За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 093 711
  • 20 717
  •   1
Отговори
# 1 095
  • Мнения: 275
Аз мисля за една раздяла.
За добро е, знам.
Нужно е време, за да преболедувам този мъж.
Не беше моят просто.

# 1 096
  • Мнения: 294
Аз мисля затова, че се сгодих(лелеее)!  За самата изненада и затова, колко щастлива съм сега. 😊😊😊А напоследък нямах настроение. Толкова се вълнувам, трябва да започна и за сватбата да мисля.

   Поздравления!  Hug Една радостна новина. Наистина се радвам за Вас.
Много ти благодаря, Джени!

Имаше едно момиче, което очакваше предложение или си мислеше, че може да й предложат. Какво ли стана?

Залагам, че съм аз Grinning Засега нищо предстои романтична ваканция след седмица пък каквото сабя покаже! Даже не знам защо го мисля толкова. Моя човек е супер и знам, че ще стане, но къв е тоя мой зор не знам! Обяснявам си го, че изведнъж всички са сгодени, женени, бременни, а аз нищо...

# 1 097
  • Мнения: 6 374
Аз мисля за една раздяла.
За добро е, знам.
Нужно е време, за да преболедувам този мъж.
Не беше моят просто.
Времето лекува. Стискам палци.
А аз от тази нощ (заради земетресението) пак се замислих за будизма. Не искам да изпитвам страх, та се чудя как мога да го постигна. Grinning

# 1 098
  • Мнения: 433
Мисля си за това, че пролетта идва и, че нямям търпение да отида на почивка.

p.s. въобще не съм усетила никакво земетресение? Кога е било?

# 1 099
  • MT
  • Мнения: 538
Мисля си за интервюто утре, мисля си за парите, които ни трябват другия месец,  за това, че ще се налага да пътувам, а мразя автобуси, особено сутрин.
Мисля си, че съм толкова спокойна и щастлива в момента, че не знам дали не е затишие пред буря. Но се надявам да си ми е все така леко на психиката. Имахме нужда и двамата от почивка.

# 1 100
  • Мнения: 4 940
Защо така винаги се притесняваме, когато сме щастливи и всичко ни е наред? Когато си добре и всичко ти е наред всякаш си казваш, че нещо ще се случи. Може би не сме свикнали на дълго щастие и винаги има някакви предизвикателства към нас, когато почувстаме, че всичко е ОК?

# 1 101
  • MT
  • Мнения: 538
Защо така винаги се притесняваме, когато сме щастливи и всичко ни е наред? Когато си добре и всичко ти е наред всякаш си казваш, че нещо ще се случи. Може би не сме свикнали на дълго щастие и винаги има някакви предизвикателства към нас, когато почувстаме, че всичко е ОК?

Скрит текст:
тинити, макар и много от проблемите да се махнаха, още има едни малки неща, които ме глозгат отвътре. Ако нещо стане и се объркат нещата, ще стане от "мухата -слон".

Иначе не знам, за 2 години почти постоянен стрес, още не мога да се настроя за спокойствието, което имам сега. Grin Звучи смешно, знам, но е така.
Може би наистина си права, може би не сме свикнали да се радваме на хубавото и все очакваме лошото. Ще се опитам да бъда с позитивна нагласа.

Мисля си в момента, затова че някои индивиди не знаят на кой свят се намират. Просто съм изумена... Satisfied

# 1 102
  • Мнения: 6 374
Защо така винаги се притесняваме, когато сме щастливи и всичко ни е наред? Когато си добре и всичко ти е наред всякаш си казваш, че нещо ще се случи. Може би не сме свикнали на дълго щастие и винаги има някакви предизвикателства към нас, когато почувстаме, че всичко е ОК?

Има го това нещо, не знам дали при всички хора. Понякога си мисля, че мозъкът все с някакъв проблем трябва да е зает и когато няма проблеми си ги съчинява сам. ("Една патка от много мислене умряла") Grinning Не знам, трябва да се включи някакъв специалист. Wink

# 1 103
  • София
  • Мнения: 62 595
Това е тревожнност и нито "сме свикнали", нито е "винаги".

# 1 104
  • Мнения: 4 940
Това е тревожнност и нито "сме свикнали", нито е "винаги".
Просто така се изказах. Не че е винаги.  Аз така го чувствам , не всички хора са така. И по-добре да не са. А да мислят само позитивно, не като мен. И аз искам да мисля само позитивно, но не ми се получава всеки път.  😊 Важното е да сме здрави!

# 1 105
  • Мнения: 5 819
   Да споделя и аз с вас. Когато съм малко щастлива , се страхувам, че това щастие няма да трае дълго време. Изпитвам един ужасен страх, че това щастие не е за добро и също така че ще трае много кратко. А понякога изпадам в еуфория, когато поред ми се случат хубави неща, тогава бързо се приземявам на земята и от това приземяване много ме заболява. Страх ме е от щастието, тъй като знам, че ще дойде отново "тъмнината и меланхолията".  Cry

# 1 106
  • Мнения: 1 206
Jennifer, в живота нищо не трае вечно, така че когато имаш хубави моменти - отдай им се изцяло, изживей ги пълноценно. Така или иначе, ако нещо лошо трябва да се случи - ще стане, но поне  няма да те е яд, че не си се отпуснала и не си си преживяла каквото хубаво е имало!

# 1 107
  • Мнения: 2 760
   Да споделя и аз с вас. Когато съм малко щастлива , се страхувам, че това щастие няма да трае дълго време. Изпитвам един ужасен страх, че това щастие не е за добро и също така че ще трае много кратко. А понякога изпадам в еуфория, когато поред ми се случат хубави неща, тогава бързо се приземявам на земята и от това приземяване много ме заболява. Страх ме е от щастието, тъй като знам, че ще дойде отново "тъмнината и меланхолията".  Cry

И аз бях така - доскоро. Сега е различно, дадох си сметка наскоро, че това състояние се е дължало на  две неща, които вече не са част от живота ми, слава богу. Едното е прекалено ниска самооценка, а другото - страх, който води до бездействие да промениш каквото и да било в ш*бания си живот. (за себе си говоря, не че смятам, че и при теб е така).

Пожелавам ти скоро да не мислиш по този начин!

Аз мисля за жилище и как да си реша сложните жилищни проблеми. Мисля и как бившият ми мъж отново се показва като бягаща от отговорности персона и ми се свива сърцето, че скоро децата ще го усетят също... и колко много ще ги заболи да са предадени от баща си...отново.

# 1 108
  • Мнения: 6 374
   ... Страх ме е от щастието, тъй като знам, че ще дойде отново "тъмнината и меланхолията".  Cry

Тъмнината (или лошото да кажем) може да идва, ама меланхолията - защо? Почваш да действаш и меланхолията изчезва. Откъде-накъде ще й се оставяш?

# 1 109
  • Мнения: 579
Напоследък мислите са ми разделени на два типа: вечерни, докато се опитвам да заспя и сутрешни, когато току що съм се разсънила. Вечер мисля за миналото и по-точно за това какво е било, какво не е било и какво е могло да бъде. Сутрин мисля за настоящето, а често и за бъдещето. Проектирам си съзнателно някакви неща, които бих желала да постигна, но за съжаление те си остават само там (в съзнанието, т.е. не действам по постигането им)... Някой по-напред беше писал, че страхът от щастието и рискът към положителна промяна се дължи на ниската самооценка и куп други фактори, та в този ред на мисли осъзнавам, че имам нужда от специалист (психолог като за начало), но за съжаление не съм предприела тази крачка.

Общи условия

Активация на акаунт