За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 095 456
  • 20 734
  •   2
Отговори
# 3 780
  • Мнения: 2 739
Благодаря ви много, момичета.
Аз самата съм от сравнително скоро и повечето ми колежки не ми обясняват или трябва да съм много настоятелна и досадна, но някакси успях да понауча къде с тяхна помощ, къде с много ровене доста неща.
Аз много обичам да обяснявам и съм услужлива и виждам как още от първия ден въпросната колежка ме надуши и сега си продължава да ме пита постоянно за всякакви неща. Не ми пречи това, а по-скоро, че се възползва от добронамереността ми и от това, пе си замълчавам и спокойно й обяснявам всичко, за което пита.
Няколко стажанти през лятото минаха през отдела и почти всички се присламчиха към мен.
 Много ми харесва да обяснявам и да помагам. До сега не съм имала проблеми с колеги.
Спирам с моята драма, щв си взема бележката, защото не спрях да търся къде греша с отношението си и действията. Мисля, че грешно постъпих, като оставих открити картите на масата от още първия ден, както много точно според мен е написано по-горе.
Грешна тактика от моя страна.


Сега започна да ми се върти из главата как да изненадам половинката ми, понеже януари имаме годишнина и искам този път да си я отпразнуваме двамата някъде извън града, вила, хотелче, лежерно и спокойно.
Много, много искам да го зарадвам. Той заслужава, а и двамата имаме нужда да разпуснем. Напоследък много ни се насъбра от напрежение и проблеми и скоро не сме имали такива наши си споделени моменти и смятам за нашата годишнина да запазя някъде за две нощувки през уикенда.

# 3 781
  • Мнения: 1 485
Мисля си как за един ден животът ти се преобръща. Вчера баба почина, днес я изпратихме. В четвъртък последно се видяхме. Ходих всеки ден след работа, купувах й храна, стоях да й правя компания, че беше самичка, защото дядо почина отдавна. Сега няма за кого да се грижа и ми се искаше да поживее още малко.... На 84 си отиде.

# 3 782
  • София
  • Мнения: 2 228
Мир на душата й.

За ден.. за миг.. и си мислиш “да беше вчера”..

# 3 783
  • Мнения: 920
hintt другия път я разкарай по-дипломатично. От сорта ... айде дай аз тази тъпня ще я довърша , а ти иди на еди коя си важна задача да се пообучиш на нещо велико ...
Напрежението избегни с @перде@ и здрави нерви. Т.е. сякаш нищо такова няма и не забелязваш и изобщо ако трябва си сложи тапи на ушите. И си представи , че играеш тенис. Т.е ако ти се подаде топка я връщаш същата. Т.е пита се добре ли си ? , казваш да , а ти ?  ... Или аз съм по-добра специалистка ! Отговор , то е ясно в тази фирма всички сме шпиц. , КАзва ти Днес не изглеждаш добре , отговор - ДА ... нещо му има на деня , гледам и ти изглеждаш уморена ...
Винаги връщаш с ТИ без директна нападка.
Нещо като английското
How do you do?
Fine and how do you do?
Нужен си е талант. Аз го нямам. Но искрено ти благодаря, полезни са съветите ти. 😊
Оф,не е от най- лицеприятните истини,но с времето се научих да съм по- дистанцирана,поне в началото.
И аз така. Но не навсякъде стратегията е успешна. На много места играят мръсно - ''Ако някой се цепи, колектива ще му го нацепи". Е, аз в такива ситуации пък си мисля "Който се смее последен ..." 😊

# 3 784
  • Мнения: 1 118
Като прочетох последните коментари в момента си мисля, проблемите на моя приятелка с шефката и....

# 3 785
  • близо под тепетата
  • Мнения: 668
Напоследък все по-често се замислям дали ако бях простила изневярата на първата ми най-голяма любов, животът ми нямаше да е по-хубав днес.
Знам, че е грешно и ми става още по-тъжно от това, но може би напоследък прекалено често започнах да се чувствам нещастна и да се замислям за това как ли решенията ми в миналото биха променили курса на живота ми.

# 3 786
  • Португалия
  • Мнения: 3 940
От къде накъде пък,ще е твое прегрешение неговата изневяра!?!
Не живей в миналото-полза няма!
Каквото било- било,и все е за добро!

# 3 787
  • София
  • Мнения: 62 595
най-вероятно не. Никога няма прошка до край, остава съмнението.

# 3 788
  • В планината / На морето
  • Мнения: 1 011
Аз пък съм на обратното мнение  и господ ни призовава към опрощение.

# 3 789
  • Мнения: 18 526
Жените, простили изневяра и после да са щастливи със същия мъж, са едни бели лястовици. В смисъл срещат се изключително рядко. Повечето после с години намилат докрай за това прегрешение, отмъщават си на мъжа по разни подмолни начини и т.н. вместо да си живеят спокойно. Та прошката си е ОК, ама оставането със същия човек след това, не е.

# 3 790
  • София
  • Мнения: 62 595
Той хубаво призовава към опрощение, но ние сме хора и ни боли, когато ни наранят.

# 3 791
  • Португалия
  • Мнения: 3 940
От счупено ,здраво не става,дори да го слепиш.
Ако не намилат подмолно и не си отмъщават( демек толкова явни светици са ,все пак), то с времето мъжа или ще кръшне пак,или дотолкова ще ги възневиди(съзнателно или подсъзнателно),че пак няма да е пълноценно съжителството- никой не обича да му се знаят слабостите и грешките.

# 3 792
  • близо под тепетата
  • Мнения: 668
Грешно е да мисля за миналото. Уж съм отворила нова книга от живота си, но понякога всичко от настоящето ми идва в повече и се връщам назад... Простила съм му може би, а и опитвам да мисля, че всичко се случва с причина и за да разчисти пътя за нещо още по-хубаво.
Винаги съм била на мнение, че ако се колебаеш между двама души, трябва да избереш вторият, защото ако имаш силни чувства към първият, втори нямаше да има.... Та в този ред на мисли, аз също продължих напред.
Просто напоследък ми е някак тъжно и се връщам към хубавите спомени и в ума ми се въртят различни сценарии.

# 3 793
  • Мнения: 252
Магито, напълно те разбирам. Трябваха ми повече от 4 години, за да спра да мисля какво е можело да бъде, ако бях останала с първата ми голяма любов... Но всеки ден си давам сметка , че всичко е било за добро, сигурна съм , че и при теб е така, дано скоро се убедиш в това.

# 3 794
  • София
  • Мнения: 10 577
Аз развих мантрата "Ако е можело да бъде, е щяло да бъде" и спирам да мисля... Ама ми отне време, много време. И сега понякога мечтите ме отнасят, но бързо се отърсвам.

Общи условия

Активация на акаунт