Добротата е жива

  • 49 193
  • 186
  •   1
Отговори
11 март 2017, 21:03 ч.
  • Мнения: 621
Идеята за тази тема е провокирана от "Селски номера и пинизи", колкото и странно да звучи. Laughing Целта е тази да е нейна противоположност. Там е пълно с разкази за всякакви просташки изпълнения и скоро ще стигне 2000 страници, което е много жалко. Confused Иска ми се да има приятна и позитивна тема, затова нека тук да споделяме случки около нас или примери, които ни радват и показват, че добротата е жива.
Зная, че за съжаление доброто човешко поведение вече ни впечатлява като изключение поради факта, че рядко ставаме свидетели на такова, затова всякакви неща, дори дребни на вид, си заслужават да бъдат споделени. Simple Smile  


Последна редакция: нд, 12 мар 2017, 10:22 от Viktoria09

# 1 11 март 2017, 21:38 ч.
  • София
  • Мнения: 4 177
Чудесна идея. Дано темичката се напълни с позитивни случки, които стават покрай нас, но май не им обръщаме достатъчно внимание.

# 2 11 март 2017, 21:40 ч.
  • Мнения: 29 229
Чудесна тема, тъкмо гледах във фейсбук едно клипче:

https://www.facebook.com/NTDTelevision/videos/1499576020084503/?pnref=story

Прекрасна постъпка на хората. Чудя се, ако детето обаче беше ромче.... newsm78 дали реакцията щеше да е същата.  Confused

# 3 11 март 2017, 22:28 ч.
  • София
  • Мнения: 11 970
Дреболия е, но да споделя - преди няколко дни си забравих кредитната карта в един Лидл. Няколко часа по-късно се върнах да я търся. Жената на касата веднага ме позна, почти са тичали след колата, за да ме спрат. Накрая отказа каквато и да е материална благодарност.

# 4 11 март 2017, 22:37 ч.
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Преди няколко години в махалата ни сложиха контейнери за разделно събиране и слевд като месец-два се пълнеха с помия, клони и тухли -  ги подпалиха. Затревеното ни игрище представляваше тъжна картина - бурени, изшарени с боклуци и чести купчини кучешко ако.

От две години насам обаче никой не унищожава кофите - напротив, пълнят се с съвестно подбран отпадък, а на окосеното с общи усилия игрище тренират деца. Собствениците на кучета разхождат стоката си далеч зад вратите.

Знам, че са дреболии, но е напредък.

# 5 11 март 2017, 22:56 ч.
  • Мнения: 7 325
Миналият ден в парка една жена отиде да пита дъщеря ми дали си е загубила наколенките. Намерила забравени в парка и като я видяла, че кара колело решила, че може да са нейни.

# 6 11 март 2017, 22:58 ч.
  • София
  • Мнения: 11 526
Цитат на: змия в сб, 11 мар 2017, 22:28
Дреболия е, но да споделя - преди няколко дни си забравих кредитната карта в един Лидл. Няколко часа по-късно се върнах да я търся. Жената на касата веднага ме позна, почти са тичали след колата, за да ме спрат. Накрая отказа каквато и да е материална благодарност.

Наскоро без да разбера съм си изпуснала дебитната карта на улицата при това вечерта, намерили я две млади момчета, на около 20 години. Потърсиха ме във фб веднага (5 минути след изпускането) и ми я върнаха, нямах пари в мен, но тъкмо бях купила едни хубави бонбони и им ги дадох. Спестиха ми доста главоболия да обърна целия апартамент, за да я търся, тъй като дори не помнех дали е била през деня в мен.

Добре, че съм с много рядко срещано име, дори не знам дали има втора с моето.

# 7 11 март 2017, 23:03 ч.
  • Мнения: X
Аз вече се включих с 1-2 случки в темата за селските номера. Сега ще ви разкажа за нещо видяно на 8 март. Наблюдавам от спирката. Младеж превежда възрастна жена през оживен булевард - собствена инициатива, никой не го е молил. Жената се скъсва да му благодари, а той отвръща: Честит празник, госпожо. Приятно празнуване. Не се притеснявайте. Имате ли нужда да ви помогна да се качите в автобуса?

Признавам си, че докато ходих с бебешката количка по автобусите, винаги се намираше някой младеж да ми помогне. Без да го моля.

# 8 11 март 2017, 23:04 ч.
  • Мнения: 10 874
През лятото единият ни котарак изчезна. Два дни го търсихме без успех и на третия разлепих обяви из квартала, като предлагахме възнаграждение от 100 лева. Още на следващия ден ми се обади една жена, че от няколко дни някакъв тигров котарак, който много приличал на този от снимката на обявата ми, се навъртал около нейния блок. По това време аз бях при сестра ми (в друг квартал), че тъкмо се беше родил племенникът и ѝ помагах с грижите първите дни. Хванах такси и веднага отидох на мястото - блок, който е на 10 метра от вкъщи. Почти се мръкваше, та не се виждаше добре, жената беше трудно подвижна, но въпреки това слезе с мъжа си и двамата се опитваха да ми помогнат да примамя въпросния котарак, но не се получи. От това, което видях обаче, бях почти сигурна, че не е нашият, а и все си мислех, че той ще ме познае и сам ще дойде. Благодарих на хората и уж тръгнах към спирката, но реших първо да се отбия вкъщи, че малко се разстроих. Отбих се, постоях малко да се успокоя, обадих се на ММ (той беше в София тогава) и му разказах всичко, след което излязох от вкъщи. Няколко крачки след входа видях котарак, който беше видимо неспокоен и мяучеше силно. Вече беше тъмно и ми беше трудно да го огледам добре, но си светнах с телефона и видях, че е тигров и малко се обнадеждих. Даде ми да го доближа, погалих го, пипнах му коремчето (той има едно мъничко специфично увисване на кожа на коремчето) и о, чудо - беше той. Heart Eyes Прибрах го, изкъпах го, нахраних го, другият котарак веднага го позна, а и той него. Звъннах на ММ и му казах, че смятам да дам стоте лева на тия хора, понеже, ако не се бяха обадили в този момент, аз също нямаше да съм там по това време и нямаше да го намерим, той се съгласи напълно. Звъннах им сутринта, казах им хубавата новина, а те толкова се зарадваха. Heart Eyes След това помолих да ми кажат кога ще им е удобно да се видим да им дам парите. Жената почти ми се развика - за какви пари съм говорела, нея не я интересували парите, просто котаракът много приличал на този, който тя загубила преди години и много искала да ми помогне да го намеря. Не можах да повярвам.

# 9 11 март 2017, 23:05 ч.
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Преди около половин година служителка в една фирма събираше пари за възстановителна операция на сина си. Разбрах за това и оставих в един от офисите малко моя селскостопанска продукция. Написах всеки да си вземе колкото иска, а парите за стоката,  колкото преценят, че струва - да пускат в кутията за момчето.

Продукцията свършила още същия ден до обяд, а събраната сума само от това била няколкостотин лева. Не е много на фона на сумата за операцията, но е много, много пъти повече, отколкото струваше оставената от мен стока.

В крайна сметка парите се събрали за три дена. Дано момчето вече е добре.



# 10 11 март 2017, 23:39 ч.
  • София
  • Мнения: 5 652
Тъкмо днес моя приятелка ми звънна и ми разказа, че нейните наематели най-после след много премеждия са си купили собствено жилище (тя преди това ги спаси от некоректна сделка и сигурна измама) и толкова много се зарадвала, че вече всичко е наред, че им подарила кухня за новия апартамент заедно с електроуредите. Кухнята е съвсем нова, направена по индивидуален проект, уредите са си в кашоните още, всичко стоеше на склад, но по ред причини скоро няма да може да се използва на мястото, за където беше предназначена. - Исках - казва - да зарадвам тези добри и свестни деца и да им помогна, сега всеки лев им е важен, ще обзавеждат и кредит ще изплащат.

Не са й никакви, просто наематели от година и малко.

Последна редакция: сб, 11 мар 2017, 23:49 от Атти

# 11 11 март 2017, 23:46 ч.
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Не знам помните ли наводнението в Аспарухово.

Тогава имаше дарителска акция за пострадалите. Бачках си нещо по село а двама дядовци дойдоха при мен да изпратя от телефоните им смс по дарителската сметка, защото те не се справяха с техниката.

# 12 12 март 2017, 00:45 ч.
  • София
  • Мнения: 5 652
Преди три години по телевизията показаха репортаж за Асоциацията на майките на деца, болни от епилепсия - как ходят 20 години по мъките, разбирай - по всякакви инстанции, с молба да им се осигури помещение, което да се ползва като дневен център за тези деца, където с тях да работят терапевти, психолози и други специалисти или просто да има къде да оставят болните си деца за час, за да отидат да им подновят ТЕЛК-а примерно. Тези майки не ходят на работа, защото трябва да са неотлъчно до децата си, 24 часа на денонощие. 20 години са ги прехвърляли от гише на гише и от врата на врата, накрая им дали едно партерно помещение в плачевно състояние и им казали - ето, ползвайте го, обаче трябва да му платите данъците и неплатените сметки за последните 10 години (било е клуб на една ръководна партия, която явно не си е плащала задълженията и никой не е посмял да им ги поиска). След излъчения репортаж се намериха хора, които се захванаха да оправят забатачената им документация, събраха екип проектанти - десетина души, които безвъзмездно изработиха проектите, намериха се фирми, които помогнаха: строителни фирми дариха материали и безплатно изринаха и изградиха наново, каквото трябваше, други дариха дограма, санитария, уреди, обзавеждане, врати, специални настилки. Три години костваше да се преборят с бюрократичната машина и около три месеца да се реализира проекта. Седмица преди планираното откриване обаче неизвестни крадци отмъкнаха приготвените току за монтиране два големи климатика, също дарение. Наложи се бързо да се реагира (щото пък насрочено скорошно откриване, ще дойдат телевизии, общини, дарители, други гости) и добри хора възстановиха загубите. Откриването мина по конец, би ти ви отрази събитието и всичко си потече по старому, само дето за тези изстрадали хора ежедневието сега ще бъде една идея по-леко и поносимо.

# 13 12 март 2017, 02:46 ч.
  • Мнения: 22 036
Преди години си бях изпуснала портмонето с всички документи, карти и пари в него. Бях го отписала, но след около 5 часа на вратата ми позвъни мъж, неговорещ Български, който ми го върна. Оказа се, че го е намерил почти веднага след като съм го изпуснала, но е имал проблем да намери адреса ми, защото повечето хора не са разбирали какво ги пита. Не пожела пари, но пихме кафе и го почерпих с бисквити Simple Smile.

Скапа ми се лаптопа за което приквичах във фейсбук. Трима напълно непознати ми предложиха да се опитат да го поправят безплатно, а един познат ми донесе негов, за да имам някаква връзка със света, докато си закупя нов.

Пред офиса през деня, понякога идва един бездомен мъж. Не проси, обича да чете и всички му носим книги,  за които после си говорим с него.

Много хора от форума са ми предлагали помощ и са ми помагали за какво ли не.

# 14 12 март 2017, 04:06 ч.
  • Down south
  • Мнения: 7 664
Чудесна и зареждаща тема!
Не е отбелязано, че се отнася само за България, така че ще си позволя да се включа с чуждоземски случки.
Имам много примери, но ще спомена последен.

Преди 3 дни пътувам, обикновено искам място до пътеката и хората в компанията, отговорни за резервациите,  знаят за моята лека форма на клаустрофобоя. Изнервам се, ако нямам достъп до пътеката.
Явно за този сравнително картък, но пълен полет не бяха могли да ми намерят съответното място, озовавам се в средата. Питам дамата до мен, дали не би искал да си размени местата. Не иска. Моля стюардесата за помощ, но тя е заета и обещава при първа възможност да намери размяна.
Два реда зад мен, друга дама е чула притесненията ми и ми предлага мястото си, извинявайки се, че е по-назад от моето.
Искаше ми се да я запрегръщам.

Дребните жестове, тези същите, които ни карат да вярваме в доброто и да правим реципрочни такива.


# 15 12 март 2017, 11:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 7 146
Цитат на: Down Under в нд, 12 мар 2017, 02:46
Пред офиса през деня, понякога идва един бездомен мъж. Не проси, обича да чете и всички му носим книги,  за които после си говорим с него.
Това е просто... Много е хубаво и тъжно. Чудя се, как ли един толкова начетен човек, а очевидно и комуникативен, става бездомник..

Иначе по темата. И на мен много хора от форума са ми помагали безвъзмездно и от сърце. Особено на момичетата от една тема в "Искам бебе" дължа до някъде появата на дъщеря ми...

# 16 12 март 2017, 11:54 ч.
  • Мнения: 794
В събота, в 3ч. сутринта, 6 г. ми син се събуди с писъци, силни болки в главата и повръщане, няма температура, нищо друго. Толкова силно го болеше, че за 5 мин. се приготвих, облякох го , извиках такси и отидохме в Пирогов. Приеха ни, прегледа го неврохирург, който ме нахока, че не е детски невролог, но все пак го прегледа и отхвърли вероятността за черепно-мозъчна травма. Остана съмнение за менингит, да съм търсела или невролог или инфекционист.  И къде да отида в 4ч сутринта?? Решх, че ще се приберем вкъщи и ще търся в интернет къде може да го прегледат. Извиках такси на ОК, номерът беше 701. Дадох си адреса, но господинът настоя да разбере какво се е случило, оплакох се и той каза: Ще намерим къде да го прегледат, ще обиколим педиатриите. Дъщеря му са я лекували в тази на Гешов и Г. Софийски. Отидохме там, стоя с детето в колата, докато проверя и ни приемат. Отказа и не искаше да му плащам, но аз оставих парите на седалката. Господ здраве да му дава, прегледаха ни в болницата, хората бяха много внимателни и си свършиха работата, на тях също много благодаря. Спасението наистина дебне там някъде до отчаянието.

# 17 12 март 2017, 12:09 ч.
  • Мнения: 22 036
Цитат на: HappyKali в нд, 12 мар 2017, 11:10
Цитат на: Down Under в нд, 12 мар 2017, 02:46
Пред офиса през деня, понякога идва един бездомен мъж. Не проси, обича да чете и всички му носим книги,  за които после си говорим с него.
Това е просто... Много е хубаво и тъжно. Чудя се, как ли един толкова начетен човек, а очевидно и комуникативен, става бездомник..

Иначе по темата. И на мен много хора от форума са ми помагали безвъзмездно и от сърце. Особено на момичетата от една тема в "Искам бебе" дължа до някъде появата на дъщеря ми...

Кали, депресията не прощава на никой. Понякога на хората им става все едно и се оставят на течението. Той изглежда щастлив с решението си, няма озлобение в него.

# 18 12 март 2017, 12:48 ч.
  • Nice
  • Мнения: 946
Често пазаруваме в един магазин за специализирани стоки, собствениците си го движат и винаги са много отзивчиви и обясняват и отговарят на всички въпроси.
Не бяхме ходили от около два месеца, взехме си каквото си мислихме и собственикът си спомни, че последния път сме купили един продукт, каза ни, че се е объркал тогава при постаавянето на цената и сме платили по-скъпо. Върна ни 25 лева.

Има и честни търговци  Heart Eyes

Последна редакция: нд, 12 мар 2017, 16:00 от nikaia

# 19 12 март 2017, 13:49 ч.
  • UK
  • Мнения: 3 959
Преди години имах един много труден период, нямах никакви пари, отчаяно си търсех работа без успех, имах колкото да платя наема и сметките и да си купя хляб и маргарин и да ям два пъти на ден. Няколко съфорумки ми помогнаха тогава, едната с огромна за мен тогава сума пари, другата с много много хранителни продукти, трета си купи от моите бижута за да ми помогне, четвърта прати мъжа си да ми поправи нещо вкъщи, понеже аз не можех сама, пета ми даде надомна работа за да изкарам малко пари... Няма как да съм се отблагодарила достатъчно, но на принципа "предай нататък" се опитвам да помагам и аз, когато и с каквото мога. Надявам се тези момичета да са получили стократно повече в замяна на добротата си и да продължават да получават.

# 20 12 март 2017, 14:45 ч.
  • Мнения: 494
Обичам да плета и съм влезнала в няколко плетачески групи във фейса. От там разбрах и за групата на плетачки който плетат и продават плетените си неща и паричките отиват по сметките на болни дечица. Това го правят вече повече от 2 години.

# 21 12 март 2017, 15:19 ч.
  • Мнения: 10 874
Трябваше да правим помен за първата година от смъртта на брат ми. Със сестра ми още бяхме студентки, а майка ни работеше. Бяхме се разбрали като се приберем (следвахме в Търново, а живеем в Плевен), да отидем до близкия супермаркет и да напазаруваме разни дребни сладки, вафли, продукти за сандвичи и други такива, за да оформим пакети от тях. Майка беше оставила два ваучера за пазаруване и допълнително десетина лева, както и списък, понеже беше до късно на работа. Отидохме със сестра ми, взехме всичко и сме на касата. Сметката излиза с 10 стотинки повече и казваме на касиерката да върне обратно някоя вафла (нито една от нас не си носеше чантата и портмонето, понеже не очаквахме, че изобщо ще надвишим предвидения бюджет). Човекът зад нас на опашката веднага си отвори портфейла и даде 10 стотинки на касиерката. Никога няма да го забравя този случай.
Нещо подобно ми се случи преди няколко месеца. Мъж си купи две зелки и плати със стотинки за тях, след което поиска торбичка, а касиерката каза, че струва 20 стотинки. Той започна да брои едни жълти стотинки, а аз през това време дадох 20 стотинки на касиерката и тя даде торбичката на мъжа. Той тъкмо започна да се оправдава, че имал само 15, но касиерката му каза, че съм платила. Съответно протегна ръка към мен да ми даде стотинките. Cry Отказах, разбира се, а мъжът ми благодари и се разплака. И на мен ми стана много мъчно... Cry

# 22 12 март 2017, 15:47 ч.
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Човек от форума, лекар в УМБАЛ Св. Георги гр. Пловдив с никнейм docsi, който отговори на запитване от моя страна, за трето мнение, относно находка в дясната гърда, ми писа, че ще ми помогне да бъда прегледана и консултирана. Токущо уговорихме деня за преглед.
След случаите на ненужни операции в онкологията на Пловдив и още един случай с моя близка оперирала се в София, не знаех какво да правя и на кого да вярвам. Много съм благодарна на този лекар, че иска да ми помогне.

# 23 12 март 2017, 16:43 ч.
  • Мнения: 3 775
Mishel, много позитивна енергия ти пращам, дано всичко да бъде наред  bouquet

Зимата се прибирах от пазар и само една тясна пътечка беше изрината, а пред мен баба с пазарска торба на колела. И застанала и не мърда. Отстрани метър сняг. Няма как да я заобиколя. Питах я дали има нужда от помощ, защото беше заледено,а очевидно и беше трудно да се придвижва. Отначало явно помисли че искам да я обера или нещо такова, но после се окопити, прие помощта ми и изминахме пътя до изчистения тротоар хванати подръка, аз в другата ръка и носех торбата + моите чанти. Успях да я преведа. Почти се разплака от умиление. Стана ми гадно само ,че имаше бутащи се мъже, виждащи че едвам се влачим, но никой не си предложи услугите. Но важното е че бабата излезе на изчистеното здрава и без да е паднала нито веднъж.

Готина тема  Hug

# 24 12 март 2017, 17:43 ч.
  • Мнения: 9 152
Темата, пусната точно по време на пости ми дава усещане за светлина и надежда.  Heart Eyes Hug
По- хубаво ми звучи ' добрината е жива' , в сравнение с 'човещината е жива'. Бях чела един православен материал, в който човещината беше окачествена като сатанизъм.

Много силен копнеж имам да мога да правя добро, без коренът за това да е корист, изгода или гордост. Иска ми се да вярвам, че съм правела добро-спонтанно и безусловно... 
Благодарна съм за всяко добро, което съм срещала, виждала и получавала.  Без него няма Живот.


# 25 12 март 2017, 19:00 ч.
  • Мнения: 621
Цитат на: Катерица в нд, 12 мар 2017, 17:43
По- хубаво ми звучи ' добрината е жива' , в сравнение с 'човещината е жива'. 

Да, съгласна съм. Но странно, още сутринта редактирах заглавието. Къде излиза "човещина" в момента?

# 26 12 март 2017, 19:10 ч.
  • Мнения: 1 744
Имам много примери, навсякъде виждам добротата, съжалявам хората, които не я забелязват, нито оценяват, а вечно сочат другите, обсъждайки как все по-лоши ставали те.

На мен ми прави впечатление дори и отзоваването на непознати, да помогнат да преминеш подлеза с бебешка количка и т.н. подобни случки. Прави ми не защото е нещо изключително, а защото сме свикнали да казваме, че няма вече такива хора... Е, не е вярно!   

# 27 12 март 2017, 19:42 ч.
  • Мнения: 9 152
Цитат на: Viktoria09 в нд, 12 мар 2017, 19:00
Цитат на: Катерица в нд, 12 мар 2017, 17:43
По- хубаво ми звучи ' добрината е жива' , в сравнение с 'човещината е жива'.  

Да, съгласна съм. Но странно, още сутринта редактирах заглавието. Къде излиза "човещина" в момента?
Видях темата в слайдера на актуалните теми.
И когато я отворих, приятно грейнах, че всъщност заглавието й е друго Simple Smile
Иначе, и в първите отговори до  " Re: "  е останало " човещината"

Но всъщност, това не е толкова важно.  Simple Smile

Самата аз до неотдавна не осъзнавах нюансите на значенията на думи като Обич, Любов, човещина......
а и много често тези значения са подменени, изкривени и изопачени, за жалост.

# 28 12 март 2017, 19:59 ч.
  • Мнения: 1 698
Аз искам да благодаря на всички майки, които даряват своя кърма в единствената в България банка за майчина кърма в София. Заплащането е символично, а усилията, които те полагат всеки ден по няколко пъти не са малко. Благодаря ви, мили момичета от името на нашите две недоносени близначета, които се хранят с вашето мляко! Бъдете живи и здрави, вие, вашите дечица и семействата ви! Благодаря и на персонала на банката, също и му желая много здраве!

# 29 12 март 2017, 20:00 ч.
  • Мнения: 422
От известно време съм в лошо настроение, имам проблеми в работата и се сблъсквам с лошото у хората. Днес двама скъпи за мен и много добри хора с усмивката си, с положителното си излъчване, с обичта си към мен ми върнаха вярата в човека и ме заредиха със слънчева светлина. Добротата е жива и тя е в близките за нас хора.

# 30 12 март 2017, 20:10 ч.
  • Мнения: 9 152
Nataka , мило ми стана!  Heart Eyes
И аз съм така отгледана/спасена, заедно със сестра ми - от банка. Сега поне има лесно достъпни Формули бебешки млека, преди 43 години е нямало.......

# 31 12 март 2017, 22:17 ч.
  • Варна
  • Мнения: 6 302
Марка, и на мен ми стана мило за кърмата. Присетих се тези дни(девойката е вече на 15), защото срещнах случайно в магазина майката-приятелка, която изхранваше с кърма бебета. Безвъзмездно ни изхрани бебетата за няколко месеца. От здраве да не се отърве!

# 32 12 март 2017, 22:21 ч.
  • София
  • Мнения: 11 970
Аз изхраних още едно дете. Тъкмо бях решила да се свържа с банката за кърма, когато много близък човек се обади, за да каже, че имат нужда. Замразявах и веднъж седмично им давах. Първата партида бе 4,2 кг, събрани за 6 дни, а моят дзвер ядеше като за две деца.
Не мисля, че съм направила нещо голямо.

# 33 12 март 2017, 22:35 ч.
  • Мнения: 10 874
Аз съм кърмила друго дете. Моята дъщеря и дъщерята на едно приятелско семейство са с месец разлика във възрастта. Няколко месеца след раждането майката трябваше да присъства на някаква конференция в Англия за седмица и ѝ беше неудобно да ме попита дали бих могла да отделя кърма за детето им, поне за едно хранене на ден (детето по принцип беше на смесено хранене, защото тя нямаше достатъчно кърма). Съответно ММ ме пита, ама не започна директно, ами попита какво съм мислела по въпроса и ала бала, докато изкопча за какво точно ме пита. Говорихме с майката по телефона, тя плачеше, а аз наистина не разбирах защо. Казах й, че за мен това не е кой знае какво, така или иначе имах кърма, но просто не можех да се цедя (нищичко не излизаше) и стига за нея да не е проблем, че трябва така директно, от моя страна всичко е точно. Близо три години минаха оттогава, та тя и досега не спира да ми благодари като се видим. А аз наистина не разбирам защо. Нито го приемам като някакво добро дело. Просто съм направила услуга на приятел.

# 34 13 март 2017, 01:03 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Преди години големият ми син (след прекаран грип) трябваше да пие витамини. Имах опаковка витамини, които не се внасяха в БГ. Отразиха му се много добре. Да, но свършиха, а ми трябваха още 2-3 опаковки. Споделих във форума, че търся онлайн магазин и след няколко часа получих ЛС, че съфорумка, която живее в държавата, в която се предлагаха, ще ми изпрати 3 опаковки, а аз ще ѝ ги платя по банков път. Нали се сещате, че нито ме знае, нито ме познава и няма как да е сигурна, че ще ѝ пратя парите.
Получих витамините и преведох парите. Тя държеше да платя след получаване на пратката. Отделно ми ги намери на много добра цена.

Толкова съм ѝ благодарна. Peace

# 35 13 март 2017, 10:18 ч.
  • Мнения: 10 574
Един ден бях във ветеринарната клиника, просто за да купя лечебна храна. Докато чакам, слушам разговора на ветеринарката, която извършва някаква манипулация на отворена врата. След малко излезе един мъж заедно с нея, а тя държеше един гълъб и оправяше бинта на крачето му и обясняваше нещо на мъжа за просото. И аз като го видях не се сдържах да попитам какво му се е случило. Мъжът отговори, че го бил намерил, и като видял, че не може да помръдне и го бил донесъл. И пак не можах да се сдържа и го поздравих и благодарих за човешката постъпка. Кучета и котки съм виждала да носят, ама някой да обърне толкова внимание на гълъб не бях виждала. И си казах, "Господи, благодаря ти, че ми показа това днес".   

# 36 13 март 2017, 10:23 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: amy_nka в пн, 13 мар 2017, 10:18
Кучета и котки съм виждала да носят, ама някой да обърне толкова внимание на гълъб не бях виждала. И си казах, "Господи, благодаря ти, че ми показа това днес".   
Ами то често човек не го планира. Доброто. Просто не може да реагира другояче в конкретна ситуация.

# 37 13 март 2017, 10:31 ч.
  • Мнения: 642
Цитат на: змия в нд, 12 мар 2017, 22:21
Аз изхраних още едно дете. Тъкмо бях решила да се свържа с банката за кърма, когато много близък човек се обади, за да каже, че имат нужда. Замразявах и веднъж седмично им давах. Първата партида бе 4,2 кг, събрани за 6 дни, а моят дзвер ядеше като за две деца.
Не мисля, че съм направила нещо голямо.

Ами аз споделих на близка приятелка, чието дете беше с 3 месеца по-голямо от моето, че нямам кърма. Доста трудно го преживявах. Но тя само сподели, че има и изхвърля. Не се осмелих да помоля. Срамувах се някакси. Тя не ми предложи. Става въпрос за бебета на 3-6 месеца. Продължихме на адаптирани млека и толкоз.

# 38 13 март 2017, 11:13 ч.
  • Мнения: 9 152
Ще напиша една история от получено Добро, което се изля с шепи отгоре ми.
Преди няколко години се разболях тежко. Наложи се да вляза в болница и изгледите бяха доста смущаващи, дори  с плашещи намеци.
Съпруга ми трябваше сам да поеме детето ни, което беше в 1 клас и да съчетава отговорностите си за работа , дом -дете и семейство. Ситуацията е такава, че нямахме никой близък, който да може да се притече с реална помощ в ежедневието ни. Самата аз бях току- що постъпила на нова работа, в която все още бегло ме познаваха, а трябваше тепърва да се доказвам.
Но ето, че точно там, една колежка прояви изключителна загриженост и добрина, като през цялото време на болестта ми, ми пращаше смс-си, все едно съм й сестра или дъщеря! , даваше ми съвети, окуражаваше ме, дори ми прати на нейни разноски , по куриер медицински консумативи за лечението ми. Безвъзмездно, като подарък. След като излязох от болницата, не знаех как да й се отблагодаря за топлината, грижата, всеотдайността, напоена с обич......
Разбира се, направих някои неща, с искрена благодарност.... но за мен те си останаха блед опит за отдаване на благодарността ми. Пътищата ни се разделиха. Не знам къде е сега Илзе и какво прави. Знам, че Бог ми я прати и Го моля да й дава мир и светлина. Където и да е.

# 39 13 март 2017, 11:30 ч.
  • Мнения: 6
Страхотна вдъхновяваща тема . Често , за щастие се сблъсквам с добрината човешка ,но  сега ще разкажа за близък и любим човек.  Не веднъж, докато се е хранил навън  е канил на масата си бездомни хора ,  които е виждал да преминават покрай заведението по улицата.  Ей така,  вижда ,  става , настига ,  кани , в повечето случаи хората се съгласяват ,  настанява ... обядват си на сладка приказка и после малко джобни на изпроводяк.  
Редовно дава пари или торба с лакомства на деца ,  било те бежанци срещнати случайно във влака или други в нужда .
 Heart Eyes

Последна редакция: пн, 13 мар 2017, 11:49 от Brown Sugar

# 40 13 март 2017, 12:01 ч.
  • Мнения: 24 250
Преди 10тина години отиваме в едно родопско село да оглеждаме един парцел. Докато обикаляме селото и се чудим как да намерим мястото, питаме случайно срешнат мъж, да ни покаже пътя. Човекът ни покани в дома си! Никога няма да забравя какъв уютен дом имаше, как си поприказва с нас, че и уиски пихме. Явно имаше нужда да поговори с някой....
Никога повече не го видяхме, но се надявам да е жив и здрав!

# 41 13 март 2017, 12:18 ч.
  • Мнения: 12 473
Чудна тема! Обичам доброто и го виждам почти навсякъде!

# 42 13 март 2017, 12:53 ч.
  • Мнения: 21 390
И аз така. Срещам доброто навсякъде, искам да кажа.

Преди няколко месеца преживях много тежък период. Получих много и неочаквана доброта и загиженост   от много момичета тук, за което сърдечно им благодаря. 

Особено Бърдс и Даун, на които просто не мога да опиша с думи, колко много ми помогнаха всъщност.
Благодаря ви от сърце  Heart Eyes

# 43 13 март 2017, 14:07 ч.
  • Мнения: 22 036
Цитат на: Iris04 в пн, 13 мар 2017, 12:53
И аз така. Срещам доброто навсякъде, искам да кажа.

Преди няколко месеца преживях много тежък период. Получих много и неочаквана доброта и загиженост   от много момичета тук, за което сърдечно им благодаря. 

Особено Бърдс и Даун, на които просто не мога да опиша с думи, колко много ми помогнаха всъщност.
Благодаря ви от сърце  Heart Eyes

Ирис  Hug, радвам се, че се завърна и, че звучиш както преди. Мадявам се всичко лошо завинаги да е зад теб.

# 44 13 март 2017, 16:48 ч.
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
https://www.facebook.com/100014712315855/videos/165604977273245/

# 45 13 март 2017, 17:04 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 1 144
Много, много мила тема. Поздравление
Аз ще разкажа за моята колежка. В събота бяхме на фирмен банкет и в заведенията редовно минават хора от съюза на глухите, с молба да закупиш разни сувенирчета, за да подпомогнеш организацията им. Сещате се предполагам....
Колежката има две деца, гледат болната 85год. баба на мъжа и у дома, на легло, изплащат много голяма ипотека и още други дългове към лихвари, с две думи няма много средства, но ,,, винаги, винаги купува от тия сувенири и то от най-скъпите от тях, с оправданието , дори и пред себе си, че това не е излишен разход, защото децата й им се радват. А този път в заведението празнуваха рожден ден на една малка госпожица/около 4-5 годишна/  Когато изнесоха тортата и всички поздравяваха рожденичката, колежката отиде и подари купените сувенири на момиченцето. Познайте на кой подарък най-много се радваше цяла вечер малката.
П.С. Роднините на детето не купиха нищо от глухонемия човек, но детенцето беше видяло светещите неща и ги искаше.

# 46 13 март 2017, 17:39 ч.
  • Мнения: 5 352
С новороденото тогава сме в НКБ. Мами от едната ми отчетна тайно се организирали да ни идват на свиждане, защото аз бях пред нервен срив. Heart Eyes
Много им благодаря, много, много ми помогнаха тогава.
От другата ми отчетна пък събирали пари за същото човече.
Изобщо, много мили и стойностни хора срещнах в отчетните ми.

# 47 13 март 2017, 18:00 ч.
  • Германия
  • Мнения: 1 072
Чудех се дали да пиша тук, защото не искам хората да мислят, че се хваля или самоизтъквам. Целта ми е да мотивирам повече хора да постъпват като мен.

Действието се разви преди две седмици в пълен софийски автобус. Седях на една от седалките с гръб към движението до прозореца. На същото място от другата страна на пътеката седеше около 30-годишен мъж, с когото се качихме заедно. На следващата спирка се качи възрастен мъж, който седна до младия. В този момент младият скокна и почна да ругае пенсионера, че бил много дебел (не беше) и нямало място за него (младежа) къде да седне (имаше). Стана и се тръшна на седалката до мен, продължавайки на висок глас да обижда стария човек.
Всички в автобуса просто гледаха в другата посока и се правеха, че нищо не се случва.
Единствено един възрастен мъж, седящ точно срещу нас, се обърна към младежа и му каза да спре да говори по този начин. 30-годишният обаче тръгна да му скача уж да го бие, а старецът хвана патерицата си ниско в основата, като бухалка.
В този момент не издържах и казах на младия идиот на висок глас, че ако не спре да се държи по този начин, ще се обадя в полицията. Той не ме взе насериозно и почна да ми обяснява да съм го направела, той търгувал с наркотици и "плащал на тея от 4. РПУ да го оставят на мира". Аз обаче наистина звъннах на 112 и обясних за какво става дума. Жената беше много услужлива и действително се опита да намери екипи на полицията, но естествено за няколкото минути, които трябват на автобуса, за да стигне между двете спирки, няма как да се появи който и да е. Хубавото е, че в момента, в който идиотът чу, че говоря с полицията скокна и отиде до вратата на автобуса, за да слезе възможно най-бързо. Уплаши се все пак. Междувременно той продължаваше да обижда наляво и надясно, да замеря хората с пакетчета дъвки и не знам какво още. Все пак беше достатъчно учтив да си каже трите имена, които предадох на операторката. В момента, в който вратата на автобуса се отвори, онзи изфиряса, а в автобуса настъпи тишина и спокойствие.

Та така, хора, имайте малко повече смелост, обаждайте се в полицията в такива случаи и идиотите, които си мислят, че всичко им е разрешено, ще намалеят значително.

# 48 13 март 2017, 19:14 ч.
  • Мнения: 4 239
Цитат на: Viktoria09 в сб, 11 мар 2017, 21:03
Идеята за тази тема е провокирана от "Селски номера и пинизи", колкото и странно да звучи. Laughing Целта е тази да е нейна противоположност. Там е пълно с разкази за всякакви просташки изпълнения и скоро ще стигне 2000 страници, което е много жалко. Confused Иска ми се да има приятна и позитивна тема, затова нека тук да споделяме случки около нас или примери, които ни радват и показват, че добротата е жива.

            Grinning  Hug

Да се самоцитирам от темата за селските номера и пинизи:

tetka_the_best Потребител
Re: "Селски" номера и пинизи
♥0 пт, 10 мар 2017, 12:13   #29 844 
Цитирай
Цитат на: Sofinka:-) в пт, 10 мар 2017, 08:58
Жаве,преди седмица разхождах сама децата в квартала(с количката).Докато чаках да пресека задуха силен вятър и буквално отнесе единия дъждобран пред една кола.. зад волана беше младо момче, наби спирачка в последния момент,спря цялото движение и слезе да ми го даде,тей като аз не мръднах бях го отписала.Каза ми "заповядайте,и ме попита има ли с какво  друго да ми помогне"-извиних се,отговорих с не и благодарих.Не очаквах.
Пак не съм по темата,и се извинявам.Но бях впечатлена.

           Имам нужда от такава позитивна тема във форума.  Hug
           И аз се извинявам, че не съм по темата.


             Огромно благодаря, Viktoria09!!! Благодаря ти за добрината! Бях сигурна, че имам съмишленици и тайничко се надявах някой да направи позитивната тема.  bouquet

# 49 14 март 2017, 01:56 ч.
  • Мнения: 262
През последните дни на м. Август миналата година, тук в Германия беше много горещо. Качвам се в трамвая и от спирка на спирка хората ме избутвам все по навътре. Беше препълнено, аз бях права, надвесена над седалките. До мен плътно притисната беше ниска жена, ромка. С тъмна кожа, много руса коса, на 40 и няколко и с мноооооооого татуировки по целите ръце и това което се виждаше от потника й над гърдите.

Говореше по телефона на висок глас и смесваше ту български, ту цигански. Отврати ме някак си, цялата й визия беше отблъскваща и този български, ама на цигански. Изникнаха ми мисли, за чудесният образ на българите из Европа и как мислех, че са митове и легенди, че питали българи, защо са бели. В една пицария след много приятелски разговор със персонала се учудиха, че съм българка и бяла????

Та така, освободиха се и двете седалки пред нас и тя се намъкна на тази до прозореца, до нея седна друга жена, а аз си останах права, надвесена над тях.

Качва се възрастен човек с 2 патерици, едва ходи. Пробива път през тълпата и застава до мен. Мислех, че някой ще стане, но никой не помръдна. Поне 2 спирки. Ромката си гледаше през прозореца. Тъкмо си събирам в главата всичкият немски на който съм способна, за да ги вдигна във въздуха и.......Ромката се обръща, забелязва човека, ококорва се, скача от мястото си, нарежда на жената до нея да се премести на нейното място, на развален немски и подканя човека да седне. Shocked

Човекът седна потен и със сетни сили и й благодари на немски. А тя извади малка бутилка минерална вода, неразпечатана, и на български му каза *нищо дядо, колко хора лоши хора има по този свят, изгубили са си сърцата, да си жив и здрав* Подаде му бутилката, а очите му се насълзиха. Той не я разбра, но аз разбрах......и ми се доплака.

Колко ужасен човек съм да съдя хората.

# 50 14 март 2017, 09:09 ч.
  • Мнения: 642
Да споделя и аз нещо, което ме трогва винаги като погледна един съсед.
Този човек отгледа малкия ми син през летните ваканции, докато стана 5-6 клас. Има внук на същата възраст. Всеки ден от ваканцията (без да съм го молила за това) той канеше моето дете и заедно с неговия внук ги водеше на басейн да поплуват.След това в пенсионерския клуб - на сокче. На обяд всеки у дома си обядва и почива. След обяд с колелета ги водеше на двора си. Докато той работи, децата се забавляват. По някое време към команията се включи и другият му по-малък внук. Забавлението беше пълно. Да отбележа, че моите деца имат два комплекта баба и дядо, живи и здрави да са. Но никой не се е грижил за децата ми така, както този дядо Иван. Той дори ги познава по-добре от собствените баби и дядовци. Човекът остарява, но се държи в добра форма- всеки ден плува, кара колело, работи на двора си. Благодаря му за всичко! Жив и здрав да е!

# 51 14 март 2017, 12:41 ч.
  • Мнения: 9 152
_velvet_, силен разказ!
просълзих се Heart Eyes Hug

# 52 14 март 2017, 13:11 ч.
  • Мнения: 621
tetka_the_best, Hug
И аз съм писала в онази тема, дори всеки ден мога да пиша там. Това много ме отчайва. Sad И когато прочетох онези два хубави разказа, почувствах абсолютно същата нужда като теб.  Heart Eyes  Hug Благодаря на дамите, които ги споделиха.  bouquet

_velvet_, много силно наистина...
Но не се укорявай - и за мен това е неочакван развой, вярвам и за много други. Не сме виновни ние, обаче - "заслугите" за това са изцяло техни.

# 53 14 март 2017, 20:58 ч.
  • Мнения: 9 152
Имаме съседи, възрастна двойка, които живеят сами. Тези хора са добри като от приказките.
Имат внуци, които са малко по- големи от моето дете. Гостуват им, водят ги на зоологичекса градина и пр.

Това обаче не им пречи да се държат мило и към моето дете и винаги за Коледа, Великден, РД и др. празници да му подаряват подаръче, да го поздравяват, да се интересуват как върви в училище, какви книги обича и т.н.

# 54 14 март 2017, 21:04 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Сега гледах репортажа за човека, който си е отстъпил реда за трансплантация на дете, а после се е влошил и няма пари за собствената си операция. Стана ми хем мило, хем тъжно.

Скрит текст:
Не дадоха нито сметка за помощ, нито да има някаква кампания за този човек.

# 55 14 март 2017, 21:06 ч.
  • София
  • Мнения: 11 970
Цитат на: missence в вт, 14 мар 2017, 21:04
Сега гледах репортажа за човека, който си е отстъпил реда за трансплантация на дете, а после се е влошил и няма пари за собствената си операция. Стана ми хем мило, хем тъжно.

Скрит текст:
Не дадоха нито сметка за помощ, нито да има някаква кампания за този човек.

Точно това смятах да пиша и аз.

# 56 14 март 2017, 21:09 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
В сайта на Нова ТВ намерих сметката на човека. Трябват им 23 000 евро. Не е непосилна сума.

# 57 14 март 2017, 21:31 ч.
  • София
  • Мнения: 6 011
Толкова много добрини са ми се случвали през живота, че ще стане достадно да изброявам. Всеки ден ми се случват такива хубави неща, старая се да предавам нататък.

Хубава тема!  bouquet

Цитат на: missence в вт, 14 мар 2017, 21:09
В сайта на Нова ТВ намерих сметката на човека. Трябват им 23 000 евро. Не е непосилна сума.
Преведох колкото можах, дано се оправи човека.

# 58 14 март 2017, 21:33 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Ника Peace

Скрит текст:
И аз смятам да помогна с колкото мога.

# 59 14 март 2017, 21:34 ч.
  • София
  • Мнения: 11 970
дайте сметката, за да превеждаме всички

# 60 14 март 2017, 21:36 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Цитат на: змия в вт, 14 мар 2017, 21:34
дайте сметката, за да превеждаме всички
тук я пише

Дано и детето, и мъжът да се оправят!

# 61 14 март 2017, 21:37 ч.
  • София
  • Мнения: 6 011
Дано не против правилата на форума:

https://nova.bg/news/view/2017/03/14/176469/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D … 0%B4%D0%B5%D0%BE/

Ахмед Мустафов Моллов
Общинска банка.

BIC: SOMBBGSF

IBAN: BG81SOMB91301030455701

# 62 14 март 2017, 21:40 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
И аз се замислих за правилата на форума и затова дадох линк към репортажа. Ако сме в нарушение, предполагам, че модератор ще почисти.

# 63 14 март 2017, 23:53 ч.
  • Мнения: 66
Днес едно напълно непознато момиче ми направи голяма услуга, не съм я молила, не беше длъжна с нищо да ми помага. Много е вероятно да получа нова работа, благодарение на този жест.

# 64 15 март 2017, 01:00 ч.
  • Мнения: 1 503
Такаа.. от къде да започна.
Моята мила майка,преди около 26 години-тогава живеели с баща ми и по-големия ми брат на общежитие някъде около Албена ( не зная точно),решават да закупят къща тук в града.Ходи,обикаля.. къщи доста ама нищо не харесва.. и накрая се влюбва в тази(и до ден днешен аз тук живея).Голяма къща,голям двор.. ама порутена,ама и много скъпа,че и къща близнак.Тръгвайки си,забелязва съседката,жена по-възрастна от нея но решава да не я безпокои и не се запознава.До тук добре,ама нашите нямат исканите пари за къщата.Почва се едно лудо търсене на заеми,още същия ден техни приятели им дали 5 хил.лева и останали още толкова.На следващият ден, мама бърза за среща с приятелка в кафене,да я помоли за заем(отново била с брат ми-той тогава на годинка в количката).Влиза в заведението и търси свободна маса за да я изчака,тогава вижда съседката от любимата и къща,дори не е сигурна,че е тя.Жената веднага ги познала и поздравила,станала към тях,и ги питала дали ще я купят и ще  бъдат съседи,че много харесала детето.Мама срам не срам,казала си,кого чака и за какво я чака.
С усмивка на лице,леля ми Мари(съседката) предложила на майка ми тя да и стане поръчител.Естествено можете да си представите изражението на майка ми,една напълно непозната жена да направи такъв жест,на въпроса на майка ми : " Ама как,защо.. не можете,Вие не ни познавате"- тя отговорила: ще се опознаем,цял живот ще живеем заедно.Да напиша,че по него време тя е около 50те,вдовица с двама студенти в София.
Няма да споделям тази жена колко ни е помагала,и ние на нея.. такива хора се срещат много рядко.Свалям и шапка,на 76 години спокойно борави едновременно със лаптопа,таблета и вайбър(всеки ден ми пише за да иска снимки на децата,понастоящем живее далеч).Не пропуска да прати подаръци на мен и на децата ми.

# 65 16 март 2017, 09:46 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Според медиите сумата вече е събрана. Браво! Peace

# 66 16 март 2017, 10:40 ч.
  • Мнения: 6 298
Софинка, страхотна история.

# 67 16 март 2017, 18:21 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Здравейте,
темата следя от известно време и ми е като глътка свеж въздух ...
Искам да споделя колко съм "смотана" Simple Smile
Аз съм от хората, които правят такива спонтанни добри жестове или друго добро, адекватно в моменти когато трето лице има нужда от помощ, обаче после ги забравям...
Нямам с какво мое дело да се включа, но си спомням едно пожелание (не и повода) "да има повече хора като мен"  Blush
Към мен жестове на внимание е имало в последно време от студенти, работя в университет, но не като преподавател, а по друга линия имам общо с тях и те са оценили  Wink
Сега се сещам, че винаги отстъпвам на майка с дете или количка, я място да се разминем, я на опашката или друго каквото се случва в момента ...
Такива работи от мен и признавам, че ми доставят удоволствие  Peace

# 68 16 март 2017, 18:39 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Важното е този, на когото се помага, да не забравя жеста и да го оценява. Този, който помага, обикновено "забравя" или не го спомената. В повечето случаи е така.

# 69 16 март 2017, 18:42 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Права си, дано оценяват хората, аз оценявам и умея да го покажа на отсрещната страна.
Успокоих се като каза, че е нормално да се забравя  Mr. Green

# 70 16 март 2017, 18:54 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Не виждам причина да не е нормално. Все пак се очаква, че човек прави добро, заради самото добро, а не, за да го натяква цял живот или да се бие в гърдите. Да не говорим, че много хора, които помагат, не желаят изобщо да се споменават имената им или човекът, на когото помагат, да знае за помощта.

# 71 16 март 2017, 22:48 ч.
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Оставете абстрактните коментари. Нека си споделяме случки.

Познавам един дядо, който има огромен орех в двора си. Орехът ражда редовно не много едри и пределно костеливи орехи. Вкусът им е кисел и носят леко мухлив мирис. Събирането им е чиста загуба на време. Дядото обаче си ги събира старателно, съхранява разумно, макар да не му е лесно да го прави. Защо ли?

Зимно време чупи по няколко всяка сутрин и подрежда връз капака на бунара в двора. Пристигат птички и той им се радва съвсем като дете - измисля им имена и опитва да си общува с тях.

# 72 16 март 2017, 23:09 ч.
  • Мнения: 1 277
Инициативи като тази ми поддържат вярата в доброто:
http://bnr.bg/varna/post/100802421/da-pomognem-pone-za-den-na-ab … ostoino-polojenie

# 73 16 март 2017, 23:49 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Да, днес чух, че са помогнали и на възрастните хора, които са били обрани от таксиметров шофьор.

Познавам жена, която слага в/у пощенските кутии във входа, в който живее, чисто нови кутии за очила. Това след оплакване от пенсионер, че очилата му са надраскани и не вижда с тях, а няма и кутия. Помоли ме да не казвам, защото я "хванах" на местопрестъплението. Wink Всички са в недоумение. Laughing

Не е кой знае какво, но ми стана някак мило.

# 74 17 март 2017, 13:52 ч.
  • Мнения: 519
Цитат на: Ника в вт, 14 мар 2017, 21:37
Дано не против правилата на форума:

https://nova.bg/news/view/2017/03/14/176469/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D … 0%B4%D0%B5%D0%BE/

Ахмед Мустафов Моллов
Общинска банка.

BIC: SOMBBGSF

IBAN: BG81SOMB91301030455701

Съжалявам, че развалям темата, но е важно да се знае:

"Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ) опроверга напълно трогателната история, излъчена в телевизионни репортажи и предизвикала вълна от възхищение в социалните мрежи за възрастен мъж, който отстъпил реда си за трансплантация на дете.

На 14 март в новинарските емисии беше излъчен репортаж за Ахмед Моллов, отстъпил реда си за бъбречна трансплантация на дете и нуждаещ се от спешна помощ в момента. Чрез медиите беше отправена молба за събиране на средства за бъбречната трансплантация на Моллов в чужбина.

Проверка в Служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация показал, че Ахмед Моллов не е получавал ред за трансплантация на бъбрек. Освен това, в ИАТ не били открити данни за извършена трансплантация на 14- годишно дете през цитирания в медиите период."

 http://www.mediapool.bg/resornata-agentsiya-oproverga-mazh-da-e- … a-news261451.html

# 75 17 март 2017, 14:21 ч.
  • Мнения: 6 298
Абе на мен малко не ми вдъхна доверие цялата история, госпожата -съпруга игра доста изкуствено. Но репортерите са за бой, може ли да не проверят информацията.

# 76 17 март 2017, 14:44 ч.
  • Мнения: X
Страхотна тема, толкова нужда имам от нея...пожелавам ѝ да надживее темата "Да се оплачем..."  bouquet
Не е нещо важно, но за мен е голямо-миналото лято една абсолютно непозната за мен потребителка тук от форума се отзова на моя молба за поръчка на едни витамини от сайт, с който не мога да се разбера. И се занимава толкова дълго време с тъпата ми поръчка, просто не мога да повярвам. Нито ме е виждала, нито ме е чувала. Жива и здрава да е и да ѝ се връща добрината, която прави за другите.
Също от тук съм получавала толкова много съвети и координати на специалисти на лични съобщения, които много са ми помагали, пак от непознати жени! Благодаря им!

# 77 17 март 2017, 15:38 ч.
  • София
  • Мнения: 6 360
Цитат на: Ая в пт, 17 мар 2017, 14:21
Абе на мен малко не ми вдъхна доверие цялата история, госпожата -съпруга игра доста изкуствено. Но репортерите са за бой, може ли да не проверят информацията.

в съобщението на ИАТ се казва, че информацията е била предоставена на медиите преди публикуването на апелите.
има нещо странно в тая работа. в разказа си, цитиран от медиите, Ахмед много точно казва името на тогавашния директор на ИАТ - д-р Джалева. откъде ще знае той това име, ако са си измислили историята?

# 78 17 март 2017, 15:41 ч.
  • Мнения: 2 596
Днес една баба ме пусна да мина преди нея на касата, защото бях само с вода  bowuu За първи път ми се случва  Mr. Green И касиерката веднага ми погази приповдигнатото настроение с едно сърдито и троснато "Дай"  hahaha

# 79 17 март 2017, 16:02 ч.
  • Германия
  • Мнения: 1 072
Преди няколко години пътувах към България със самолет. След проверката на ръчния багаж бързам да си събера партакешите и не съм забелязала, че съм си изпуснала личната карта. Много бързо една жена ме настигна и ми я върна. Тогава тя ми спести страшно много грижи, защото летях с прекачване и липсващата ЛК щеше да е голям проблем.

# 80 17 март 2017, 16:49 ч.
  • Мнения: 21 390
Цитат на: Роузи Памуксън в пт, 17 мар 2017, 13:52
Цитат на: Ника в вт, 14 мар 2017, 21:37
Дано не против правилата на форума:

https://nova.bg/news/view/2017/03/14/176469/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D … 0%B4%D0%B5%D0%BE/

Ахмед Мустафов Моллов
Общинска банка.

BIC: SOMBBGSF
IBAN: BG81SOMB91301030455701

Съжалявам, че развалям темата, но е важно да се знае:

"Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ) опроверга напълно трогателната история, излъчена в телевизионни репортажи и предизвикала вълна от възхищение в социалните мрежи за възрастен мъж, който отстъпил реда си за трансплантация на дете.

На 14 март в новинарските емисии беше излъчен репортаж за Ахмед Моллов, отстъпил реда си за бъбречна трансплантация на дете и нуждаещ се от спешна помощ в момента. Чрез медиите беше отправена молба за събиране на средства за бъбречната трансплантация на Моллов в чужбина.

Проверка в Служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация показал, че Ахмед Моллов не е получавал ред за трансплантация на бъбрек. Освен това, в ИАТ не били открити данни за извършена трансплантация на 14- годишно дете през цитирания в медиите период."

 http://www.mediapool.bg/resornata-agentsiya-oproverga-mazh-da-e- … a-news261451.html

Направо не мога да повярвам.

Всъщност е аз се учудих, децата не са ли с предимство...

# 81 17 март 2017, 16:56 ч.
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Следващият път, когато възрастен човек наистина има нужда от помощ, вече никой няма да му обърне внимание и все ще има съмнения.
Няма нищо, той Бог си знае работата, рано или късно ще си получи заслуженото.

# 82 17 март 2017, 17:08 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 678
Страхотна темичка момичета Simple Smile Много благодаря за нея!
Преди време кандидатствах за работа на едно място, за което нямах подходящо образование и  умения. На интервюто се притесних, зачервих се, разтреперих се и  казах на жената която ме интервюираше, че ужасно се притеснявам и знам, че съм далеч като образование за предложената позиция, но имам огромен интерес и много искам да работя точно това. Жената ме хвана за ръка и ми каза: "Спокойно, бе дете, всички сме тръгнали от някъде" и нарисува усмивка на автобиографията ми (беше принтирана на лист). Като си тръгнах от интервюто бях с чувството за огромен провал и дори се разплаках, за това че съм толкова притеснителна и със сигурност с нищо не съм впечатлила жената. Оказа се, че още същия ден е отпратила останалите кандидати и се е обадила в представителството на фирмата, да каже, че аз съм човекът, който им трябва. След няколко дена ми звъннаха и се държаха с мен като с най-ценния си кадър и ме извикаха направо да започна работа! Не мога да ви опиша щастието си и как започнах да подскачам от радост из къщи Simple Smile

# 83 17 март 2017, 17:09 ч.
  • Мнения: 21 390
По дкоро недоразумение някакво стана. Не ми се иска да вярвам, че съзнателно са заблудили хората.

Аз друго се питах също - как така жена му ще му даде бъбрек, че те съвместими ли са?

Както и да е, да не разваляме темата.

# 84 17 март 2017, 17:22 ч.
  • София
  • Мнения: 14 615
Преди близо 10 години един печалбар от "Шейново" ме притисна за амиоцентеза заради възрастта ми. Колко страх брах и накрая ми подхвърли листа с резултатите, без да ми обясни нищо.
Споделих в друг форум за случая и проф. Кременски от Националната генетична лаборатория ме покани при него на ЛС. Половин час ми отдели човека да ми обяснява резултатите и като бонус ми каза пола на бебето  Laughing/ шейновци искаха допълнително пари за това/. Без заплащане, без ходатайства....ей така, от добро сърце и висок професионализъм.
Да е жив и здрав още дълги години  bouquet

# 85 17 март 2017, 17:50 ч.
  • София
  • Мнения: 1 573
Тъкмо днес споделях възхитата си от проф. Кременски пред съфорумка и тя ми изпрати темата, защото току що е споменат.
Изключителен човек наистина. Преди няколко дни откриха аномалия при първата фетална морфология на бебенцето ми и го потърсих за второ мнение, изпращайки му документите от изследванията на мейла, който открих в нета. Днес ТОЙ ме потърси по телефона, който бях оставила в мейла. Говорихме близо половин час. Успокои ме и дори ми предложи да ми запише час за преглед някъде за второ мнение след като му споделих, че навсякъде графиците при специалистите по фетална морфология са запълнени и не съм успяла сама, а след три дни вече влизам в 14 седмица и е късно да се направят нужните замервания. Записа ми час (той не преглежда и не взема пари за консултациите си) и ме помоли да му се обадя след прегледа, за да му кажа как е минало.
И двамата със съпруга ми сме изумени все още, че напълно непознат е взел притесненията ни така присърце, че да ни потърси и да предложи напълно безвъзмездна помощ. И то при положение, че му пишат стотици бременни, а той явно отделя време за всяка.

Да е жив и здрав и дано и други вземат пример от него. Светът би бил много по-хубаво място.

# 86 17 март 2017, 17:56 ч.
  • Мнения: 22 036
Адри, не знаех, че очаквате второ детенце. Дано всичко е наред  Hug.

# 87 17 март 2017, 18:00 ч.
  • Мнения: 6 521
Адри́, страхотен човек наистина. и аз съм му много благодарна. вдъхна ми много кураж след като загубихме бебе с увреждане, а след това ми съдейства за лекар за раждането на дъщеря ми (проследяващият бременността ми ме “изостави“ заради служебни ангажименти в 34 г.с. и бях пълна паника). преди да попадна в мд с увредено бебе в утробата не го бях виждала, но той така сърцато се зае с моя случай, дойде два пъти да ме види в отделението и при няколкото посещения при него каза, че консултациите му са безплатни и отказа каквото и да било заплащане.
Ирис, в турция правят кръстосани трансплантации - пациентът води желаещ да стане донор и се търсят съвместими двойки, на принципа “аз на тебе, ти на мене“.

# 88 17 март 2017, 18:12 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Взех си дозата човечност от коментарите ви и се сетих за една случка скоро с мен. На касата съм на супермаркета и торбите пълни, а съм взела и едни малки пакетчета нес кафе. Едното се изсухлило някъде из касата и касиерката ме гони чак до входа да ми го даде.
Благодарих и, и си помислих да и се върне и на нея жеста когато има нужда.

# 89 17 март 2017, 18:14 ч.
  • София
  • Мнения: 6 011
Пффф, много неприятно за човека с бъбречната трансплантация.

# 90 17 март 2017, 20:32 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Цитат на: Ника в пт, 17 мар 2017, 18:14
Пффф, много неприятно за човека с бъбречната трансплантация.

Какво?????

Скрит текст:
Не смея да попитам.

***
Проф. Кременски е изключителен специалист и човек.

# 91 17 март 2017, 21:25 ч.
  • Мнения: X
 Hug

Днес написах това мнение в друга тема, по повод на различни случки в магазините, но ще го цитирам тук  bouquet

Цитат на: облачето хей в пт, 17 мар 2017, 08:31

Знам, че изобщо не е подходящо за темата, но заради това да я разведря, ще споделя  Hug Извинете ме  bouquet
Има и прекрасни продавачки. Миналата година си търсех бански в две половинки, пълничка съм и честно казано, трудно намирам и размер, и да ми стои добре. Онлайн открих един хубав модел и имаха магазин в Мол България. Отидох, пробвах, падна ми се едно младичко момиче продавач-консултантка. И със всичките ми притеснения, че съм пълна, че ми стърчи коремчето, тя така грижовно и хубаво ме обслужи, донесе различни модели и размери, накрая когато си избрах , каза искрено:
- Много се радвам, стои Ви чудесно, Вие сте дребничка жена и този модел Ви подхожда.
Аз така се учудих, че ме нарече дребничка, виждах се много едра даже, но тя обясни, че по принцип съм с такава конструкция и няма значение, че съм напълняла, просто съм си открила хубав и подходящ бански.
И така, без значение са подробностите, за всеки тип фигура може да се види хубавото и привлекателното, просто ми стана така приятно от това отношение.

# 92 17 март 2017, 21:45 ч.
  • Мнения: X
Още нещо се сетих.

Когато бях бременна с второто ми дете, на втората фетална морфология присъстваше и една японка. Лекарката я представи като своя колега - също акушер-гинеколог, която е на практика тук в България. Японката беше мила, усмихната жена, внимателна, стоеше отстрани на леглото и си говореха с моята лекарка, коментираха какво виждат на екрана, прегледът свърши и аз понечих да се изправя и да стана. И в този момент японката се приближи с лигнин в ръцете и започна много внимателно, нежно и с една особена почтителност да ми бърше корема от гела, който се маже заради ехографа. Не мога да опиша колко трогната се почувствах от този жест от друга жена, лекар, която толкова по човешки и уважително се отнесе с мен. Наистина се почувствах обляна от доброта!  Two Hearts

# 93 18 март 2017, 02:00 ч.
  • Мнения: 11 529
Не знам дали е за тази тема, но вчера един дядо ми набра букет нарциси от градината си, след като ме видя, че се опитвам да я снимам с телефона си. Градинката така и не я снимах, тъй като ме досрамя.
Много хубава тема!  bouquet

Скрит текст:

# 94 18 март 2017, 02:13 ч.
  • Мнения: 4 239
             Днес на летището се качих в асансьора и преди да натисна бутона видях мъж, който бързаше да се качи. Изчаках го, благодари ми, че съм му спестила чакане на бавните асансьори и ми пожела хубав ден. Малко по-късно разговарях с приятели и се чудехме  от кой изход ще се появят нашите пристигащи. Оказа се, че сме застанали до същия този мъж, който ми "върна жеста" като ни упъти към  изхода за пристигащи от чужбина. Дребни жестове, но и двамата се усмихнахме. Всъщност всички се усмихнахме и му благодарихме.

        Нарцисите са прекрасни!

# 95 18 март 2017, 07:47 ч.
  • Мнения: 6 657
Онзи ден си вървим с дъщеря ми и от прозорец на близката кооперация една възрастна жена започва да вика след мен:"Госпожо, госпожо...".Първо помислих, че нещо съм изпуснала по пътя, а то било за да ме пита дали сме четвъртък.И за да е още по-сигурна пак повтори:Днес е четвъртък, а утре петък, нали? Laughing
Много сладка жена, спомних си как и майка ми все забравя от разсеяност и ме пита често "кой ден сме?"

# 96 18 март 2017, 09:08 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Много ми хареса историята с нарцисите на Amandacanfly Simple Smile

# 97 18 март 2017, 19:40 ч.
  • Мнения: 5 903
Много хубава тема сте направили. Винаги съм била убедена, че добрите хора на Земята са повече от лошите. На мен също много добро са ми сторили, особено чужди хора.

# 98 18 март 2017, 20:03 ч.
  • София
  • Мнения: 4 283
Преди няколко месеца съм изпуснала личната си карта пред блока, даже не съм и разбрала. И получавам съобщение във фейсбук от непозната жена, която ми каза, срещнахме се и ми я върна.

# 99 18 март 2017, 22:20 ч.
  • Варна
  • Мнения: 7 146
И аз така намерих във Фейсбук един младеж, чиито документи намери съпругът ми - рецептурна книжка с изписани лекарства за епилепсия, студентска книжка и разни платежни бележки. И младежът каза, че не му трябвали. Изхвърлил ги бил, не бил ги загубил. След един ден се обади, че размислил и все пак си ги иска. Дойде баща му да ги вземе и със сълзи на очи сподели, че младежът е все още в токсикология, където го приели надрусан до козирката с алкохол и амфети. Човекът се чудеше какво да го прави, а аз не знаех какво да кажа... Tired

# 100 18 март 2017, 23:14 ч.
  • Мнения: 91
Прекрасна тема,благодаря на всички за споделените истории.Дори само като ги прочетох ми стана приятно като знам колко добри хора има навсякъде.Да сте здрави всички.

# 101 19 март 2017, 00:01 ч.
  • Мнения: 1 503
Цитат на: HappyKali в сб, 18 мар 2017, 22:20
И аз така намерих във Фейсбук един младеж, чиито документи намери съпругът ми - рецептурна книжка с изписани лекарства за епилепсия, студентска книжка и разни платежни бележки. И младежът каза, че не му трябвали. Изхвърлил ги бил, не бил ги загубил. След един ден се обади, че размислил и все пак си ги иска. Дойде баща му да ги вземе и със сълзи на очи сподели, че младежът е все още в токсикология, където го приели надрусан до козирката с алкохол и амфети. Човекът се чудеше какво да го прави, а аз не знаех какво да кажа... Tired

Заради такава история бих спряла да чета темата.

# 102 19 март 2017, 00:55 ч.
  • Мнения: 4 239
Цитат на: Sofinka:-) в нд, 19 мар 2017, 00:01
Цитат на: HappyKali в сб, 18 мар 2017, 22:20
И аз така намерих във Фейсбук един младеж, чиито документи намери съпругът ми - рецептурна книжка с изписани лекарства за епилепсия, студентска книжка и разни платежни бележки. И младежът каза, че не му трябвали. Изхвърлил ги бил, не бил ги загубил. След един ден се обади, че размислил и все пак си ги иска. Дойде баща му да ги вземе и със сълзи на очи сподели, че младежът е все още в токсикология, където го приели надрусан до козирката с алкохол и амфети. Човекът се чудеше какво да го прави, а аз не знаех какво да кажа... Tired

Заради такава история бих спряла да чета темата.

   А аз не бих спряла, напротив.  Дали е лесно на този баща да сподели за проблемите на сина си? Пред всеки ли може да ги сподели? За разлика от алкохола и амфетите, лекарствата без рецептурна книжка трудно се взимат - нова книжка, заверки, протоколи....

            Закъсах със здравословен проблем и някак си постепенно взех да се отчайвам, докато не споделих с един-двама  приятели, с които не се чуваме често - просто така се случи, обадиха ми се за 8-ми март и аз лекичко си помрънках.  Не съм очаквала, че тези хора ще ми дадат кураж, ще се ангажират да ми помагат с каквото могат. Много съм им благодарна, дори само за това, че ме изслушват, интересуват се как съм. За благата им дума съм им благодарна.

# 103 19 март 2017, 12:58 ч.
  • Мнения: 2 650
Цитат на: Светулчица в сб, 18 мар 2017, 20:03
Преди няколко месеца съм изпуснала личната си карта пред блока, даже не съм и разбрала. И получавам съобщение във фейсбук от непозната жена, която ми каза, срещнахме се и ми я върна.


Да се похваля и аз, тогава, с нашето гардже /русичкото/
http://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/news/45082/

# 104 19 март 2017, 13:07 ч.
  • Мнения: 232
Зандали, прекрасна постъпка и прекрасни деца. Да ти е жива и здрава и много късмет в живота.

# 105 19 март 2017, 13:28 ч.
  • София
  • Мнения: 4 283
Поздравления, Зандали затова, че си отгледала такъв достоен човек! Поздравления и за другата майка. Браво на момичетата, дано има повече такива хора, да са живи и здрави, много успехи в живота им!
Heart

# 106 19 март 2017, 13:31 ч.
  • Мнения: 2 650
Благодаря, момичета, това е дъщерята на МП и може би е подвеждащо да казвам, че е "наша", защото не съм я отгледала аз, но пак много си се гордея с нея.  Hug

# 107 19 март 2017, 13:47 ч.
  • Мнения: 6 298
Браво на децата!

# 108 19 март 2017, 16:00 ч.
  • Мнения: 1 531
Преди няколко месеца стоях на една автогара, чакайки автобуса за моя град. Приближи се жена на средна възраст и ме заговори, извинявайки се, реших, че е от тия, дето уж не им достига левче за да си купят билет, ама седя и я слушам, с намерението да я разкарам. Жената взе да ми обяснява, че приятеля и я докарал, но свалил само половината багаж и не забелязала, че дамската и чанта с телефон, пари и т.н е останала в колата. Започнах да звъня на нейния телефон, та дано го чуе човека и да се усети, но нищо, помоли ме да потърся номера му в интернет, защото той бил лекар. За щастие го имаше, започнах да звъня на него и след 3-4 позвънявания вдигна, та се завърна човека. Оттогава тази жена ми звъни на всички празници или просто да ме чуе от време на време, и все ми благодари и казва, че никога няма да ме забрави. А на мен ми стана хубаво на душата, че можах да и помогна тогава.

Последна редакция: нд, 19 мар 2017, 17:12 от Марена

# 109 19 март 2017, 17:09 ч.
  • Габрово
  • Мнения: 311
Чудесна тема! Simple Smile

Една история от мен вместо запис. Преди няколко години пътувам с майка ми и пукаме гума. Имаме резервна, но не сме сменяли никога, жени шофьори... Grinning Реших да пробвам да спра някоя кола, току-виж някой ни помогне. Още първата преминаваща кола спря, младо момче, костюмирано, лъснато. Каза, че и той никога не е сменял гума, но все ще се справим тримата. Сменихме я, доста време ни отне, почти се стъмни. А момчето предложи да кара зад нас докато стигнем (повече от 100км), просто за всеки случай. Е, нямаше нужда от това, всичко беше наред. По-късно вечерта се обади да провери дали всичко е наред. Оказа се, че с майка ми имат и работни допирни точки, така че известно време си се чуваха по телефона. Много мило беше  Heart Eyes

# 110 19 март 2017, 17:27 ч.
  • Мнения: 11 565
Страхотна тема!!!

Скоро бях на Арбанаси. Отивам до автобусната спирка, изтървала съм автобуса до Търново, следващ- след три часа. На двата телефона паднаха батериите, нямам достатъчно пари за такси. Тръгвам към  града, а беше започнал да вали сняг с навяване. Пътят е тесен, помахах на една- пет коли, никой не спира. Уж го виждаш наблизо града, но започнах да се отчайвам в един момент. Повървях аз и се спрях на едно разклонче да изпуша една цигара и да помисля какво да правя, не че имаше какво да измисля.
В този момент до мен спира раздрънкано бусче с четирима мъже, облечени ама с много стари работни дрехи. Те ме гледат, и аз тях. Попитах ги аз първа дали биха ме смъкнали, докъдето може, ако може. Те се позасмяха, нарочно спрели, ама не били сигурни какво търся в пустошта и имам ли нужда от помощ.
Качих се аз, имах избор и какво искам да слушам- Лепа Брена или Миле Китич. Надухме Лепа и ме стовариха баш на центъра. Прекосявали България за да ходят да помогнат за някакъв язовир.
Сега като се чета, не звучи като нещо особено, но толкова съм им благодарна на тези хора!

# 111 19 март 2017, 17:43 ч.
  • София
  • Мнения: 5 652
Преди минути на спирката пред Художествената академия. Чакам тролея, до оградата стои един смачкан оръфан дядо, не бездомник, и той чака явно. Задават се двама младежи, шумно си подвикват (не беше на български), подбутват се, абе направо хулигански ми се стори. Единият се спря при дядото, взе да му говори нещо, да му гледа в торбата... усъмни ме малко, позагледах се дали няма да му направи нещо... запрегръща го, ръка му стиска. Дядото кима само, не говори въпросния език. Накрая младежът извади портфейла си, извади банкнота от 20 евро и я връчи на стареца, още една прегръдка за изпроводяк и си тръгна.

# 112 19 март 2017, 18:17 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Браво на децата! Peace
Дари*, много смела постъпка. Аз не бих се качила в бус с непознати мъже, ама съм си страхлива по принцип. Blush

# 113 19 март 2017, 19:14 ч.
  • Мнения: 10 874
Цитат на: Iris04 в пт, 17 мар 2017, 17:09
По дкоро недоразумение някакво стана. Не ми се иска да вярвам, че съзнателно са заблудили хората.
Аз вече не знам на какво да вярвам, но може би по-скоро това се е случило.
Иначе са потърсили пак семейството за коментар, ето репортажа, ако някой не го е гледал.

Зандали, има защо да се гордееш! Heart Eyes

# 114 19 март 2017, 19:57 ч.
  • Мнения: 6 298
Дано поне дарят остатъка от парите на друг, но се съмнявам.

# 115 19 март 2017, 20:02 ч.
  • Мнения: 1 531
Ох, не ми се ще да ги съдя хората, явно са били много отчаяни, дано не разбираме на какво е способен човек в мъката си.

# 116 19 март 2017, 21:05 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Аз лично нямам коментар. Ако са излъгали, значи аз все още съм наивна и вярвам в хората. Отделно журналистите за пореден път не си проверяват информацията или пък наистина има някакво недоразумение. Дано тази история има поне добър финал т.е. успешна трансплантация и остатъкът от парите да се дари на друг нуждаещ се.

# 117 19 март 2017, 23:16 ч.
  • Мнения: 67
Прекрасна тема и аз да се включа с една история за върнато добро.
Преди година намерих едно портмоне в центъра на София. Беше на младо момиче, имаше малко парички вътре, билет за автобус и много документи, включително лично карта и тн. Върнах го в близкото районно, надявам се, че са намерили момичето. Шест месеца след това си губя моето портмоне, тъкмо взела малък аванс плюс лична карта и документи. Толкова ми стана кофти, един от първите ми аванси, след дълго майчинство и тъкмо щях да плащам в Лидъл. Обиколих на бърз ход всички магазини и места през които съм минала в опит да го търся и накрая пак се върнах в Лидъл, изпуснала съм го преди касата, някакъв човек го намерил и го върнал на охраната Hug Бях толкова щастлива. От охраната ме помолиха да звънна да ги похваля на номера на лидъл на касовия бон. Когато се обадих в централата, и казах за какво звъня, жената ми каза развълнувана, че отдавна не й се е случвало някой да се обади да й благодари за нещо. Стана ми страшно мило Heart Eyes.

# 118 20 март 2017, 00:02 ч.
  • Мнения: 10 874
Цитат на: Ая в нд, 19 мар 2017, 19:57
Дано поне дарят остатъка от парите на друг, но се съмнявам.
Дано наистина, макар че, признавам, имам същите съмнения. Поведението на дъщерята ми се видя малко надменно... Confused Както и да е. Дано трансплантацията е успешна и съмненията ни излязат напразни. Praynig

# 119 20 март 2017, 01:13 ч.
  • Мнения: 1 488
Аз и още един човек в чужда страна, не говорим добре езика но питаме как да стигнем за където бяхме тръгнали. Една добра жена ни закара до там, вместо да чакаме автобуса. На 10 км беше.

Колежката ми е добър човек, който винаги предлага своята помощ и идеи за разрешаване на лични и служебни проблеми. Винаги намира добри думи за всеки...

Джордж Майкъл, който почина на коледа, е оставил милиони на  някаква организация за помощ (не се сещам коя точно, в Англия), отделно е помагал на семейства които са правили изкуствено зачеване. Платил им е процедурата без да се разбира от кой идват парите. Разбират след смъртта му. Световно известен с влечение към дрога, но добър човек!

# 120 21 март 2017, 14:02 ч.
  • Мнения: 180
Миналото лято се случваше да гледам детето на братовчедка ми, 5-годишен сладур. Ходи на градина, но ако има кой да го гледа си го оставят в къщи. Един ден аз се занимавам с него, идва той и ми казва утре да кажа, че не мога да го гледам та да отидел той на градина, че К., приятелка негова, имала рожден ден и той иска да присъсвтва на почерпката и тн. Казвам добре.
След малко пак идва да пита за рожден ден подаряват ли се цветя  Laughing Разбрах го на къде бие (макар, че в градината не е практика да купуват подаръци на рождениците), предложих му да отидем да купим цветя за тази К., но трябва да минем през нас да взема пари. При което той отвръща ентусиазирано ''Оооо, ама аз имам пари'', изтича си до стаята и донесе едно пликче със стотинки  Shocked Изброих 15-16 лева, бил си ги събирал когато пазарували с баща му и той му давал върнато рестото стотинки ако има. И ги събирал специално за К. и за рождения ѝ ден  Heart Eyes .

Казах му да си ги пази за друг случай и отидохме да ѝ купим цвете, любимите ѝ бисквитки и ѝ написахме картичка.

Като разказах на майка му тя ми каза, че още от май месец питал кога е еди-кои си юли, тя така и не разбрала защо е тоя ентусиазъм за датата  Grinning Сигурно май месец е разбрал кога ѝ е рожденият ден и от тогава си събира парички детето. Много ме развълнува как си събирал стотинки от месеци, за да зарадва К. на рождения ѝ ден. Heart Eyes


Друга случка която се е случила на майка ми. Била съм малка и не помня, но един ден ме извела и аз съм видяла някаква книжка на сергия и съм я поскала, но на нея ѝ се сторила скъпа и ми обяснявала, че не може. Някаква жена ни чула и ми купила книжката, казала, че не трябвало да се отказва на дете което иска да чете...Имам си още въпросната книжка и си я разлиствам, ''Любими приказки'' с прекрасни картинки  Heart Eyes

# 121 21 март 2017, 14:10 ч.
  • Мнения: 6 521
saveur, душица мила е този ваш малчуган, много готина история  Heart Eyes
дъщеря ми е предучилищна, на 8 март едно момченце от нейния клас ѝ беше направил картичка у дома и ѝ я подарил заедно с една малка играчка. много мило беше, големи сладури са на тази възраст.

когато мама почина, положението при нас със сестра ми беше много зле (и финансово). един ден съседката звънна на вратата и ни донесе от нейната зимнина - стерилизиран грах, домати, картофи, компоти, сладка. беше ни направила и кекс. някак беше почувствала, че буквално гладуваме и имаме нужда, без да пита, без да разпитва. след погребението ни беше виждала 2-3 пъти в асансьора и за по едно “добър ден“ във входа. не ни се натрапи, просто остави нещата, каза, че са за нас и ако имаме нужда от нещо, да ѝ кажем, след това бързо си влезе у тях.

т.к. отраснахме сираци много хора са ни помагали след това, но тази жена беше първата подадени ни ръка  Heart Eyes и благодарение на всички тези хора, стигнахме там, където сме днес. никога няма да можем да се отплатим за добрината им, но поне се опитваме да предаваме нататък.

Последна редакция: вт, 21 мар 2017, 14:19 от sylviana

# 122 22 март 2017, 09:03 ч.
  • Мнения: 328
Моята история е за хората от бг мама .Хората без лица който са готови да ти дадат морална подкрепа и съвет безкористно .Имах тежка от емоционално естество бременност  ,родих недоносено дете на което поставиха грешни диагнози .Единственно подкрепата тук ми даде сила да не рухна когато гледам малкото си бебе в кувиоза.

# 123 23 март 2017, 08:31 ч.
  • Мнения: 4 841
Впечатлих се от постъпката на тази жена:
http://news.bnt.bg/bg/a/zhenata-koyato-nameri-i-vrna-1750-evro-b … gradena-s-gramota

Да е жива и здрава!

# 124 23 март 2017, 09:53 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Цитат на: BirdsFlu в чт, 23 мар 2017, 08:31
Впечатлих се от постъпката на тази жена:
http://news.bnt.bg/bg/a/zhenata-koyato-nameri-i-vrna-1750-evro-b … gradena-s-gramota

Да е жива и здрава!
И аз я гледах. Много достойна постъпка. Peace

# 125 23 март 2017, 11:25 ч.
  • Мнения: 10 574
Цитат на: missence в чт, 23 мар 2017, 09:53
Цитат на: BirdsFlu в чт, 23 мар 2017, 08:31
Впечатлих се от постъпката на тази жена:
http://news.bnt.bg/bg/a/zhenata-koyato-nameri-i-vrna-1750-evro-b … gradena-s-gramota

Да е жива и здрава!
И аз я гледах. Много достойна постъпка. Peace
Тя и 16000 лв е намирала и връщала.  Shocked Браво на жената! Господ да й връща добрините!

# 126 25 март 2017, 03:16 ч.
  • Мнения: 4 239
           Днес бях на изследване - ЯМР. Нямам клаустрофобия, но дали от споделеното от приятелка "ужасно преживяване" , дали от друго, но снощи се чувствах зле и днес тръгнах за изследването притеснена, като съвсем ясно осъзнавах, че няма никаква логична причина за това.
           Всичко мина съвсем нормално, слушах релаксираща музика. Simple Smile Чаках си резултата и тогава в чакалнята дойдоха мъж и жена. Чух, че жената е с клаустрофобия и беше много притеснена, чак трепереше. От регистратурата просто отбелязаха този факт, без да коментират с нея как всъщност протича изследването. Стана ми много мъчно да я гледам така и... буквално й се натресох, за да й разкажа как всъщност съм си лежала /със затворени очи, защото не съм клюкарка Simple Smile/ удобно наместена, наслаждаваща се на хубава музика. Е, чувала съм тракането на апаратурата, но то е било като шум от съседи в ремонт...Поукрасих фактите, аха-аха да го докарам на СПА.  Опитах се да я успокоя, сълзите й се търкаляха по бузите, но най-накрая ми се усмихна. Наясно съм, че има голяма вероятност да съм я заблудила, защото има специфични изисквания при тези изследвания...А и лекарите едва ли разчитат да се появи някой шемет като мен в чакалнята.
           Когато си тръгвах те все още чакаха реда си, а аз си поисках една голяма усмивка. Получих и от двамата. Благодарна съм им, имах нужда някой да ми се усмихне. /Звуча малко егоистично, нали?/  Дано всичко да е минало без проблем...
         

# 127 25 март 2017, 03:19 ч.
  • Мнения: 2 674
Благодаря на леля ми Вела, че ме прибра пак от улицата!
Какво стана с този комедиен феномен между другото? Мая Новоселска и Кръстьо Лафазанов бяха неповторими в тези си роли. Шефе, ти си голям ***!

Последна редакция: сб, 25 мар 2017, 04:01 от Цонна

# 128 26 март 2017, 21:30 ч.
  • Мнения: 10 874
Много ме зарадва постът на съфорумка в друга тема и го споделям тук: Heart Eyes
Цитат на: Пролетно цвете в нд, 26 мар 2017, 21:19
Бяхме на излет извън града. На пътя намерихме скъп телефон, беше повреден от вероятно минала през него кола.
Успяхме да се свържем със собственика му, късно след обяд му го върнахме. Видях в очите му щастие, че си е върнал изгубена вещ и ние бяхме щастливи.

# 129 2 апр. 2017, 18:48 ч.
  • Мнения: 481
Бях бременна в първите седмици с първата ми дъщеря, когато прокървих. По спешност ме приеха в клиника в Германия. Тогава все още не говорех добре немски и много се притеснявах. Късно вечерта в стаята дойде млада лекарка, също бременна и се оказа, че специално идва от друго отделение за да ме види. Тя била женена за българин и говореше малко български, колеги й разказали за мен и тя решила да дойде да ме успокой.

Бременна с второто обикалям по улиците и на един светофар възрастен мъж ми предложи ядки. Помислил, че може би ми се ядат и да не ми стане нещо.

С двете деца съм навън. Натоварила съм количката с покупки, едвам я бутам. Голямата (тогава на около 2 години) се дърпа и не иска да върви.Аз не мога да я гушкам и нея и да бутам адски тежката количка, та седя и се ядосвам. Едно симпатично младо момиче я подхвана, заговори я и ми помогна да се прибера с децата и количката до вкъщи.

# 130 2 апр. 2017, 21:36 ч.
  • Мнения: 1 503
Цитат на: jalina в нд, 02 апр 2017, 18:48
Бях бременна в първите седмици с първата ми дъщеря, когато прокървих. По спешност ме приеха в клиника в Германия. Тогава все още не говорех добре немски и много се притеснявах. Късно вечерта в стаята дойде млада лекарка, също бременна и се оказа, че специално идва от друго отделение за да ме види. Тя била женена за българин и говореше малко български, колеги й разказали за мен и тя решила да дойде да ме успокой.

Бременна с второто обикалям по улиците и на един светофар възрастен мъж ми предложи ядки. Помислил, че може би ми се ядат и да не ми стане нещо.

С двете деца съм навън. Натоварила съм количката с покупки, едвам я бутам. Голямата (тогава на около 2 години) се дърпа и не иска да върви.Аз не мога да я гушкам и нея и да бутам адски тежката количка, та седя и се ядосвам. Едно симпатично младо момиче я подхвана, заговори я и ми помогна да се прибера с децата и количката до вкъщи.


...думи нямам.

# 131 8 апр. 2017, 16:35 ч.
  • Варна
  • Мнения: 7 146
Това с ядките е мило. Обаче доста бременни би ги издразнило. Мразех постоянно да ме карат да ям, защото "на бебето можело да му се яде". Бях започнала да лъжа, че "от това ми става лошо" или "доктора не дава".
Но ако човека е мил и не настоява нахално, е много мило...

# 132 8 апр. 2017, 16:41 ч.
  • Мнения: 22 036
Аз днес се сетих за един много мил жест. Миналата година станах на 40 и някой във фейс бук мрънкаше, че не е получил мечтания подарък. Стана около рождения ми ден и малко след Коледа и аз на майтап написах да не мрънка, зашото аз нито за рождения си ден нито за Коледа съм получила подарък.

Следваха дежурните почивни дни и когато се върнах в офиса, намерих колетче. Една бивша колега, която ми е приятел във фейсбук ми беше изпратила подарък за рождения ден - две червила и картичка, картичка за Коледа и от тези изтриващите се лотарийни билети от които спечелих 30 кинта Simple Smile.

Толкова мило ми стана от жеста и.

# 133 11 апр. 2017, 14:33 ч.
  • Мнения: 4 239
           Наскоро приеха ММ в болница. В стаята беше заедно с един симпатичен, енергичен и позитивен почти 90 годишен дядо - дядо Киро. ММ ми разказа, че първата сутрин като са се събудили, дядо Киро му е казал ободряващо - Ей, момче, добре сме! И тази сутрин се облякохме сами! Simple Smile 
          А през нощта мъжът ми, който обича да спи с отвити крака, се е събудил, защото усетил, че някой е покрай леглото му - дядо Киро тръгнал към тоалетната, видял, че на моя хубавец краката са му отвити и решил да го завие, за да не настине...   Много мило ни стана. Да е жив и здрав още дълги години дядо Киро и ... "да си се облича сам"! Simple Smile

# 134 12 апр. 2017, 23:40 ч.
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 641
Много хубава тема! Simple Smile

Две случки и от мен:
1. Наскоро съм си забравила кутията с цигари в едно заведение, където обядвахме с колегите. Забелязвам няколко часа по-късно през деня и се ядосвам, не толкова заради цигарите, колкото заради самата кутия (тип табакера), която си бях поръчала онлайн и много я чаках и много й се радвах, като дойде. Казвам си, че вероятно са я изхвърлили, за какво им е моята кутия, но отидох все пак да проверя. Оказа се, че не само са ми я запазили хората, но и са се опитали да ни догонят, за да ми я върнат. Не го очаквах, защото няколко дни по-рано откраднаха телефона на половинката ми, като бяхме излезли да отпразнувахме годишнината ни. Но бързо ми се върна вярата в хората.

2. Седнали сме в едно заведение на витошка, отново за обяд с колеги. До нас, виждам пред стъклото, как един дядо старателно събираше всякакви фасове и боклуци от улицата и ги изхвърляше в кошчето. След това извади една торбичка с трохи и нахрани гълъбите. Дай боже всекиму, като остарее, такава мъдрост и смирение.

Отделно, колегите ми са страхотни хора, които помагат и дават професионални съвети и помощ на различни хора в тежки житейски ситуации, дори отделят пари, за да им помогнат - ей така, от добро сърце. Така че те ме вдъхновяват всеки ден.

# 135 13 апр. 2017, 09:19 ч.
  • София
  • Мнения: 1 762
И аз съм благодарна на безкрайно много добри хора, но сега ще споделя обратен случай.

Преди седмица вървя по Раковски и точно до градинката на Кристал една жена се бореше с обърнатата си сергия с великденска украса. Вятъра беше много силен, а сергията доста дълга. Помогнах и да я вдигне, позакрепихме я, събрахме разпиляните кошнички и си тръгнах. Само след три секунди тя ме догони и ми пъха в ръцете едно червено, дървено яйце. Толкова ми стана драго, че почти се разплаках. После цял ден си го държах в ръка. И ще си го пазя. Хубаво е да умеем да благодарим. Така поощряваме тази доброта.

# 136 23 май 2017, 17:16 ч.
  • Мнения: 144
Забелязала съм, че най-добрите хора се срещат в най-тежките моменти!

# 137 24 май 2017, 12:31 ч.
  • Мнения: 642
Цитат на: genoveva27 в вт, 23 май 2017, 17:16
Забелязала съм, че най-добрите хора се срещат в най-тежките моменти!

Да така е. А може би тогава ги забелязваме по-осезателно.

# 138 5 юни 2017, 11:01 ч.
  • Мнения: 25 552
Близнаци шестокласници от СУ "Сава Доброплодни" в Шумен намериха портфейл, след което успяха да издирят и намерят собственика му, за да му го върнат.
Двамата братя близнаци  Живко и Бойчо Бойчеви разказали, че намерили изгубено портмоне с голяма сума пари и документи. След извършване на истинско разследване и без да губят време, момчетата издирват, по адреса от личните документи собственика на парите и му ги връщат, отказвайки предложеното им възнаграждение.
Трогнат от доблестта им Шефкет Хасан изказал благодарност и направил дарение на момчетата, посочват от школото и допълват, че съучениците им се гордеят със стореното от тях, с честността, благородството и добротата на двамата герои.
Източник


# 139 5 юни 2017, 19:06 ч.
  • София
  • Мнения: 30 107
Има надежда за младото поколение. Браво!

Вчера ми стана толкова приятно. Вървя по тротоара и бутам детска количка. Обръщам се към улицата, за да пресичам и младо момиче върви с/у мен. Модерно облечено, прическа, висок ток ..... спира до лъскава кола отсреща и я отключва, а аз се оглеждам за преминаващи коли. Момичето явно ме разбра погрешно т.е., че не мога да сваля количката от тротоара, за да стъпя на пешеходната пътеката, обърна се и предложи: "Г-жо, желаете ли да Ви помогна с количката?". Отговорих ѝ, че няма нужда и се усмихнах, но ми стана толкова мило. Blush

# 140 5 юни 2017, 20:26 ч.
  • Мнения: 1 488
Браво на момчетата, а и на госпожицата с колата!  Peace

# 141 7 юни 2017, 13:06 ч.
  • Велико Търново
  • Мнения: 281
http://www.borbabg.com/2017/06/07/%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%B2 … 0%BE%D0%BF%D0%B5/

# 142 27 юни 2017, 14:10 ч.
  • Германия
  • Мнения: 1 072
Повдигам темата с нещо, което започна преди около 14 часа и продължава да се развива.

Малко разяснения: "Йодел" е името на приложение, което се използва главно от студенти. Принципът му е, че всеки може да пише съобщение, подобно на туийт, но малко по-дълго, което ще бъде видяно от всички в окръг от 10км въздушна линия. Съобщенията са анонимни за потребителите и никой не може да види предишните ти съобщения. Приложението се използва за всевъзможни неща - от въпроси за любовта до снимки на вечерята...

Вчера едно момиче пусна съобщение как родителите й били платили 300 евро за ваканционна къща в Хърватия, но като пристигнали там установили, че адресът не съществува, а на телефонът на фирмата не отговаря никой. Най-тъпото е, че родителите не са ходили от години на екскурзия и тези пари са спестени с много усилия. Момичето обясни в по- късни постове как баща й е говорил даже с измамника преди резервацията и е видял и други негови обяви, т.е. не е било очевидно, че е измама.

Та момичето пише всичко това, за да се оплаче и да изпусне парата. Някой обаче й предложи да създаде кампания в сайт за crowdfunding. Тя го направи... и нещата експлодираха! Целта беше да се съберат 300 евро. В първите 3 часа (действието се развива между 9 часа вечерта и полунощ) бяха събрани 450 евро от около 50 човека. Имаше всякакви суми - от 2-3 евро до 30 или 50 евро. Междувременно събраните пари са над 800 евро, като постъпленията продължават, защото съобщението беше споделено във фейсбук и хора от цяла Германия (или цял свят) го виждат и могат да дарят.

Момичето каза на родителите си, когато бяха събрани около 500 евро и писа, че страшно много са се зарадвали и едвам са повярвали.Heart Eyes А дори не знаят за последните постъпления.

Тази история много ми напълни душата, защото ми показа как напълно непознати са готови да откликнат за минути. А това, че става дума за студенти, които буквално броиха колко пари от депозит на пластмасови и бирени бутилки могат да съберат, за да ги дарят, ме кара още повече да им се радвам. Heart Eyes

# 143 8 юли 2017, 01:21 ч.
  • Мнения: 4 239
           Илайза, днес прочетох написаното от теб и ми хареса. Какъв е този сайт за crowdfunding. Сега видях - групово финансиране. Не съм чула в България да има такива сайтове. Знаеш ли как е протекла почивката на родителите?

# 144 8 юли 2017, 04:22 ч.
  • Мнения: 22 036
Може и в БГ да се направи. Има няколко платворми и се разпространява и през фейсбук. Друг е въпросът за етиката, защото реално всеки може да публикува каквото си поиска.

# 145 8 юли 2017, 17:54 ч.
  • София
  • Мнения: 5 183
Мой познат извърши нещо незаконно и спаси потенциални жертви - бутна с прът саморазрушаваща се стреха на сграда без ясни собственици. Рискува своя живот, за да спаси майките с колички, бързащи за детска кухня и гледащи в земята, а не нагоре.
Това се случи след дълга преписка с общината, посещение на място от инспектор и нищо.

Искам да пиша и чета само в тази тема Simple Smile

# 146 9 юли 2017, 14:05 ч.
  • Мнения: 4 239
              Днес наши съседи, младо семейство, ме изненадаха много приятно. Ходили си до село и ми донесоха тиквички, краставици, домати. Толкова мило ми стана!
              Изчезвам да пържа тиквички  chef

# 147 11 юли 2017, 15:32 ч.
  • Мнения: 5 208
Миналата година една моя колежка намери портмоне през нощта в Студентски град.
Звънна ми сутринта,срещнахме се и намерихме момчето във Фейсбук.После се срещнахме с него и му го дадохме.ТОй каза,че е имало малко пари,но моята колежка не е видяла да има пари,явно някой преди нея го е намерил .. Добре,че поне документите не му бяха взели.

# 148 13 юли 2017, 13:31 ч.
  • Мнения: 4 518
Много хубава темичка Simple Smile Записвам се!

Преди два дни имах рожден ден и бях решила да събера колкото мога хора от семейството ми и семейството на годеникът ми. Трябваше да сготвя за 14 души и 3 деца и тръгвайки си от работа в най-голямата жега (13 часа) видях, че нямам акумулатор. По принцип не е кой знае какъв проблем, но бях адски изморена, недоспала, предишния ден направих 2 торти, жегата беше ужасна, телефонът ми не спираше да звъни и честно казано беше ужасно. Видях две жени и ги помолих за ток. Естествено те бързаха и доста се позамислиха дали да ми дадат, но се съгласиха Simple Smile. Доста се помъчихме, никой не знаеше как им се отваря капакът, а колата пареше и не можехме да напипаме палчето. Почти се бях отказала, знам какво е да бързаш и не исках да им създавам повече неприятности, и тогава дойде един мъж. Явно ни беше гледал как се мъчим и дойде като супермен Simple Smile. Ако някой от тях чете - Супер сте, хора!!!

Един друг път на паркинга до работата ми, ме бяха запушили. Опитах се да изляза, но не ставаше и дойде един мъж да ме напътства, но нямаше начин да се излезе. Извика приятеля си и буквално вдигнаха и преместиха с голи ръце една от колите до моята. Супер Супермени.

Има много добри хора, които правят добро просто заради доброто.

# 149 13 юли 2017, 23:49 ч.
  • Мнения: 9 152
Цитат на: Fairytale11 в чт, 13 юли 2017, 13:31
Скрит текст:
Много хубава темичка Simple Smile Записвам се!

Преди два дни имах рожден ден и бях решила да събера колкото мога хора от семейството ми и семейството на годеникът ми. Трябваше да сготвя за 14 души и 3 деца и тръгвайки си от работа в най-голямата жега (13 часа) видях, че нямам акумулатор. По принцип не е кой знае какъв проблем, но бях адски изморена, недоспала, предишния ден направих 2 торти, жегата беше ужасна, телефонът ми не спираше да звъни и честно казано беше ужасно. Видях две жени и ги помолих за ток. Естествено те бързаха и доста се позамислиха дали да ми дадат, но се съгласиха Simple Smile. Доста се помъчихме, никой не знаеше как им се отваря капакът, а колата пареше и не можехме да напипаме палчето. Почти се бях отказала, знам какво е да бързаш и не исках да им създавам повече неприятности, и тогава дойде един мъж. Явно ни беше гледал как се мъчим и дойде като супермен Simple Smile. Ако някой от тях чете - Супер сте, хора!!!

Един друг път на паркинга до работата ми, ме бяха запушили. Опитах се да изляза, но не ставаше и дойде един мъж да ме напътства, но нямаше начин да се излезе. Извика приятеля си и буквално вдигнаха и преместиха с голи ръце една от колите до моята. Супер Супермени
.

Има много добри хора, които правят добро просто заради доброто.
Много ми хареса това изречение. Право в сърцето ми влезе  Heart Eyes

# 150 17 юли 2017, 11:23 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 571
Току-що открих темата и честно ще си призная, че не малко от споделените истории ме просълзиха.

Цитат на: Ekaterina93 в ср, 22 мар 2017, 09:03
Моята история е за хората от бг мама .Хората без лица който са готови да ти дадат морална подкрепа и съвет безкористно .

И моята.

От няколко месеца се занимавах с бюрократична процедура /така да го нарека/, свързана с доста пари и документи, както и с немалко вложени надежди. Случайно се заговорихме със съфорумка, първо тук на лични, после в скайп и тя ми даде много полезни съвети, както и емоционална подкрепа. Без да съм я молила, само от добро сърце. И въпреки че накрая нещата не се развиха както очаквах, все пак не останах напълно разочарована единствено благодарение на нея - тя беше гласът на разума, който ми показа, че човек не знае какво печели, когато губи.

Даун, благодаря ти от сърце. Знам, че не смяташ помощта си за кой знае какво, но за мен означаваше много.

# 151 20 юли 2017, 11:56 ч.
  • Мнения: 1 985
Страхотна тема!
Доброто е навсякъде около нас, трябва само да имаме очи, за да го видим!
Всеки път, когато се мъча да мина през подлез или да ползвам градски транспорт с бебешката количка, се появява някой, който ми помага. Преди седмица момченце около 5-6 клас със страхотни черни къдрици видя, че се боря със стълби и ревящо бебе и се обърна към мен: "Госпожо, май имате нужда от помощ? Дайте количката на мен." В този момент си помислих, че завиждам на родителите, възпитали този малък мъж, дано имам същия успех.

# 152 21 юли 2017, 15:49 ч.
  • Варна
  • Мнения: 126
Flowers Hibiscus Благодаря ви момичета, че споделяте . Историите наистина са вдъхновяващи. Убедена съм, че ако всеки  се стреми да направи нещо добро и безкористно, светът става по-добро място Heart Exl

# 153 23 юли 2017, 13:28 ч.
  • пловдив
  • Мнения: 208
Преди година може би дори 2, теглих 340 лв от банкомат, които ми бяха превод от майчинството и в бързането си бях взела картата и бележката, но не и парите. Върнах се след секунди, като на банкомата имаше опашка и знаех, че нямам шанс. Но до банкомата ме чакаха жена и мъж, които ме питаха дали съм забравила нещо:)) Не можах да повярвам, че в България са останали все още такива добри хора . Също отказаха каквото и да е било...
Връщали са ми телефон и портмонето. Като цяло съм малко разсеяна.
Явно доброто си съществува , добрите хора са много повече. Също се опитвам да помагам с каквото мога, колкото и малко да е то. За някои може да означава много

# 154 23 юли 2017, 21:25 ч.
  • Мнения: 5 384
Преди няколко години- януари,обявено бедствено положение , пусти улици, с високи навявания от сняг и непроходими. Аз сама в 7 ч сутринта се опитвам да се придвижа, газейки  до автоб.спирка, за да ида на работа. Стъпвам на самата улица, защото в преспите затъвам.Подхлъзвам се и падам и тутакси виждам приближаваща се кола, която се опитва да спре , за да не ме прегази. Усещам, че някой ме подхваща изад гърба и ме изправя. Непознат мъж, на който само гърба успях да видя. Хич не съм лека, пък и с ботуши и сто ката дрехи и кожух...Сама нямаше да се справя, сигурна съм. Беше много заледено.
  Миналата година в кварталния магазин на касата ми дадоха портмонето- бях го забравила предния ден, но чак на другия ден се усетих и отидох да питам.

 Преди години се сетих за една бегла позната, която работеше години наред в село, на доста км отдалечено от града ни. Издирих й тел. номер- не бяхме се виждали много години. Предложих й същата работа,но на 3 мин от дома й. След това ходатайствах и уговарях  работодателя и така я настаних. Помагах и след назначаването. Сега в обедната почивка жената си обядва у дома, а преди ставаше в ранни зори, за да хване превоз до селото.
  След време и на мен /друг човек/ми стори такава добрина, свързана с работно място.

# 155 24 юли 2017, 00:12 ч.
  • in Wonderland
  • Мнения: 6 044
Прекрасна, вдъхновяваща тема:heart:

И историята на един човек с огромно сърце!!!

http://www.dailypress.bg/%D0%BC%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0 … /?1500377478624=1

# 156 24 юли 2017, 00:49 ч.
  • Габрово
  • Мнения: 1 015
Каква хубава тема...записвам се да ви чета ... newsm10

# 157 24 юли 2017, 08:44 ч.
  • Мнения: 22 036
Цитат на: HighSpeed в пн, 17 юли 2017, 11:23
Току-що открих темата и честно ще си призная, че не малко от споделените истории ме просълзиха.

Цитат на: Ekaterina93 в ср, 22 мар 2017, 09:03
Моята история е за хората от бг мама .Хората без лица който са готови да ти дадат морална подкрепа и съвет безкористно .

И моята.

От няколко месеца се занимавах с бюрократична процедура /така да го нарека/, свързана с доста пари и документи, както и с немалко вложени надежди. Случайно се заговорихме със съфорумка, първо тук на лични, после в скайп и тя ми даде много полезни съвети, както и емоционална подкрепа. Без да съм я молила, само от добро сърце. И въпреки че накрая нещата не се развиха както очаквах, все пак не останах напълно разочарована единствено благодарение на нея - тя беше гласът на разума, който ми показа, че човек не знае какво печели, когато губи.

Даун, благодаря ти от сърце. Знам, че не смяташ помощта си за кой знае какво, но за мен означаваше много.

Хей Хай, аз те приемам за близка и много ще се радвам да те видя, където и да е Hug.

# 158 24 юли 2017, 16:28 ч.
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 993
Мисля, че съм я разказвала тази история,но и аз вече не помня къде, за всеки случай не в тази тема, т.к. днес я открих.Та преди 4-5 години се случи така, че ММ си забрави портмонето в метрото и дори не бяхме разбрали за това,докато вечерта в 22:30 не ни се позвъни на вратата.Отворих, а на прага стоеше мъж с униформа на водач на метро и ме потита това ли е адреса на ММ.Казах да и го викнах, а човека подаде портмонето и си тръгна.Не поиска нищо в замяна,въпреки че го молихме да вземе поне една хубава бутилка вино и да се почерпи.Всичко си стоеше в портфейла, значи все пак още има добри хора на света-първо този,който е намерил портмонето и го е предал, после машинистът,който вместо да си тръгне след работа си е направил труда да дойде до у дома.
А преди около 2 години и половина една сутрин се случи да изпусна тролея след като заведох малкия на градина, а много бързах и нямаше такси.До мен спря една кола и хората вътре казаха, че са ме видели да тичам след тролея и ме закараха,което също много ме трогна, т.к. навън беше голям студ,валеше сняг, а другия тролей щеше да мине чак след 10-15 минути...Така че все още има добри хора, въпреки че много не си личи.

# 159 24 юли 2017, 17:28 ч.
  • Мнения: 24
Супер тема!
Преди няколко години бях на фестивал извън България и си изгубих портмонето (по принцип не съм от най-затритите, ама ей на късмет). Каквото и да е, беше много кофти - в друга страна, без документи (а трябваше граница да минавам), без пукната пара, без нищо. Спрях всички карти, но все пак всеки ден ходих до районното и до самия фестивал, за да си го търся, не съм се надявала, че ще го намеря с пари, но поне документите и самото портмоне, което ми беше мил подарък, а и чисто новичко. На предпоследния ден в районното казаха, че са намерили българска лична карта, оказа се, че си е цялото портмоне. Естествено парите ги нямаше (липсваха и презервативи Grinning), но всичко друго си беше там. Много, много се зарадвах. Вечерта на фестивала ме настигнаха две момчета - казаха, че са ми намерили портмонето, оставили са го на гишето за изгубени вещи и са ми писали във фейсбук, който аз не бях и поглеждала даже, но после видях, че наистина са ми писали. Стана ми супер мило и беше много готино, че даже ме и настигнаха, за да се уверят, че ще си го намеря. Нямах пари, за да им се отблагодаря по някакъв начин, но бях с приятел и веднага ги почерпихме по бира Simple Smile).

# 160 27 юли 2017, 14:58 ч.
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Добротата  ме зарежда положително. Понякога добротата е просто блага дума , поглед или прегръдка. Ще ви чета с удоволствие  Hug

От Даун не очаквам нищо по-малко  Heart Eyes

# 161 28 юли 2017, 12:03 ч.
  • Мнения: 3 118
anip, и мен добротата ме просълзява.
Точно защото е рядкост, самия факт - заглавието на темата. Всеки път като видя добро направено ей така безвъзмездно, благослвавям човека който и да е той!

И не си му загубила времето на човека, напротив, почувствал се е добре, че ти е помогнал.   Peace



# 162 28 юли 2017, 18:15 ч.
  • София
  • Мнения: 39 739
Накратко - забравих си телефона в едно такси.
Бяхме тръгнали със сина ми към поликлиниката за мед. бележка. Усетих се, че ми няма телефона едва след като таксито замина.
Пред кабинетите видях мед. сестра (нова) и я попитах къде мога да ползвам телефон. Тя ми услужи с нейния.
Звъннах си на телефона - свободен сигнал. Шофьорът не разбрал какво и от къде звъни. Върна ми обаждането и ми каза да го изчакам пред поликлиниката. (беше взел някакъв близък адрес). Разминахме се.
Отново ми услужиха с телефон и го чувам "тук съм" Simple Smile
Бях отписала телефона.

Но човекът дойде. Телефонът си е в мен. Много съм благодарна.
сл. номер 1765 на ОК Супертранс

# 163 28 юли 2017, 19:41 ч.
  • Мнения: 1 985
Преди два дни на паркинга на хранителен магазин си оставих слънчевите очила върху колата, докато оправя покупките и сложа бебето в столчето му. Естествено, забравих за очилата и отпрошихме към къщи. Сетих се за тях след два часа и реших да пробвам все пак дали ще са още там. Някой добър човек ги беше намерил и оставил на охраната на магазина.
Много се зарадвах и сърдечно благодаря на този непознат! Очилата не са скъпи, но са с диоптер и са ми страшно ценни и удобни.

# 164 28 юли 2017, 22:52 ч.
  • Сф
  • Мнения: 4 761
Точно, защото са с диоптър и не са им били интересни. Имах същата ситуация с моето бебе, но очилата ги нямаше като се върнах на паркинга. Бяха слънчеви и хубави Sad

# 165 28 юли 2017, 22:55 ч.
  • Мнения: X
И така да е очилата са предадени на охраната, което е достойно за благодарност. Човекът, който ги е намерил си е направил труда, а можеше просто да ги подмине.

# 166 29 юли 2017, 08:34 ч.
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Преди седмица пътуваме от София за САЩ: аз, две малки деца и две малко по-големи. При първия полет дъщеря ми си оставя малката чантичка с няколко долара вътре над мястото, на което седи и после разбира се - забравяме да я вземем. Аз гледам да не изпусна децата, хората отзад ме притискат да тръгваме - така и не успях да проверя добре в отделението над нас, а и понеже тя си я носеше не я броях за багаж. Сети се минути след като излязохме, но нямаше как да се върнем обратно в самолета. Освен всичко имахме по-малко от два часа за прекачване на втория полет, а ни предстояха доста продължителни проверки на визи и документи. Питахме компанията, която се грижеше за багажа, но обясниха, че нямат партньроство с Бългериън еър и остава единствен вариант да пишем на авиокомпанията и някой да ни я вземе от София. Дъщеря ми разбира се - сълзи и сополи. Аз се успокоявам, че ще я преживеем тази загуба - добре поне, че четиримата са още на лице и не съм успяла тях да загубя. Отиваме си на терминала за втория полет и докато ни проверяват документите (близо половин час за толкова народ), гледам един човек минава до нас и носи чантичката. Веднага му се обадих - той се оказа служител на Бългериеън еър - намерили я, предположил (по доларите вътре), че сменяме полет за САЩ и решил да ни потърси из терминалите. Иначе процедурата по загубени и намерени вещи е съвсем друга и ако трябваше да я следва щяхме да я видим тази чантичка след някоя и друга година може би....
Това ми напомня за друга случка при пътуването: преди две - три години идвахме към САЩ за първи път цялото семейство  с четири деца и аз бременна. Опашката за граничен контрол на летището във Филаделфия беше няколко десетки метра - няколко часа чакане не ни мърдаше, а ние - уморени, едва гледащи и с пищящо дете на година и половина, което не знае на кой свят се намира.... Тогава един граничен служител специално излезе от кабината си - дойде при нас и ни направи път през тълпата, за да ни обслужи - каза, че и той имал деца и знаел как е.... а там не бяхме единствените ние с деца. Не знам защо точно нас ни избра, но точно в този момент това беше толкова специален и спасителен жест...... още ми е мило като си спомня. В интерес на истината сега като пътувах сама (без съпруга си) с децата навсякъде и по всички опашки ме пускаха най-първа още щом ме зърнеха. Но тогава това не беше така.

Последна редакция: сб, 29 юли 2017, 08:45 от fapua

# 167 2 авг. 2017, 15:11 ч.
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 993
Може да не е точно по темата,но историята със самолета ме подсети как ММ си беше загубил куфара при поредната командировка, вътре с 3 скъпи костюма и документи и как за 2 седмици успяха да му го намерят и върнат...

# 168 4 авг. 2017, 18:15 ч.
  • София
  • Мнения: 22 681
Тези дни и аз се убедих, че добротата е жива! Огромно БЛАГОДАРЯ на д-р Борисов и д-р Николова за жестовете, които направиха за моя близка. Отделиха от свободното си време, консултираха професионално и  назначиха правилното лечение без да вземат стотинка за посещението си и вложения труд!   bouquet bouquet

# 169 11 авг. 2017, 10:25 ч.
  • In Neverland
  • Мнения: 333
Преди около месец бях на гробищата. Беше доста топло и естествено бързам да се прибера. Докато прибирах разни неща в багажника забелязах че една баба се е запътила към мен. Жената ме попита дали бих я закарала до тях, на идване тръгнала пеша много по-рано за да стигне горе-долу по хладно. Естествено съгласих се, качихме се и се оказа че живее на другия край на града. Как е вървяла пеша не знам, толкова крехка изглеждаше. На слизане толкова много пъти ми благодари, опита се да ми даде някакви пари, но категорично отказах, естествено докато пътувахме ми разказа житието и битието си и толкова мило ми стана. Разказвайки тази случка на близки осъзнах че изхарченият бензин не струва и пукната пара пред благодарностите на бабата. Чувстваш се някак си по-добре като направиш добро на някого.

# 170 14 авг. 2017, 20:55 ч.
  • Мнения: 375
Днес една мила дама е намерила портомонето на сина ми на площадката. Вътре има листче с училището му и моят номер и на баща му /стои там от как беше на лагер/. Та, жената ми звънна и върна портомонето с всички пари на детето вътре. Понеже не я видях лично ми се иска да и кажа "Благодаря". Хлапето даже нямаше идея, че портомонето е било в чантичката му с парите остонали му от лагера и го е изръсил докато си е вадил телефона.

# 171 19 авг. 2017, 18:11 ч.
  • Мнения: 11 565
Бях седнала днес на една пейка. Дойде млад и симпатичен мъж,с патерици, който седна до мен. Заговорихме се за дрехи втора употреба, и т. н., аз станах да тръгвам, а той каза- Госпожо, денят е ваш, просто сте красива.
Без умисъл го каза, естествено. И се замислих- имаме всичко- крака, ходим си, слух и т. н. И пак сме недоволни. Какво правят тези без?
Риторичен въпрос.
 Grinning

# 172 9 септ. 2017, 22:58 ч.
  • Мнения: 4 518
Вчера се прибирам от работа и пред мен автобуса спира на спирката, а 100 метра пред него има светофар. Тръгнах да изпреварвам автобуса и виждам, че пред него няма място, колите чакат на светофара. Спрях веднага и пуснах десен мигач (бях в лентата за наляво). Шофьора явно е видял какво става и е разбрал, че не съм искала да изтарикатея и ме пусна пред него. Обърнах се и му благодарих, а той вместо да ми махне безразлично, гледайки мацките по тротоара, ми се усмихна и вдигна палец.
Оправи ми деня Simple Smile

# 173 16 фев. 2018, 11:49 ч.
  • Мнения: 25 552
Цитат
18-годишен ученик от Професионалната гимназия по механотехника и транспорт в Стара Загора намери чанта с пари и документи и ги върна на собственика. Младежът живее в дом за деца, лишени от родителска грижа...
Той се казва Величко Донков. След училище работи в голяма търговска верига. Точно там намира чантата с пари и документи. Не се поколебава и веднага я предава на охранител.
...
Като всички младежи, и Величко има мечта: „От малък исках да стана полицай, обаче не знам дали ще се получи”.
 
Преди да разбере дали мечтата му може да се сбъдне, пред Величко стоят други задачи – догодина е абитуриент. Още отсега той събира пари за квартира. А добрата му постъпка ще бъде и запомнена, и възнаградена – собственикът на загубената чанта е предложил работа на младежа. Жест към Величко обмислят и от училището, в което учи, както и от общината.

Източник

# 174 16 фев. 2018, 14:21 ч.
  • Мнения: 11 529
Браво ма момчето! Има надежда!

# 175 18 фев. 2018, 10:52 ч.
  • Благоевград
  • Мнения: 2 857
Страхотна тема!

И аз имам няколко случки. Първата е от преди няколко години, когато бях студентка. Редим се колеги на опашка и чакаме да ни извикат да влезем за изпит. Чакането продължава с часове. Огладнях и реших да се кача до столовата, за да си купя сандвич, но нямаше. Върнах се и казах на колегите, че са свършили и по-късно ще има доставка. След около 2 часа някъде, продължих да си чакам и усещам зад мен, че мирише на сандвичи. Обръщам се и гледам една колежка, с която се редим заедно, носи сандвич и ми каза: "Чух, че си гладна, а е нямало сандвичи, туко що ги донесоха и реших да ти взема". Стана ми изключително приятно, не мога да ви опиша. Не пожела да й го платя. В последствие това момиче ми стана много близко и дълги години бяхме неразделни, но животът ни отвя в различни посоки и вече рядко се виждаме. Никога няма да забравя това.

Миналата година бях тръгнала в най-голямата поледица да си плащам телефона. Пред магазина се подхлъзнах и паднах. Падайки, до мен минаваха момче и момиче, които не реагираха. Секунди след падането обаче, някаква огромна мъжка ръка се протегна към мен и ми помогна да се изправя. Човекът сто пъти ме попита дали съм добре, имам ли нужда от лекарска помощ, боли ли ме нещо. Благодарих му от сърце. А от момчето, което беше до мен с приятелката си и зяпайки ме двамата как седя на ледя, само дочух: "Мила, внимавай къде стъпваш, че да не паднеш"  Shocked ooooh!

# 176 27 фев. 2018, 16:46 ч.
  • Мнения: 4 915
Вчера се прибираме пеша от работа в големия сняг и непочистени пътища, вървим с колежка по самото шосе, и си мисля, как, ако поднесе някоя кола, директно ни е отнесла и двете...Докато си го мислех, до нас спря автобус и шофьорът ни покани да се качим. Направо ни спаси живота. Simple Smile

# 177 28 фев. 2018, 13:25 ч.
  • Мнения: 1 109
Забелязано във Фейсбук:

# 178 28 фев. 2018, 13:31 ч.
  • Другата България
  • Мнения: 37 075
http://uniconbg.com/post/7942-akt-na-chovechnost-spriamo-agonizi … alata-video-.html

# 179 28 фев. 2018, 13:39 ч.
  • Мнения: 24 250
Жив и здрав да е този човек!
И моята дъщеря иска тия дни да прибираме уличните кучета

# 180 1 март 2018, 09:23 ч.
  • Мнения: 144
Вчера възрастно семейство от блока самоинициативно взело кирки и лопати, и прави пътечки пред блока за минаване.

# 181 2 март 2018, 10:42 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: genoveva27 в чт, 01 мар 2018, 09:23
Вчера възрастно семейство от блока самоинициативно взело кирки и лопати, и прави пътечки пред блока за минаване.
Последваха ли и други хора примера им?

# 182 29 апр. 2022, 22:19 ч.
  • Мнения: 4 239
Тези дни съм в кофти настроение. Една съфорумка ми написа ЛС, което ми стопли душата. Благодаря! Имах нужда!

# 183 30 апр. 2022, 18:14 ч.
  • Мнения: 5 819
Цитат на: tetka_the_best в пт, 29 апр 2022, 22:19
Тези дни съм в кофти настроение. Една съфорумка ми написа ЛС, което ми стопли душата. Благодаря! Имах нужда!

    Понякога от съвсем малко познати ли непознати хора получаваме добро. Да, и аз виждала добро, макар и рядко, но все пак съм го виждала. И да, все още съществуват добри хора. Нямам пресни случки да разкажа.

# 184 2 май 2022, 05:02 ч.
  • Мнения: 4 239
Simple Smile Да, не се познаваме лично.
   
      Все по-често се сещам за филма "Предай нататък".
      Както и за силата на добрата дума.

# 185 3 юни 2022, 15:00 ч.
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 993
Днес си забравих телефона на автогарата.Бебето плачеше,аз говорех с ММ и просто не съм го прибрала.Благодаря на жената,която го намери и предаде на ММ.Някой спокойно можеше да си го вземе,т.к.е нов, сравнително скъп телефон,но ми го върнаха ❤️❤️❤️

# 186 4 юни 2022, 10:59 ч.
  • Мнения: 11 565
Тия дни бях седнала в парка. През една пейка седнаха момче и момиче.
Тръгнаха и две минути след тях дойде една жена да сяда. Ахна, понеже имаше телефон на пейката. Той пък нямаше парола, звънна на последния номер, момчето вдигна и се върна да го вземе.
А можеше да си го прибере.
Да, има добри хора.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата