След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -224ღღ

Аз пак първа ама какво да се прави 

За новата тема 

И да започнем с нещо красиво 

Мераба  Бурда им 
Ирка  за новата къща

 
добро да е утрото

 

Привет! 

Ирка 

Нося и аз армаган! 

Доста е старо - от 21 епизод мисля  

Ама това е отпреди малко 

ИРКА      




Хайде и аз да донеса нещо - тримата братя и златната.....хубавелка      

Ди  , донасяй се по-често де 

Боре все по халат ни се показва   ма не ме пита как да работя 

само исках да кажа, че обичат да похапват заедно.....



Абе Баръш с тия халати........че и рунтав...............дето вика Котето, как да работим

Диди   ми мързи ме да пиша   иначе вися на балконЯ  

Димак  

Unstoppable e написала треньорката на Елчин! 

Здравейте! Тъкмо и аз щях да пускам снимката. Тези техните треньори се надпреварват кой пръв да пуска снимка. Много отслабнала ми се вижда Елчин. .Дали не е от мъка по аслан партнера?!
А Баръш си е закрил коментарите под последната снимка в инстаграма си. Защо ли?

Здравейте!

Или анализира коментарите, или да не се плюе повече по кака му, по скоро да не иска да чете, че то от истината боли

Глава 4

Шофираше без цел и посока. Опитваше се да изпразни съзнанието си, да се успокои и да реши как точно да действа утре. Беше концентриран в движението и осъзна къде е едва, когато наби спирачките. Махалата.
Паркира на крайбрежната и излезе да се разходи. Чистият въздух щеше да му подейства добре. Вървеше, без да се оглежда, повтаряйки си, че не е дошъл тук, за да я търси. Чиста случайност си бе, че е стигнал до тук. Сам знаеше, обаче, че всичко е лъжа. Искаше да я види и подсъзнанието му го бе довело точно затова.
Спомни си как бе дошъл да я търси, за да ѝ признае чувствата си. Беше проумял, или поне така си мислеше, че тя го обича и бе готов на всичко, за да е с нея. Намери я на същата тази крайбрежна, чоплеща семки с приятелите ѝ. Беше толкова невинна. Завързаната жилетка на кръста ѝ, разпилените коси, чистото ѝ от грим лице. Всичко в нея го притегляше като магнит и той бе готов да постави целия свят в краката ѝ, само да му кажеше да. И тя го направи! Нямаше по- щастлив човек от него, докато шофираше тогава към вкъщи.
Днес това бе поредният горчив спомен, който изгаряше съзнанието му. Дали е била искрена в онзи момент или просто се е преструвала. Толкова добра актриса ли е, че успя да го заблуди толкова лесно. Колко от всичко, което бяха преживели, бе истина и колко лъжа. Нямаше как да си отговори на този въпрос.
Връщаше се към колата, когато я видя. Двамата с Исо бяха седнали край огън до скалите на самия бряг. Бяха с гръб към него, но той не можеше да сбърка този силует. Нито тази коса. Огнените къдрици се сипеха по гърба ѝ, привличайки го, както огънят привлича пеперудата. Искаше му се да приближи, да я докосне, да я прегърне. Всичко трая само секунда, но той бе готов да ѝ прости всичко само за едно нейно „обичам те”. След което се осъзна. Тя не го обичаше, беше с него, защото ѝ бяха платили за това. Бе с него, защото леля му бе наредила така. И се ожени за него, защото такъв бе договорът им. А той бе просто пионка в тяхната игра.
Качи се бързо в колата и тръгна, страхувайки се да не го забележат. Не бе готов да се изправи лице в лице с нея и това го плашеше. Не искаше да мисли какво щеше да се случи утре, когато неизбежно щяха да се срещнат. Знаеше, че тя все още е дизайнер в Пасионис и благодарение на нея фирмата все още работеше без проблем. Тепърва щяха да работят заедно. Каква шега на съдбата!

Дефне бе прекарала последните дни в нервно очакване. Мисълта, че всеки момент Йомер може да влезе в съседния кабинет я изпълваше със страх и нетърпение. Бе вдигнала щорите и чакаше появата му, без дори да знае какво ще прави, ако той се появи.
Не бе отишла на погребението на Хюлюсю. Макар да уважаваше възрастния човек, не мислеше, че е правилно. Той бе първопричината за страданията им с Йомер, а и тя не искаше да има нищо общо вече с това семейство. Работеше като обикновен служител в Пасионис, поддържайки отношения единствено със Синан и Ясемин. Последната трудно се съвзе от шока на станалото, но влезе в положението на Дефне и я подкрепи, когато тя се върна във фирмата.
Корай бей беше изчезнал някъде. По последни данни бе заминал за някой от гръцките острови, откъдето бе изпратил картичка на Синан. Единствено него не го засягаше случващото се наоколо, освен ако той нямаше полза от това. Заминаването на Йомер му бе добре дошло, позволявайки му да прави каквото си иска.
Неджми също бе напуснал компанията. Малко след изчезването на Йомер бе подал оставка. Това поне ѝ разказа Ясемин. Всъщност Дефне единствено с него от Ипликчи можеше да общува, тъй като той винаги я бе разбирал и защитавал. Беше ѝ мъчно за него, но нямаше какво да направи.
Суде бе заминала отново за САЩ, отказвайки да се меси повече в интригите на майка си. Макар искрено да се разкайваше за случилото се, знаеше, че братовчед ѝ няма да ѝ прости всичко, което му бе причинила. Бягството, както винаги, бе най- доброто решение според нея.
Дефне работеше над новата колекция на Пасионис. Синан бе сключил договор за откриването на нов щанд на фирмата в един от известните търговски центрове, но те поискаха веднаха нещо ново и единствено, което да го има само при тях. Дефне работи по цели дни и нощи, давайки всичко от себе си, за да направи няколко специални модела, които да се предлагат само на този щанд. Това я бе забавило и сега с пълна пара тя твореше, за да успеят навреме да пуснат пролетната колекция.
Използваше работата като оправдание за изтормозения си вид. Всъщност се бе отчаяла, че дори и смъртта на дядо му не бе успяла да върне Йомер в Истанбул. Нямаше никакви признаци, че той е тук. Синан бе ходил до дома му, но той си стоеше все така пуст и изоставен. Не се бе свързвал с никого и те дори не бяха сигурни, че знае за случилото се. Знаеха само, че е някъде в Турция- паспортът му си стоеше в кабинета, където го държеше винаги.
Вечерта след погребението тя се чувстваше като пребита. Всичките ѝ мечти, че ще види Йомер се бяха разбили като вълни в скалите. Той беше заминал и нямаше да се върне. Беше забравил за нея и любовта ѝ. Беше я изтрил от спомените си, нея и другите, започвайки всичко отначало. А тя като пълна глупачка все още стоеше и го чакаше.
Исо я изведе на брега, опитвайки се да ѝ даде подкрепа. Пиха чай и люпиха семки, седнали около малък огън, който приятелят ѝ бе стъкнал. Духаше вятър и им беше студено, но тишината и спокойствието на Босфора ѝ донесоха търсеното спокойствие. Сгушена в човека, който ѝ бе скъп колкото родния ѝ брат, тя изля всичко, което бе трупала в себе си през тези дни. Всички мечти и очаквания, страхове и надежди. Толкова много имаше нужда от Йомер. Беше станала зависима от него, не можеше да диша спокойно, ако той не бе наоколо. Последните пет месеца бяха истински ад за нея и дори да не ѝ простеше, тя искаше Йомер да е тук. Имаше нужда от самото му присъствие.
Вечерта Дефне заспа, прегърнала малкия Исо. Беше го взела при нея в леглото, защото бе неспокоен. Разказваше му приказка- нейната собствена, докато се унесе и не заспа, изпреварвайки дори племенника си. Изтощена физически и емоционално, нямаше сили дори да сънува.