Добротата е жива

  • 49 176
  • 186
  •   1
Отговори
  • Мнения: 621
Идеята за тази тема е провокирана от "Селски номера и пинизи", колкото и странно да звучи. Laughing Целта е тази да е нейна противоположност. Там е пълно с разкази за всякакви просташки изпълнения и скоро ще стигне 2000 страници, което е много жалко. Confused Иска ми се да има приятна и позитивна тема, затова нека тук да споделяме случки около нас или примери, които ни радват и показват, че добротата е жива.
Зная, че за съжаление доброто човешко поведение вече ни впечатлява като изключение поради факта, че рядко ставаме свидетели на такова, затова всякакви неща, дори дребни на вид, си заслужават да бъдат споделени. Simple Smile  


Последна редакция: нд, 12 мар 2017, 10:22 от Viktoria09

# 1
  • София
  • Мнения: 4 176
Чудесна идея. Дано темичката се напълни с позитивни случки, които стават покрай нас, но май не им обръщаме достатъчно внимание.

# 2
  • Мнения: 28 874
Чудесна тема, тъкмо гледах във фейсбук едно клипче:

https://www.facebook.com/NTDTelevision/videos/1499576020084503/?pnref=story

Прекрасна постъпка на хората. Чудя се, ако детето обаче беше ромче.... newsm78 дали реакцията щеше да е същата.  Confused

# 3
  • София
  • Мнения: 11 942
Дреболия е, но да споделя - преди няколко дни си забравих кредитната карта в един Лидл. Няколко часа по-късно се върнах да я търся. Жената на касата веднага ме позна, почти са тичали след колата, за да ме спрат. Накрая отказа каквато и да е материална благодарност.

# 4
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Преди няколко години в махалата ни сложиха контейнери за разделно събиране и слевд като месец-два се пълнеха с помия, клони и тухли -  ги подпалиха. Затревеното ни игрище представляваше тъжна картина - бурени, изшарени с боклуци и чести купчини кучешко ако.

От две години насам обаче никой не унищожава кофите - напротив, пълнят се с съвестно подбран отпадък, а на окосеното с общи усилия игрище тренират деца. Собствениците на кучета разхождат стоката си далеч зад вратите.

Знам, че са дреболии, но е напредък.

# 5
  • Мнения: 7 325
Миналият ден в парка една жена отиде да пита дъщеря ми дали си е загубила наколенките. Намерила забравени в парка и като я видяла, че кара колело решила, че може да са нейни.

# 6
  • София
  • Мнения: 11 436
Дреболия е, но да споделя - преди няколко дни си забравих кредитната карта в един Лидл. Няколко часа по-късно се върнах да я търся. Жената на касата веднага ме позна, почти са тичали след колата, за да ме спрат. Накрая отказа каквато и да е материална благодарност.

Наскоро без да разбера съм си изпуснала дебитната карта на улицата при това вечерта, намерили я две млади момчета, на около 20 години. Потърсиха ме във фб веднага (5 минути след изпускането) и ми я върнаха, нямах пари в мен, но тъкмо бях купила едни хубави бонбони и им ги дадох. Спестиха ми доста главоболия да обърна целия апартамент, за да я търся, тъй като дори не помнех дали е била през деня в мен.

Добре, че съм с много рядко срещано име, дори не знам дали има втора с моето.

# 7
  • Мнения: X
Аз вече се включих с 1-2 случки в темата за селските номера. Сега ще ви разкажа за нещо видяно на 8 март. Наблюдавам от спирката. Младеж превежда възрастна жена през оживен булевард - собствена инициатива, никой не го е молил. Жената се скъсва да му благодари, а той отвръща: Честит празник, госпожо. Приятно празнуване. Не се притеснявайте. Имате ли нужда да ви помогна да се качите в автобуса?

Признавам си, че докато ходих с бебешката количка по автобусите, винаги се намираше някой младеж да ми помогне. Без да го моля.

# 8
  • Мнения: 10 874
През лятото единият ни котарак изчезна. Два дни го търсихме без успех и на третия разлепих обяви из квартала, като предлагахме възнаграждение от 100 лева. Още на следващия ден ми се обади една жена, че от няколко дни някакъв тигров котарак, който много приличал на този от снимката на обявата ми, се навъртал около нейния блок. По това време аз бях при сестра ми (в друг квартал), че тъкмо се беше родил племенникът и ѝ помагах с грижите първите дни. Хванах такси и веднага отидох на мястото - блок, който е на 10 метра от вкъщи. Почти се мръкваше, та не се виждаше добре, жената беше трудно подвижна, но въпреки това слезе с мъжа си и двамата се опитваха да ми помогнат да примамя въпросния котарак, но не се получи. От това, което видях обаче, бях почти сигурна, че не е нашият, а и все си мислех, че той ще ме познае и сам ще дойде. Благодарих на хората и уж тръгнах към спирката, но реших първо да се отбия вкъщи, че малко се разстроих. Отбих се, постоях малко да се успокоя, обадих се на ММ (той беше в София тогава) и му разказах всичко, след което излязох от вкъщи. Няколко крачки след входа видях котарак, който беше видимо неспокоен и мяучеше силно. Вече беше тъмно и ми беше трудно да го огледам добре, но си светнах с телефона и видях, че е тигров и малко се обнадеждих. Даде ми да го доближа, погалих го, пипнах му коремчето (той има едно мъничко специфично увисване на кожа на коремчето) и о, чудо - беше той. Heart Eyes Прибрах го, изкъпах го, нахраних го, другият котарак веднага го позна, а и той него. Звъннах на ММ и му казах, че смятам да дам стоте лева на тия хора, понеже, ако не се бяха обадили в този момент, аз също нямаше да съм там по това време и нямаше да го намерим, той се съгласи напълно. Звъннах им сутринта, казах им хубавата новина, а те толкова се зарадваха. Heart Eyes След това помолих да ми кажат кога ще им е удобно да се видим да им дам парите. Жената почти ми се развика - за какви пари съм говорела, нея не я интересували парите, просто котаракът много приличал на този, който тя загубила преди години и много искала да ми помогне да го намеря. Не можах да повярвам.

# 9
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Преди около половин година служителка в една фирма събираше пари за възстановителна операция на сина си. Разбрах за това и оставих в един от офисите малко моя селскостопанска продукция. Написах всеки да си вземе колкото иска, а парите за стоката,  колкото преценят, че струва - да пускат в кутията за момчето.

Продукцията свършила още същия ден до обяд, а събраната сума само от това била няколкостотин лева. Не е много на фона на сумата за операцията, но е много, много пъти повече, отколкото струваше оставената от мен стока.

В крайна сметка парите се събрали за три дена. Дано момчето вече е добре.



# 10
  • София
  • Мнения: 5 651
Тъкмо днес моя приятелка ми звънна и ми разказа, че нейните наематели най-после след много премеждия са си купили собствено жилище (тя преди това ги спаси от некоректна сделка и сигурна измама) и толкова много се зарадвала, че вече всичко е наред, че им подарила кухня за новия апартамент заедно с електроуредите. Кухнята е съвсем нова, направена по индивидуален проект, уредите са си в кашоните още, всичко стоеше на склад, но по ред причини скоро няма да може да се използва на мястото, за където беше предназначена. - Исках - казва - да зарадвам тези добри и свестни деца и да им помогна, сега всеки лев им е важен, ще обзавеждат и кредит ще изплащат.

Не са й никакви, просто наематели от година и малко.

Последна редакция: сб, 11 мар 2017, 23:49 от Атти

# 11
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Не знам помните ли наводнението в Аспарухово.

Тогава имаше дарителска акция за пострадалите. Бачках си нещо по село а двама дядовци дойдоха при мен да изпратя от телефоните им смс по дарителската сметка, защото те не се справяха с техниката.

# 12
  • София
  • Мнения: 5 651
Преди три години по телевизията показаха репортаж за Асоциацията на майките на деца, болни от епилепсия - как ходят 20 години по мъките, разбирай - по всякакви инстанции, с молба да им се осигури помещение, което да се ползва като дневен център за тези деца, където с тях да работят терапевти, психолози и други специалисти или просто да има къде да оставят болните си деца за час, за да отидат да им подновят ТЕЛК-а примерно. Тези майки не ходят на работа, защото трябва да са неотлъчно до децата си, 24 часа на денонощие. 20 години са ги прехвърляли от гише на гише и от врата на врата, накрая им дали едно партерно помещение в плачевно състояние и им казали - ето, ползвайте го, обаче трябва да му платите данъците и неплатените сметки за последните 10 години (било е клуб на една ръководна партия, която явно не си е плащала задълженията и никой не е посмял да им ги поиска). След излъчения репортаж се намериха хора, които се захванаха да оправят забатачената им документация, събраха екип проектанти - десетина души, които безвъзмездно изработиха проектите, намериха се фирми, които помогнаха: строителни фирми дариха материали и безплатно изринаха и изградиха наново, каквото трябваше, други дариха дограма, санитария, уреди, обзавеждане, врати, специални настилки. Три години костваше да се преборят с бюрократичната машина и около три месеца да се реализира проекта. Седмица преди планираното откриване обаче неизвестни крадци отмъкнаха приготвените току за монтиране два големи климатика, също дарение. Наложи се бързо да се реагира (щото пък насрочено скорошно откриване, ще дойдат телевизии, общини, дарители, други гости) и добри хора възстановиха загубите. Откриването мина по конец, би ти ви отрази събитието и всичко си потече по старому, само дето за тези изстрадали хора ежедневието сега ще бъде една идея по-леко и поносимо.

# 13
  • Мнения: 22 036
Преди години си бях изпуснала портмонето с всички документи, карти и пари в него. Бях го отписала, но след около 5 часа на вратата ми позвъни мъж, неговорещ Български, който ми го върна. Оказа се, че го е намерил почти веднага след като съм го изпуснала, но е имал проблем да намери адреса ми, защото повечето хора не са разбирали какво ги пита. Не пожела пари, но пихме кафе и го почерпих с бисквити Simple Smile.

Скапа ми се лаптопа за което приквичах във фейсбук. Трима напълно непознати ми предложиха да се опитат да го поправят безплатно, а един познат ми донесе негов, за да имам някаква връзка със света, докато си закупя нов.

Пред офиса през деня, понякога идва един бездомен мъж. Не проси, обича да чете и всички му носим книги,  за които после си говорим с него.

Много хора от форума са ми предлагали помощ и са ми помагали за какво ли не.

# 14
  • Down south
  • Мнения: 7 634
Чудесна и зареждаща тема!
Не е отбелязано, че се отнася само за България, така че ще си позволя да се включа с чуждоземски случки.
Имам много примери, но ще спомена последен.

Преди 3 дни пътувам, обикновено искам място до пътеката и хората в компанията, отговорни за резервациите,  знаят за моята лека форма на клаустрофобоя. Изнервам се, ако нямам достъп до пътеката.
Явно за този сравнително картък, но пълен полет не бяха могли да ми намерят съответното място, озовавам се в средата. Питам дамата до мен, дали не би искал да си размени местата. Не иска. Моля стюардесата за помощ, но тя е заета и обещава при първа възможност да намери размяна.
Два реда зад мен, друга дама е чула притесненията ми и ми предлага мястото си, извинявайки се, че е по-назад от моето.
Искаше ми се да я запрегръщам.

Дребните жестове, тези същите, които ни карат да вярваме в доброто и да правим реципрочни такива.


Общи условия

Активация на акаунт