За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 084 796
  • 20 572
  •   2
Отговори
# 2 610
  • Мнения: 7 848
Аз намерих две истински приятелки на зрели години. Съвсем неочаквано.
Отделно от това когато бях в нужда, никой от приятелите ми не се отвърна от мен. Всички ме увиха в топъл пашкул от любов и минах през труден период без много болка. Не знам с какво съм го заслужила, но съм благодарна. Така че не се отчайвай, има хубави хора и ти пожелавам да ги намериш!

# 2 611
  • Мнения: 4 940
Откакто се преместих в Бургас нямам приятели. Понякога няма с кого едно кафе да пиеш, става ми тъпо. Мисля за себе си, че бих била много добра приятелка и не бих предала човека отсреща. Не знам средата ли ми е такава, общуването ли, ама така и не си намерих една добра приятелка.

# 2 612
  • Мнения: 1 167
През живота си съм имала няколко приятелки. Душата си давах за тях. Те никога нищо не направиха за мен и прекъснах контакти. Много ми е било мъчно, особено за едната, но няма смисъл. В моменти, в които съм имала нужда да поплача на някое рамо и да споделяла болката си да ми се отговаря с една дума. Имах Рожден ден, тя дори не ми честити-звънна след седмица, че забравила. Ей такива дребни неща ме бодват в сърцето и после никога не е същото. Когато държа на някой човек не забравям. Отстоявам и помагам.
Мисля си в някои моменти от живота колко ми липсва една истинска приятелка.

# 2 613
  • Мнения: 227
Точно за приятелство си мисля и аз днес. И аз имах 3 приятелки на които държах много, ама много. 2 от които са в БГ едната тук. Сега вече нито една, прекрасна се връзката и с трите. 2те  в БГ  много трудно защото си ходя рядко, а и часовата разлика 10 часа, трудно е за комуникации. Започнахме да се отдалечаваме и така... Тази която е тука също, нямаме време от работа и задължения. Някога много се ядосвам и си казвам че никой не ми трябва, ще си живея без приятели... и после пак ми тежи... 😞

# 2 614
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Напоследък и на мен много ми тежи, че се отдръпнахме с някои приятелки, а най-тъпото е, че сега да им звъна - утре ще се видим, ама нещо съм в дупка и като знам, че само ще се жалвам и ми се отщява Sad Направо си съсипах сама живота, исках някакви неща, а се оказа че изобщо не са за мен

# 2 615
  • Мнения: 72
Чудя се възможно ли е в днешно време човек да си намери приятели,........
.......Изпитвам големи съмнения относно същността на приятелството,а не ми се иска.

 Писах много неща но ги изтърках, защото тези теми са за разглеждане в часа на класния ръководител в училище. Приятелството/другарството се засява в училището.

Приятелството не се измерва, не се купува, а  който го притежава е истински щастлив човек.
Ако вашите очаквания надхвърлят приятелските взаимоотношения, то естествено, че може да се разочаровате или да си коригирате поведението или приятелството да премине в друг вид общуване.

Важно е да научим децата си да са добри човеци, за да може един ден да има повече хора, които искат да станат добри приятели. 
------------------
Имам 5 стари златни приятелства, защото времето отся много познати... Покрай тях влизат и излизат в компанията и други.   

Приятелството се изгражда всеки ден.  То не е играчка, когато не ти е необходима да я захвърляш в ъгъла.
Познати хора имам много, общувам с много хора , но истинските приятелите са на едната ръка. Някои ми липсват , но като се затъжа, щастлива съм че мога да им звънна или хващам пътя и организирам купон.
 Това са хора, на които вярвам и мога да звънна по всяко време и ситуация. Да сме живи и здрави и все така заедно. Готиното е, че са по-големи от мен и са като неизчерпаема енциклопедия на живота.

С годините майка ми е и много добра приятелка и с годините ставаме по близки.
На младини не беше така чуваща за моите неволи.
 Заряза ме сама да се оправям като се омъжих и си мислеше, че нямам грижи.  Исках и съвет, тя ме отрязваше с - Оправяй се.... Е добре, че имах колежки/ приятелки.... 3 от 5-те златни приятелства в моя живот.

 


 





 
 
 

Последна редакция: чт, 18 апр 2019, 22:56 от may-june

# 2 616
  • Мнения: 957
Страх ме е от старостта, не заради тъпите бръчки, не и заради болестите, а защото след нея е просто краят. 
Мисля, че по - страшно е преди края да загубиш разума си. Това е кошмар за околните, вероятно и за самите нас.

Това е най-ужасния завършек на живота!!!  Кошмар за всички! Знаеш, че този човек ти е родител но, само като факт, гледаш го и не го свързваш с човека който те е отгледал и ти е бил най-близък.....

# 2 617
  • Murcia, Spain/Ruse
  • Мнения: 416
    Съгласна съм, че когато не си добре със здравето, само върху това са заети мислите ти. Много е жалко, че ние, хората се сещаме колко е важно да бъдеш здрав, когато го загубим. Sad

   Някой беше писал, че е станал доста мързелив напоследък и не може просто да се "излекува" от мързела. В същото положение съм. Просто не ми се прави абсолютно нищо. Ако можех да спя цял ден, щях да спя. Също много стоя пред телефона си и лаптопа си. Някак си загубих какъвто и да е интерес към всичко.

   
Това все едно аз съм го писала. Отдавам го на "пролетна умора",а и децата са Великденска ваканция. Дано събера сили и пак да започна тренировки, отделно съм в някаква дупка....черни мисли ме налягат,а нищо не зависи от мен и това ме побърква 😑😑😑

# 2 618
  • Мнения: 35 069
Аз яко се омързеливих с това майчинство. И ако миналата година бях навън постоянно, защото нали... детето трябва да е на чист въздух, то тази си се прибираме на обяд да спи вкъщи, защото... Майка му я мързи да подпира пейки в парка Wink
И това е , което си мисля често- колко много чакаш майчинството и как бързо минава то. И аз в случая не успях да му се насладя от тревоги и глупости, които сама си създавах/м

# 2 619
  • Мнения: 4 609
И аз си мисля за приятелството напоследък. Не очаквам много от моите приятели, но имам една, която като си няма гадже е "Трябва на излизаме по-често, бла, бла..." А като си хване някого и изобщо забравя за нас (попринцип сме три "приятелки"). Последният път два пъти се разбирахме за излизане и тя всеки път се ослушва, даже не казва "да" или "не". И аз подозирах, че явно се занимава с някого, понеже това й е редовния номер. След време разбрах, че съм познала и ми стана много неприятно. Това си е репертоар, който с години се изиграва с различни хора. Много ми писна вече от използваческото й отношение. Следващият път като скъса с гаджето и пак се сети за нас, просто аз ще съм заета... И така. Оплаках се.

# 2 620
  • Мнения: 4 940
Мисля за имота, който ще купуваме. Дали всичко ще е наред, кога ще сме готови и да стигнем до сделката. Как стягам багажа от квартирата и се местим в новия дом...ей такива неща си мисля.

# 2 621
  • Мнения: 1 414
Мисля си за идващото лято и че тази година отново ще се пробвам да поработя,но дали ще успея...Насъбраха се неприятни неща,от които трудно ще се отърся психологически. Но от друга страна,пари няма да са ми излишни.
Надявам се все пак да извлека някаква радост от лятото.Надеждата крепи.

# 2 622
  • UK
  • Мнения: 93
Здравейте на всички!

Аз си мисля за толкова много негативни неща от доста месеци, да не кажа години! Не съм добре здравословно и постоянно го мисля. Ей сега юни ще станат 3 години откакто майка ми почина и това постоянно го мисля.

Живея в Англия с приятеля ми, той си завърши доктората, но още няма работа и финансово сме много зле от няколко години, та и това не помага.

Всички, които познавахме се разотидоха и си останахме самички. Аз само с 2 момичета се разбирам, но едната е в България, а другата не е около моя град. И така - самички всеки ден, много тъжно... и много самотно...

# 2 623
  • Мнения: 1 355
Самотно си е в чужбина, ако някой те потърси за нещо, то ще е за услуга.   
В мислите си съм в България, ама пусти пари...

# 2 624
  • Мнения: 58
Напоследък все си мисля за кредит който ми трябва. Сумата не е голяма дори не надвишава 5цифрено число а е само на половината. Живея в чужбина ,С всички документи съм ок, но защо все така удря на камък ,не знам. Вече се убеждавам ,че ние чужденците сме втора ръка хора.

Общи условия

Активация на акаунт