Уиш, този път не съм съгласна с теб. Какво толкова им пречат децата за по 3 часа в събота, още повече, че майка им е с тях. Аз съм всеки ден с моите и това не ми пречи нито на филмите, нито на компютъра, нито на социалния живот. Има време за всичко, когато има желание.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2024, 00:39 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Мисля си за това колко странно е, че българинът все смята, че някой му е длъжен. Народопсихологията ни е такава, втълпено ни е, че другите са длъжни. До степен да мислиш, че лекарят е длъжен да работи без пари, а "чорбаджията" - работодател да смята, че не трябва да заплаща достойно труда на работниците си, да не заплаща извън работно време, даже ако може да му се плаща, за това че е подсигурил работа. И се чудя всичкото май от беднотията идва... или лакомията ? Четох статия онзи ден, че в едно училище вече ще водят децата в полицията след края на работното време (вярно прекалили са, но трябва да дисциплинират родителите) и най-интересни бяха коментарите отдолу как едва ли не и учителите са длъжни да гледат децата след края на работното си време, те и без това (според коментарите) по цял ден нищо не правят. Това чувство, че някой с нещо ти е длъжен ако се изкорени, ще се изкоренят доста проблеми. А и между другото чувството, че някой вечно да ти е длъжен, май има общо със спазването на правилата. Ей тия две неща ако се коригират в нашия манталитет и България ще се оправи, а дано ама надали.
Вярно реагирали са остро родителите, но това да се оправдаваш едва ли не, че искаш да разполагаш със собственото си време е меко казано странно. Разбирам я тази жена, но щом съпругът й работи толкова много се предполага, че все ще се намерят пари за бавачка. Тези деца са и на съпруга й, нали така.
Вярно реагирали са остро родителите, но това да се оправдаваш едва ли не, че искаш да разполагаш със собственото си време е меко казано странно. Разбирам я тази жена, но щом съпругът й работи толкова много се предполага, че все ще се намерят пари за бавачка. Тези деца са и на съпруга й, нали така.
Защо Уиш? Ако обичаш едно дете какво лошо има да споделиш всяка събота с него? Щото децата растат и в един момент няма да има възможност да се оформи връзка баба-внуче.
След години, когато бабата има нужда от грижа, внуците имат същото отношение към нея, каквото тя е имала към тях. Естествено това я дразни, чувства се изоставена и поне моята свекърва заключава, че аз не съм ги възпитала добре.
Когато се родиха, тя беше пенсионерка, но не можеше да се занимава с тях - имаха си майка. Когато поотраснаха ги водехме един път седмично и то през пролетта /лятото бяхме на село/ за по няколко часа, които за свекърва ми бяха страшно много.
Ако дочакам внуци, обещала съм си никога да не постъпвам като моята свекърва.
Според мен трябва да си направят ясни договорки между децата и родителите им за гледането на внуците, така няма да има сърдити. Аз нямам внуци и сега разсъждавам така, ако ще трябва да ги гледам да знам колко дни в седмицата и за колко време, ненадейни посещения само в много краен случай.
Мисля си как едни хора се подготвят за довечера, а други в този момент се молят близките им да оцелеят 😢.
Мисля си как едни хора се подготвят за довечера, а други в този момент се молят близките им да оцелеят 😢.
Мисля си.. как може да има родители, които позволяват на хлапетата си да определят дали те да си имат приятел/ка😔Колко егоистично са възпитани, искат мама/тате за себе си, ама родителите им не мислят ли, че тия деца в един момент ще хвръкнат да си дирят мечтите/да се развиват, а те ще останат сами. Другия вариант е децата да изпитват вина и цял живот да стоят до коляното на родителите си😔все е жалко..
😞Как мечтая моя татко да не е сам.. да си има другарче и да съм спокойна за него,да знам, че не е сам.
😞Как мечтая моя татко да не е сам.. да си има другарче и да съм спокойна за него,да знам, че не е сам.
Ми по тази логика и тя след време няма да е длъжна всеки ден да ги обгрижва, нали? Жената ще иска да има време за нейни лични неща, а не да помага на старците. Сееш ветрове, жънеш бури. Аз лично съм на принципа-каквото дадеш като отношение-това ще получиш. Просто и ясно.
1. Гледат ти ги без проблем. Приемаш това за даденост и нищо не може да те накара да се съобразяваш. Обикновено позицията е "Гледат си внуците все пак. Като искат да им се радват - ей на. Аз не съм ги карала." В този случай ще е трудно и да откажат, ако имат планове.
2. Не искат да ги гледат по първия начин и се почва "Не може ли някой да ги вземе, за да си починем с таткото". Едва ли не някой да си предложи услугите, за да минеш на вариант 1 "Вие ги искахте, аз не съм ви карала."
Работата е малко хем сърби, хем боли.
За да съм максимално обективна, ще ти кажа, че моя позната вечно се оплаква от грижите по младото семейство (занимава се внуци, готви и върти къщата, в която живеят бащата и майката на децата; освен това ходи и на работа). Като ѝ кажеш да ги отдели се, се почва "Ама аз какво ще правя сама, така съм свикнала, искам децата да са край мен". В тази схема единствено внуците биха били загрижени за старините на баба си, не вярвам даже на родното ѝ дете да му трепне, че майка му има нужда от почивка, то гледа себе си.
Мисля си колко бързо и неусетно си минава времето. Последните години имам усещането, че още по-бързо се износват годините. Не усещам празници и делници, няма я тръпката и емоцията от преди в очакване на празниците.
Мисля си колко сме св втурачили в проблемите, гоним някакви цели, кариерата с цената на много по-ценни неща като време с близките. Разбирам, че обстоятелствата ни притискат в повечето случаи. Затворили сме се, озлобени и егоисти. Не виждам усмихнати и позитивни хора. Всеки потънал в своите тревоги и мисли. Препускаме, а времето си излита.
Такива мисли са ме налегнали. Коледните и новогодишни празници ми действат носталгично, натъжават ме, мисля за спомените от детството ни, за вкъщи. Не ми е хич празнично. Искам да виждам близките ми спокойни и здрави.
Мисля си колко сме св втурачили в проблемите, гоним някакви цели, кариерата с цената на много по-ценни неща като време с близките. Разбирам, че обстоятелствата ни притискат в повечето случаи. Затворили сме се, озлобени и егоисти. Не виждам усмихнати и позитивни хора. Всеки потънал в своите тревоги и мисли. Препускаме, а времето си излита.
Такива мисли са ме налегнали. Коледните и новогодишни празници ми действат носталгично, натъжават ме, мисля за спомените от детството ни, за вкъщи. Не ми е хич празнично. Искам да виждам близките ми спокойни и здрави.
Аз последно да се включа по моята тема и приключвам. Родителите ми имат доста разнообразен социален живот. Ходят по театри, заведения, вили, почивки и т.н .Не съм ги обсебила с моите деца:) Доста често и пропускаме съботи и недели именно, когато са на вила. Както и да е, ще разредя посещенията и това е. Относно моментите, когато имат нужда от мен- аз съм винаги на разположение, зарязвам всичко и тръгвам, защото съм ужасно привързана към тях. Бих искала да съм малко по-обрана, но не мога, киха от емоционалност.
Сега искам да ви пожелая весело посрещане на 2019 г. Нека това да е годината, в която всеки ще осъществи най-тайната си и бленувана мечта:) Нека слънце озарява дните ви и радост стопля сърцата ви.
Сега искам да ви пожелая весело посрещане на 2019 г. Нека това да е годината, в която всеки ще осъществи най-тайната си и бленувана мечта:) Нека слънце озарява дните ви и радост стопля сърцата ви.
Ми по тази логика и тя след време няма да е длъжна всеки ден да ги обгрижва, нали? Жената ще иска да има време за нейни лични неща, а не да помага на старците. Сееш ветрове, жънеш бури. Аз лично съм на принципа-каквото дадеш като отношение-това ще получиш. Просто и ясно.
1. Гледат ти ги без проблем. Приемаш това за даденост и нищо не може да те накара да се съобразяваш. Обикновено позицията е "Гледат си внуците все пак. Като искат да им се радват - ей на. Аз не съм ги карала." В този случай ще е трудно и да откажат, ако имат планове.
2. Не искат да ги гледат по първия начин и се почва "Не може ли някой да ги вземе, за да си починем с таткото". Едва ли не някой да си предложи услугите, за да минеш на вариант 1 "Вие ги искахте, аз не съм ви карала."
Работата е малко хем сърби, хем боли.
За да съм максимално обективна, ще ти кажа, че моя позната вечно се оплаква от грижите по младото семейство (занимава се внуци, готви и върти къщата, в която живеят бащата и майката на децата; освен това ходи и на работа). Като ѝ кажеш да ги отдели се, се почва "Ама аз какво ще правя сама, така съм свикнала, искам децата да са край мен". В тази схема единствено внуците биха били загрижени за старините на баба си, не вярвам даже на родното ѝ дете да му трепне, че майка му има нужда от почивка, то гледа себе си.
Та затова превключих на друг режим и вече нищо не ме трогва. Моята емоционалност отдавна умря, все пак трябва да съм жива да го отгледам това дете, нали? Защото, ако опъна петалата ще им се отели вола.
Айде да не депресирам с моя черен хумор, пожелавам на всички отзивчиви родители, здрави деца и всичко най-хубаво за новата година!
За да разсъждаваш по този начин, значи опитът ти е такъв. Друг в твоето положение не би се посвенил ни най-малко и ще продължи да товари родителите си с проблемите си, вместо да ги радва. Идея нямам какъв е бил животът на вашите, но има един безспорен факт - искат да са сами. Може да са саможивници, но може имат и друга съществена причина.
Напоследък си мисля колко бързо ми мина тази година. Гледах вчера снимки от през годината и видях колко бързо е пораснал синът ни. Колко се е променил за една година. И съм горда и съм тъжна. Липсват ми бебешките моменти ( сякаш беше само един месец бебе) и му се радвам колко е станал общителен, жив и най-вече усмихнат.
Натъжавам се, че докато мигна той ще е трънал на ясла, а аз на работа..
Натъжавам се, че докато мигна той ще е трънал на ясла, а аз на работа..