Паническо разстройство - 28

  • 85 398
  • 766
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 105
Darcey ходила съм на лекар невролог , изписа ми кило хапчета за успокоение от които ставаш напълно неадекватен а иначе ходих и на хипноза , но без резултат...

# 76
  • Мнения: 1 488
Дръмхед, АД ще ти помогнат! Не са чак такова зло, помагат.

Клара да, успокоително е, на мен ми го изписаха вместо бензодиазепин ривотрил, ксанакс, лексотан....

# 77
  • Мнения: 2 164
То и с АД и без тях, все се чувствам по един и същи начин. Само има нещо, което ме плаши и то е като ми призлее, е така, без причина, знам че е от ПР и не минава с часове. Днес пък и диария имах и това, през 10 мин ходя до тоалетна и с извинение като вода излиза, не ме боли корем и това че ми е много лошо и всичко накуп. Изплаших се. Пия постоянно вода и хапвам. Дали не съм се уплашила:)) Легнала съм на работа и все едно не съм жива, гледам в една точка и не мърдам. Крака треперят, нямах апетит. А като си помисля, че умирам и всичко се усилва, как се справяте така като ви е много лошо. То да се чувстваш така, хубави неща няма как да си мисля:)) Един ден съм добре, после 2 не съм. И със АД пак го имах този проблем. Кръвното нормално. 110/85
107/75. 120/79

Последна редакция: пн, 15 май 2017, 17:05 от neli_20

# 78
  • Мнения: 92
Здравейте приятели по съдба Simple Smile Редовно чета темите, но досега не се осмелявах да пиша. Ще ви разкажа и моята история...
Аз съм на 37 год. от Пловдив, имам 2 деца. Страдам от ПР от 13 години.
Всичко започна края на 2003, когато получих първите ПА, много по-късно осъзнах, че съм имала всички симптоми на ПР, дори и по-рано, както и симптоми на тревожно разтройство и ОКР, но не съм знаела какво ми има. Мисля, че при мен основната причина е огромния стрес, в който живях...Тогава бях студентка вече редовно магистратура във Варна, но и работех 6 дни в седмицата на пълен работен ден отговорна работа във финансов отдел на голяма фирма. Сега се питам как съм могла да си причиня това, кому е било нужно, защо? Не спях, пиех по няколко кафета през нощта за да уча за изпити, а на следващия ден бях на работа...и така 2 години, докато не рухнах психически...
Започнах да ходя от лекар на лекар, правиха ми какви ли не изследвания, но така и никой не ми каза, че аз съм била за психиатър. Всеки казваше, че съм добре и всичко ми е наред, а аз не бях...и ставах все по-зле. Никаква подкрепа от близки не съм имала никога и нямам и до ден днешен. За тях това не е проблем, не могат да разберат...Казваха ми само: -Я се стегни, какво ти има, виж се млада жена, какво си се отпуснала, стига глупости и т.н.
Нямах интернет, не подозирах, че заболяването ми е психическо, а и в онези години явно личните лекари са били много боси по тези проблеми.
Живеех с мисълта, че имам рак или др страшна болест, която не могат да ми установят, ставах все по-зле... Всеки ден беше мъчение, ад, получавах по много ПА и умирах всеки път при всяка ПА, всеки тук знае какво е...За всяко елементарно действие ми трябваха толкова усилия, всеки работен ден беше адски труден. Боже, само като се сетя през какво съм минала...
Докато един познат не изпадна в мн тежка депресия, споделих му и той ме изпрати при неговия психиатър. Този човек ме вдигна на крака за 2 седмици, бях си същата. Изписа ми Ципралекс и Ксанакс в началото, пих ги година и повече...
Но ето, че сега не пия нищо и не се чувствам добре от няколко месеца. 2 пъти съм приемала Сероксат и поне 4-5 пъти Ципралекс, за периоди от 1-2 години.
Последно бях година и половина на Ципралекс до този януари, сама реших да го спра, направих явно голяма грешка - началото на пролетта. Лекарят ме съветва да го започна пак и този път да не спирам докато той не ми каже, но се притеснявам...
Чета разни статии, че АД повреждали бъбреци, черен дроб, можело да причинят дори инсулт при продължителен прием.
Според вас за колко време се изчиства организма от приема на АД? Какво да правя, кажете...

# 79
  • UK
  • Мнения: 2 813
Дарси, кръвното ми е нормално, пулсът ми е окръг окото 80.
Ще се опирам утре да се видя с лекар, днес не можах да запазя час. Кърмих до скоро и все избягвах лекарствата, но явно е време.
Снощи часове наред не можах да заспя и все си мислех, че умирам. Свят ми се вое, имам тежест и болки в гърдите. Пак почнах да меря ппстоянно кръвно, пулс, дишане.

# 80
  • Мнения: 1 488
GreenP, не се мъчи, отивай и не се страхувай от лекарствата. Успех!

# 81
  • Мнения: 92
Искам да кажа на тези момичета, които им предстои бременност или вече са чули щастливата вест, да не се страхуват! И през двете бременности не съм приемала АД, спирах ги няколко месеца преди да решим да работим за бебе, но се чувствах сравнително добре. Като че ли хормоните на самата бременност бяха за мен АД. Особено през втората ми бременност преди 2-3 години се чувствах най-добре откакто имам това коварно ПР.
Но след като родих и двата пъти беше ужасно, всичко се връщаше със страшна сила, бях много по-зле от преди да забременея- страхове, депресия, натрапливи мисли, чувство на дереализация, виене на свят по цял ден, напрегнатост, сърцебиене, болки в гърдите, страшни ПА....Беше ме страх да си нося бебето, за да не го изпусна, да не припадна с него, да не изгубя контрол и да го нараня... ей такива неща...
Сега съжалявам, че се мъчех така месеци наред, само и само за да кърмя и да се опитвам да се справя без хапчета. Вместо да съм пълноценна, усмихната и щастлива майка!

# 82
  • Мнения: 2 164
Като се храните и понякога като се наядете да ви призлее?

# 83
  • Мнения: 240
Става ми тежко на стомаха и имам сърцебиене...то вече и да не може човек да яде

# 84
  • Мнения: 2 164
На мен ми отмалява.

# 85
  • Мнения: 1 488
На мен ми е по-зле, когато съм гладна...

# 86
  • Мнения: 240
нещата са зле...аз дори и хапчета не пия

# 87
  • Мнения: 4 406
По-вероятно е да получиш инсулт ако имаш нужда от АД и не ги пиеш. С тези мисли, които ти атакуват мозъка.
Увреждали били! А че психиката е увредена никой го няма за нищо. Не ги пийте, бъдете неспособни да водите нормален живот, да не можете да се радвате на децата си. Пък се бийте в гърдите - Аз не пия АД😜

# 88
  • Мнения: 240
 Не са ми изписвали АД, а само атаракс за  1 месец до края на април....така реши психиатърката, че все още не съм за АД. Сега пак трябва да ходя да видим какво ще измислят. Не мога да кажа, че ми е толкова зле като преди,  за сега де.  И качих 5 кг за 1 месец от  тоя атаракс

# 89
  • Мнения: 329
Здравейте, искам да споделя моите преживявания и дано намеря добър съвет за себе си:
През есента на 2016 г. изведнъж, рязко и без никакви предупреждения вдигнах пулс 198. Само който е преживял това, може да разбере за какъв ужас става дума. Премина за около 30 минути (след като успях да взема валидол). Тръгнах по кардиолози и изследвания. Всичко наред - останах си без терапия. Около месец след случката се събуждах от ужас и сърцето ми щеше да изскочи. Но с времето, мерейки ежедневно кръвно и пулс, се успокоих и забравих за проблема. През месец март ми се появи замайване за около 2 дни и после премина. Отдадох го на приближаващия цикъл. През средата на април, един спокоен ден рязко ми се зави свят и сякаш отгоре ми се изсипа вряла вода. Реших, че ми е ниско кръвното (обикновено е 100/70). Беше 140/90. Два дни след тази случка получих отново замайване, което продължава и до днес. Пак по лекари. Кардиолог - без проблеми, офталмолог - без проблеми, ПКК и хормони на щитовидната жлеза - без проблеми, доплер- без проблеми. От невролога излязох с диагноза "смесено тревожно -депресивно разтройство" и с рецепта за деанксит. Е, започнах го - по 2 таблетки дневно. Вече месец го пия, но не виждам никакъв ефект, даже имам много тежки кризи на замайване (не ми се вие свят, нищо не се върти - просто главата ми сякаш плува), усещам и леко замъглено зрение. Не знам какво да правя - записах час за ото-невролог, чудя се и за скенер на главата. Не се издържа, това състояние ме побърква. Истината е, че в продължение на години водим борба за  майка ми (тя е с мозъчен тумор), а наскоро получи и инсулт. Децата ми са малки, а тревогите покрай тях - ежедневни, нямам време за почивка. Ако имам малко свободно време изпитвам невероятно чувство на вина, че не съм при мама. Накъде да поема?

Общи условия

Активация на акаунт