♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 55

 

Групата е само за ценители на романтични произведения , хумор , някой актуални актьори и разбира се кроки/кикимори за привкус.....
Който разбира , тука се спира


Оставям ви една красива птица и отивам да поработя............

Нали  Ние вече сме с доказано качество 

И аз изчезвам че дълга зове

Как добре ми се отразява като я няма шефката цял ден Глава 17 е готова 

пускай че много ми харесва

напротив много сте готини и забавни

 

Браво Темпи, колко и глави да напишеш, ясно ти е , че ние ще искаме още 

Ето ти Йомер , дето избрал гордоста........ама без любовта хич го няма





P.S - samyil 48 - Благодаря за комплимента 

Днешната порция "Любов и гордост"  


Глава 11

Дефне излъга вкъщи, че ще иде до къщата на Ясемин за някакви документи, които спешно трябва да прегледа. Знаейки колко е заета в компанията, никой не се усъмни в думите ѝ. А и нямаше защо. Дори Нихан не бе посветена в плана, просто защото Дефне не бе сигурна дали изобщо е правилно да прави това.
Беше решила да говори с Йомер. Щеше да хване такси и да отиде до тях, където и двамата щяха да са на позната територия. Щяха да поговорят, опитвайки се да решат проблемите помежду им. Трябваше да го направят, защото тя вече не издържаше.
За нейна изненада домът му беше празен. Затворен. Изоставен. Обиколи няколко пъти къщата, но не посмя да влезе, независимо, че имаше ключове. Бяха останали в нея през всичките месеци след сватбата, но тя не се бе сещала за тях до днес.
Явно господинът си беше купил нов дом. Интересно защо ли? Чудейки се какво да прави, тя позвъни на Шукрю. Помоли го да дойде да я вземе от центъра, за да я закара при Йомер.
Шукрю повтори учудено молбата ѝ, поглеждайки в огледалото към Йомер. Изненадан, той кимна на шофьора да се съгласи. След като се уговориха къде точно ще го чака Дефне, затвори.
-   Г-н Йомер, да оставя първо вас вкъщи или направо да отидем да я вземем.
-   Аз ще се погрижа за всичко, Шукрю. Спри на някоя стоянка, за да си вземеш такси. Аз ще се справя с г-жа Дефне.
-   Както наредите, г-не!

Дефне се изненада, когато колата спря до нея с Йомер зад волана. Не очакваше такова развитие на нещата. Не бе подготвена за толкова скорошна среща.
-   Качвай се!- Провикна се той, отваряйки ѝ вратата до себе си.- Ще замръзнеш в този студ.
-   Какво правиш тук?! Къде е батко Шукрю?!
-   Освободих го! Мислех, че искаш да говориш с мен, не с него!- Стараеше се да е спокоен, но сърцето му биеше учестено от мига, в който я съзря.
-   Така е, г-н Йомер!- Изглеждаше сериозна, отдръпната.- Къде ще отидем?
-   Не знам. Имам една идея, но…
-   Слушам ви!
-   Отиваме във вилата!
-   Не!
-   Защо?!
-   Не искам!
-   Защо!
-   Не искам! Прекалено далеч е!
-   На час и половина път е, а и вече пътуваме натам!
-   Г-н Йомер, не може ли да седнем някъде и да поговорим?! Не е необходимо да ходим чак до там!
-   Дефне, разговорът ни няма да е кратък, а времето е ужасно.- Беше началото на декември и макар да не бе завалял още сняг, вятърът бе силен и студен.- Там ще поговорим на спокойствие, след което ще се върнем.
-   Не! Спрете колата!
-   Дефне!
-   Няма да дойда с вас! Спрете!
-   Добре, няма да ходим там. Успокой се!- Не посмя да я докосне, и така я усещаше твърде близо до себе си.- Къде да отидем?
-   Спрете ето там!- Посочи тя една каравана няколко метра напред.- Ще си вземем чай и ще говорим в колата!
-   Добре!- Въздъхвайки примерено, Йомер паркира срещу Босфора. Водата бушуваше от вятъра, разпенена и неспокойна като тях самите.- Аз ще ти взема чая, ти не излизай.
Върна се след 2 мин., подавайки ѝ чаша с горещата напитка. За себе си беше взел кафе, както винаги. Някои неща не се променяха никога.
Мълчаха, незнаейки от къде да започнат. Имаха да кажат толкова много неща, а не намираха думите, с които да започнат. Отпиваха бавно от напитките, но топлината им не можеше да прогони студа, сковал сърцата им. Студ от страх, от болка и гняв.
-   Извинявай! Не мислех нещата, които казах онзи ден!- Йомер гледаше напред, несмеещ да срещне погледа ѝ.- Ако искаше парите ми, нямаше да се разведеш с мен още на следващия ден.
-   Това ли те убеди?!- Възкликна изненада Дефне.- Разводът ни ли е причината за извинението ти?!
-   Осъзнах го, след като премислих.
-   Ти си идиот! Знам, че те нараних и предадох. Но това не те оправдава за съмненията в любовта ми! Никога не съм те лъгала за чувствата си към теб, Йомер! Никога!
-   Но излъга за достатъчно други неща!- Гневът му се пробуждаше, можеше да го усети и без да поглежда към него. Но все пак го направи.
-   Излъгах те само за едно нещо. Скрих от теб единствено причината за запознанството ти, но не и за това какво изпитвам към теб! Не може да си толкова заслепен, за да не го виждаш!
-   Не знам нищо, Дефне! Не те познавам, не знам коя си! Не си жената, за която те мислех! Дефне, в която се влюбих, не познаваше лъжата!
-   Аз съм тази жена, Йомер! Аз съм същото момиче, което опозна и обикна! Макар г-жа Нериман да повтаряше, че съм куклата, която тя е създала, ти виждаше единствено и само мен! Никога не съм се преструвала пред теб, ти познаваше онази Дефне, която обичаше!
-   Не е така! Не е вярно! Не съм и не искам да те познавам. Ти, както и всички останали, които си играхте толкова време с мен, сте част от миналото, за която не искам дори да си спомням!
-   Тогава защо си тук?! Защо се върна? Защо поиска да говориш с мен?!
-   Исках да ти се извиня за думите онзи ден.- Използва той последния ѝ въпрос, за да не отговаря на другите.- Знам какво е да те наранят дълбоко и съжалих, че съм го направил. Щом ще работим заедно, ще трябва да се разбираме.
-   Ти ме нарани с отсъствието си, Йомер. С това, че си тръгна, без дори да ме изслушаш докрай. Без да ми позволиш да ти обясня, да ти разкажа. Тръгна си и ми обърна гръб след всички обещания, че заедно ще решим всички проблеми.- Очите ѝ бяха влажни, но нямаше да плаче пред него. Не го заслужаваше!
-   Никога, никога в живота си не бих си помислил, че някой от вас е способен на подобно предателство. Ти изтръгна всичко човешко в мен, разказвайки ми истината по онази пътека. Пътеката към сватбената ни маса, Дефне! Имах чувството, че земята се е разцепила и пропадам право към самия Ад.
-   Аз живях в същия този Ад в следващите месеци. Чудейки се къде си, жив ли си, какво преживяваш? Не мога да си представя какво чувстваш, но знам колко много те боли.
-   Не знаеш! Няма как да знаеш!- Извика Йомер, удряйки с длан по волана.
-   Знам!- Настоя тя, вглеждайки се в очите му.- Защото и мен ме болеше. Твоята болка е и моя. Знаеш ли какво бе за мен да живея без теб, Йомер?! Бях риба, но нямах море. Бях птица, но крилете ми бяха пречупени. Бях човек, но сърцето ми не биеше. Това съм аз, когато теб те няма. Не мога да живея без теб, Йомер! Въпреки всичко, което ти причиних, въпреки цялата болка, която си причинихме един на друг, аз те моля, Йомер! Моля те, прости ми!

Вай бе , виж го ти тарикат - във вилата на Синан да ходели да си поговорят  Иска му се............... / сценката с 23 млн. гледания /.

Ама Темпи , добре обърна палачинката - сега Дефне ще се извинява , а не Йомер
Само дето спираш на най - интересното място Бетер си от Мерич

Аз имах предвид майчината му вила, от къде ключове за тази на Синан, ама хайде.. кой както иска да го разбира, така или иначе Дафа не се съгласи  

Оп и аз да мина да ви поздравя 
Темпи редовно те чета.....страхотна си

Къде се загуби, двете с Алекс направо си ни изоставихте 

Тук съм никакво изоставяне. Редовно си чета, но по рядко пиша май май Чакам финала на Севдата отдавна вече и започвам да се дразня, че го няма още.
Иначе новостите покрай Дефмерите не ги пропускам , а теб редовно си те изчитам по 3-4 пъти.

Ми пиши де, да знаем, че си тук 

Радва се, че ти харесва приказката  Ще се постарая да е добра поне колкото другите 

Темпи, машшала джанъм  хич не очаквах Дефа да се извинява  ама мистър Наранена гордост е като айсберг пред нея, пфю  . Чакам да го видя как ще клекне скоро и ще й се извинява по няколко пъти на ден