина и като цяло се връщаме да живеем там, където сме били като деца.
За съжаление не всички и все по-малко хора го правим Ще е все по-добре в тази насока, обаче мисля аз.

Здравейте!

Надявам се да съм в подходящата тем.
Дъщеря ми е с булимия, лекува се с медикаменти засега, но мисля че трябва да се включи и консултация с психолог, защото само медикаментозно лечение не е достатъчно за нея.
Моля посъчетвайте ме за добър психолог, койтъо да работи с такива пациенти за Варна.
Благодаря!

Записах си час за онлайн консултация при д-р Бранкованова гр.Русе.Може ли мнения за нея?

Хранителни разстройва само с психиатър и то такъв, който има опит с тях. Психолозите са само за развитие на личността и нещо повече

Точно това съм и написала!
 Четете!
 Лекува се при психиатър с опит с такива пациенти, естественно!
 Лечението при психиатрите е основно медикаментозно.
 Питането ми е за специалист психолог във Варна,  като допълнителна терапия.

Написала сте, че търсите психолог. Психолозите нямат опит и не се справят с хранителни разстройства. Ще влошат положението още повече. Има стотици психиатри, които правят и психотерапия. Трябва ви такъв специалист.

elito:))), погледнете тук в този регистър , като скролнете надолу ще видите цяла групичка регистрирани психотерапевти от Варна. Може да се свържете с някой от тях (Иванка Бончева, Снежанка Димитрова...), и да не ви поемат, ще ви насочат към някого.

Ето и още нещо.
Уебинар "Емоционалното хранене". Авторката на събитието пише и тук в бг-мамма, в рубриката "Специалистите говорят". Тя също може да ви ориентира.

Във Варна има център, който е специализиран точно в хранителни разстройства. Нямам наблюдения, но често срещам техни публикации във фейса. https://www.facebook.com/UNIKALOnlineInstitute

Привет, имам питане към хората, ходещи на терапия. Аз общо взето за трети път ходя на психолог някакво време (сега 2 месеца и половина) и все не успявам да открия дългосрочно подходящ. Не разбирам защо все се превръща в обикновино говорене, хаотично и без задълбаване в основни проблеми.. Започвам да се отчайвам от психолозите. Аз ли нещо не я разбирам правилно терапията?
Но конкретният ми въпрос - в момента съм при терапевтка, която всеки път поне половината от времето говори за себе си. Аз задавам темата на сеанса, споделям някакви неща и след това като вземе думата и ми разказва по 10, 15 мин как стои този въпрос при нея, някакъв пример с нейни приятели, с мъжа й.. Много времеемко, но ми е неудобно да я прекъсвам или го правя веднъж и после пак ставам слушател.. Първият 1-2 пъти започнахме добре и оттогава постепенно се изнервям все повече. Трудна ми е обаче конфронтацията и сега се чудя дали да й кажа, да искам да спра да ходя или да обясня, че си представям да говорим основно за мен и да ми задава о-дълбоки въпроси и да й дам шанс.
Какво мислите, дали е възможно това нейното да е добър подход и да не усеща, че ме напряга, или си е непрофесионално и просто да спра да ходя при нея?

Аз поради същата причина смених не знам колко психолози. Никаква структура, никакъв план и измерване на резултати. Стоим и си говорим. Аз и с приятелка на кафе ще изляза и ще си говоря, но няма да и плащам.
Затова психолозите за мен не помагат, освен, ако нямаш никакви приятели и искаш да ходиш, за да има с кого да говориш.
За истинско лечение и терапия- лекар (психиатър, който прави психотерапия). Там вече нещата се случват както трябва, без абра кадабра

Прецени при какъв специалист искаш да отидеш.
Ако ти трябва психотерапевт, търси такъв, а не психолог....

Самозванци психотерапивти има и при лекарите и при психолозите.

Психотеропевт не е човек който "правел" или "не правел" психотерапия.
А такъв който е обучен за психотерапевт, което е продължително извън университетско обучение.

Tolovka, казвате, че първите 1-2 пъти беше добре. Какво беше доброто, всъщност? И как намерихте този специалист?
Казвате, че после сякаш е започнало това превземане на пространството от терапевтката. Според мен, може да го направите тема на срещата, особено, ако разпознавате в този модел нещо от миналия ви опит. В терапията често се повтаря това, което вече се е преживяло с други хора, но и смисъла ѝ е в това, да бъде изговорено и разбрано. Говорете смело на терапевтката. Трудна ви е конфронтацията, но часовете са си ваши! Експериментирайте. Дано нещата вземат друг обрат.
Ако не вземат пък, поне собственоръчно ще сте оползотворила терапията с опит да разчупите модела, а после ще мислите за други ходове. 
Всъщност, тя психотерапевт ли е или е психолог-консултант?

По-лесно е отколкото си го представяте.Просто направете проучване.Все едно ще ходите на почивка и искате да проучите каква храна предлага хотела,какви забележителности има наоколо,има ли СПА,дискотека и прочее.
Сега с гугъл преводач е лесно-просто проверете терапетва си в каква школа е обучен и работи и прочетете в нета има изобилие от информация какво е важното за тази школа.Едни методи анализират проблемите,други методи помагат за намиране на решенията.
Успех!!

Благодаря ви за отговорите!
Жената в момента открих във Facebook, беше ми излязла публикация-оценка от непозната жена, която много й благодареше и видях, че има още близо 50 отзива, звучащи искрено.  В страницата й се е написала като "психолог и психотерапевт". Иначе ако в този "Регистър на психотерапевтите" на сайт https://psychotherapy-bg.org/registur/ фигурират всички терапевти в България, нея там я няма. Аз обаче и не знам точно какво ми е нужно като терапия
Казвам, че започнахме добре, защото първата тема, която повдигнах, е че се чувствам самотна по отношение на приятели и страдам, че си нямам приятелска група /имала съм през годините, още си имам приятели, но отделни, и ми е доста криво, че си нямам групичка за чести събирания и пътувания както виждам много хора, че имат/. И тя след първата среща ме накара да изброя всички мои приятели в момента, да кажа какво ми носи всеки от тях, обясняваше ми, че групите са нетрайни и човек минава през живота с няколко постоянни приятели, другото се сменя. И каза, че има идея как да работим по тази тема. След това обаче нещо друго взехме да говорим(май се бях скарала с майка ми и го обсъдихме) и вече нещата се завъртяха в началото да ме пита как съм, какво искам да говоря, приказвам малко и после тя започва "поучителни" разкази от нейния живот, а аз кимам и тук-там се мъча да я прекъсна. Честно казано, не знам как минаха цели 8 посещения, ясно, че е трябвало да кажа нещо по-рано, но не е имало пространство за това, ние не спираме разговора дори за минута, камо ли да има време за оценка на часовете досега. А и ми е трудничко да се отстоявам, и там, и в живота.
Иначе главен проблем ми е, че съм т.нар. overthinker и people pleaser (знам ги като термини, съжалявам, че са на английски). Не знам каква терапия ми е нужна, иска ми се или дълбоко да разбера защо съм такава и как да живея повече тук и сега и за себе си; или да е по-практически насочена терапия със задачи, упражнения и мотивация повече да действам и по-малко да мисля. Не съм срещала психолог, който да ми даде оценка на личността и да ми каже каква терапия ми е нужна. Общо взето на парче работим проблемче по проблемче, временен ефект и после пак съм в същия порочен кръг.
Иначе от психиатър нямам нужда, нямам чак симптоми и да ми е затруднено ежедневието (преди 10 години съм имала депресия и знам какво е).
Благодаря ви отново!

Не бъркайте лечение на психично заболяване с психотерапия. И двете могат да се извършват независимо едно от друго от психиатър. Разликата е, че ако отидете при психотерапевт, който е завършил някакъв курс и при лекар, който познава човешката анатомия, лекарят ще помогне структурирано, а при другият човек просто ще си говорите сладки приказки (както вече е ставало при дамата от последните мнения). Моят опит е същият - с психолози и психотерапевти: хаос, парче по парче, общи приказки и разкази при тях как е и какво е било. При лекарят (умишлено казвам лекар, защото при него не съм била лекувана от психично заболяване, за да кажа, че съм ходила при психиатър, а ми е била провеждана психотерапия от лекар, за тревожност и ОКР), още с първата сесия ми беше казано какво ми е и защо се чувствам така, след това направихме план за действие и до момента вървим по него. За проблемите, които описва последната дама по-горе, се прави когнитивно поведенческа терапия, за да се установи кои страхове предизвикват деструктивни поведения и повтаряне на едни и същи модели и съответно - зацикляне, тревожност и т.н. После се работи за приемане и опознаване на страховете, промяна в поведенията и след това се радваш на новото си аз. При мен всичко се случи за 2 месеца, като вече се виждаме през 3 седмици за 30 мин, ей така, за настроение и да се хваля. Фокусът винаги съм била аз и планът, по който работим. Да, давал ми е примери с негови пациенти със сходни на моите проблеми, но не ца да насочи внимание върху себе си, а за да покаже как при друг човек е разрешено даденото нещо и да си вземе пример от това.
Горните неща психолог и психотерапевт, без медицинско образование, няма как да го направят. Просто нямат тези познания. При тях се ходи за общи приказки и ако нямаш приятели, с които да си ги говорите. Това е истината