Аууу, тези хора, тип латерни, как не ги заболява главата от собствените им приказки...
Иначе от 3-4г и аз се държа с една идея по-отворено и гледам накъде ще задуха вятъра в общуването. Но това се учи с времето.
Иначе от 3-4г и аз се държа с една идея по-отворено и гледам накъде ще задуха вятъра в общуването. Но това се учи с времето.
Да, и аз мисля, че това се учи с времето.
А по темата: покрай неприятни събития (здравословни) вкъщи се замислих за болестите, смъртта, старостта. Че смъртта в природата ми се вижда много жестока на моменти, но дали не е жестокост и поддържането на живота при хората. Имам предвид случаите в които човекът просто съществува (поддържан жив), но не живее и как се отразява това на близките му, основно на тяхната психика. Кошмари просто. Тежка е темата, не ми се дискутира, просто споделям. Дето има една приказка: и на най-големия ти враг да не се случва.
Май пишеше в темата за интровертите. Такива сме ние, изглеждаме надути, надменни, студени, недостъпни, а всъщност ни трябва време да опознаем човека, за да можем да се доверим. Все пак усмихвай се повече, ако можеш, това стопява доста ледове. 
Жилището е въпрос на пари. А брака - тук вече съвети трудно се дават. Слушай и сърцето, и разума си. 
