Ами и двамата явно не сте го надмогнали още, но е въпрос на време. Той ще прави номера дето те дразнят, ти ще се дразниш ... всяко чудо за три дена.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2024, 01:00 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Напоследък често мисля колко антихуманно е здравното ни обслужване. Ако си възрастен и нямаш близки ,които да поемат безразличието, сметкаджийството и некадърността на личния лекар се смятай за умрял. То май е лекарите те смятат за такъв ако прехвърлиш 70-те. Това домашните посещения наистина ги смятат само на хартия. Доведете болния при мен, там е светая светих. Ама ,че не може да ходи да стои прав. не знам, оправяйте се. То не че като сме ходили при него е нещо по-различно, ама поне направление ще даде. Да, стана дълъг поста ми, но все си мисля, че и ние, дето плащаме здравното осигуряване все има какво да направим!
Всеки ден си мисля, колко е тъпо на работа и броя всяка минута до 17:00 часа. Мисля си за времето- иска ми се да е хубаво следващата седмица, защото сме на почивка, а и имам рожден ден. Мисля си за баба, Бог да я прости, много тези дни, дори я сънувах...и се подсетих, че след няколко дни, ще станат 3 години, откакто не е с нас. Милата ми...
Мисля си, че трябва да изкъпя кучето и направо ми се отщява. Моля се и си мисля за забременяване всеки Божи ден, но не се получава. Чудя се- здрава ли съм, ами ако не мога да имам деца, колко време ще ми отнеме. Имам 657483920 мисли в главата си...
А тая от 2-я етаж на работа, дали ще спре да ме занимава с нейните глупости? Доста е дразнеща!
Та така
Мисля си, че трябва да изкъпя кучето и направо ми се отщява. Моля се и си мисля за забременяване всеки Божи ден, но не се получава. Чудя се- здрава ли съм, ами ако не мога да имам деца, колко време ще ми отнеме. Имам 657483920 мисли в главата си...
А тая от 2-я етаж на работа, дали ще спре да ме занимава с нейните глупости? Доста е дразнеща!
Та така
И това ще стане
Аз си мисля... Напоследък страшно много обикаляме из селата. Гледам къщите. Някои обитавани, подновени, някои на доизживяване с изкорубените прозорци, с увисналите асми. И пак има живец някакъв - мушкато, бучнато в саксия, застлана с черга пейка отпред, където старците седят. И мълчат. Онзи ден доведеният ми син ме попита какво правят тези хора по цял ден. Казах му : чакат. Той не разбра, толкова е млад... Чакат старците, знаят те какво чакат.
И ще изсъхне мушкатото, ще се срине асмалъка. Още една къща в селото ще умре със стопаните си. Топи се България и това най-болезнено се вижда в селата.
Тъжно ми е.
Аз си мисля... Напоследък страшно много обикаляме из селата. Гледам къщите. Някои обитавани, подновени, някои на доизживяване с изкорубените прозорци, с увисналите асми. И пак има живец някакъв - мушкато, бучнато в саксия, застлана с черга пейка отпред, където старците седят. И мълчат. Онзи ден доведеният ми син ме попита какво правят тези хора по цял ден. Казах му : чакат. Той не разбра, толкова е млад... Чакат старците, знаят те какво чакат.
И ще изсъхне мушкатото, ще се срине асмалъка. Още една къща в селото ще умре със стопаните си. Топи се България и това най-болезнено се вижда в селата.
Тъжно ми е.
...
Аз си мисля... Напоследък страшно много обикаляме из селата. Гледам къщите. Някои обитавани, подновени, някои на доизживяване с изкорубените прозорци, с увисналите асми. И пак има живец някакъв - мушкато, бучнато в саксия, застлана с черга пейка отпред, където старците седят. И мълчат. Онзи ден доведеният ми син ме попита какво правят тези хора по цял ден. Казах му : чакат. Той не разбра, толкова е млад... Чакат старците, знаят те какво чакат.
И ще изсъхне мушкатото, ще се срине асмалъка. Още една къща в селото ще умре със стопаните си. Топи се България и това най-болезнено се вижда в селата.
Тъжно ми е.
Аз си мисля... Напоследък страшно много обикаляме из селата. Гледам къщите. Някои обитавани, подновени, някои на доизживяване с изкорубените прозорци, с увисналите асми. И пак има живец някакъв - мушкато, бучнато в саксия, застлана с черга пейка отпред, където старците седят. И мълчат. Онзи ден доведеният ми син ме попита какво правят тези хора по цял ден. Казах му : чакат. Той не разбра, толкова е млад... Чакат старците, знаят те какво чакат.
И ще изсъхне мушкатото, ще се срине асмалъка. Още една къща в селото ще умре със стопаните си. Топи се България и това най-болезнено се вижда в селата.
Тъжно ми е.
Annabelle* , късало ми се е сърцето, също съм изпитвала усещането, че България се топи.
След доста осъзнавания и вътрешни страдания, стигнах до извода, че тя се трансформира. Преобразува се, в нова посока, с нов облик.
И никога няма да изчезнем, нито народа, нито земята ни от картата : -)
След доста осъзнавания и вътрешни страдания, стигнах до извода, че тя се трансформира. Преобразува се, в нова посока, с нов облик.
И никога няма да изчезнем, нито народа, нито земята ни от картата : -)
Аз не се тревожа толкова, че старите поколения си отиват - това е естествено, а понякога може и да е позитивно. Някои поколения задържат много развитието - с добри намерения, но все пак човек не е вечен и никое поколение не държи отговорите. По-кофти е, че последните поколения гледат в съвсем друга посока. Дано да уцелят вярната, защото имат много опции.
Това, което коментирате и аз го изпитвам всеки път, когато се прибера на село. Все по-рядко успявам да виждам родителите си, което също много ме натъжава. Така ми се искаше да има живот в нашето село и да си живеем там. Годеникът ми има 3 етажа къща там, а ние живеем на квартира и трябва да теглим кредит за апартамент, ако искаме собствено жилище...Не е ли тъжно?
Мисля си колко е тъжен животът у нас.
Мисля си как животът ни изненадва.
Как когато вече си престанал да чакаш и да се надяваш , съвсем случайно ще срещнеш човек, готов да те обича каквато си.
Как когато вече си престанал да чакаш и да се надяваш , съвсем случайно ще срещнеш човек, готов да те обича каквато си.
Абсолютно! Това се случи при мен в най-тежкия момент на пълно отчаяние и апатия.
За мен животът тук, също е много тъжен особено като твой съсед разбие и овъгли главата на малко недохранено котенце, което въпреки цялата жестокост има доверие на хората и се гушка и гали в клиниката между животоспасяващите операции.
https://www.facebook.com/LetsAdoptBulgaria/photos/a.179218182111 … 377352972/?type=3
https://www.facebook.com/LetsAdoptBulgaria/photos/a.179218182111 … 377352972/?type=3
Препоръчани теми