След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -222ღღ

Йомер слезе чак следобед. Дефне все още бе на дивана в хола, гледаща в една точка и сякаш намираща се в коренно различна реалност. Дори не го погледна, когато дойде и седна до нея.
-   Ако искаш, ще си тръгна отново. Ако не издържаш да ме виждаш, няма да те притеснявам, Дефне. Ти поиска да дойда и аз го направих. Имах условия и ти ги прие. Не знам причината за избухването ти сутринта, но ако за теб ще е по- лесно да съм далеч от тук, ще си тръгна още сега.
-   Защото да бягаш винаги е лесно, нали? Знам го от собствен опит. Но ще ти кажа едно, Йомер.- Срещна очите му.  В нейните се четеше решителност, в неговите страх.- Бягството не води до никъде. Един ден съдбата ще те принуди да се изправиш пред проблемите си и искаш или не, да ги решиш. Колкото повече отлагаш този момент, толкова повече ще те заболи накрая. Повярвай ми!
Свели глави, двамата отново потънаха в мислите си. Искаше им се да могат да загърбят всичко и просто да заминат, някъде, където никой не ги познава, и да започнат всичко отначало. Но знаеха, че не това е начинът.
-   Дай ми време!- Изненадващо помоли Йомер.- Нека живеем така, както ти поиска. Просто като приятели. Щом не можеш да си с мен, докато сме в това положение, моля те позволи ми да помисля как мога да го променя. Само не искай от мен да говоря с тях, Дефне. Не мога да го направя. Всичко в мен крещи от болка само при спомена за тях. Не ме принуждавай да го правя!
-   Дай ми трошичка надежда, Йомер!- Помоли на свой ред тя.- Само това искам! Накарай ме да повярвам, че има шанс всичко да се върне на мястото си. Че ти ще изхвърлиш всичкият гняв и студ, който е сковал сърцето ти. Че ще се опиташ да простиш станалото, защото аз те познавам. Знам, че ако поискаш нещо, ще го направиш. Но ако самият ти решиш, че ще забравиш всичко станало, аз нямам място до теб, Йомер. Това е нещото, което искам да разбереш. Ние можем да съществуваме само, ако ти приемеш всичко и освободиш сърцето си от болката, за да се настани там изцяло любовта.
-   Ще имам силата да го направя, само ако ти си до мен, Дефне. Отблъснеш ли ме, няма ли те до мен, аз ще загубя пътя си отново. Ти си моята пътеводна светлина, единствено твоята топлина успява да стопли това студено сърце.
-   Дори аз не мога да ти помогна, ако ти не го поискаш наистина. Снощи разбрах, че ти не мислиш за прошка. Ти все още си обзет от гняв и омраза, а с тях аз не мога да се боря. Нямам сили вече, Йомер. Мечтите ми се разбиха една по една, вече нямам нищо, което да ме държи на повърхността.
-   Не говори така! Не смей!- Йомер я гледаше с такъв страх.- Ако нещо ти се случи, аз ще умра, Дефне! Ти си единственото нещо в моя живот, за което си струва да живея. Не можеш да се предадеш, любов моя!
-   Но съм толкова слаба вече!- Отпусна рамене тя, сякаш имаше огромен товар на гърба си.- Не мога повече.
-   Опри се на мен! Заедно ще се справим с всичко!- Привлече я в прегръдките си Йомер, усещайки как трепери цялата.- Ще направя всичко, което поискаш, Дефне. Просто ме остави да свикна с тази идея, става ли?! Дай ми време да осмисля цялата тази ситуация и как да се справим с нея.
-   Обещаваш ли, че ще го направиш?! Че ще поговориш с всички и ще се опиташ да им простиш?!
-   Само ако ти обещаеш да не мислиш повече така! Не се предавай!
Тя кимна. Устните му срещнаха нейните в нежна целувка. Прегръщайки я още по- силно, Йомер се закле наистина да се постарае. Трябваше да изпълни обещанието си към Дефне, но и виновните трябваше да платят за страданията им. Щеше да намери начин да направи и двете.