Съгласна съм с последното мнение и да, попринцип съм мн борбен човек, дразня се от хората, които само мрънкат и нищо не правят. Но в един момент се уморяваш да започваш за 20ти път от нулата...И всеки път нещата да се развиват по сходен начин. И аз чувствам, че имам нужда от психолог. Чувствам, че бъркам някъде, но не мога да разбера къде.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2024, 00:39 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Мисля, че ненавиждам да обикалям по магазините и когато ми се наложи, както днес, се разтрепервам от нерви. Не мога да си представя някой да го прави за кеф и разпускане.
Много мразя да обикалям по магазините и да търся нещо. Много се изнервям. Мразя пазаруването. Повечето от жените обожават да обикалят по магазините и им доставя голямо удоволствие.
Да добавя за психолога. Явно повечето от нас имаме нужда от психолог. Признавам си, че имам нужда и аз от психологическа помощ. Имам доста неща да изчистя от себе си, за да намеря вътрешния мир в себе си. За съжаление, няма пред кого да "изплача" моите мъки. Моята бивша най-добра приятелка не е в живота ми вече и все още ми е много тежко, въпреки че 2 месеца минаха. Днес тя има Рожден ден и този ден много ме натъжава и подтиска. Не мога да преглътна нейното предателство към мен!
Аз съм против @премествам се@ в много от случаите.
Не може да се бяга при всяко препятствие и неприятност.
Миналата година се получиха доста проблеми в училището на сина ми и повечето съвети бяха @преместете го от там@. Питахме го него и той каза, че си обича училището, учителите , децата и не иска да се мести. Проблемите идваха от друг човек. Ами да се премести той!
Ако го бяхме преместили щеше детето да се чувства виновно, нещастно и наказано за нещо, коеото не е направило.
Оставихме и го и тежестта на разправиите в бекграунг поехме ние като родители и успяхме да наредим нещата. Тази година започваме добре.
Не може да се бяга при всяко препятствие и неприятност.
Миналата година се получиха доста проблеми в училището на сина ми и повечето съвети бяха @преместете го от там@. Питахме го него и той каза, че си обича училището, учителите , децата и не иска да се мести. Проблемите идваха от друг човек. Ами да се премести той!
Ако го бяхме преместили щеше детето да се чувства виновно, нещастно и наказано за нещо, коеото не е направило.
Оставихме и го и тежестта на разправиите в бекграунг поехме ние като родители и успяхме да наредим нещата. Тази година започваме добре.
Разбира се, че не можем да се местим, сменяме училищи, работа и т.н при всеки проблем. Но в горния случай детето се е чувствало добре в училището. На мене това ми е мерилото при вземане на решение - добре ли се чувстваме в това жилище, добре ли се чувствам на работа? Има и ситуации, когато не можеш да си смениш работата или жилището веднага и се налага да потърпиш. Но ако не го налага нещо, не виждам защо да съм мазохист и да търпя.
bella, промяната не е само физическо местене
добре ,че сте успели да се преборите
аз,за себе си,съм се отказала да се боря със света
не мога да превъзпитавам,образовам,оборвам всички-коства ми твърде много
затова работя само по себе си и децата
ако има нещо да променя-променям собствената си нагласа
добре ,че сте успели да се преборите
аз,за себе си,съм се отказала да се боря със света
не мога да превъзпитавам,образовам,оборвам всички-коства ми твърде много
затова работя само по себе си и децата
ако има нещо да променя-променям собствената си нагласа
Скрит текст:
ето,недоволна съм от училището и лежерното отношение към слабите ученици
онзи ден,на първата родителска среща,класната го каза в прав текст-има директива от ЕС,да не се оставят деца да повтарят ,докато завършат втора степен на базовото образование-9ти клас
тогава са държавните изпити,дотогава е задължителното
училището е частно с квота за държавна поръчка,не е някакво съвсем изпаднало,но трябва да се съобразяват
така се оказва,в прав текст се говори вече,не под сурдинка,че ще трябва да се оказва помощ на изоставащите,и съответно няма да се дава достатъчно на избързващите
моите,не че са мои ,са много изискващи деца-не могат да се наситят само с общия материал в учебника,но сега вече трябва да се работи самостоятелно вкъщи,щом ще трябва по заповед,да се чакат изоставащите да ги настигнат,и няма да има време за допълнително материал
ами,честно,не се напрегнах много
не мога да се боря срещу системата
ще се спасяваме сами
онзи ден,на първата родителска среща,класната го каза в прав текст-има директива от ЕС,да не се оставят деца да повтарят ,докато завършат втора степен на базовото образование-9ти клас
тогава са държавните изпити,дотогава е задължителното
училището е частно с квота за държавна поръчка,не е някакво съвсем изпаднало,но трябва да се съобразяват
така се оказва,в прав текст се говори вече,не под сурдинка,че ще трябва да се оказва помощ на изоставащите,и съответно няма да се дава достатъчно на избързващите
моите,не че са мои ,са много изискващи деца-не могат да се наситят само с общия материал в учебника,но сега вече трябва да се работи самостоятелно вкъщи,щом ще трябва по заповед,да се чакат изоставащите да ги настигнат,и няма да има време за допълнително материал
ами,честно,не се напрегнах много
не мога да се боря срещу системата
ще се спасяваме сами
Мисля си как хората се надупват на уж приятелите си и забравят какво за направили истинските им приятели за тях. Може би и за това имам 2ма 3ма приятели на кръст.
Хората забравят какво си направил за тях, особено ако става на въпрос за приятели. Относно с моята бивша най-добра приятелка аз й помогнах да се изправи на крака и тя го забрави това. Предаде ме.
Lust приятелите са приятели, но сиренето е с пари, живота не е безплатен и няма нужда да приемаш лично .
Mamagemelar и при нас проблема беше подобен, но не с ученето, а в междучасията. Идваше специално от една майка, която не искаше да има дете, което да играе по-добре футбол от нейното, да тича по-бързо от нейното и пр. и за всяко нещо се оплакваха . Последното беше , че му се присмяли на басеина, че емблемката на банския му се била скъсала ... ами те непрестанно си се смеят едно на друго и на детето не му беше попречило на играта, но явно майката го разпитва непрестанно в къщи и после му клюкари приятелите и ... ами ние вече се заразправяхме. Не може все да наказват деца заради едно и също и то след като то ги търси да играят, иска да играе с тях , играе с тях и после майка му като се оплаче и ги накажат ходи да им се присмива и да се радва че са ги наказали.
Ами прекалиха.
Mamagemelar и при нас проблема беше подобен, но не с ученето, а в междучасията. Идваше специално от една майка, която не искаше да има дете, което да играе по-добре футбол от нейното, да тича по-бързо от нейното и пр. и за всяко нещо се оплакваха . Последното беше , че му се присмяли на басеина, че емблемката на банския му се била скъсала ... ами те непрестанно си се смеят едно на друго и на детето не му беше попречило на играта, но явно майката го разпитва непрестанно в къщи и после му клюкари приятелите и ... ами ние вече се заразправяхме. Не може все да наказват деца заради едно и също и то след като то ги търси да играят, иска да играе с тях , играе с тях и после майка му като се оплаче и ги накажат ходи да им се присмива и да се радва че са ги наказали.
Ами прекалиха.
Дядо ми казваше , че не можеш да очакваш нищо и затова ако правиш нещо то го правиш за себе си . ПРавиш го, радваш се и го забравяш .
Също това да правиш неща за другите има негативния аспект, че се чувстват задължени , а хората не обичат. По би получила нещо от някой , ако той не ти е задължен. Човек ребелира срещи ависимостите и обвързаността .
За това аз съм на принципа не прави нищо за никой ако можеш да не го направиш. Това няма да подобри приятелството , това ще го съсипе. Ти ще очакваш признание, другия няма да иска да го задължаваш.
Чисти сметки добри приятели. Т.е. никакви сметки.
Също това да правиш неща за другите има негативния аспект, че се чувстват задължени , а хората не обичат. По би получила нещо от някой , ако той не ти е задължен. Човек ребелира срещи ависимостите и обвързаността .
За това аз съм на принципа не прави нищо за никой ако можеш да не го направиш. Това няма да подобри приятелството , това ще го съсипе. Ти ще очакваш признание, другия няма да иска да го задължаваш.
Чисти сметки добри приятели. Т.е. никакви сметки.
За това аз съм на принципа не прави нищо за никой ако можеш да не го направиш.
аз не съм всеотдайна приятелка в онзи смисъл,който влага широката публика,точно по тази причина-непоискано нищо не правя,научила съм го по трудният начин.
А пък сама да се подлагам в услуга,че и да се напъвам да помагам ми е чуждо съвсем.
Убедена съм, че това граничи с намеса в личното пространство.
ММ беше в другата противоположност-и г*за си даваше за приятели-близки/далечни,нови/стари,всякакви...
аз само си седях и му гледах магариите
но,после не забравям да му ги посочвам-с дума и половина,та да не е съвсем сдъвкано наготово,да се поразмисли малко...
с времето започна да се освестява,обаче
И моя е същия. Като каже @приятели@ или @приятел@ ...
И недай си боже да разбере , че някой някъде се е срещнал без него ...
И аз го гледам и си мисля @този от детската градина излизал ли е изобщо ? @
Но не знам какво да направя.
И той лека полека вижда някои неща , но гледа с такова недоумение , сякаш нещо супер странно става> приятел му връзва тенекия, приятел му прави проблеми, приятел го дразни или излъгва нещо, приятел вижда че иска да иде на някаква среща и имишлено без да иска го пропуска от поканата или уговорката ... ама гледа нещата така, сякаш не вярва на цялата работа.
Много са интересни мъжете.
Да не говорим ,че не може да му влезне изобщо в главата идеята , че някой може да не го харесва за нещо. Той какво е направил? Защо така станало ...
Абе детска градина. Имама още двама като него . един на 13 и един на 9 и тримата са ми страшно много , но понеже са супер сладички и ги търпя.
И недай си боже да разбере , че някой някъде се е срещнал без него ...
И аз го гледам и си мисля @този от детската градина излизал ли е изобщо ? @
Но не знам какво да направя.
И той лека полека вижда някои неща , но гледа с такова недоумение , сякаш нещо супер странно става> приятел му връзва тенекия, приятел му прави проблеми, приятел го дразни или излъгва нещо, приятел вижда че иска да иде на някаква среща и имишлено без да иска го пропуска от поканата или уговорката ... ама гледа нещата така, сякаш не вярва на цялата работа.
Много са интересни мъжете.
Да не говорим ,че не може да му влезне изобщо в главата идеята , че някой може да не го харесва за нещо. Той какво е направил? Защо така станало ...
Абе детска градина. Имама още двама като него . един на 13 и един на 9 и тримата са ми страшно много , но понеже са супер сладички и ги търпя.
При нас няма @искам всички да ме харесват@. За съжаление при нас няма клетка мозъка, която да е толквоа автоимунна, че да допуска подобно нещо. Големите изненади са @защо нещо се случва@, като го няма допускането @абе може да не съм му симпатичен на човека@. Просто няма такова нещо.
Както и да е . Май наистина оспамихме темата подобаващо. Това за мъжете е безкрайна тема. Там не може да се мисли логично, ако не иска човек да подлудее. Там нещата просто са си така и трябва някак да се живее с тях.
Както и да е . Май наистина оспамихме темата подобаващо. Това за мъжете е безкрайна тема. Там не може да се мисли логично, ако не иска човек да подлудее. Там нещата просто са си така и трябва някак да се живее с тях.