За какво си мислите постоянно напоследък?

Моята мечта за жилище още малко и ще се осъществи. Така съм я прегърнала тази мечта, че не и давам да мръдне Мисля си, че като сме болни всичко друго остава на заден план и проблемите, които до вчера са били големи и обсебващи на фона на здравето са нищожни.

И аз съм на вълна апартамент.Твърдо съм решила да продам единия тристаен и да купя двустаен с гараж ново строитрелство. На сина ми апартамента му е голям, купих го с огромно желание преди време,направих го ,ама вече съм с друго виждане- да локацията е добра,наблизо има спирка на метро,реално е на 10 мин от центъра с кола и 20мин пеша,обаааче толкова западна и входа и самия район.. нещо не съм доволна.Обаче малко ме е страх на какво строителство ще попадна - другото жилище е ново,ама започнаха да се появяват дефекти.Всичко май е лотария в БГ.
 
Другото което не ми излиза от главата , е колко безумно се шофира навсякъде! Само този уикенд отново 13 жертви! Вчера една мадама изобщо не спря на светофара и щеше да блъсне жена с дете! А най-дразнещото е,жените колко агресивни шофьорки са станали, но всичко е до манталитет.

Миналата седмица на пешеходна на едно от най-уживените шосета в София вечерта по тъмно щяха да ни прегазят с мм, щото се усмелихме да пресечем на пешеходна. Наложи се ние да направим място на около 20 год младеж, с луксозна кола, който бързаше нанякъде и ако не бяхме се дръпнали щеше да ни прегази. Нахално не спря и профуча с бясна скорост, язък че ММ не беше униформен щеше да види той...ежедневно ставам свидетел на какви ли не простащини по пътищата.

Мисля си, че съм прекалено добра и много си патя....

Мисля си колко е трудно да гледаш малко дете и да съвместяваш с работа. И особено в яслата като се завлачат тия ми ти вируси. Много ми е гузно и съвестно,че ето-налага се пак да отсъствам,но детето ми е най-важно.
Сега го мъдря,че от утре пак съм болничен,имам две баби-едната е с грип, другата е възрастна и не искам да я натоварвам да я гледа. Мъжо на работа-и той с грип. Изобщо ужасно е.
Омагьосан кръг. Казвам си и това ще мине. Всички са били така.
Но същевременно гузна,ако не съм до детето и да я оставям на бабите, и че не съм на работа...
Обвинявам се, че уж така я пазим,а то все нещо прихваща.
Указва се, госпожите в ДГ и те болни.
Не знам вече откъде ги хващат все тия вируси децата. И хем мойта девойка не се разболява често според педито. Егати тъпия сезон.
Само мисълта за Коледа ме крепи!
Като си представя украси и елхи и сняг и курабийки и всичко ми минава😊

Как скоро ще се прибера у дома и колко дълъг е противния полет и после пак, и пак...

И при нас така саом че с две деца всички сме болни

Мисля си защо е нужно да злобеят толкова хората.
Имам нова колежка на работа и първите две седмици се държеше много хубаво и мило с мен. Аз я въведох във всичко възможно на новото място и тя беше много доволна, от което. Доста пъти го спомена.
Започнахме да си споделяме неща лт работа. Давах й съвети и й помагах с всичко възможно. От задачките в ексела  до това да си стопли яденето в микровълновата печка.
Миналата седмица се наложи да свършим екипно много спешна задачка, при което тя мрънкаше на мен, че не е нейна работа това и т.н., тъпо й било. Изобщо не си даваше зор, не спря да повтаря как едни си вършели работата, а тя била заточена до мен да помага с досадната задача.
Аз не изтърпях и в петък й казах, че щом й е тъпо, никой не я е задължил да стои до мен и да помага и никой друг не е длъжен да го прави.
От тогава отношението й се промени на 180 градуса. Показа същността си и вече демонстрира превъзходство и самочувствие над мен, отбягва ме и в същото време с колежките, за които от втория ден ми говори всякакви неща, колко са й неприятни и т.н. сега са първи приятелки и виждам как мило се държи с тях, те много я харесват, което на мен не ми е от значение, просто виждам как явно се опитва да ме злепоставя при всеки удобен момент и да ме унижава пред тях и мениджъра ни.
Много ми е неприятна тази ситуация и като цяло създалото се напрежение и си мисля за това.
Толкова ли е трудно да си помагаме и да сме екип, да сме добронамерени. Разбирам, че всеки от нас иска да изпъкне, да е харесан, да е мил с другите и да го забелязват ръководителите, но защо с цената на това да тъпчем останалите и да ги унижаваме.
Болно ми е, че аз съм от почти година и съм на временен договор, върша си работата и не влизам в каквото и да са конфликти, както новата се изрази, че тя не била мишка, която ще се завре тихо в ъгъла и ще се задоволява с малко. А аз явно съм такава, защото не харесвам заплатата си, а в момента стоя за да натрупан опит и нямам избор за да сменя работата и съм се примирила за сега с това положение.
Искам да съм по-уверена, а не толкова тиха и скромна, защото не искам да стоя в това положение.

hintt другия път я разкарай по-дипломатично. От сорта ... айде дай аз тази тъпня ще я довърша , а ти иди на еди коя си важна задача да се пообучиш на нещо велико ...
Напрежението избегни с @перде@ и здрави нерви. Т.е. сякаш нищо такова няма и не забелязваш и изобщо ако трябва си сложи тапи на ушите.

Полезно ми беше да го прочета, защото обикновено или си замълчавам или трябва да съм подразнена до краен предел, за да реагирам в нейния тон.
Много ниска да няма поне на работа напрежение и да си работим и вършим задачките без излишни драми.

Не може . Хора, интереси и проблеми . Няма начин.
НЕ влизай в конфликт за да нямаш конфликт. Няколко пъти като и върнеш ниско топката с много любезна загриженост ще спре да се занимава с теб.

Оф,не е от най- лицеприятните истини,но с времето се научих да съм по- дистанцирана,поне в началото.
Много бързо си свалила всички карти на масата,а явно персоната не е много високо морална

Hintt, колко бих искала да имам колежка като теб. Аз винаги попадам на злонамерени. Никога не са искали да ме въвеждат в работата, нито да ми помагат. Всеки път сама се оправям. Ето имам конкретен случай. От няколко месеца моля главната ни счетоводителка да ми покаже как приключва едно определено нещо в месеца и тя не иска. Сумати материали изчетох и способи, не мога да го направя. Никога не съм се карала с нея, държа се отчтиво и върша повечето работа, но тя не и не. Всеки път ми казва-малка си, не си дорасла за същинско счетоводство. Нали от някъде трябва да се започне, нали и тя е била малка, нали и тя е нямала опита. Обидно ми е.

О,това е старата приказка млади срещу стари. Изобщо не се връзвай. Младите ти за нищо не стават. Има го това отношение от по-опитните служители към по-новите и към младите. И сама да поправя-пише се учтиво! Аз съм благодарва за моите колежки. Работя в прекрасен колектив. Е,има го това отношение,но всичко ми се показва и обюснява от абсолютно всеки. Такава е филисофията и политиката.

За какво мисля ли?
В живота има и добро и лошо. Човек сам си избира с кое да живее
Та гледам да живея с доброто и него да виждам. Игнор на щуротиите.... е доколкото мога де... и дори драмите понякога могат да се обърнат на шега... На моменти друго не ни остава?