Добротата е жива

  • 49 177
  • 186
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: X
И така да е очилата са предадени на охраната, което е достойно за благодарност. Човекът, който ги е намерил си е направил труда, а можеше просто да ги подмине.

# 166
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Преди седмица пътуваме от София за САЩ: аз, две малки деца и две малко по-големи. При първия полет дъщеря ми си оставя малката чантичка с няколко долара вътре над мястото, на което седи и после разбира се - забравяме да я вземем. Аз гледам да не изпусна децата, хората отзад ме притискат да тръгваме - така и не успях да проверя добре в отделението над нас, а и понеже тя си я носеше не я броях за багаж. Сети се минути след като излязохме, но нямаше как да се върнем обратно в самолета. Освен всичко имахме по-малко от два часа за прекачване на втория полет, а ни предстояха доста продължителни проверки на визи и документи. Питахме компанията, която се грижеше за багажа, но обясниха, че нямат партньроство с Бългериън еър и остава единствен вариант да пишем на авиокомпанията и някой да ни я вземе от София. Дъщеря ми разбира се - сълзи и сополи. Аз се успокоявам, че ще я преживеем тази загуба - добре поне, че четиримата са още на лице и не съм успяла тях да загубя. Отиваме си на терминала за втория полет и докато ни проверяват документите (близо половин час за толкова народ), гледам един човек минава до нас и носи чантичката. Веднага му се обадих - той се оказа служител на Бългериеън еър - намерили я, предположил (по доларите вътре), че сменяме полет за САЩ и решил да ни потърси из терминалите. Иначе процедурата по загубени и намерени вещи е съвсем друга и ако трябваше да я следва щяхме да я видим тази чантичка след някоя и друга година може би....
Това ми напомня за друга случка при пътуването: преди две - три години идвахме към САЩ за първи път цялото семейство  с четири деца и аз бременна. Опашката за граничен контрол на летището във Филаделфия беше няколко десетки метра - няколко часа чакане не ни мърдаше, а ние - уморени, едва гледащи и с пищящо дете на година и половина, което не знае на кой свят се намира.... Тогава един граничен служител специално излезе от кабината си - дойде при нас и ни направи път през тълпата, за да ни обслужи - каза, че и той имал деца и знаел как е.... а там не бяхме единствените ние с деца. Не знам защо точно нас ни избра, но точно в този момент това беше толкова специален и спасителен жест...... още ми е мило като си спомня. В интерес на истината сега като пътувах сама (без съпруга си) с децата навсякъде и по всички опашки ме пускаха най-първа още щом ме зърнеха. Но тогава това не беше така.

Последна редакция: сб, 29 юли 2017, 08:45 от fapua

# 167
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
Може да не е точно по темата,но историята със самолета ме подсети как ММ си беше загубил куфара при поредната командировка, вътре с 3 скъпи костюма и документи и как за 2 седмици успяха да му го намерят и върнат...

# 168
  • София
  • Мнения: 22 526
Тези дни и аз се убедих, че добротата е жива! Огромно БЛАГОДАРЯ на д-р Борисов и д-р Николова за жестовете, които направиха за моя близка. Отделиха от свободното си време, консултираха професионално и  назначиха правилното лечение без да вземат стотинка за посещението си и вложения труд!   bouquet bouquet

# 169
  • In Neverland
  • Мнения: 329
Преди около месец бях на гробищата. Беше доста топло и естествено бързам да се прибера. Докато прибирах разни неща в багажника забелязах че една баба се е запътила към мен. Жената ме попита дали бих я закарала до тях, на идване тръгнала пеша много по-рано за да стигне горе-долу по хладно. Естествено съгласих се, качихме се и се оказа че живее на другия край на града. Как е вървяла пеша не знам, толкова крехка изглеждаше. На слизане толкова много пъти ми благодари, опита се да ми даде някакви пари, но категорично отказах, естествено докато пътувахме ми разказа житието и битието си и толкова мило ми стана. Разказвайки тази случка на близки осъзнах че изхарченият бензин не струва и пукната пара пред благодарностите на бабата. Чувстваш се някак си по-добре като направиш добро на някого.

# 170
  • Мнения: 375
Днес една мила дама е намерила портомонето на сина ми на площадката. Вътре има листче с училището му и моят номер и на баща му /стои там от как беше на лагер/. Та, жената ми звънна и върна портомонето с всички пари на детето вътре. Понеже не я видях лично ми се иска да и кажа "Благодаря". Хлапето даже нямаше идея, че портомонето е било в чантичката му с парите остонали му от лагера и го е изръсил докато си е вадил телефона.

# 171
  • Мнения: 11 558
Бях седнала днес на една пейка. Дойде млад и симпатичен мъж,с патерици, който седна до мен. Заговорихме се за дрехи втора употреба, и т. н., аз станах да тръгвам, а той каза- Госпожо, денят е ваш, просто сте красива.
Без умисъл го каза, естествено. И се замислих- имаме всичко- крака, ходим си, слух и т. н. И пак сме недоволни. Какво правят тези без?
Риторичен въпрос.
 Grinning

# 172
  • Мнения: 4 518
Вчера се прибирам от работа и пред мен автобуса спира на спирката, а 100 метра пред него има светофар. Тръгнах да изпреварвам автобуса и виждам, че пред него няма място, колите чакат на светофара. Спрях веднага и пуснах десен мигач (бях в лентата за наляво). Шофьора явно е видял какво става и е разбрал, че не съм искала да изтарикатея и ме пусна пред него. Обърнах се и му благодарих, а той вместо да ми махне безразлично, гледайки мацките по тротоара, ми се усмихна и вдигна палец.
Оправи ми деня Simple Smile

# 173
  • Мнения: 25 448
Цитат
18-годишен ученик от Професионалната гимназия по механотехника и транспорт в Стара Загора намери чанта с пари и документи и ги върна на собственика. Младежът живее в дом за деца, лишени от родителска грижа...
Той се казва Величко Донков. След училище работи в голяма търговска верига. Точно там намира чантата с пари и документи. Не се поколебава и веднага я предава на охранител.
...
Като всички младежи, и Величко има мечта: „От малък исках да стана полицай, обаче не знам дали ще се получи”.
 
Преди да разбере дали мечтата му може да се сбъдне, пред Величко стоят други задачи – догодина е абитуриент. Още отсега той събира пари за квартира. А добрата му постъпка ще бъде и запомнена, и възнаградена – собственикът на загубената чанта е предложил работа на младежа. Жест към Величко обмислят и от училището, в което учи, както и от общината.

Източник

# 174
  • Мнения: 11 505
Браво ма момчето! Има надежда!

# 175
  • Благоевград
  • Мнения: 2 849
Страхотна тема!

И аз имам няколко случки. Първата е от преди няколко години, когато бях студентка. Редим се колеги на опашка и чакаме да ни извикат да влезем за изпит. Чакането продължава с часове. Огладнях и реших да се кача до столовата, за да си купя сандвич, но нямаше. Върнах се и казах на колегите, че са свършили и по-късно ще има доставка. След около 2 часа някъде, продължих да си чакам и усещам зад мен, че мирише на сандвичи. Обръщам се и гледам една колежка, с която се редим заедно, носи сандвич и ми каза: "Чух, че си гладна, а е нямало сандвичи, туко що ги донесоха и реших да ти взема". Стана ми изключително приятно, не мога да ви опиша. Не пожела да й го платя. В последствие това момиче ми стана много близко и дълги години бяхме неразделни, но животът ни отвя в различни посоки и вече рядко се виждаме. Никога няма да забравя това.

Миналата година бях тръгнала в най-голямата поледица да си плащам телефона. Пред магазина се подхлъзнах и паднах. Падайки, до мен минаваха момче и момиче, които не реагираха. Секунди след падането обаче, някаква огромна мъжка ръка се протегна към мен и ми помогна да се изправя. Човекът сто пъти ме попита дали съм добре, имам ли нужда от лекарска помощ, боли ли ме нещо. Благодарих му от сърце. А от момчето, което беше до мен с приятелката си и зяпайки ме двамата как седя на ледя, само дочух: "Мила, внимавай къде стъпваш, че да не паднеш"  Shocked ooooh!

# 176
  • Мнения: 4 915
Вчера се прибираме пеша от работа в големия сняг и непочистени пътища, вървим с колежка по самото шосе, и си мисля, как, ако поднесе някоя кола, директно ни е отнесла и двете...Докато си го мислех, до нас спря автобус и шофьорът ни покани да се качим. Направо ни спаси живота. Simple Smile

# 177
  • Мнения: 1 109
Забелязано във Фейсбук:

# 178
# 179
  • Мнения: 24 117
Жив и здрав да е този човек!
И моята дъщеря иска тия дни да прибираме уличните кучета

Общи условия

Активация на акаунт