Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки

Добре ли сте 

Момичета, отдавна не е писано тук. Накратко - хипохондрията не се лекува. През последните две седмици бях полу-умряла от стрес и страх, след като изследванията показаха, че това, от което се притеснявам не е факт, започнах да редувам болестите - вчера вечерта бях сигурна за нещо, днес се събудих с едната буза на лицето много зачервена и не ми отне много да навържа това с други сиптоми - болка в гръдната кост.
Накратко - отчаяна съм!

Rosa Linda, благодаря за отговора. Мисля, че спах на другата страна, но след много четене в нета на сериозни диагнози вече нямам сили да го мисля..

Друг въпрос - успявате ли и ако да - как, да НЕ си самоназначате скъпоструващи тестове, когато ви удари хипохондрията?

А каква диагноза си постави, че зачервена буза и болка в гръдната кост не ми се връзват?

Аз пък съм на антидепресанти от две седмици и ситуацията е по-добре. По друга причина отидох на психиатър - баща ми почина внезапно безкрайно млад, което беше ужасно силен стрес, а психиката ми беше разбира заради хипохондрията и други стредови ситуации през годината.

Сега все пак съм си записала час за кардиолог. Но момичета, да ви кажа по това, което за съжаление видях по ужасен начин - и да ходим маниакално на лекар, и да не ходим, някои неща стават толкова рязко, че няма какво да се направи. Живейте си живота.

OutOfNowhere Толкова съжалявам за баща ти. Това е още едно доказателство, че хипохондрията и психичните проблеми като цяло имат отключващ елемент и не се случват просто, защото ние си решаваме, че искаме да бъдем такива. Реален момент, който за съжаление променя начина на мислене.
За моя проблем - цял ден четох за карциноиден синдром и се вкарах във филма. Понеже нямам апетит вече втори месец след като имах замайване и повръщане и отоневролог ми установи вестибулопатия, току-що се вкарах и в по-тежки филми.
А ходила ли си на психолог и имаш ли опит с психотерапия? Имам краткотраен опит с антидепресанти отпреди няколко години и още не ми се иска да ги започвам.

Лека вечер ви пожелавам!

Здравейте,
И аз да се включа, че напоследък нещо много съм сдухала.
Моята история е доста дълга, но ще я резюмирам колкото мога.
При мен нещата тръгнаха от там, че двете ми баби и леля ми починаха от рак и то открит съвсем неочаквано. Когато си дадох сметка за това, си внуших, че рака може да ти се случи внезапно и както днес си щастлив, утре си пускаш изследване и хоп - рак и умираш. Последва едно лежане около 4-5 дни, при което ми се виеше свят при всяко ставане, треперех, изпотявах се, гадеше ми се и т.н. И си казах "ето, това е - случва се". Отидох при личната. Каза че изживявам лошите събития с леля ми (понеже беше починала преди около месец) и ми изписа деанксит. След няколко седмици бях тотално зле. Убедена бях, че съм болна от нещо и явно от страх съвсем ми се виеше свят и т.н. Пак при личната. Пусна ми изследвания за щитовидна жлеза и след тях + ехограв стана ясно, че не е от това. Ендокриноложката ме прати на невролог. Попаднах на най-некадърната в нашия град. Междувременно бях получавала няколко пъти някакви нервни кризи и стигайки до невроложката се разплаках и си казах цялата история. Тя ми изписа някакви неща (не помня вече имената - едното беше Ципралекс) и след  седмици бях на ръба на самоубийство. Мъжа ми вече се стресна явно и дойде с мен на следващия ден при нея. Тя явно осъзна, че не може да се справи и ме прати на психиатър. Тя ми изписа антидепресант Золофт + Ксанакс за 1-2 седмици и после останах само на Золофта. От него живнах буквално.
Всичко това беше  2013г.
От тогава започвам и спирам Золофта 3 пъти като последействието му е около 4 месеца при мен и после пак започвам филмите. Успоредно ходех и на психолог, но това при мен има някакъв временен ефект и не действа особено като цяло.
Сега съм "чиста" от Март, но от няколко месеца съм зле. Заинатила съм се, че няма повече да посягам към Золофта, като най-големия ми стимул е че качих около15-20 кг. от него, а сега съм свалила около 10. Не искам да съм дебела. Май само това ме мотивира. И факта, че антидепресантите вредят на бъбреците и дроба.
Но ето сега пак съм в непрекъснат филм на ужасите от около месец. Боли ме някъде около десния яйчник. То не е болка, а е като тежест лека и придърпване. Бях на гинеколог, който не видя нищо притеснително, цитонамазката ми беше 1-ва група, но аз все още усещам тази тежест и изпадам в паника.
Мисля си как не е видял нещо, връщам се 100 пъти към прегледа и се чудя той гледа ли ми хубаво десния яйчник - да не е пропуснал нещо. При палпацията накрая ми натисна точно десния яйчник и каза "Тука малко те боли, нали?" и аз казах "Да". Не питах защо и сега това не ми дава мира. А може би е някаво леко срастване - имам 2 раждания със секцио.
Разума ми казва, че това е неврологична болка, защото ме боли ябълката на десния крак и на моменти болката слиза и по бедрото. А знам, че има някакви нерви и към слабините,които болят в такива случаи. Но хипохондрика в мен е в паника. И ми казва, че трябва да отида при личната за направление за коремна ехография или нещо такова.
Имам 2 деца - страхотни, умни и съпруг, който много се мъчи да ми помогне. На ръба съм да започна пак да си пия лекарствата, пък кавото стане. Казвам си, че ако ще да ми вредят на каквото и да е, по-добре е да живея още 20-30 години, но щастлива, отколкото с тези мисли. Не изпитвам никаква радост. А живота ми е прекрасен - нямам нищо от което да се оплача (освен нормалните битовизми, но кой ги няма).
Усещам как губя битката и се отчайвам. А ако сега се върна към лекарствата, знам че никога повече няма да поведа тази битка отново. Още повече, че и мъжа ми смята, че е по-добре да си ги пия, защото и за него не е приятно да ме гледа така - вторачена в най-малката болежка отново и отново.
Извинявайте за дългия пост, но някак си имах нужда да споделя.
Успех на всички в битката с тази проклета хипохондрия!
Аз явно не съм добър войник в това отношение. Иначе съм доста упорита, но както каза психоложката ми "Точно най-силните характери се сриват най-лошо."

На мен хипохондрията ми я докараха лекарите печелбари .
Хирурзите искат всичко да режат и вече незная дали да се доверя - трябва или не трябва ,
Имам едни образувания по тялото си от 5 години ( писала съм ви за тях ) , не са ме притеснявали докато не прочетох една статия за липосаркома в нета и то там тръгнах за мнения - едни казват че са доброкачествени ,но да се махнат , че АКО ...  други казват да се следят , че АКО  се махнат може да стане проблем и така ... а аз на къде ? Как да съхраня психиката си и какво решение да взема ?
е това е калпавата ни медицина с калпавите медици ( не слагам всичко под един знаменател) , за тях съд няма !
Не се чувствам добре и незная кое е правилно , но кой да ми каже ?
Писна ми !
Нямам думи .
Как да се успокоя ?

Alegra, не съм ходила на психолог. Според мен вече изпуснах положението, затова директно на психиатър. А за скъпите изследвания - в един момент ще ти писне от самата теб и ще си кажеш, че дали ще се мре, или ще мине само - ще се види. Това не значи да си немарлива, значи да си логична. Ако имаш болки в гърдите силни, примерно, или сваляш рязко килограми - логично е да видиш какво става. Но за всеки сериозен симптом имя обикновено 1 много лошо обяснение, което може да е фатално, и 30 безобидно. То о аз се уча на това още, де.

Ей тая сутрин се събудих със зверска болка в чешюстта, коятп след 2 часа стана още пи-зверска. Естествено, че знам, че болка, която тръгва от гърдите и стига до лявата челюст, МОЖЕ да е признак на инфаркт. Само че мен не ме болят гърдите и съм на 22, и въпреки това си го мисля. Какво да ви кажа

mirastiv, как си днес? От това, което разказваш ми изглежда, че част от работата по "оздравяването" ти си я си я свършила вече сама - идентифицирала си отключващия фактор (смъртта на бабите и леля ти). Ако ти е възможно финансово, защо не опиташ терапия с психолог?

svetlinar, за съжаление си толкова права! Некомпетентните лекари, лекарските грешки и т.н. и постоянният страх, че нещо е изпуснато или неправилно диагностицирано, са най-големият бич за хората с хипохондрия. Не знам какво да те посъветвам.. Аз имам около себе си по мое мнение добри и внимателни лекари, но и нови симптоми, както и продължителни стари симптоми и просто отказвам да повярвам, че е на нервна почва!

OutOfNowhere, много правилно казано! На мен първата ми хипохондрия се прояви през пролетта на 2014-та след прием на антибиотик и стрес. Бях добре до семптември тази година, когато пак се появи, заедно със здравословен проблем (установен вестибулаторен.. засега). Как си днес?

Аз вчера за първи път получих и кратка паническа атака..

Хубав петък и уикенд ви пожелавам!

КАк съм, постоянно си мисля как получавам инфакр. За един месец две ЕКГ-та в Пирогов, заради панически атаки. Нищо уж. Просто аман вече. Тъпото са физическите симптоми, които са съвсем реални. Мамицата им. 😡

A трябва да повярваш, че е на нервна почва. Идея си нямаш на какви болести съм имала симптоми, честна дума възможно най-тежките неврологични. Сама си назначавах изследвания и сама си поставях диагнози. Ходех в несвяст навсякъде. В момента, в който приспивах един здравословен звяр, се обаждаше друг, докато не стигнах до силно тежка клинична депресия. От тази, при която те взимат в болница. Пила съм и антидепресанти, ксанакс, заместителя на ривотрила, пробвала съм всякаква билкови бъркочи. Докато ходех на психиатър, се опитвах да го убедя, че съм отключила шизофрения, но не коя де а, а най-тежката за диагностициране. Мисля се казваше проста шизофрения. Пишете няма излекувани хипохондрицфи. Има. Ето ме.

Rosa Linda, благодаря ти, подобри ми петъчната вечер! Смазани от симтомите (в момента съм се концентрирала над умората, липсата на апетит, загубата на тегло и т.н. и т.н.) преминаваме през живота без да го живеем! Ти от колко време си "самоиздърпала се" и излекувана?

Алегра, аз в пика на самодиагнозите загубих 10 кг. за месец и половина. Нямах ама никаква физическа сила. Действителността ми се струваше, че я изживявам като наблюдател. Някак всичко виждах изкривено през фуния. Не можех да ям. Не можех да спя. Бяха в денонощни паник атаки. Думата апетит ми беше чужда. Ходех с един изцъклен поглед, дори вода не съм пила, паралелно естествено ревах, че освен всички болести, които си намирам, отключвам и хранително разстройство. Отне ми 2 г. Толкова ми трябваше, за да разбера, че невинаги изтръпванията по ръцете и кракaта са множествена склероза, неволевите движения с ръце и крака, както и подскачанията на мускули не са АЛС. Ако тръгна да описвам колко симптоми съм имала, не знам дали ще имате време да четете.

Вече повече от година съм добре. Не пия лекарства. През това време мама се разболя. Но се борим и вярвам всичко ще е наред. Не че не ми минават теории за болести през главата, но ги пъдя бързо. Не им позволявам да ме завладяват, не чета за тях. Пускам ги да си отиват.