Аз незнам дали съм хипохондричка, но от известно време съм много зле психически. Според мен е на база хормони. Пия Ясмин от 5-6г та и повече с прекъсвания. От 3г насам смятам, че от тях нещо ми се сбърква с хормоните(колкото и уж да били пречистени) и откачам( ама буквално!) Започва всичко и всички да ме дразнят, да се депресирам и всеки ден съм с различно настроение. Да ви кажа докато бях бременна бях по- в час отколкото на хапчета. Ако някой е чувал за подобен ефект(дефект) да пише.
- Публикувана: 3 март 2017, 07:47 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2019, 19:44 ч.
Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки
И аз ги пия от 1година. И откакто ги пия се депресирам лесно. Постоянно си сменям настроението. Плача понякога без причина. (Все едно съм преди цикъл) и такива неща. Чела съм, че и други момичета се чувстват така.
Лекува се с антидепресанти хипохондрията. Тя е вид тревожност, а всяла тревожност е бъг в мозъка. Аз сега пия, ама са ми леки. Вчера обаче след консултация с психиатъра НИ(шашашви сме и двамата), приятелат ми ме почерпи с половин лексотан. Ей, втори ден съм спокойна. 😁 (Ама не пробвайте, че са много тегави лекарства)
Лекува се с антидепресанти хипохондрията. Тя е вид тревожност, а всяла тревожност е бъг в мозъка. Аз сега пия, ама са ми леки. Вчера обаче след консултация с психиатъра НИ(шашашви сме и двамата), приятелат ми ме почерпи с половин лексотан. Ей, втори ден съм спокойна. 😁 (Ама не пробвайте, че са много тегави лекарства)
Коаксил пия. Не действа нешо, но те са бая леки. Утре съм пак и май ще ги сменяме. та ще кажа пак. Ти?
та ще кажа пак. Ти? 
Здравейте момичета 
Тук писах много пъти,когато не виждах изход.Година и половина ме въртяха и ми обясняваха как съм си добре и си въобразявам и вчера най-сетне попаднах на страхотен професор,който откри какво ми е.Официално си имам диагноза-Нефроптоза.Започвам лечение,но съм спокойна,че се разбра какво ми е и че не си въобразявам.Вече се бях предала и не вярвах,че някой ще разбере какво ме мъчи.Спрях да споделям,не се оплаквах от болката и натиска,просто живеех с нея и чаках най-лошото.
Пожелавам Ви да сте много здрави и винаги да попадате на добри доктори,които си разбират от работата
Тук писах много пъти,когато не виждах изход.Година и половина ме въртяха и ми обясняваха как съм си добре и си въобразявам и вчера най-сетне попаднах на страхотен професор,който откри какво ми е.Официално си имам диагноза-Нефроптоза.Започвам лечение,но съм спокойна,че се разбра какво ми е и че не си въобразявам.Вече се бях предала и не вярвах,че някой ще разбере какво ме мъчи.Спрях да споделям,не се оплаквах от болката и натиска,просто живеех с нея и чаках най-лошото.
Пожелавам Ви да сте много здрави и винаги да попадате на добри доктори,които си разбират от работата
Благодаря за пожеланието, много е важно! Интересно, сега прочетох за нефроптозата..
Bandida, много се радвам момиче!
А дано го излекуваш бързо това и да си отдъхнеш.
А дано го излекуваш бързо това и да си отдъхнеш.
Много ти благодаря
Още не мога да повярвам,че се разбра какво е.
Гледам по-малко пишат хората вече. Аз преживях кофти раздяла (след седмици лъжи, преспа с мен и не се обади повече, не вдига, не отговаря...) и сега познайте...не съм спала и яла с дни. Даже забравих да пуша, странно е за пушач. Пропускам къпане (никога не съм се къпала по-малко от 2 пъти на ден)...
Опитах се да се натровя преди дни и оттогава съм в ступор. Писането тук е първото ми действие оттогава. Седя и гледам в точка. И този път хипонхондрията ми се вторачи в психиката ми. По принцип аз си имам тревожност, но сега си внушавам още какви ли не психични болести. От няколко дни съм на успокоителни и АД, обаче дори с тях не мога да спя. Чак се чудя тоя моя мозък какво с пробва да ми стори. Имали ли сте подобни периоди на отчаяние? Откакто преди 2 години ме почна хипохондрията кариерата ми замина (уволниха ме от 2 места). Не излизам почти. Хората ме зарязаха. И всеки път като поизплувам и пак потъвам. Вече не знам какво да правя...
Опитах се да се натровя преди дни и оттогава съм в ступор. Писането тук е първото ми действие оттогава. Седя и гледам в точка. И този път хипонхондрията ми се вторачи в психиката ми. По принцип аз си имам тревожност, но сега си внушавам още какви ли не психични болести. От няколко дни съм на успокоителни и АД, обаче дори с тях не мога да спя. Чак се чудя тоя моя мозък какво с пробва да ми стори. Имали ли сте подобни периоди на отчаяние? Откакто преди 2 години ме почна хипохондрията кариерата ми замина (уволниха ме от 2 места). Не излизам почти. Хората ме зарязаха. И всеки път като поизплувам и пак потъвам. Вече не знам какво да правя...
Гледам по-малко пишат хората вече. Аз преживях кофти раздяла (след седмици лъжи, преспа с мен и не се обади повече, не вдига, не отговаря...) и сега познайте...не съм спала и яла с дни. Даже забравих да пуша, странно е за пушач. Пропускам къпане (никога не съм се къпала по-малко от 2 пъти на ден)...
Опитах се да се натровя преди дни и оттогава съм в ступор. Писането тук е първото ми действие оттогава. Седя и гледам в точка. И този път хипонхондрията ми се вторачи в психиката ми. По принцип аз си имам тревожност, но сега си внушавам още какви ли не психични болести. От няколко дни съм на успокоителни и АД, обаче дори с тях не мога да спя. Чак се чудя тоя моя мозък какво с пробва да ми стори. Имали ли сте подобни периоди на отчаяние? Откакто преди 2 години ме почна хипохондрията кариерата ми замина (уволниха ме от 2 места). Не излизам почти. Хората ме зарязаха. И всеки път като поизплувам и пак потъвам. Вече не знам какво да правя...
Опитах се да се натровя преди дни и оттогава съм в ступор. Писането тук е първото ми действие оттогава. Седя и гледам в точка. И този път хипонхондрията ми се вторачи в психиката ми. По принцип аз си имам тревожност, но сега си внушавам още какви ли не психични болести. От няколко дни съм на успокоителни и АД, обаче дори с тях не мога да спя. Чак се чудя тоя моя мозък какво с пробва да ми стори. Имали ли сте подобни периоди на отчаяние? Откакто преди 2 години ме почна хипохондрията кариерата ми замина (уволниха ме от 2 места). Не излизам почти. Хората ме зарязаха. И всеки път като поизплувам и пак потъвам. Вече не знам какво да правя...
Аз съм тук още, но нямам какво положително да кажа, затова не пиша. Организмът ми реагира много зле на опита ми да вдигна дозата на АД от 1/4 до 1/2 таблетка, та 4ти ден съм на 1/4. Сега си изпих и отровата със зелена рецепта и утре ще пробвам да вдигна дозата на АД (по схема трябваше вече да съм я вдигнала). След лекарите и изследванията стигнах до убеденост, че ми има нещо физическо, неоткрито. ММ ми каза, че ще ме зареже, ако отида на още един лекар или изследване. А е желателно да отида на гастроентеролог и най-вероятно да ме приемат в отделение за пълни изследвания..
Голяма тъпотия. Започнах си пак АД и успокоителните. Сега спя по над 12 часа и едвам се будя. Както се досещате животът ми не върви особено така. Може да ви е чудно, ама едвам се вдигам. Понякога пробвам с аларма, но не успявам. Някой имал ли е подобен проблем?
Не ми е изобщо чудно, същата съм. Спах 10 часа, сега пак лежа и дремя. От успокоителните е, ама без тях АД не се търпи. Вечер също съм скапана отрано и заспивам като помириша възглавницата. Как си с апетита?
харесвам се, ама не е здравословно, преди години на тия кила си прецаках цикъла. И се дразня на един апарат на кръвно, който показва 140/100, после 110/70?!