Публикувана: 16 май 2017, 10:57 ч.
Последно мнение: 27 окт. 2017, 02:02 ч.

За проблемите в училище и още нещо...

38 942
366
1

# 255 11 юни 2017, 14:39 ч.

Мнения: 1 802

Цитат на: Andariel в нд, 11 юни 2017, 09:23

Нил, ти ли си авторът на статията? И да не си, и да си, аз такива чаршафи не чета. Ако искаш нещо да кажеш, резюмирай важното, а който иска ще си прочете цялата статия.

Е, че как ще съм аз? И аз не чета чаршафи, но от опит като сложа линк към нещо, почти никой не го чете, та исках да се подсигуря Laughing

Ей- на предната или по-предната страница сложих линк- никой не го отрази...
И да има недостатъци тази система,мен ме кефи- просто защото не мисля, че децата там мразят да ходят на училище и 2. училището не ги травмира психически - (я да погледнем какви истерии са след 7 - ми клас при класиранията и не само)? А за мен- да се запази детето психически и да изпитва удовлетворение от това, което прави е най- важно. Но да- къде е Финландия, къде сме ние, уви..

Последна редакция: нд, 11 юни 2017, 14:50 от Nil desperandum!

# 256 11 юни 2017, 14:45 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 368

Нил, съгласна съм с поста ти. Бг-образователната система прави точно обратното на това, което си описала, уви. Децата не искат да учат, не им е интересно, затормозени са, демотивирани са, изнервени са. Не знам какво повече да кажа ...

# 257 11 юни 2017, 14:45 ч.

София
Мнения: 571

На мен ми допада финландската система от това, което чета. Все пак това е масово образование и е нормално да е ориентирано към средното ниво.
От това, което прочетох от поста на Nil desperandum!, виждам, че и там има ниски оценки и повтаряне, просто никой не го превръща в драма. А тук родителите не са съгласни детето да остане на поправителен. До 4-ти клас не се повтаря, но може да се напише двойка по предмет/предмети и тогава детето да посещава училище през лятото, за да научи неща, които не е успяло през учебната година. Реално това е от полза за детето, учители ще се занимават с него индивидуално и безплатно, но родителите обикновено са против и се практикува много рядко.
Също така учителите имат право да дават диференцирано домашно - на едни - едни задачи, на други - други, на трети - трети. И тук има родители, които се сърдят, че домашното на тяхното дете е например по-голямо от това на други деца.
Кръжоците бяха много хубаво нещо - деца от различни класове, които имат интерес и възможности, се събираха, за да учат на по-високо ниво.

# 258 11 юни 2017, 14:50 ч.

Мнения: 1 802

Аз съм завършила елитно училище и то преди 20 години(когато се държеше и изискаше много повече) и много добре знам за какво става въпрос. Сега, ако мога да върна времето назад, бих си се записала в добро, но НЕелитно училище и бих се подготвяла по това, с което ще кандидатствам(използвайки това, че там няма да ме гърчат да уча по всичко и да изискват от мен по предмети, които няма да ми трябват), а не да уча по всички предмети,сякаш ще имаме докторантура по тях. (вкл. химия, физика, които мразя и, които никога не ми послужиха в живота досега). Всъщност бих се записала в НЕелитно училище точно заради истерията по елитните училища и превъзнасянето им. Андариел, не чети,следва чаршаф Laughing

Скрит текст:

Всеки нов учител(а те бяха все специалисти и професионалисти, някои от които с нам си колко квалификации и курсове по предметите си), който постъпеше на работа в нашето училище, при среща с нас, казваше: "Ще изисквам много, защото сте елитно училище" и изискваше така, сякаш учим само по неговия предмет. По география например ни изпитваха не само на учебника, ами на лекции(тип чаршаф), които госпожата диктуваше. Учихме немски - втори чужд, по който, на моменти, учих повече от първи чужд и госпожата пишеше НУЛИ(в тефтера си), та трябваше да се потрудиш, за да имаш 2, представете си. По математика контролните бяха на група В от сборниците по математика.Имахме по 7 часа всекидневно. Да оставим, че няма значение, че си изпитван вчера. Утре може да те вдигнат, точно защото знаят, че си се успокоил. Напрежението си казваше своето и никога няма да забравя истеричния смях на част от съучениците си преди контролно или тъпченето всяко междучасие с какво ли не,на друга част, от нерви. Не правех нито едното, нито другото, но си преживявах нещата и аз и си дадоха своето отражение.Някои ги избиваше на други неща и е нормално- защото винаги избива нанякъде, нещо, което е НЕнормално, за компенсация.Много пъти, по време на обучението си там, ми се искаше да бъда краварка или овчарка на полето- да, мечтаех си за това Laughing

, само и само да не мисля за нищо умствено и да върша нещо простичко. На завършването се чувствах най, най- щастливият човек и изобщо не ми беше мъчно за нищо.Ако искайте се подигравайте, но още сънувам, че не съм завършила. Crazy

После студентството ми беше песен в пълния смисъл на думата и истинският живот поне за мен започна тогава. Може би и затова пиша толкова разпалено, понеже ученето в това училище ми остави това лошо чувство (меко казано) за цял живот. И сега, ако някой пита кое е училището, няма да пиша, понеже бих искала да си запазя анонимността.

Последна редакция: нд, 11 юни 2017, 15:34 от Nil desperandum!

# 259 11 юни 2017, 15:11 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 368

Ми аз те разбирам.

Скрит текст:

Учих в малкия ни град в най-елитната ни ПМГ. В математическата паралелка. От 25 човека - 12 пълни отличника завършихме. Случвало се е да уча до 10-11 часа вечерта. По всико ...

# 260 11 юни 2017, 15:16 ч.

Мнения: 1 802

Не пиша името на училището, но то е там. Не се плашете- нивото е паднало доста вече. Laughing

Самата класна спомена на срещата, че е казала на настоящите си ученици, че нищо не знаят те и, че много ни е мъчила едно време.

# 261 11 юни 2017, 15:50 ч.

София
Мнения: 62 595

Едно време си е за едно време. Едно време някой само да смееше да шукне в клас, и веднага се разчуваше и родителите после четяха конско вкъщи. И без поощряване на индивидуалността всичко си вървеше. Не помня дете или родител да са мрънкали защо точно на неговото дете домашното било много или малко. Много-малко, пуфтиш-мрънкаш, ама пишеш, а ако не пишеш, и вкъщи пак коннко. Да не говорим родител да си позволи на родителска среща да възмутено да отвръща на учителката, когато тя каже, че детето редовно идва без домашно $нямам време да се занимавам, и аз не си пишех домашните, пък станах човек$. Не искам система да ми развива индивидуалността, а искам детето ми да излезе поне колкото мен грамотно. Това за начален курс. За гимназия държа на $елитна$ такава за децата си, защото иначе оправия няма. И пак не очаквам да развива индивидуалност - искам да си научат езика, да си пишат домашните , да си учат уроците и да изкарат отлична диплома. Индивидуалност развивам извън училище, а те цял живот ще си я развиват.

# 262 11 юни 2017, 15:58 ч.

Мнения: 40 741

Цитат

Може би и затова пиша толкова разпалено, понеже ученето в това училище ми остави това лошо чувство (меко казано) за цял живот.

Да си се чувствала така тогава е разбираемо, но днес? newsm78

Не изпитваш ли поне малко благодарност за сегашното си ниво? Наистина ли не си осъзнала какво ти е дало това училище? Питам, защо и аз съм завършила елитно училище, но днес съм му благодарна, за разлика от теб.
А и ако всички мислят като теб, тогава защо са оплакванията, че сме нямали добро образование? Според твоята гледна точка у нас в квартално училище си е супер Twisted Evil

# 263 11 юни 2017, 16:11 ч.

Мнения: 1 802

Цитат на: Черна станция в нд, 11 юни 2017, 15:58

Цитат

Да си се чувствала така тогава е разбираемо, но днес? newsm78

Аз казах каквото имам да казвам. Може и да не съм права(понеже от първа ръка нищо не мога да кажа за неелитните училища, а само от други хора, учили там и от това, че тези хора са успешни и свестни)- но изобщо не си спомням с носталгия за средното си образование.И, ако добро образование, е за сметка на психика, то за мен не е добро.Не говоря да се учи в първото квартално училище, но има достатъчно добри училища, с добри деца, които не са елитни. Наскоро една ученичка моя(вече не съм учител както е видно Laughing

, беше отдавна) каза, че е първи курс лингвистика и е завършила добро, но неелитно училище. Амбициозна е, старателна и се справя отлично със студентството си. Каква е разликата между нея и друга моя ученичка, която е завършила елитно училище/ ако двете са с една специалност в университета/, освен, че ще казва:"аз завърших МГ" bowuu

и ще го пише в дипломата и?!
Не ми се спори. Благодарна съм за чуждоезиковото обучение, което получих, но можех да го получа и в някоя хубава школа и занимавайки се допълнително и усърдно сама, мисля.

Последна редакция: нд, 11 юни 2017, 16:17 от Nil desperandum!

# 264 11 юни 2017, 17:25 ч.

София
Мнения: 62 595

Когато човек отива в елитна гимназия знае, че няма да го галят с перце, а ще има много за учене. Навремето още първия час в осми клас, ние новоприети зайци се бяхме надули от кеф, класната ни каза $За да влезете тук сте държали изпит и сте най-добрите в града. Който смята, че не му се учи, може още утре да се премести в друго училище и да освободи място за следващия в списъка.$. Сщото го е казала и на родителите ни на първата родителска среща. Това е по време на соца. Никой не гъкна да се оплаква. Е, оплаквахме се помежду си, но никога никой не посмя да възроптае на глас, а всички си сядахме на четирибуквието и учехме.

# 265 11 юни 2017, 18:29 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Съгласна съм с позицията на ЗлаВещица и Андариел относно учебните предмети изобразително изкуство, музика, физическо възпитание, бит и техника. И сега, и като ученичка ги приемам като сериозни дисциплини, без които цялостният училищен живот просто не може. Колкото до дарбите, то с всички умения и качества е така - има си математико-логически способности, има словесно-лингвистични, има природни наклонности, има интерперсонална и интраперсонална интелигентност, има физически таланти, има творчески заложби - и е напълно нормално и естествено да не се очаква от всички ученици да са еднакво силни по различните дисциплини. Само където не разбирам защо две или три от горе изброените да се смятат за "върха на сладоледа" и за супер важни, а другите да се игнорират newsm78

П.П. Майка ми е учителка по биология цял живот. Случва се и с нея да споря по темата кое е важно и кое - маловажно. Според мен всичко е важно, просто едни хора са по-силни в едно, други - в друго, и това е в реда на нещата. Аз лично смятам, че трябва да си има оценки и по предметите, свързани със спорт и изкуствата и занаятите, въпреки че самата аз по физическо често изкарвах ниски оценки, а бях отличничка. Завършила съм френска гимназия, ако някой се интересува, и се спуквахме да учим. По всичко.

# 266 11 юни 2017, 18:39 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 368

Е, аз също съм учила гимназия преди 20 години и не си спомням да съм се спуквала да уча по музика, изобразително изкуство или едновремешното трудово. Даже учебници нямахме. Пък явно ми е пострадала общата култура. Аз не омаловажавам самия предмет или учител - просто друга им е ролята. Дори, ако щете и за малко разпускане. Peace

Учениците сега ги учат, че имат права. На нас едно време подобно нещо не ни казваха. Имахме задължения.

# 267 11 юни 2017, 18:44 ч.

София
Мнения: 62 595

Не че сме се спуквали по тези предмети, но никой не си помисляше дори да отиде без екип по физическо, без материали или да отсвирва задачата по пеене.