Знам, че има тема за мека мебел, както и такава за въпроси по градове, но така и не намерих отговор. За Пловдив иде реч.
Абе имаме си ние един диван. С фУтОйл. Хубаво ама с времето констатирахме, че т’ва фотьойлът, за нас поне, си е непрактина вещ. Затова реших, че искам да си направим втори диван – същия като наличния ни. Е, хубаво де, ама на кой производител да се довери човек. Фирми – бол, само, че аз не искам да сменяме досегашния диван и да се инвестира нова крупна сума за два дивана. Та така се почна търсенето.
Защо съм недоверчива ли? Просто е – лош опит с купения ни преди 3 години и половина диван. Инак обичайната история – намираш модел, който ти допада, сядаш, лягаш… ясно – този ще е. Дамаска имало по избор. Хубаво – и без това не харесвам кожа, избирам дамаска, плаща се и след около месец диванът е вкъщи. На външен вид същия, но при сядане - нищо общо с комфорта на мострата в магазина. Един ден грабвам в яда си пълнежа от облегалките (с цип са та ги извадих от калъфите) и право в магазина. Отварям циповете на мострата и виждам, че вътре се мъдри нещо съвсем различно на пипане от нашите възглавници, пълни с дунапрен на парчета. Докато още да се усети свъсената продавачка вземам пълнежа на мострените възглавници, оставям нашите и си тръгвам. Нито отстъпка са ни правили, нито са питали искаме ли да се подмени пълнежа. Прибрах се и установих, че това, което взех от магазина е гъши пера и пух. Трябваше да повторя същата операция и със седалните възглавници, но вече нямах нерви. Бях ужасно възмутена. Дотолкова, че чак вече не ми се занимаваше.
Минаха няколко години и разбира се седалките се сплескаха. Тях нали не ги смених с мострата както направих за облегалките. В края на октомври миналата година реших, че ще потърся тапицер, който да подмени само дунапрена. Намирам аз скромен човек и сериозен на вид. Стана ясно, че фирмен магазин не е гаранция за почтеност, затова не се смутих от факта, че въпросният тапицер, макар да има сайтче, е сврян в мрачен сокак почти в края на града. Усмихнат приятен човек на около 35. Разказах му даже за патилата ни с покупката. Предложи HR пяна. За по-мекичко при сядане. За ден сложи новия пълнеж, поиска си едни 190 лева и си стиснахме ръцете. HR пяната била много еластична и с голяма трайност при експлоатация. Демек – не се сплесква бързо. Чудно усещане при сядане наистина. За… не повече от три месеца.
Сплеска се юнашки. Нали тази мебел е за сядане или?. Да не говорим, че поразгледах в интернет как вървят цените на дунапрените, HR пяната и меморито. Ама късно го направих. В нашия размер въпросната пяна струва преко сили 90 лева. Явно останалите 100 мераклията тапицер е взел за работа – да изкара нашите възглавници от калъфите и да сложи новите. Па трябва се цени труда, какво сега… А аз като съм патка доверчива…
Та сега съм вече в чудене – има ли изобщо такова жЮвотно като свестен производител на мека мебел.
Днес отидох до магазин в близост до работата ни. За да са наясно, че няма да ям доматите с колците кротко си изпях аз песента с горчивия ни опит. И при покупката, и при ланския тапицер. Отсреща ми силно бременна жена с разджуркани хормони – не можеш ѝ затвориш устата. Те работели само с италиански пълнежи. О, нимааа… казвам си на ум. Плаша се от всичко, придружено от думата „италианско”. Освен ако не става дума за Ренесанс. Споменавам, че едва ли ще ми е по джоба, а и няма да мога да разпозная италианския от нашенския пълнеж. Сигурна ли съм била, че облегалките ни са с гъши пух и пера. Придружено с подобаваща иронична вежда от страна на госпожата явно горда собственичка на фирмата. Ами да, сигурна съм. Чат-пат излиза по някое фино перце. И въобще стоях и я слушах как ми каканиже, а в главата ми се загнезди мисълта, е тая моята раОта явно нема стане.
Виденов и подобните не ща. За някаква марка и производител Руди Ан във Варна съм слушала добри отзиви ама някак ми е несвойствено да прекося страната, за да си поръчам диванче. Около София има едни Biblus в Чепинци. Нямали магазин, но в сайта си показват десетки изработени дивани, вече сглобени в домовете на хората. Личи си добри идеи като дизайн, за комфорт – не знам. Ама и удобни да са – пак ми е малко далеко Чепинци от Пловдив.
Та кажете някой правил ли си е мека мебел по поръчка в Пловдив примерно. Доволни ли сте или сегиз-тогиз поздравявате майката на производителя?
Около мен който и да попитам всеки споделя, че е купил готова мека мебел. Някои са доволни ама има и доста в другата посока. Колежка споделя, че най-голямата ѝ грешка било закупуването на диван, чиито седалки и облегалки са едно цяло и не могат да се подменят. А дунапренът им се сплескал за година дотолкова, че задниците им опирали в твърдата подложка под него.
Що за идиотия са тези производители на мебели и има ли неизмамници? Ама така че все пак да не се налага да си продавам бъбрека, за да си поръчам диван от тях.
Ще съм благодарна ако споделите опит. По възможност за Пловдив. Ако не може – и от други места.
Абе имаме си ние един диван. С фУтОйл. Хубаво ама с времето констатирахме, че т’ва фотьойлът, за нас поне, си е непрактина вещ. Затова реших, че искам да си направим втори диван – същия като наличния ни. Е, хубаво де, ама на кой производител да се довери човек. Фирми – бол, само, че аз не искам да сменяме досегашния диван и да се инвестира нова крупна сума за два дивана. Та така се почна търсенето.
Защо съм недоверчива ли? Просто е – лош опит с купения ни преди 3 години и половина диван. Инак обичайната история – намираш модел, който ти допада, сядаш, лягаш… ясно – този ще е. Дамаска имало по избор. Хубаво – и без това не харесвам кожа, избирам дамаска, плаща се и след около месец диванът е вкъщи. На външен вид същия, но при сядане - нищо общо с комфорта на мострата в магазина. Един ден грабвам в яда си пълнежа от облегалките (с цип са та ги извадих от калъфите) и право в магазина. Отварям циповете на мострата и виждам, че вътре се мъдри нещо съвсем различно на пипане от нашите възглавници, пълни с дунапрен на парчета. Докато още да се усети свъсената продавачка вземам пълнежа на мострените възглавници, оставям нашите и си тръгвам. Нито отстъпка са ни правили, нито са питали искаме ли да се подмени пълнежа. Прибрах се и установих, че това, което взех от магазина е гъши пера и пух. Трябваше да повторя същата операция и със седалните възглавници, но вече нямах нерви. Бях ужасно възмутена. Дотолкова, че чак вече не ми се занимаваше.
Минаха няколко години и разбира се седалките се сплескаха. Тях нали не ги смених с мострата както направих за облегалките. В края на октомври миналата година реших, че ще потърся тапицер, който да подмени само дунапрена. Намирам аз скромен човек и сериозен на вид. Стана ясно, че фирмен магазин не е гаранция за почтеност, затова не се смутих от факта, че въпросният тапицер, макар да има сайтче, е сврян в мрачен сокак почти в края на града. Усмихнат приятен човек на около 35. Разказах му даже за патилата ни с покупката. Предложи HR пяна. За по-мекичко при сядане. За ден сложи новия пълнеж, поиска си едни 190 лева и си стиснахме ръцете. HR пяната била много еластична и с голяма трайност при експлоатация. Демек – не се сплесква бързо. Чудно усещане при сядане наистина. За… не повече от три месеца.
Сплеска се юнашки. Нали тази мебел е за сядане или?. Да не говорим, че поразгледах в интернет как вървят цените на дунапрените, HR пяната и меморито. Ама късно го направих. В нашия размер въпросната пяна струва преко сили 90 лева. Явно останалите 100 мераклията тапицер е взел за работа – да изкара нашите възглавници от калъфите и да сложи новите. Па трябва се цени труда, какво сега… А аз като съм патка доверчива…Та сега съм вече в чудене – има ли изобщо такова жЮвотно като свестен производител на мека мебел.
Днес отидох до магазин в близост до работата ни. За да са наясно, че няма да ям доматите с колците кротко си изпях аз песента с горчивия ни опит. И при покупката, и при ланския тапицер. Отсреща ми силно бременна жена с разджуркани хормони – не можеш ѝ затвориш устата. Те работели само с италиански пълнежи. О, нимааа… казвам си на ум. Плаша се от всичко, придружено от думата „италианско”. Освен ако не става дума за Ренесанс. Споменавам, че едва ли ще ми е по джоба, а и няма да мога да разпозная италианския от нашенския пълнеж. Сигурна ли съм била, че облегалките ни са с гъши пух и пера. Придружено с подобаваща иронична вежда от страна на госпожата явно горда собственичка на фирмата. Ами да, сигурна съм. Чат-пат излиза по някое фино перце. И въобще стоях и я слушах как ми каканиже, а в главата ми се загнезди мисълта, е тая моята раОта явно нема стане.
Виденов и подобните не ща. За някаква марка и производител Руди Ан във Варна съм слушала добри отзиви ама някак ми е несвойствено да прекося страната, за да си поръчам диванче. Около София има едни Biblus в Чепинци. Нямали магазин, но в сайта си показват десетки изработени дивани, вече сглобени в домовете на хората. Личи си добри идеи като дизайн, за комфорт – не знам. Ама и удобни да са – пак ми е малко далеко Чепинци от Пловдив.
Та кажете някой правил ли си е мека мебел по поръчка в Пловдив примерно. Доволни ли сте или сегиз-тогиз поздравявате майката на производителя?
Около мен който и да попитам всеки споделя, че е купил готова мека мебел. Някои са доволни ама има и доста в другата посока. Колежка споделя, че най-голямата ѝ грешка било закупуването на диван, чиито седалки и облегалки са едно цяло и не могат да се подменят. А дунапренът им се сплескал за година дотолкова, че задниците им опирали в твърдата подложка под него.
Що за идиотия са тези производители на мебели и има ли неизмамници? Ама така че все пак да не се налага да си продавам бъбрека, за да си поръчам диван от тях.
Ще съм благодарна ако споделите опит. По възможност за Пловдив. Ако не може – и от други места.
От баба ми. Възглавници за спане. 5-6 на брой. Свърх натъпкани, не като съвременните. 
Само за справка - алкантара се слага и по седалките на поршета, мазератите и ламборгинита. Та няма да се учудя и да е скъпа колкото естествения велур (ако не е менте де). 
