Нандинка - много стиснати палчета за секциото. Всичко да мине леко и безпроблемно. Не е страшно, ама въобще. Даже белега не личи след година. Моят поне е колкото една миниатюрна лентичка без да съм го мазала с каквото и да било.
Ани - много, много се радвам за теб. Стискам палци да изкараш една безпроблемна бременност и да гушкаш малкото човече накрая. И много мило, че се сещаш какво съм ти казала - наистина е така.
Звезди - въобще не ги мисли тези работи. И аз се бях ошашкала така първоначално, но да ти кажа с времето минава. Не толкова от радостта от майчинството - всички розови истории бързо-бързо ти се изпаряват от главата след 13-тото ставане през нощта или поредното счупено нещо вкъщи. Но си заслужава всяка минута. Има едно човече (или две в някои случаи), които започват да управляват целия ти ден и свят без да усетиш. И докато се чудиш дали ще яде дадено пюре или пак ще го бършеш от килима, въобще забравяш да се питаш дали се справяш като родител. И да ти кажа - книгите не помагат. Хвърлих ги на петия ден и карам на усет. Като гледам майките по площадките, с "нормални" семейства , въобще не смятам, че моето дете е с нещо ощетено. Преодолях и първите си притеснения от любопитното разпитване къде е таткото и от обясненията като трябваше да попълвам разни документи, да пиша баща "неизвестен" и всичко. И то не защото съм силна, а защото просто нямам избор - или го правя или не. Дали е щастлив моят калпазанин - ами на неговата възраст е щастлив когато докопа телефона/чантата/дистанционното и каквото друго ценно нещо на мама се сетиш и успее да го хвърли с пълна сила към телевизора напр. Освен да се моля да не го счупи (тв-то или предмета в зависимост от случая) друго не мога да правя. Аз съм щастлива, когато сключим "сделка" с него и той заспи към 9, за да може мама да гледа Игра на тронове. И така. Минах и през лека депресия, но тя се "изроди" в страх за здравето на детето, защото е малко болнав. И така в ужас да не кихне, забравих дали съм добър родител, дали съм му достатъчна и т.н.
Не го приемай като конско или морал, просто всички мисли и планове, които си си правила преди да се роди детето, изхвърчат. И влизаш в кръговрата памперс, пюре, контролен преглед, умалели дрешки. Но пък сутрин (в 4.30 ) като се събуди и те събуди и теб, защото не може никой да спи, когато той е буден, след като ти мине първия бяс и му видиш ухилената муцунка, всичко, ама всичко ти минава. И да живота ти досега ще се промени - дали към по-добро, зависи от усещането, но със сигурност ще е в пъти по-различен и по-интересен.
Та с три думи - довери се на вътрешния си глас и се остави той , а не съмненията ти, твои или чужди, да те водят.
Надинка, Ани , ще минавам да следя новини за вас. Много, много ме зарадвахте момичета
Тези притеснения ги имаме и мамите без донори. От една страна е страхът дали ти ще можеш да го възпиташ, така че да стане човек, от друга страна е страха дали таткото ще може да го възпитава като теб, от трета страна, дали детето ще усвои твоя начин на възпитание или на таткото. В много случаи, се разминавам с мм на възпитателни теми. Друг път си мисля, ако го нямаше мм на кого щях прехвърлям вината, че детето не ме слуша понякога. При вас, натоварването със сигурност е на 101%, ако няма тати, от който да изискваш да те замести, когато си грохнала и ядосана, че нещата не се получават както искаш или както си си мислела.
Но както каза the slayer, достатъчно е да му видиш "ухилената муцуна" и да забравиш всичко. А като стане малко по-голямо и ти каже за първи път че те обича, просто знаеш, че ти си мама и не трябва да преставаш да бъдеш мама.
Стискам палци на всички, на които скоро ви предстои да "се запознаете" с дечицата си, за които толкова усилия сте положили още преди те да са се родили.