Екопътеки и всякакви приятни разходки

Наблизо има един симпатичен манастир, в Курило, точно до психиатричната болница. Мен Кътинските пирамиди ме разочароваха

Maй ще ги пропуснем пирамидите. Ще отидем до кремиковския манастир и от там нагоре по пътеките.

Да дам отчет за днешната разходка. То само намеренията ни май бяха за разходка, а си стана сериозен преход около 5 часа.
С две приятелки се натоварихме на колата и отидохме до Кремиковския манастир. До селото (квартал всъщност на София) върви и рейс номер 117. Близо 40 мин. се мотахме из манастира. Разгледахме магазинчето и двете църкви. Старата много прилича на Боянската. От магерницата се носеше изкушаващ аромат на бобена чорба, но ни беше рано за обяд. В двора има клетки с птици - два пауна, гълъби и странни, приличащи на ангорски, кокошки. Наоколо се мотаеха манастирските котки. Кръстих ги Добрия, Лошия (одра ме като я погалих) и Любезния. Последната обикаляше навсякъде след нас и се умилкваше в краката ни. Като разгледахме всичко слязохме по една стръмна пътечка до реката и там има широк черен път влизащ навътре в планината. Съвсем в началото има езеро с патици и много хубави полянки за пикник, но и табели, че е забранено да се пали огън. Пътят върви съвсем леко нагоре покрай потока. Тук-там има пейки в не много добро състояние, но стават за почивка. Има и един заслон. Към края на този равен участък има извор с надпис "Света вода благодатна". После пътят катери към билото и там някъде горе се събира с маркировката към Локорско. Ние се отбихме към х. Стрелец, за да направим кръг и да се върнем по друг път към манастира без да ходим чак до билото. Този участък се оказа най-стръмния. На всичкото отгоре картата на GPS-а показваше, че ще подсечем едно връхче, а пътят ни прекара баш през него. На мойте дружки това им дойде леко в повече, но каквото-такова. Горе е хубава открита поляна с ловна хижа, две големи бунгала и х. Стрелец. - голяма бяла сграда, която не проверихме дали работи. От там само надолу по черен път си слязохме до манастира за около час. Срещнахме само две момчета с куче и 3-4 колоездачи. На Манастира пихме кафе, нахранихме Добрия, Лощия и Любезния с останалите ни сандвичи, купих си кисело мляко от магазина и към София.
По карта маршрутът е около 10 км, но крачкомерът ни показа 20000 крачки, което е поне 14 км, а и като времетраене така го усетих.

mlv, благодаря за споделената разходка! До манастира сме ходили, но нагоре - не. Как стоят нещата с велосипедисти и мотористи?

Днешната страхотна разходка - връх Любаш. Очарована съм!

С кола трябва да се стигне до село Лялинци, намира се след Брезник по пътя за Трън, добре е с навигация.
Има прекрасна маркировка, не може да се сбърка. Пътеката е сравнително стръмна, но може да се ходи и бавно. Добре утъпкана е, общо 10 човека бяхме днес по маршрута. Спокойно е, красиво, пеят птици, въздух, простор и прекрасни гледки.

Предимства:
1. Различно е от познатите, многолюдни маршрути;
2. Пътеката е тревиста и мека в по-голямата си част, приятно е за ходене. Като наберете височина, започват меки полянки, на които може да се поседне;
3. Панорамата е прекрасна през цялото време. Днес беше мътно, не се виждаше в далечина и пак беше прекрасно;
4. Подходяща е за  по-хладни дни, няма много сянка и дървета. По-скоро са трънливи храсти и треви. Сега не е зелено, но пък през май може и вече да е топло.

Недостатъци:
1. Необходим е собствен транспорт. Без кола няма как да стане. Но пък прегледах, че върхът го има в офертите на фирми, които събират групи с туристи;
2. По маршрута няма вода. Предвидете си достатъчно;
3. Стръмничко е, но щом аз със спиране и почивки го качих за час и 40 мин, значи е лесно;
4. Сега е голо (растителността има предвид), когато се раззелени ще е по-красиво. През цветната есен сигурно също е прекрасно. Само да не е горещо.

Препоръчвам! Приятни разходки!

Срещнахме само един моторист покрай реката на качване и 3-ма с велосипеди на слизане - те се качваха към хижата. Дори и повече да са не е проблем. Пътят е широк и с добра видимост доста напред. Пътеката на Локорско, на която бях миналата неделя е съвсем друго нещо. Тя си е на практика за велосипеди и мотори. Бяха страшно много. Пътеката е стръмна и тясна, с лоша видимост. Това ги прави доста опасни за пешеходците. Иначе пътеката е много хубава.

Да споделя и аз днешната ни разходка. Обичайно ходим сами или с приятели, но веднъж два пъти годишно ходим на походите, които една организация в нашия град прави. Та днес бяхме с тях 🙂 С влака стигнахме до гара Кръстец, откъдето през гората и през една много чаровна ( и ужасно мръсна) махала стигнахме до село Бъзовец. Оттам се качихме до вр. Бъзовец, направихме обедната почивка на една страхотна поляна с гледка към Стара планина. Ходихме до панорамна площадка-планината и няколко сгушени в нея селца с по десетина къщи, беше разкош. В селото има още параклис, полянка с детски кът, още пътеки из гората. Навсякъде беше пълно с цветя, макар още гората да не се е раззеленила. За тези, на които представлява интерес, качвам снимка на екопътеките, които започват от Буковец.

Препоръчайте места наблизо до София?

Не знам какви са ви критериите за "наблизо", но тези, които съм обиколила с тази идея се сещам за:
-Пътека Кладница- Селимица. От там може към Златните мостове или посока Черни връх до меча чешма и една голяма поляна.
-Боянски водопад..- отгоре или отдолу.
-Люлин планина- от Бонсови поляни до връх Дупевица.
-Пътека Мърчаево
-Алея на Здравето- Банкя
-По дефилето- Вазова екопътека, Водопад Под камико, Лъкатнишки скали
-Водопад Добравишка скакля- до Искрец
-До Годеч- Водопад Казаните, Един скален манастир имаше, но сега не мога да се сетя за името
Ако се сетя за още ще пиша допълнително.

Относително близо до София са екопътеките в Брезник-Трънско. Туристическо дружество Трън постоянно разчистват и маркират нови. Имат фейсбук страница. Има различни варианти - с малки деца, силно натоварване, дълги кратки преходи.

До 50 км примерно.
На всички тези места съм била, с изключеие на:
Пътека Мърчаево - откъде се тръгва и къде свършва пътеката?

Разбоишки манастир е до Годеч, но малко след него има още един манастир.
 

Разбоишки скален манастир се казва. Приятно място!  
Миналата година си спретнахме еднодневна екскурзия с децата и приятели до Годеч - първо минахме през Букоровския манастир (отчето е голям образ, задължително си отделете време да си поговорите с него   ), след това отидохме до Котлите, после до Разбоишкия скален манастир и на връщане посетихме и Годечкия манастир. Става за един ден, без бързане, просто лежерна разходка и почивка с хапване почти на всяка спирка. Само препоръчвам да ходите в по-сухо време и да изчакате малко да се раззелени. Ние ходихме през май и беше страхотно. Само малко се поизкаляхме, защото беше валяло предишните дни.  

Писали сме заедно със Съншайн! 

Аз посетих този район пеша с водач и беше доста интересно.

Както става ясно от последните ми постове в темата, аз съм подбрала Пернишкия регион. Минахме "Поглед към девет планини", тази събота - Любаш. Животи здраве скоро ми се иска "Трънския Матерхорн" и водопадче със ждрело имало до него.

Препоръчвам ждрелото на река Ябланица. По-малко посещавано е, а пък е много красиво и екстремно.

Разбоишкия манастир е уникално място. Ако продължите по широка пътека през гората, след влаковата линия за около 20 мин излизате на Чепърленския манастир. Там има чудна поляна и сладкодумен стопанин.

По дефилето препоръчвам разходка до хижа Тръстеная. Може би като се раззелени ще е по-красиво. Есента ходихме и пуснахме по една бутилка малиново вино в раниците.

Сега съм намислила да вървим на Козница, от село Осеновлаг. Ако някой се е качвал, ще се радвам да сподели.

Над София се качвахме на връх Готен (не помня дали писах). Напред се простира Балкана: Мургаш, Етрополска баба, Вежен. Пътеката е доста стръмна, но пък е пълно с шипкови храсти. Като цъфнат шипките, ще е приказно.

Ето от картата моя маршрут над Кремиковския манастир.

Здравейте.,прекрасна тема сте направили ще я прочета за вдъхновение със затоплянето на времето😉Исках обаче да се допитам до вас относно друго.Търсим с мм ми местенце където да кръстим дъщеря ни.Обаче не някой добре излъскан манастир с кръщенета на конвейр и поп с вид на бизнесмен.Някое местенце наистина духовно с природа и добри хора.Та въпросът ми е попадалили сте на такова във вашите пътешествия?

Храмът в с.Златолист, но е на края на света...

Трънският Матернхорн и аз го мислех за оня ден, но нещо се отказах за сега...От едната страна бил прекалено екстремен, от другата имало много тръни и змии 

На Ябланишкото ждрело сме ходили и е страхотно, но не знам дали оправиха мостчетата. Говореше се по едно време, че са станали опасни.

Яна, за връх Готен ще питам през май.