След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -222ღღ

Дефне прекара доста време в банята. Имаше нужда да се успокои. Изми лицето си няколко пъти със студена вода, но дори тя не можа да премахне паренето в очите ѝ. Беше ѝ писнало да плаче, но нищо не зависеше от нея. Такъв беше и щеше да продължи да е животът ѝ, докато е с този Йомер.
Йомер се притесни за нея. Не смееше да почука на вратата на банята, но и да стои просто така вече го побъркваше. Застанал пред нея, повика тихо Дефне. Не чу отговор, но и не очакваше такъв.
-   Дефне, любима, всичко наред ли е?!- Попита той.- Добре ли си, скъпа?!
-   Не съм.- Чу се тих глас отвътре, който сякаш разряза сърцето му на две.- Нищо не е наред, всичко се обърка. Никога вече няма сме както преди и мисля, че е време да го приемем.- Дефне сякаш говореше на себе си, той с усилие дочуваше думите ѝ.
-   Миличка, може ли да вляза?!
Вместо да му отговори, Дефне отвори вратата. Йомер се изплаши, че тя ще припадне всеки момент. Беше ужасно бледа, като червените ѝ очи изпъкваха страшно на бялото ѝ, слабо лице.
-   Дефне?! Какво става с теб? Какво не е наред?!- Плашеше го да я гледа такава. Погледът ѝ беше отсъстващ, сякаш бе при него само телом.
-   Трябва да избереш, Йомер! Това не може да продължи по този начин, колкото и да ми се искаше.- Тя се движеше като робот, докато отиваше до гардероба и си вадеше дрехи, за да се преоблече.
-   За какво говориш, Дефне? Не те разбирам!- Паника обхващаше Йомер.
-   За нас, за бъдещето, за решенията ти, които ще променят всичко. Или нищо.
-   Дефне!- Хвана я раменете и я обърна към себе си той, докато тя се обличаше.- Какво се случи? Какво те доведе до това състояние?!
-   Истината! Истината, която ти признах в деня на сватбата ни. Истината, която осъзнах тази сутрин. Ние никога няма да сме семейството, за което мечтаем, докато не решим всичко случило се, а това явно е невъзможно. Отказвам се, Йомер! Мислех, че съм силна и ще успея да се боря с теб, но се оказа, че не съм. Сега картите са в теб. Ако простиш, ние с теб ще можем да изживеем спокойно оставащото ни време, обградени от мир и разбирателство, отдавайки се на любовта, която ни свързва толкова силно. Но ако избереш пътя на забравата, зачерквайки всичко и всички от предишния си живот, значи зачеркваш и мен. Оставяйки всичко в миналото, двамата с теб ще започнем животите си от там, откъдето спряха с началото на онази игра, все едно нищо не се е случило.
Невярвайки на чутото, Йомер отпусна ръцете си. Усещаше как земята се изхлузва под краката му. Чувстваше се слаб, безпомощен, разбит. Отново беше сам. Правейки двете най- трудни крачки в живота си, Йомер се строполи на леглото. Нямаше сила дори да я попита какво ще правят сега. Просто се отпусна назад, молейки се да умре още в тази минута, само и само болката да спре.
Дефне слезе, чудейки се какво да прави, как да постъпи. Сърцето ѝ се разби отново, щом видя болката, която му причини. Но и тя не можеше повече, искаше всичко да е по старому, а единственият начин беше неговата прошка. Беше си мислила, че полека лека ще успее да го убеди в това. Но студенината му снощи, убедеността му, че всичко вече е минало и той не иска да има нищо общо с него ѝ подействаха отрезвяващо. Беше ѝ писнало все тя да е силната.
Двамата прекараха няколко часа така- на различни етажи, всеки потънал в своята болка, стараещ се да намери най- добрия изход от ситуацията, в която бяха попаднали. Но имаше ли въобще такъв изход?!

Изтрий началото

Имаш ли силата да търсиш
малка перла в дълбокия океан?
Още ли имаш смелостта
да говориш с мен за любов?
Кажи ми, скъпи,
може ли живота да играе игри с нас?
Изглежда, че си изморен
от смесените чувства.
Изчисти всичко и започни от начало,
занули живота.
Понякога е нужно да заобичаш от начало
и да забравиш всичко.
Искам да живея така,
сякаш днес е последният ми ден.
Без значение какво идва по пътя ми,
искам да го посрещна и да се разходим.
Изчисти всичко и започни от начало,
занули живота.
Понякога е нужно да заобичаш от начало
и да забравиш всичко.