Берен Саат от Звездите ... до Великолепната Кьосем към нови завоевания >Тема 14

Добро утро!   
Дива, напълно приемам малката ти организация за големите ни намерения. 
Епизодите с превод на руски до 52 вкл. са по около 40 мин. След това те имат двойна номерация (напр.56-57), т.е. отговарят на оригиналните. Значи до 52 ние трябва да смятаме два за един, а това означава до събота да гледаме 20 епизода, които отговарят на 10 ориг. Това трябва да се има предвид.
За мен така е добре: през седмицата гледаме, в събота и неделя - обсъждаме. 
Завиждам ти, че ще гледаш в оригинал, защото тези, които ще гледаме с руски превод, всъщност ще го слушаме. От много руски сайтове сериалът е изтрит, а това, което съм намерила, е само с озвучаване. Но поне са с добро качество на видеото.
Аз гледах тук
http://topfilmonline.ru/serial/32003-zapretnaya-lyubov-ask-i-memnu-2008.html
и другите:
http://turkishtv.ru/turkey-serials/533-zapretnaya-lyubov-vse_serii.html   
http://hdrezka.ag/series/drama/13124-zapretnaya-lyubov.html

Валя, привет! Да продължим тогава с плаката. Съгласна съм с "...ябълката - символ на забранения плод - се държи нежно с две ръце, както се държи нещо ценно и свидно, което искаш да запазиш на всяка цена". Прави впечатление, че сцената е развита вертикално и действа както чрез контраста горе-долу, така и чрез двата различни начина на изразяване: в долния ред - човешки лица, а в горния - отсъствие на човешко лице. Човешката група представя актьорите-герои в сериала, но тя лесно може да бъде приета като образ на човешкия свят, обществото и затова на нейната височина стои обществената присъда за Бихтер и Бехлюл "Забранена любов", която всъщност изразява нещо много повече: че това общество си е вменило правото да произнася присъди върху любовта изобщо. Докато горното изображение - спасяването на любовта, е нещо междинно между човешко и нечовешко (природно, божествено): за него отсъства човешко лице, то стои над човешкия свят и отвежда нагоре, тук любовта е (само) любов и присъди над нея не се произнасят.  Затова въпросът е как ще определим ябълката: като плода на забранената любов, според представите на хората (долу) или като плода на (само) любовта (както виждаме горе), която ръцете са спасили от тези, които издават и следват забраните?
С този въпрос стигаме и до заглавието на сериала "Забранена любов". Вижда се, че то е една игра със зрителя, който в повечето случаи е част от долния ред от плаката и познава добре забраните. Вероятно се очаква, че след като изгледа сериала и узнае начина, по който неговите създатели мислят любовта, зрителят   ще е наясно със своето безсилие и пълната безполезност на това да я забранява.
Освен това, с ръцете се дава и се взима и композицията може да изразява обмен между двете части (нива, същности): хората получават любовта накъде отгоре и после опазена я връщат обратно.     
И третото ниво, най-долу, е надписът, който засега имам в два различни превода, които много се различават:
 
Aşki arayan bir aşk hikayesi…
Една любовна история, която търси любовта...
и
Любов, която е по-силна от живота...
Ако някой предложи друг превод или потвърди един от двата, тогава може да се продължи с анализа на плаката.
По-нататък в обсъждането всичко, за което сега стана дума,  ще става по-ясно, но трябва да се въведат още неща, за които сега е рано. Моите размисли върху този плакат се основават както на това, което виждаме, така и на другото, което предстои да бъде анализирано. 
 
(повтарям постера за улеснение при четенето)


 
Като се замисля, заниманието ни е напълно извън времето:
няма никаква опасност да ни спрат сериала; вече е получил всички възможни награди; и да не направим нов прочит,  има стар. 
За днешния ден това си е пълен комфорт.
Денси, по-спокойно, филмът още не е започнал.
Да знаеш, че аз ще защитавам и Бихтер, и Нихал.
А на всички - хубав ден!

Здравейте!
 
Тъй като аз не съм учила руски , ще гледам сериите с бг аудио. Винаги бих предпочела със субтитри , но не знам дали ще мога да намеря. 🤔

Аз утре заминавам за морето , което чакам цяло лято и там няма да имам време , за да гледам сериала. Малко ще изостана , но ще гледам да ви стигна , все някога. 😀

Но пък редовно ще ви чета , защото ми отваряте очите за доста неща. Много е приятно да видиш друга гледна точка , друга интерпретация , различна от твоята.

Приятен и пълен с усмивки ден , момичета! 🤗

Привет на всички и благодаря за споделеното!



Валя, благодаря за превода на интервюто
а ЗП си е един от най-емблематичните турски сериали, класика в жанра от всякъде, прекрасна работа на Хилял Сарал, да Едже и Мелек....както и на актьорите разбира се.
Последната серия е гледана в Турция-с рекордния рейтинг от 23,41% в Тотала и 27,09% в АВ
не случайно и Къванч и Берен имат Златни пеперуди за ролите си, когато наградата беше доста престижна!!!!

Ирина, много хубаво включване си направила в темата, като за един новак!!
сериите на български ги има само с бг аудио ..... пожелавам ти приятно море!!!

Ваня, аз скоро си правих преговор с любими моменти от ЗП, на мен сериала ми е тежък, като се има впредвид, че обожавам двойката Бихтер и Бехлюл и съответно, от един момент нататък го гледам трудно......
а каква съм фенка на двамата говори факта, че в компютъра си имам колекция от 800 снимки с ББ

Сериите на ЗП-ВК, с руски субки/ с руска озвучка не бих го гледала /
https://vk.com/videos-62215399?section=album_55452290
и с бг. аудио- но последните са изтрити
https://www.vbox7.com/play:0b91f20f?p=playlist&id=1304535&order=date

Дива , за новата тема....
имам идея за т.нар шапка-това да бъде колаж със снимки от последните 4 роли на Берен-Бихтер, Фатмагюл, Ямур и Кьосем, ако си съгласна, няма проблем да го направя!!!
Иначе определенията за Берен много ми харесват, но мисля, че ще стане претрупано, ако към всяко едно от тях, прикачаш снимка

и аз съм  така



тая снимка ми излиза в ТТ като нова  




завършвам поста си с едно любимо видео

хубава неделя

Здравейте, не съм наминавала отдавна.
Знаете, че много обичам Берен.

Включвам се заради думата "солидарност". Според мен не е подходяща. Обременена е с много соц. И от много употреба е поизхабена от точно съдържание. Изисква уточнение - солидарен, с какво? Защото може да е с всичко. Освен това, пак поради прекалената соц.употреба, има повече лозунгово звучене, отколкото истински смисъл. "Съпричастна" е достатъчно добра дума за Берен и изразява, каквото искаме да кажем за нея. Дори "подкрепа" казва повече от "солидарност".

Прочетох, че се очаква някаква нова роля на Берен наесен или зимата. Има ли някаква подсказка каква?
Вече съм много жадна и затъжена за нейна изява на екран.

Здравейте, момичета!


                                   

                                   

Много се радвам, че сте толкова активни през последните дни.
Четох ви от телефон и нямах възможност да се включа.
Но за мен беше удоволствие да ви чета, за което  ви благодаря на всички!
Колко е хубаво в темата ни отново да има живот.


Дива
Оценявам много високо всичко, което правиш за Берен и за нас!
Със сигурност влагаш много време и усилилия, но и много любов!

Прочетох интервюто Изет Пинто с интерес.
Изключително ме зарадва /но в никакъв случай не ме изненада/ фактът, че Берен е най-търсената и чаканата турска актриса през изминалата година.
Също така ми направи впечатление, че в класацията за най-добре продавани сериали, след „Великолепният век“ се нарежда „Кьосем“.


Момичетата вече толкова неща сте предложили, че аз едва ли мога да измисля нещо по-добро. Изключително оригинална е идеята за това всяко качество на Берен да бъде свързано тематично с отделните й роли. Защото Берен не е избрала нито една от тях случайно. Всяка една от ролите, които е пресъздала на екрана е своеобразна кауза, олицетворяваща ценностите й като личност.


Валя
Много благодаря за превода на интервюто на Берен за „Фигаро“!
Удоволствие е да се прочете на български език.


Ваня
Много ми е приятно да те видя отново сред нас!
Не пропускам постовете ти, посветени на „ВВК“ в другата тема.
Идеята ти за нов прочит на „Забраненият плод“ след 10 години е великолепна.
Надявам се да успея и аз да се включа адекватно.
Това е единствения сериал на Берен, който не съм гледала особено внимателно.
Тогава още не бях запленена от турските сериали.
Помня само, че навремето се водеха разгорещени спорове по форумите и зрителите бяха разделени на два лагера.
Наистина ще е интересно след толкова години да ревизираме собствените си усещания за героите и сюжета.
А и така ще съживим темата и ще запълним времето до новия проект на Берен.

Irinak
Радвам се, че си решила да се присъединиш към нас.
Добре дошла! Прочетох постовете ти с интерес!
Благородно ти завиждам за първата ти среща с „Интикам“.
Този сериал за нас е специален...
И приятна морска почивка!

Айра
Специално благодаря за линковете за гледане на „ЗП“.
Аз ще го гледам с руски субтитри, защото ми се иска да чувам гласовете на героите.

Светле
Говори се за сериала „Казино“, действието в който ще се развива през 60-те години на 20 век, но нищо сигурно няма.
А и вероятно няма да е есента, а по-вероятно декември - януари. Липсва ни на всички Берен, но ще си чакаме.

До скоро, момичета!

Здравейте пак от мен!

Нося една новина от рускините, чийто източник не е посочен, а аз не можах да открия, но много ми хареса и се надявам да е вярна.

                                    Бомбата на деня! 
Във връзка с нестабилната ситуация на сериалите на тв пазара в Турция, свързана с борбата за рейтинги и неочакваното сваляне от ефир на много сериали, а също и сериозната цензура, която държавата налага чрез RTUK,  продуцентската компания „Ay Yapim“ е взела стратегическо решение.
Отсега нататък ще ориентира продукцията си не към вътрешния пазар, а към продажбите на сериалите си зад граница.
„Ay Yapim“ е една от трите най-успешни продуцентски компании в Турция по продажби на своите продукти в чужбина. За тази цел продуцентът Керем Чатай възнамерява да създаде собствена дистрибуторска компания, която ще се занимава с разпространението на продукцията на „Ay Yapim“ по цял свят.
По какъв начин това „заплашва“ турските тв зрители?
На първо място сериалите си „Ay Yapim“ ще може да финализира, когато сама пожелае, защото не може да предлага на международния пазар незавършени проекти.
Второ, сценариите ще се пишат предварително, а не на коляно седмица за седмица.
Трето, ще се правят по две версии на сериалите. Една за турския пазар с минимално количество откровени сцени и целувки, и една за външния пазар, в която ограничения от такъв характер няма да има.
Въпрос на време е да разберем дали и други продуценти ще последват примера на Керем Чатай.

Остава само да се надяваме, че новината е истинска, както и че Берен и актьорите, които харесваме ще снимат за „Ay Yapim“.

И още една снимка от празненството за рождения ден на племенника на сина на един от братята на Кенан - Джанан Доулу.

                     

Здравейте!
Ами да, вярно било, че животът е това, което ни се случва, докато си правим планове.
Моят компютърът явно си е имал други планове и ей така ме изостави.
Но пък като си получа новия, ще мога да гледам сериала в целия му блясък. Айра, много благодаря за този сайт - много качествени копия и със субтитри!  Извинявай, че не успях веднага да ти кажа, но по тези технически причини! Аз още не знам какво е останало от моите снимки.
Дъгичка, и аз се радвам да те видя. Гледала съм "Забраненият плод" и внимателно, и невнимателно. Всеки път е хубав.
И дано новината, която си донесла има ефект.
На Irinak пожелавам незабравимо море.
На всички хубави още летни дни!
Аз веднага започвам да гледам, защото в момента имам на разположение компютър и ще гоня графика.
Приятна вечер!   


 
.

 Момичета, привет!!!
 Айра, Валя, Ваня, Ирина, Светле, Дъгичка,
 благодаря за помощта и разбирането!!!
 Имам една добра и една лоша новина.
 Първо добрата - Новата тема за Берен е готова.
 Лошата - Опитите ми да се преборя с новата версия са неуспешни.
 Така, че пишете да изпишем тази и в новата тема /на старата версия/
 да продължим с обсъждането на Забраненият плод.
 Имам една молба >>>




 Мернах при подругите, че превеждат Спомни си любима,
 но сега не мога да го намеря.
 Ако някой открие превода на руски, моля, да даде линк!
 До тук по организационните въпроси.



 
 Благодаря за интересните постове за ЗП.
 В тт виждам аржентинките май сега започват същата тема
 и пускат снимки, които не си спомням да съм виждала >>>




 И от инстаграма на Берен >>>

 Поздрав за празника с плакат на Лосев и призив за помощ за децата

 Берен e споделила за последния проект >>>
 защитата на орангутаните >>>

Здравейте! 
Дива, 

"Запомни любимый"
До 25 еп. озвучка, след това суб.

http://turkishtv.ru/turkey-serials/302-zapomni-lyubimyy-vse_serii.html

и

"Bir Günah Gibi"
в два варианта.
Единият познат,
другият по-малко, но с много хубави снимки.

 Момичета, привет!!!
 Нова тема няма как да пусна, ако не стигнем 50-та страница.
 Надявам се, да не продължи много дълго, изписването на тази.
 Ударете по едно рамо, за да стане по-скоро.
 Все има какво да кажете за Берен,  за ролите, партньорите, колегите, ...
 Уморена съм и чакането ме държи допълнително под напрежение.
 Ваня, благодаря за помощта и за музиката!!!
 Започнах вече Забраненият плод >>>

Дива

сериите на Спомни си любима-от 1 до 52, с руски суб.

https://vk.com/videos-67485558?section=album_54561311

и още нещо си харесах от Кенан/ във ВК/

Здравейте и от мен!

Дива , щом се нуждаеш от помощ , съм винаги насреща - с каквото мога и когато мога.

 Аз миналата седмица успях да погледам малко от ЗП и се надявам в неделя да успея да се включа в обсъждането.

Последна вечер от почивката ми , а така неусетно мина. Но всеки ден си посещавам профила на Берен, нейните фен страници. Всеки ден я виждам и си припомням за нейните каузи, роли , за живота ѝ.

До този момент любима нейна героиня ми е Кьосем , а за актьорите много ми хареса как си паснаха с Екин. За КВФ съм изказала мнението и възхищението си, а сега предстои ЗП. За Интикам все още не мога да кажа много , защото съм съвсем в началото, но със съгурност е много интересен и определено ми харесва. Не знам кога ще успея да го гледам , тъй като ще трябва да отделям време за него и за ЗП , а и лекциите предстоят. Но сега на дневен ред ще е ЗП , защото наистина ще ми е интересно да участвам в обсъждане на проект на Берен , няма значение , че не е нов. ❤

Благодаря за епизодите и думите на Кенан , Airra, но аз ще чакам превод на  казанато от Кенан , ако има , че за жалост не знам руски език.

Лека и спокойна нощ , момичета! 🤗😘❤

 Айра, Ирина, благодаря ви!!!
 Интервюто на Кенан е за NTV от вчера,
 във връзка с новия му албум и Берен.
 За песента, посветена специално на очите на Берен,
 доколкото разбрах, разказва, че мислел да ѝ напише писмо,
 но станало песен >>>

Здравейте!
Предлагам ви едно интервю с Мелек Генчоолу за известната турска фондация Darüşşafaka (за която ще видим да работи и Бихтер). Интервюто е направено на 14.03.2014 г. Тогава за мен го преведе скъпа форумна приятелка, която “се спаси“, а аз си оставам „заразена“ от турските сериали. Бележките в скоби са направени от нея.


 
.
http://www.darussafaka.org/tr-TR/darussafaka/darussafaka-cemiyet … oglu-soylesi.aspx

     Darüşşafaka е турска фондация (сдружение), която носи името на основателя си и има вековна история (основана е през 1863 година). Нейното мото е "Равни възможности в образованието" и с дейността си подпомага бедни деца и сираци, като ги издържа докато учат. Мелек Генчоолу е сред най-големите нейни меценати Тя не само периодично прави дарения, но и плаща университетската такса на един студент за целия период на следването му. Darüşşafaka издава и свое списание, където е публикувано това интервю със сценаристката.
    (Поинтересувах се повече за дейността на сдружението и се информирах как точно се избират стипендиантите. Кандидатите се явяват на предварителен приемен изпит (тест), който се провежда едновременно във всички провинции (вилаети). Регламентът на изпита и материалите за него се оповестяват /и в Интернет/ още от предната година. Тази година изпитът ще бъде на 1 юни.) 

МЕЛЕК ГЕНЧООЛУ:
"УСМИВКАТА НА ДЕТЕТО СТРУВА КОЛКОТО ВСИЧКО В ЖИВОТА"

    "Листопад", "Забраненият плод", "Каква е вината на Фатмагюл", "Кузей Гюней", "Прилив и отлив" ("Medcezir") са сред най-популярните сериали през последните години и сценаристката Мелек Генчоолу е една от "виновниците" за това. Но, малко известен е фактът, че тя е и сред най-щедрите дарители на фондация "Дарушшафака". "Винаги съм искала да помагам там, където има нужда. Избрах и се доверих на "Дарушшафака" и съм сигурна, че не сбърках " - споделя тя.
   Няма как, жената написала сценариите на тези, любими на хората, сериали и носеща името Мелек (Ангел), да не прелива от доброта и безрезервна обич към децата.
   Мелек Генчоолу участва в програмата "Родител-донор", но същевременно, фондацията я е натоварила и с мисията да бъде неин посланик на добра воля в света на телевизията. Защото тя е сред ентусиастите, които вярват, че всяко дете трябва да получи своя шанс да учи и е убедена в ползата, която  "Дарушшафака" допринася за обществото. А телевизията, като масмедия, има  огромни възможности да популяризира идеята за равните възможности в образованието и да запознава родители и деца с работата на сдружението. Самата тя казва: "Аз, наистина, чувствам като свои тези 945 деца. Да усмихнеш едно дете и да го направиш щастливо, е по-важно от всичко друго в живота."
   Екип от нашето списание гостува в истанбулския дом на тази забележителна жена. Тя гостоприемно ни кани в дневната си, където компания ни прави котката Еве. Ето историята на нейната магическа писалка...
  Мелек е родена през 1959 година в Истанбул. С родителите си живее в Нишанташъ и завършва средното си образование в Девическата гимназия на този престижен квартал. После става студентка във Факултета по изкуствата на Истанбулския университет, където през 1980 година се дипломира със специалност "Социална антропология и етнология". По време на следването си  изучава факултативно и социална психология, обща и експериментална психология и педагогика.
  Абсолвентката М. Генчоолу много искала да работи като психолог в своето средно училище в Нишанташъ. Но, в епохата на 80-те години, психологията е твърде непозната и недолюбвана в Турция и тя се принудила да се откаже от мечтата си. Съвсем случайно, неин състудент й  помогнал да започне работа в счетоводството на турското представителство на "Филипс", където се занимавала с маркетингови проучвания.
   На тази първа своя работа, Мелек посвещава цели осем години от живота си. Със съпруга си Айкут Генчоолу свързват съдбите си през 1981 година. След година се ражда синът им Айту(г)ан, а през 1986 година на бял свят идва и по-малкият - Ахмед. През 1988 тя напуска работа и остава вкъщи, за да се грижи за децата си. Следващите три години предопределят промяната в нейния живот и дебюта й на писателското поприще.
   "Обичах литературата и обожавах четенето - споделя М. Генчоолу. - Оставайки у дома, видях възможност да се отдам на това, което винаги съм искала да правя. И започнах да пиша. Имах голямо желание да разкажа действието на една филмова история. Започнах да експериментирам и стъпка по стъпка да се упражнявам в писането на сценарии. Първият ми читател и критик беше моят приятел Гилман Текин, който работеше като учител по литература. Чрез него влязох в групата на Kandemir Konduk, където известните вече имена ме приеха, подкрепиха и поощриха. Като станах част от този сценарен екип, придобих самочувствие и увереност. И още по-страстно се отдадох на писането.
   И така вече цели две десетилетия... Там срещнах Едже и след 11 години в Kandemir Konduk, с нея се отделихме и започнахме да работим самостоятелно. Пътищата ни отведоха в различни посоки, но шестимата и до ден днешен си останахме добри приятели."
   Следва работата с Ай Япъм, продуцентската къща, за която с Едже създават едни от най-вълнуващите филмови разкази в историята на турските сериали. Започват с поредицата "Зeйнеп", която разказва за 24-часовото ежедневие на една жена-детектив.
  2006 година е паметна за Мелек и Едже, защото тогава те решават да направят нещо различно - да осъвременят и да разкажат във филмова поредица популярния. роман "Листопад" на турския писател Решат Нури Гюнтекин. И новият, телевизионен, живот на художествената творба, издадена през 1930 година в обем от 134 страници, става феномен през следващите пет и половина години. Всяка седмица едноименният сериал събира пред екраните милиони турски семейства, превръща се за тях във вълнуващо емоционално съпреживяване.
   "Писането на този сценарий продължи три години. За мене, той беше много специален. В него вложих сърцето и душата си, исках да бъде такъв и за зрителите. Защото "Листопад" беше реалността, беше самия живот. Всеки един от героите се открояваше като отделна история, беше отделен сюжет. През цялото време, всяка седмица докато пишех поредния епизод, бях като обсебена, а после плачех, когато го гледах. Дори актьорите споделяха: "ние започнахме да се усещаме и възпримаме като истинско семейство...". Интересно е, че  и младите хора много харесваха и обичаха "Листопад". Малкият ми син, например, който не се интересуваше от сериали, всяка сряда вечерта бързаше да се прибере вкъщи, за да не изпусне епизода."
   За това, че "Листопад" се е превърнал в явление, говорят и безпристрастните цифри на рейтинга. И през петте сезона, поредицата е неизменен лидер в класацията на най-гледаните сериали. Окуражени от успеха, Мелек и Едже обръщат поглед към друг турски класик. Тяхната телевизионната адаптация на романа "Забранена любов" ("Забраненият плод") от Халит Зия Ушаклъгил, също се превръща в забележителност. За да гледат финалния епизод на поредицата, част от депутатите в турския парламент напускат важно пленарно заседание. Което не убягва от зоркото око на медиите и те излизат на другия ден с новината. Мелек Генчоолу изрежда в хронологичен ред  следващите им сценарии по литературни произведения. "Мелодия на сърцето" (отново по роман на Решат Нури), "Менекше и Халил" ("Двама завинаги"), "Каква е вината на Фатмагюл", "Кузей Гюней". През настоящия сезон публиката се срещна с "Медджезир" ("Прилив и отлив"), а през март започна излъчването и на "Курт Сеит и Шура", пак по сценарий на творческото дуо. Този път, филмовият разказ е адаптация на едноименния роман на Нермин Безмен. "Имаме големи очаквания за този сериал. Той е нещо ново и различно за турската телевизия" - казва Мелек.
   Заблуда е да се каже, че ето на, тези сценарии, все пак, са писани от двама души и сигурно не е било чак толкова трудно... Но, това е колосална десетгодишна работа, зад която стоят усилията на  две жени, които през това време са забравили, че има ден и нощ, делнични и почивни дни, лято и зима... И те пишат така, че Турция винаги ги харесва и аплодира...  Вълшебната формула на успеха им се крие в тяхното уникално приятелство.
  "С Едже сме повече от сестри. Толкова добре се познаваме, че вече си четем мислите и можем да се разбираме без думи, само с поглед - споделя М.Генчоолу. - Преди снимките на поредния епизод сядаме и обсъждаме детайлно всяка сцена. И неусетно, може да прекараме в разговор цяло денонощие, докато синхронизираме вижданията си и избистрим идеята за него. Затова, можем да се похвалим, че нашето мнение повлиява върху заснемането на половината сцени. През лятото, между сезоните на сериалите, се събираме и правим т.н. "генерална репетиция". Четем, обсъждаме, комбинираме и променяме сценария, докато се получи най-доброто. Познаваме се с Едже от 20 години и тя е сред най-близките ми хора, на които напълно се доверявам..."

"КАТО МАЙКА СЕ ГОРДЕЯ С ДЕЦАТА СИ..."

    Въпреки интензивната работа и натоварения си график, Мелек никога не е пренебрегвала синовете си Айту(г) и Ахмет. "И двамата са много добри деца. Като малки не са ми създавали проблеми, не са ме разочаровали. Бяха отличници и в училище. Всеки ден благодаря на Бог за тази радост в живота си" - казва тя. Когато се споменават децата й, Генчоолу се изпълва с гордост и започва да разказва. Големият й син Айту(г) и съпругата му Мария Фернанда (колумбийка, инженер-химик по професия) живеят в Америка. Той е учил в Анадолската гимназия "Ататюрк" в квартал "Бешикташ", а после завършва специалност "Молекулярна биология, генетика и биотехнологии" в Истанбулския технически университет. През миналата година е получил докторска научна степен в САЩ и сега работи като преподавател в университета Рочестър, в щата Ню Йорк.
   Малкият син Ахмед и съпругата му Еда живеят в Германия. Той е възпитаник на гимназия Галатасарай и също е завършил Техническия университет, Факултета по машиностроене. После е защитил магистърска степен по машинно инженерство във Ванкувър, Канада.

"САМО ДА ГЛЕДАМ НЕ СТИГА, ТРЯБВА И ДА ВИЖДАМ..."

  За да може всяка седмица, страница след страница, да разказва човешките истории, Мелек Генчоолу трябва да е добър наблюдател и да се оглежда около себе си. Но, не е достатъчно само да гледа, трябва да умее да "вижда" и да "чува" хората. "Това е все едно да имате още един чифт очи. Например, вървя по улицата и забелязвам у хората неща, които не могат да се видят "с просто око". Или, седим в ресторант, но моето внимание е погълнато напълно от разговора на масата зад нас. Ръката, с която пиша, не ме слуша без хората. Затова, където и да съм, аз записвам в главата си техните истории, И после те оживяват на екрана."
   " Призванието на всеки тръгва от детството, още там могат да се открият "симптомите" на бъдещото му занимание и професия" -убедена е тя. Ето как, Мелек си обяснява умението да съчинява завладяващи екранни разкази: "Помня, като дете, два или три пъти седмично ходех на кино. Връщайки се вкъщи, веднага се усамотявах в някой ъгъл и отново "проигравах" филма, но променях напълно цялата история по свой "вкус"." И продължава шеговито: "Може би, ако имах желание да стана актриса, щях да бъда много добра."
    Не е пресилено, да се каже, че през последните няколко години творческият тандем Мелек - Едже задава тона в писането на сценарии за телевизионни сериали. Питаме дали има някаква тайна, някаква формула, която да привлича интереса на телевизионната публика?
"Изненадващо е, но на практика, зрителският вкус определя популярността и успеха на един сериал. Това, всъщност, е формулата. Хората искат да гледат драматични конфликти и напрегната и увлекателна интрига. Може би така се чувстват по-добре - сравняват себе си и своя живот с видяното на екрана и въздъхват облекчено: "Добре, че това не се случва на мене."
   Други искат да се посмеят и така намират повод да се подиграят на някого, понякога и над себе си - "Виж, тази е като нашата Емине ханъм..." или "...и на мене ми се случи същото, когато...".  Зрителите искат да гледат герои, които познават. Но има и такава силна жажда за статус! Знам, че той е много важен за цялостния изглед и одобрителното възприемане на сериалите. На екрана хората искат да им показваме красиви места, изискани къщи, елегантни дрехи. Възможно е, това да ги кара да си мислят, че светът е прекрасен и така да се разтоварват психически. Напоследък в това отношение, пред телевизионните поредици летвата е вдигната много високо.
    Рейтингът е отличен състезателен стимул и те кара да бъдеш креативен и находчив. М. Генчоолу обяснява защо при адаптирането на художествени произведения за екранизация, не се придържат стриктно към тяхното съдържание. "Сериалът има различна "математика". За 90-минутен епизод се пише сценарий от 120 страници. За да се задържи аудиторията пред телевизора, трябва да се въведат допълнителни сюжетни линии и конфликти, за да се усложни още повече интригата. Ферхунде (от "Листопад") беше най-маловажният образ в книгата, но в сериала, чрез "дописване", ние го поставихме на една от водещите позиции. На всеки
персонаж в сериала трябва да му се вдъхне душа. Само така той ще придобие запомнящо се "лице" и ярък характер и ще влезе под кожата на зрителя. А, той ще го заобича или ще го осъди и намрази, ще се идентифицира с него или ще се разграничи, но няма да остане безразличен. Защото филмовата поредица и нейните герои вече са станали част от живота му...
   Другата причина да променяме литературните първоизточници са технологичните и социалните различия, които дистанцията на времето е натрупала. Все пак, тези романи са писани в съвсем друго време, в първата половина на 20-и век. Да вземем нещо елементарно от съвременния живот - мобилният телефон. В тези книги влюбените, които не са могли да общуват, да се свържат, са се разделяли и са разбивали живота си заради недоразумения. Днес експресната комуникация на мига може и изяснява всичко. Съвременността налага повечето от промените при адаптацията. Естествено е, романите отпреди 70-80 години да са различни от сериалите и да са написани по друг начин, защото са отражение на тяхната епоха."
   Като потвърждение, че сценарният дует се справя блестящо с литературните адаптации, не закъсняват и наградите. През 2010 година Ismail Cem Television Awards им присъжда приза за "Най-добър адаптиран сценарий" за "Забранена любов" ("Забраненият плод"). За този сериал през същата година Едже Йоренч и Мелек Генчоолу получават и най престижната турска награда - Златната пеперуда. С второ такова отличие  си тръгват от 40-ото издание на "Пеперудите" през 2013 година. Сериалът "Кузей Гюней" го печели в категорията "Най-добър сценарий". Мелек си припомня скъпа за нея случка от церемонията,  като добавя, че Едже дори я споделила във вестникарско интервю. " Докато съобщаваха имената ни, нашият учител и първи шеф Kandemir Konduk (спечелил "Златна пеперуда" на  26-ата церемония) се провикна към сцената: "Помнете ми думата, имената на тези момичета няма да се забравят!""

"ИСКАМ ДА УЧАСТВАМ В ЖИВОТА..."

    След двадесет години живот в много динамично темпо, неотдавна Мелек Генчоолу реши да се оттегли от работата за известно време. "Здравето е щастие. Да си здрав е достатъчна причина и да си щастлив" - мъдро казва тя. И продължава да разказва колко са й липсвали обикновените човешки радости и удоволствия, докато е работила в напрегнат и свръхнатоварен ритъм. "Например, времето е чудесно, събота или неделя е и хората излизат навън - някои предпочитат да се порадват на природата извън града, други отиват на кино. А, аз не мога да стана от компютъра, защото времето ме притиска - обяснява Мелек. - Затова ми се прииска да живея в живия живот..."
   И допълва: "Няма друго място като Истанбул. Шумът, навалицата и трафикът се изкупват с великолепните градски паркове. Сред тяхната зеленина, човек намира спокойствие и отмора. А, когато в краката ти пробяга катеричка, или видиш усамотила се любовна двойка, забравяш неудобствата на мегаполиса. Обожавам атмосферата на "Пиер Лоти" и "Еюп Султан", там се чувствам в пълно равновесие.
   
    (Пиер Лоти е псевдоним на френски автор живял и творил в Истанбул през 19 век. Той обичал често да посещава едно кафене, което се намира на върха на един хълм с гледка към Златния рог. По негово време мястото е било обзаведено с няколко табуретки и печка за варене на турско кафе. Днес кафенето носи неговото име, мебелировката е по- модерна, но все пак запазена в стил от 19 век. Там може да се насладите на невероятната панорама към Златния рог, както през деня така и вечерта, да изпиете едно турско кафе или чай, да поиграете на табла пушейки нергиле. Още по- интересен може да бъде и начинът по който ще стигнете до там. Може да комбинирате посещението кафенето „Пиер Лоти” с това на джамията „Еюп Султан”. Тя е построена от Мехмед Завоевателя през 1458 г. и е едно от най-свещените места за мюсюлманите в света. Там се намира гробницата на Еюп, знаменосец и близък приятел на Пророка Мохамед, който е умрял по време на арабската обсада на Константинопол през 7 век. Мавзолея на Еюп, се намира в непосредствена близост до джамията. Там се съхраняват и някои вещи на Пророка Мохамед. Местните жители, както и поклонници се стичат там, особено в петък, тъй като това е най-светият ден от седмицата в исляма. Посетителите са добре дошли, но трябва да се облечени по консервативно. Има шалове , които се раздават на жените. Тъй като мястото е свещено и от голямо историческо значение, много принцове от Османската империя, както и други знаменити личности са пожелали да бъдат погребани там след смъртта си.)

   Аз не искам много, желанията ми са простички - да съм свободна и да имам време да се разходя по Капалъ чарши, да отида на кино, да се пошляя на Египетския пазар.

(Египетският пазар в Истанбул (Istanbul) е известен още като Пазара на подправките или Мъсър чарши. Той е разположен в европейската част на Истанбул и е част от комплекса на джамията Йени (Ieni), чието строителство е започнало през шестнадесети век. За финансирането на комплекса на джамията бил издигнат Пазарът на подправките. Строителството му било завършено през 1663 година.
   Първоначално пазарът се наричал Йени, а също така и Пазарът Валиде (Valide), което означавало майка на султана. Причината била, че именно майката на султана пожелала да бъде направен Пазар на подправките. С течение на времето жителите на Истанбул започнали да го наричат Египетският пазар. Това необичайно име пазарът дължи на факта, че от Китай, Индия и Азия подправки и други екзотични стоки първо са се откарвали в Египет, а след това от Средиземно море – в Истанбул.... )

    Желая да изляза навън, да се развличам и да дишам чист въздух. Децата живеят в чужбина и много ми липсват. Тъгувам за тях и искам да пътувам, за да ги виждам по-често."
   "В тон с новото ми мото "Искам да участвам в живота", неотдавна ми хрумна да си купя въдица - шегува се тя. - Никога не бях ходила на риболов, но още първия път хванах три риби." И е категорична: "Не искам животът ми да се изниже, докато разказвам историите на хората от този град, без да усещам и да се радвам на неговата уникална и магична атмосфера."
   Но Мелек Генчоолу прави уговорката: "Не съм загърбила писането завинаги. То ми е в кръвта и рано или късно ще се върна към него. Може би, с филм или с книга. Сигурно, пак ще ми се приска да усещам вкуса на умората, но и удовлетворението от себе си...  Когато се върна, отново ще работя с Ай Япъм."

"АЗ ВЯРВАМ В DARÜŞŞAFAKA..."

    Мелек Генчоолу казва, че е чувала за Darussafaka още през детството си, но за жалост, никога не се била срещала с нейни представители, за да добие представа за дейността й. "Когато реша да помагам и да бъда полезна, искам да имам доверие. Затова избрах Darüşşafaka ", казва тя и добавя: "Аз се стараех да осигуря най-доброто за моите деца и нищо да не им липсва. Но, в нашата страна има милиони деца, които нямат такъв шанс. Ето, Дарушшафака им дава златна възможност... Знаете ли кое ме впечатли най-много и ме подтикна да стана дарител?  Когато разбрах от медиите, че фондацията е поела грижата за момичетата, осиротели при кървавата сватбена "баня" в село Билге край Мардин.
(Знаем, че и Мерал Окай беше включила в сценария на "Облака" тази трагедия, потресла всички.)

     И започнах периодично да дарявам в сдружението." - казва тя. Смята, че и тя допринася да има повече щастливи деца и никога няма да се откаже да помага. "Иска ми се повече успели хора да се занимават с благотворителност и им го пожелавам. А аз съм готова винаги да помогна с всичко, с което мога" - говори развълнувано Генчоолу.

"СМЯТАМ ЗА СВОИ ВСИЧКИТЕ 945 ДЕЦА..."

     "Свързана съм с каузата на Дарушшафака искрено и силно. Имам чувството, че всичките тези 945 деца са мои. Защото всички те са чеда на тази страна, наши деца са... Усмивката на детето струва колкото всичко в живота", споделя тя и се заканва непременно да ги усмихне. "Нека те да получат добро образование. За да бъдат полезни за родината ни."
   "За националния празник на Турция (29 октомври), нюйоркски вестник беше публикувал статия за големия ми син Айту(г) Генчоолу. Тя бе илюстрирана с негова снимка в кабинета му и зад гърба му се виждаше турското знаме и огромен портрет на Ататюрк. Когато я четох, се просълзих и си казах" Усилията ми не са отишли напразно. Справила съм се, изучих децата си и ги направих достойни хора. Аз, и вие в Дарушшафака знаем, че с дружни сили ще изучим и нашите общи 945 деца. И тази мисъл ме кара да бъда в мир със себе си" - така завършва разказа си Мелек Генчоолу.

Привет, момичета!

Дива  Валя  Айра  Ирина 

Благодаря ви за всичко споделено!
Колко е хубаво само в темата ни да има живот!

Нося ви една красива усмивка на Фатмагюл.

                         

Нямаше ме няколко дни, но сега вече съм на линия.
Започнах и аз „Забраненият плод“, изгледах само 1 епизод засега с руски субки, но  днес продължавам и ще гледам да наваксам.


Кенан Доулу разказва за песента „Yosun“/Морско водорасло, която е посветил на съпругата си Берен Саат

Ние сме партньори в живота. Грижим се един за друг, познаваме и недостатъците си и се заедно се опитваме да се справим с тях и се допълваме един друг. Нашите отношени са наистина специални.
Думите на песента възникнаха спонтанно, само за един миг. Написах песента буквално за един ден, когато видях Берен да плаче. Виинаги съм се шегувал с нея, че очите й имат цвят на морско водорасло, но никога не съм смятал, че някога ще им посветя песен.
Когато чу песента, Берен много се разчувства. По нейните очи винаги мога да прочета нейните емоции. Моментите в душата на Берен се отразяват в очите й и когато тя чу песента за първи път, беше точно един от тези моменти.

Мисля, че това е видеото с интервюто.

https://vk.com/berensaatofficial?z=video-35203159_456240415%2F52 … pl_wall_-35203159


Намерих един анализ на рейтинга на „Забраненият плод“ за цялото му излъчване. 
Този сериал е наистина явление.

🔥Запретная любовь (итоги): 04.09.2008 - 24.06.2010, канал - Д, 79 серий.
⚡Максимальный рейтинг (TOTAL) - 23,41% (24 июня 2010 года, 79 серия - ФИНАЛЬНАЯ)
⚡Минимальный рейтинг (TOTAL) - 6,9% (4 сентября 2008 года, 1 серия)
⚡Средний рейтинг за весь период показа (TOTAL) - 13,17%
⚡Максимальный рейтинг (АВ) - 27,09% (24 июня 2010 года, 79 серия - ФИНАЛЬНАЯ)
⚡Минимальный рейтинг (АВ) - 9,6% (11 сентября 2008 года, 2 серия)
⚡Средний рейтинг за весь период показа (АВ)- 16,14%
⚡Рейтинг старта (TOTAL/AB) - 6,9%/11,1%
⚡Рейтинг финала (TOTAL/AB) - 23,41%/27,09%
⚡Средний рейтинг I сезона (TOTAL) - 10,22%
⚡Средний рейтинг I сезона (AВ) - 13,39%
⚡Средний рейтинг II сезона (TOTAL) - 15,91%
⚡Средний рейтинг II сезона (AВ) - 18,70%


Слагам и аз едно старо интервю да припомняне с една специална жена - Томрис Гиритлиоглу.

Да се откажеш, значи да бъдеш победен!
Айше Арман - 05.05.2013
Томрис Гиритлиоглу

Превод: LiLiSy

Тя е жената, която промени представите за сериал в тази страна. Тя е жената, която сложи пред нас травмите на това общество и на тези, които искат да забравят за тях каза: Няма да забравим, и да забравите няма да ви позволим!

Varlık Vergisi, Mübadele, 6-7 Eylül, 12 Mart, 12 Eylül, Diyarbakır Cezaevi…

Наби ни в очите историята, която знаем, но която искаме да забравим. Беше свързана страстно с работата си, в продължение на години се труди като луда и когато двата й сериала (”Това сърце може ли да те забрави?”  и „Град”), които й бяха като деца, бяха свалени от екрана, тя се разболя. И когато като допълнение към това загуби и майка си, сложиха име на болестта й - рак... Разбира се за тази болест допринесоха и други фактори като генетична обремененост, нездравословно хранене, пушене и стрес. Вече живее по-спокойно и по-уравновесено. И „Изгубеният град” беше свален от екрана, но тя вече не тъжи толкова, както преди. Вече е победила и болестта, но непрекъснато ходи на контролни прегледи.

В къщата й в Ортакой проведохме репортажа. Весела, топлосърдечна, с чувство за хумор, много интелигентна жена. Много се харесахме двете. Ще продължава да ни радва с нови проекти.

Айше Арман: Как стана така, че докато учехте в Хаджет тепе английски език и литература, киното се превърна за вас в страст?

Томрис: След първата ми година в университета по време на лятната ваканция  баща ми ме прати в Лондон. Там пред едно кино видях голяма опашка. Чакаха за билети за филма на Тарковски „Децата на града”. Аз дори не бях чувала за този филм. Влязох да го гледам само от любопитство, но този филм разтърси живота ми като земетресение. Тогава разбрах, че всичко, от което се интересувах като изкуство е съсредоточено в едно - в киното. И същата нощ написах писмо на родителите си: „Искам да оставя университета и да уча тук за режисьор. Какво ще кажете?” Отговорът на баща ми беше следният: „Все още не съм готов да се разделя с теб. Завърши си образованието и след това прави каквото искаш.”

Айше Арман: А после?

Томрис: Влязох в конкурсния изпит на TRT. Мястото на TRT-те в живота ми е много важно. Много добро училище е. Първо снимах един документален филм: „От таблета към касетата”, после „Бейоглу”. И двата филма спечелиха награди в чужбина. После снимах „”От Канто към Танго”. След като беше излъчен го поискаха от фестивала в Истанбул. И така се запознах с киното. После дойде продължението.

Айше Арман: Направихте прекрасни филми и сериали. Дадохте облик на травмите на обществото. Какво по-точно ви вълнува? Историята или разчистването на сметките с нея?

Томрис: Не, моето не  е слабост към историята. Историята я научих от разследванията, които съм правила заради работата си и я почувствах много близка. За мен е много важно чувството, което изпитвам след разчистването на сметките. Аз вярвам, че една от основните задачи на хората на изкуството е да умеят да показват проблемите на обществото, в което живеят.

Айше Арман: Колко би ви натъжило това, че някой спира от екрана онова, което вие сте направили?

Томрис: Вече не толкова много, колкото преди. Намирам за много тежко състоянието на телевизията в последно време. Сегашните групи, по които работи рейтинговата система не са като групите от предишната рейтингова система. И затова не ги вземам много на сериозно. Преди в основата на АВ групата стоеше образованието, а сега стои икономическата мощ.

Айше Арман: Има ли  сериали, които гледате и които харесвате?

Томрис: Да, два са. Единият е „Мерхамет”, а другият е „Галип Дервиш”. Гледам да не изпусна тези два сериала. Разбира се, че и „Великолепният век” е хубав сериал. Тимур Савджъ се осмели да направи нещо дръзко и успя. Но аз обичам по-различни неща.

Айше Арман: Вие сте известна с това, че спечелихте за киното много млади таланти. На какво се дължи тази ваша способност да ги откривате?

Томрис: Май предусещанията ми са много силни. Наистина се превърнах в ловец на звезди. Сближавам се с  тях искрено и сърдечно и им крада сърцата. Колкото те са ми длъжници, то толкова съм им длъжница  и аз. Например Нежат Ишлер го бях гледала в една пиеса да играе сам. Беше много млад. После забравих за него. Но от една страна съм в търсене. И после внезапно го срещнах пак. Отне ми два месеца да го убедя. Казваха ми: „Ти луда ли си? Защо все още се занимаваш с този мъж?” Отговарям им: „Не, има нещо в това момче. Това момче ще изгрее и ще заблести.” И за Nik Xhelilaj казвам същото. И това момче ще изгрее и ще заблести.

Айше Арман: Според какво можете да прецените това?

Томрис: За мен е много важно да бъда искрена и сърдечна с тях. За мен не е важно дали са учили за това. Нито за актьори, нито за режисьори. Разбира се, че трябва да имат и нещо заложено като талант, но в актьорството е важно ума и сърцето да действат в синхрон. И разбира се да почувстват онова, което играят. Затова казвам, че всеки би могъл да бъде актьор, стига да иска това от сърце.

Айше Арман: Да се върнем към „Изгубения град”. Защо сериалът не можа да получи висок рейтинг?

Томрис: За три месеца бяха излъчени 16 серии, като през това време денят на излъчване беше променян три пъти, а часът на излъчване беше променян пет пъти. Според мен това попречи на покачването на рейтинга на сериала. Но каналът подкрепи изцяло сериала.

Айше Арман: Има ли нов проект?

Томрис: Има. Работя над една романтична драма. 2014 година ще бъде годината на романтиката. Новият ни сериал ще започне през септември 2013 година. Мъжът в главната роля ще бъде строителен работник. Казват: „Томрис ще окачи там билбордове, на които ще бъде показана лява ръка вдигната”. Така се забавляват с мен. Не, това ще бъде романтична драма. Също така има  и друг проект „Три Истанбула”. Обичам докато говоря за миналите дни, да говоря и за настоящите дни. И този проект го подготвяме за септември 2014 година.

Айше Арман: Има ли проект, който да сте искали да осъществите, а да не сте успели?

Томрис: Има, но не такъв, който да не съм успяла да осъществя, а такъв, с който не успях да се справя - Танпънарския институт за сверяване на часа. Аз съм режисьор, който е влюбен в Танпънар. Но в Турция няма нито сценарист, нито режисьор, който би могъл да отдаде дължимото на Института за сверяване на часа.

Айше Арман: Актьорите печелят  много пари от тази професия, а как е при сценаристите и режисьорите?

Томрис: В момента най-много печелят актьорите  и сценаристите. Аз никога не съм позволявала да ми дават пари повече от тези на актьорите и сценаристите. Но е вярно, че звездите печелят адски много пари.

Айше Арман: Доколко оказва влияние върху сериала това, че в сериала участва звезда?

Томрис: Само с тях не би минал 5 в тотала. Вярвам в нещо, докато правя сериал. Самият проект е звездата. Ако проектът ви не е добър, работете с колкото си искате звезди. От това няма да има никаква полза. Първо е идеята, после сценарият, следва кастингът и разбира се режисьорът.

Айше Арман: Вие от тези хора ли сте, които благодарение на професията си придобиват навика да успокояват хората?

Томрис: Не, точно обратното е при мен. Побърквам хората около себе си. В продължение на години се хранех буквално със спречквания. Но после знаех как да им искам прошка и как да ги благоразположа отново към себе си. Когато обидя някого, идвам си в къщи и после цяла нощ плача. Но и от години не мога да отвикна да наранявам хората.

Айше Арман: Каква е вашата работа? Да излагате пред очите на хората онова, което всеки знае, но всеки предпочита да забрави.

Томрис: Да, точно така. Моята задача е да сложа пред тях онова, което искат да забравят  и да им кажа: Не забравяйте това! Да ги накарам да не се срамуват от недостатъците си и да не допускат пак същите грешки. Но това общество е такова общество, което не се отказва да повтаря грешките си.

Айше Арман: Според вас коя е най-страшната травма на обществото?

Томрис: Затворът в Диарбекир. Именно там са били положени основите на проблема, наречен ПКК(кюрдска партия), който днес така ни вълнува и засяга. И ние в сериала „Спомни си, любима” поднесохме на зрителя травмиращи сцени от там. Една жена от Зивербей е затворена в този затвор. В продължение на дни и нощи е подложена на зверски изтезания. След това я отвеждат в една стая, слагат пред нея вестника, в който има новина за смъртта на съпруга й. И после й отвързват очите. След дни изтезания първото, което вижда жената е новината за смъртта на съпруга й. За човек какво по-страшно от това би имало.

Любовта и през ум не ми минава!

Айше Арман: Не бихте ли искали в живота ви да присъства любовта? Тя би ви помогнала да преживеете този труден за вас период.

Томрис: Категорично не искам. Даже и през ум не ми минава. След бившия ми съпруг Айджан, имах връзка с мъж, която продължи 12 години. Но за да държите любовта жива един цял живот, и жената и мъжът трябва да полагат много усилия. И когато се откажеш да ги полагаш тези усилия и хоп любовта свършва. Мисля, че в живота на човек настъпва един период, когато вече не  е важно дали е влюбен. В живота приоритетите ви са други. Тогава и влюбването става трудно. Човек става по-избирателен. Разбира се, на 70 години бих искала да имам до себе си някой, който да ми държи ръката. Възхищавам се на жените, които са успели да постигнат това. Аз не успях. Защото след известно време престават да харесват жените, които са доволни от самите себе си.

Аз съм от момичетата, които са влюбени в баща си.

Айше Арман: Имате ли черта от характера си, който от детството ви досега да не се е променила?

Томрис: Имам. Това е инатът ми! Уморявам човека, но не се отказвам. Това не го пише в моята книга.

Айше Арман: Къде израсна това инато дете?

Томрис: Баща ми е от Антакия, а майка ми е от Адана. Детството ми премина между тези два града. Беше много хубаво.

Айше Арман: Баща?

Томрис: Аз съм от момичетата, които са влюбени в баща си. Беше най-демократичният мъж на света. Беше много добър правист, но всъщност беше поет. И колко красив беше! Баща ми беше моята голяма любов.

Айше Арман: Майка?

Томрис: След като загубихме татко, осъзнах колко много приличам на майка си. Беше смела жена с лидерски дух. В живота ми присъстваше и фигурата на баба ми(майка на баща ми). Тя командваше цялото семейство. Тя имаше слабост към баща ми, той беше любимото й дете и следователно и аз бюх най-любимата й внучка.

Айше Арман: Брат или сестра?

Томрис: Имам. Много добре се разбираме. Живее в Анкара.

Айше Арман: Нещо много важно от детството ви, за което още да си спомняте.

Томрис: Когато бях малка претърпях страшна катастрофа. И станах кривогледа. Родителите ми веднага ме заведоха в Швейцария. Там ни казаха, че няма начин да се оправя. Че за да могат да направят нещо трябва да изчакаме да стана на 18. Слава на Господа, че очният лекар от Антакия се зае с мен. Почна да ме лекува със съвсем нов метод, който тогава още е бил в етап на пробване. Започнах да нося очила и цяла година ходех с едно затворено око. Но травмата, която ми остана от тази катастрофа не беше това, че станах кривогледа.

Айше Арман: А коя беше?

Томрис: Страхът, че когато почне училище съучениците като ме видят за пръв път така  ще се уплашат от мен и ще избягат. Защото в класа беше дошло едно момиче с дебели вежди, с големи очила и  с едно око, затворено с памук. На всичко туй отгоре и окото, което се вижда е кривогледо. Никой не пожела да седне до мен. Спомням си, че тогава преживях голяма мъка, мислех си, че това никога няма да отмине. Избягах от училище със сълзи на очи. След години осъзнах, че на тази катастрофа дължа много неща. Както сега и на рака ми.

Айше Арман: Защо?

Томрис: Понякога точките на пречупвания, които преживяваме в живота си, занапред ни помагат да се справяме с много трудни ситуации. Д-р Джафер ми каза, че ако искам по-бързо да ми се оправи окото, трябва много да уча. И аз учих, учих, учих... След завършването на прогимназията аз избрах да уча руска и английска литература. Благодарение на тази катастрофа обикнах четенето и ученето.

Айше Арман: Добре, а после?

Томрис: Баща ми на 42 години беше избран в Касационния съд. И после подай ръка Анкара. Влязох в университета ТЕД.

Айше Арман: Винаги ли бяхте ученолюбива?

Томрис: Да. Рано научих, че в живота без да полагаш усилия не можеш да постигнеш нищо. Да имаш талант помага донякъде. Нужни са още дисциплина, решимост и трудолюбие.

Айше Арман: Родителите ви живи ли са?

Томрис: За съжаление загубих и двамата. Баща ми умря от парализа, а майка ми умря от рак.

Айше Арман: Актьорите, които спечели за екрана.

Томрис: Туба Бююкюстюн, Берен Саат, Бюлент Инал, Нежат Ишлер, Аху Тюркпенче, Йозгю Намал, Бегюм Биргьорен, Берк Хакман, Онур Сайлак, Джансел Елчин, Селма Ергенч, Гюнай Караджаоолу и др.

Не тъжи за мен.


Томрис: Когато се разболях, казах на сина си: Не тъжи за мен. Защото живях един много хубав живот.

И през целия си живот съм правила онова, което съм искала. Тези думи ми ги беше казал баща ми. Каза ми: Несъмнено след мен теб ще те боли най-много. Но винаги мисли за следващото, дъще. Изживях много красиви любови в живота си  и имах живот, изпълнен със стихове. И затова не тъжи за мен.

Не се страхувам.

Томрис: Хората, когато научат, че са болни от рак, нека не се страхуват. А да търсят начини за преодоляване на болестта. Важното е да повярват в това и да не се предават. За последно преди 20 дена отидох при Ник Молинас на преглед. Каза му: Стига вече с тия контролни прегледи. Нека на година веднъж ги правим. Отговори ми: Не може. Ти остави зад гърба си първите две години. Но пред себе си имаш още три години.
Аз и от тези три години не се страхувам.

Айше Арман: С генетичната обремененост ли си обяснявате рака?

Томрис: Не, за появата на рака няма само една причина. Вярно, че бях генетично обременена с нея. Но аз много се уморявах. Работех до сутринта.

Айше Арман: Какво сега? Не трябва ли да работим толкова много?

Томрис: Аз съм свързана с работата си прекалено емоционално  и страстно. Изпипвам всичко до най-малките детайли. Перфекционистка съм. Това например не било много правилно. Да се трудиш до самозабрава в един момент карало тялото си да се бунтува срещу това. И разбира се, ако прибавим към това стреса и мъката.

Айше Арман: „Град” и „Това сърце може ли да те забрави?”… Тези два сериала бяха спрени в този период. Мислите ли, че това е повлияло на болестта ви?

Томрис: Разбира се, че е повлияло. И с двата сериала бях обвързана много. Имах чувството, че се разделям с децата си. След това загубих и майка си. И когато това се случи едно след друго, появата на болестта ми  е била благоприятствана от това.

Айше Арман: А за първи път как разбрахте, че сте болна?

Томрис: Откакто се зная съм енергична и хиперактивна. Но започнах да се чувствам отпаднала и почнах да кашлям. Докторът ми каза, че трябва да направим РЕТ сканиране чрез скенер. Преди да започна „Есенни страдания” също беше искал да ми направят такова изследване, но тогава не откриха нищо. Отчасти се успокоявах с това и повече не отидох. Но наистина имаше нещо странно. Дори не ми се влизаше в монтажната стая, а обожавах  да влизам там. Но краката ми сякаш правеха крачка назад. Първият признак беше отпадналостта ми. Но не можех да оставя работата си. След 4 месеца синът ми и един приятел режисьор ме хванаха от двете страни и ме заведоха на сканиране. Направиха го.

Айше Арман: Резултатът?

Томрис: Когато ми казаха, че трябва да повторят сканирането, разбрах. Попитах ги: Колко е голямо? Отговориха ми: Все още е много малко?
Попитах ги: Злокачествено ли! Отговорът им беше:Да!

Айше Арман: Добре, а какво направихте? Спокойно ли приехте тази новина? Ако работя толкова много, би трябвало да очаквам това, ли си казахте?

Томрис: Първото изречение, което ми мина през ума беше: Най-накрая се случи. Отначало възприемах болестта си като нещо, което не ме засяга, сякаш не аз бях болната от рак. Когато човек си казва, че това може да му се случи на него, всъщност не вярва в това, изключва тази възможност. После осъзнах, че не съм готова да се разделя със сина си Илгаз. Помежду ни има прекрасна връзка между майка и син.

Айше Арман: Какво става с човек като научи такава новина? Бива сломен? Или губи надежда?

Томрис: Не се чувствах сломена, но вече знаех, че нищо няма да  е както преди. Много дълго време въобще не плаках. Сякаш се наблюдавах отвън като страничен наблюдател. Съпругът на братовчедка ми - Мете Дюнер, е много добър лекар. Уреди за мен най-доброто лечение. Започнах химиотерапия и радиотерапия. Онкологът ми Ник Молинас Вандел, радиотерапевтите ми Уур Селек и Ясемин Балюкбашъ ми приложиха блестящо лечение. Моят рак е бил от вида, който се разпространява бързо, но въпреки това резултатите от всичките ми изследвания са много добри. Вече стана почти две години, чувствам се много добре, но винаги съм под контрол.

Айше Арман: Успяхте да се справите с рака.

Томрис: Когато човек се разболее от рак, първо трябва да лекува себе си. Няма само един метод за това. Аз съединих класическата медицина с алтернативната. Отказах се от цигарите, промених начина си на хранене. Започнах да спортувам повече, четох много книги за това. Правех терапия на дишането си и все още продължавам да го правя. Ходя на биорезонанс. Преди да се разболея, бях казала на психотерапевта си: Вътре в мен живеят две жени. Едната е опърничавата в работата, а другата е покорната у дома. Искам да ги сдобря тези две жени, за това съм дошла при вас. Разбира се, че двете не успяха да се сдобрят. Аз това сдобряване го почувствах за първи път след като разбрах, че съм болна. Или с други думи това сдобряване на двете личности в мен го дължа на рака си. Станах по-уравновесена и по-спокойна.

Айше Арман: Че колко неспокойна и опърничава бяхте преди това?

Томрис: Имах много лоша слава. В работата си съм много взискателна към себе си и очаквам хората в замяна също да са толкова взискателни към самите себе си. И затова, което се появеше някаква пречка или някакво забавяне, се ядосвах много и наранявах сърцата на хората около мен. Но вече съм по-различна. Как го разбрах? Разбрах го тогава, когато „Изгубеният град”  беше свален от екрана. Не го преживях толкова зле, както когато свалиха от екран „Град”  и „Това сърце може ли да те забрави?” Понесох го много спокойно. Тогава разбрах, че аз наистина съм се променила.

Айше Арман: Вие през тези две години сте водили невероятна борба.

Томрис: Да, в истинския смисъл на думата. И ще продължавам да се боря. Да се откажеш означава, че си победен. Това е житейската ми философия.

Томрис означава „жена-боец”

Томрис: Името на първата младежка любов на баща ми е било Томрис. Племенница на Халит Челенк. Заради една глупава пра не са се оженили. Защото и двете семейства живеели в конак. Семейството на момичето казало, че искат младите да живеят в техния конак. Нашите не са се съгласили. Заради такива неща се е получило. Но баща в тетрадката си за стихове е написал, че ще нарече първото си дете на името Томрис. От това мое решение дори и Господ няма да може да ме откаже, е писал. И после се влюбил в майка ми. Преди мен са им умрели три деца от дребна шарка. И когато съм се родила аз, баща ми е показал на майка ми написаното в тетрадката си за стихове. Майка ми му казала: Защо не ми го показа по-рано? Изпълнила е желанието на баща ми. Но също така е прибавила и към името ми Яшар(нека да живее), за да живея.

Томрис означава „жена-боец”... Това е името на кралицата на амазонките...


Пожелавам ви прекрасни почивни дни!