Добротата е жива

  • 49 178
  • 186
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 7 146
Пред офиса през деня, понякога идва един бездомен мъж. Не проси, обича да чете и всички му носим книги,  за които после си говорим с него.
Това е просто... Много е хубаво и тъжно. Чудя се, как ли един толкова начетен човек, а очевидно и комуникативен, става бездомник..

Иначе по темата. И на мен много хора от форума са ми помагали безвъзмездно и от сърце. Особено на момичетата от една тема в "Искам бебе" дължа до някъде появата на дъщеря ми...

# 16
  • Мнения: 794
В събота, в 3ч. сутринта, 6 г. ми син се събуди с писъци, силни болки в главата и повръщане, няма температура, нищо друго. Толкова силно го болеше, че за 5 мин. се приготвих, облякох го , извиках такси и отидохме в Пирогов. Приеха ни, прегледа го неврохирург, който ме нахока, че не е детски невролог, но все пак го прегледа и отхвърли вероятността за черепно-мозъчна травма. Остана съмнение за менингит, да съм търсела или невролог или инфекционист.  И къде да отида в 4ч сутринта?? Решх, че ще се приберем вкъщи и ще търся в интернет къде може да го прегледат. Извиках такси на ОК, номерът беше 701. Дадох си адреса, но господинът настоя да разбере какво се е случило, оплакох се и той каза: Ще намерим къде да го прегледат, ще обиколим педиатриите. Дъщеря му са я лекували в тази на Гешов и Г. Софийски. Отидохме там, стоя с детето в колата, докато проверя и ни приемат. Отказа и не искаше да му плащам, но аз оставих парите на седалката. Господ здраве да му дава, прегледаха ни в болницата, хората бяха много внимателни и си свършиха работата, на тях също много благодаря. Спасението наистина дебне там някъде до отчаянието.

# 17
  • Мнения: 22 036
Пред офиса през деня, понякога идва един бездомен мъж. Не проси, обича да чете и всички му носим книги,  за които после си говорим с него.
Това е просто... Много е хубаво и тъжно. Чудя се, как ли един толкова начетен човек, а очевидно и комуникативен, става бездомник..

Иначе по темата. И на мен много хора от форума са ми помагали безвъзмездно и от сърце. Особено на момичетата от една тема в "Искам бебе" дължа до някъде появата на дъщеря ми...

Кали, депресията не прощава на никой. Понякога на хората им става все едно и се оставят на течението. Той изглежда щастлив с решението си, няма озлобение в него.

# 18
  • Nice
  • Мнения: 946
Често пазаруваме в един магазин за специализирани стоки, собствениците си го движат и винаги са много отзивчиви и обясняват и отговарят на всички въпроси.
Не бяхме ходили от около два месеца, взехме си каквото си мислихме и собственикът си спомни, че последния път сме купили един продукт, каза ни, че се е объркал тогава при постаавянето на цената и сме платили по-скъпо. Върна ни 25 лева.

Има и честни търговци  Heart Eyes

Последна редакция: нд, 12 мар 2017, 16:00 от nikaia

# 19
  • UK
  • Мнения: 3 959
Преди години имах един много труден период, нямах никакви пари, отчаяно си търсех работа без успех, имах колкото да платя наема и сметките и да си купя хляб и маргарин и да ям два пъти на ден. Няколко съфорумки ми помогнаха тогава, едната с огромна за мен тогава сума пари, другата с много много хранителни продукти, трета си купи от моите бижута за да ми помогне, четвърта прати мъжа си да ми поправи нещо вкъщи, понеже аз не можех сама, пета ми даде надомна работа за да изкарам малко пари... Няма как да съм се отблагодарила достатъчно, но на принципа "предай нататък" се опитвам да помагам и аз, когато и с каквото мога. Надявам се тези момичета да са получили стократно повече в замяна на добротата си и да продължават да получават.

# 20
  • Мнения: 494
Обичам да плета и съм влезнала в няколко плетачески групи във фейса. От там разбрах и за групата на плетачки който плетат и продават плетените си неща и паричките отиват по сметките на болни дечица. Това го правят вече повече от 2 години.

# 21
  • Мнения: 10 874
Трябваше да правим помен за първата година от смъртта на брат ми. Със сестра ми още бяхме студентки, а майка ни работеше. Бяхме се разбрали като се приберем (следвахме в Търново, а живеем в Плевен), да отидем до близкия супермаркет и да напазаруваме разни дребни сладки, вафли, продукти за сандвичи и други такива, за да оформим пакети от тях. Майка беше оставила два ваучера за пазаруване и допълнително десетина лева, както и списък, понеже беше до късно на работа. Отидохме със сестра ми, взехме всичко и сме на касата. Сметката излиза с 10 стотинки повече и казваме на касиерката да върне обратно някоя вафла (нито една от нас не си носеше чантата и портмонето, понеже не очаквахме, че изобщо ще надвишим предвидения бюджет). Човекът зад нас на опашката веднага си отвори портфейла и даде 10 стотинки на касиерката. Никога няма да го забравя този случай.
Нещо подобно ми се случи преди няколко месеца. Мъж си купи две зелки и плати със стотинки за тях, след което поиска торбичка, а касиерката каза, че струва 20 стотинки. Той започна да брои едни жълти стотинки, а аз през това време дадох 20 стотинки на касиерката и тя даде торбичката на мъжа. Той тъкмо започна да се оправдава, че имал само 15, но касиерката му каза, че съм платила. Съответно протегна ръка към мен да ми даде стотинките. Cry Отказах, разбира се, а мъжът ми благодари и се разплака. И на мен ми стана много мъчно... Cry

# 22
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Човек от форума, лекар в УМБАЛ Св. Георги гр. Пловдив с никнейм docsi, който отговори на запитване от моя страна, за трето мнение, относно находка в дясната гърда, ми писа, че ще ми помогне да бъда прегледана и консултирана. Токущо уговорихме деня за преглед.
След случаите на ненужни операции в онкологията на Пловдив и още един случай с моя близка оперирала се в София, не знаех какво да правя и на кого да вярвам. Много съм благодарна на този лекар, че иска да ми помогне.

# 23
  • Мнения: 3 748
Mishel, много позитивна енергия ти пращам, дано всичко да бъде наред  bouquet

Зимата се прибирах от пазар и само една тясна пътечка беше изрината, а пред мен баба с пазарска торба на колела. И застанала и не мърда. Отстрани метър сняг. Няма как да я заобиколя. Питах я дали има нужда от помощ, защото беше заледено,а очевидно и беше трудно да се придвижва. Отначало явно помисли че искам да я обера или нещо такова, но после се окопити, прие помощта ми и изминахме пътя до изчистения тротоар хванати подръка, аз в другата ръка и носех торбата + моите чанти. Успях да я преведа. Почти се разплака от умиление. Стана ми гадно само ,че имаше бутащи се мъже, виждащи че едвам се влачим, но никой не си предложи услугите. Но важното е че бабата излезе на изчистеното здрава и без да е паднала нито веднъж.

Готина тема  Hug

# 24
  • Мнения: 9 152
Темата, пусната точно по време на пости ми дава усещане за светлина и надежда.  Heart Eyes Hug
По- хубаво ми звучи ' добрината е жива' , в сравнение с 'човещината е жива'. Бях чела един православен материал, в който човещината беше окачествена като сатанизъм.

Много силен копнеж имам да мога да правя добро, без коренът за това да е корист, изгода или гордост. Иска ми се да вярвам, че съм правела добро-спонтанно и безусловно... 
Благодарна съм за всяко добро, което съм срещала, виждала и получавала.  Без него няма Живот.


# 25
  • Мнения: 621
По- хубаво ми звучи ' добрината е жива' , в сравнение с 'човещината е жива'. 

Да, съгласна съм. Но странно, още сутринта редактирах заглавието. Къде излиза "човещина" в момента?

# 26
  • Мнения: 1 740
Имам много примери, навсякъде виждам добротата, съжалявам хората, които не я забелязват, нито оценяват, а вечно сочат другите, обсъждайки как все по-лоши ставали те.

На мен ми прави впечатление дори и отзоваването на непознати, да помогнат да преминеш подлеза с бебешка количка и т.н. подобни случки. Прави ми не защото е нещо изключително, а защото сме свикнали да казваме, че няма вече такива хора... Е, не е вярно!   

# 27
  • Мнения: 9 152
По- хубаво ми звучи ' добрината е жива' , в сравнение с 'човещината е жива'.  

Да, съгласна съм. Но странно, още сутринта редактирах заглавието. Къде излиза "човещина" в момента?
Видях темата в слайдера на актуалните теми.
И когато я отворих, приятно грейнах, че всъщност заглавието й е друго Simple Smile
Иначе, и в първите отговори до  " Re: "  е останало " човещината"

Но всъщност, това не е толкова важно.  Simple Smile

Самата аз до неотдавна не осъзнавах нюансите на значенията на думи като Обич, Любов, човещина......
а и много често тези значения са подменени, изкривени и изопачени, за жалост.

# 28
  • Мнения: 1 698
Аз искам да благодаря на всички майки, които даряват своя кърма в единствената в България банка за майчина кърма в София. Заплащането е символично, а усилията, които те полагат всеки ден по няколко пъти не са малко. Благодаря ви, мили момичета от името на нашите две недоносени близначета, които се хранят с вашето мляко! Бъдете живи и здрави, вие, вашите дечица и семействата ви! Благодаря и на персонала на банката, също и му желая много здраве!

# 29
  • Мнения: 422
От известно време съм в лошо настроение, имам проблеми в работата и се сблъсквам с лошото у хората. Днес двама скъпи за мен и много добри хора с усмивката си, с положителното си излъчване, с обичта си към мен ми върнаха вярата в човека и ме заредиха със слънчева светлина. Добротата е жива и тя е в близките за нас хора.

Общи условия

Активация на акаунт