Как се решихте да осиновите дете?

  • 36 466
  • 36
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 5
Здравейте, аз съм нова в форума. Аз съм малко под 30 години, нямам сериозна връзка вече от 5 години и след като и 2016 година мина и аз пак съм без половинка, а годините си минават и си задавам хиляди въпроси. Обръщам се основно към осиновителките, който отглеждат сами детето си. Кога разбрахте, че няма смисъл да чакате да се появи мъж в живота ви? Как се решихте да осиновите, на каква възраст започнахте процедурата, колко години чакахте за детенце. Благодаря на всички, който ще прочетат темата и ще пишат!

# 1
  • Мнения: 832
Здравейте, аз съм нова в форума. Аз съм малко под 30 години, нямам сериозна връзка вече от 5 години и след като и 2016 година мина и аз пак съм без половинка, а годините си минават и си задавам хиляди въпроси. Обръщам се основно към осиновителките, който отглеждат сами детето си. Кога разбрахте, че няма смисъл да чакате да се появи мъж в живота ви? Как се решихте да осиновите, на каква възраст започнахте процедурата, колко години чакахте за детенце. Благодаря на всички, който ще прочетат темата и ще пишат!
Много си млада още за да звучиш така отчаяно... Разбирам да си над 40+ да имаш репродуктивни проблеми,че да си осиновиш дете... Живота е пред теб - радвай му се имам 3 колежки,които се ожениха на по 40 години и родиха на 42...43...  Wink
Но ако все пак си решила, обмислила ли си варианта за твое дете от донор?

# 2
  • Мнения: 1 698
Младо момиче, ако искаш да срещнеш половинка, първо си смени името във форума и спри да се самосъжаляваш и да звучиш отчаяно, защото това отблъсква мъжете. Не спирай да търсиш своята половинка, но не се вманячавай на тази тема. Общувай с връстници, запиши се на танци, потърси си среда. Твоят човек е някъде там и те търси също.
За твое сведение аз срещнах съпруга си на 38, омъжих се малко преди да навърша 39, оказа се, че съм закъсняла със зачеването, но направихме инвитро и сега, на 42 родих две прекрасни близначета. Никога не съм си представяла, че ще гледам дете сама, въпреки, че след като направих 35 и нямах никаква сериозна връзка, познати ми предлагаха и вариант да зачена от донор. Ако все пак не бях срещнала съпруга си, щях да предпочета зачеване от донор, защото нищо не може да се сравни с това да усещаш как в теб се заражда живот и той е твоя плът и кръв.
Но ти си много млада, по-скоро потърси причините защо не намираш половинка и работи върху това, ако трябва и с психолог. И спри да се самосъжаляваш и да звучиш безнадеждно, защото така ще отблъснеш дори приятелките си, какво остава за потенциален партньор.
Успех и никаква тъга!

# 3
  • Мнения: 5
Обмисляла съм и този вариант, за мое биологично дете от донор. Аз работя с деца включително и деца от домове и те са толкова тъжни и те прегръщат с такава любов  Sad За мен не е важно дали аз ще родя детето, искам да дам любов и добро бъдеще на детето си, но все пак се питам дали съм готова за тази важна стъпка?

# 4
  • Мнения: 1 698
Нещо не ти пречи да срещнеш половинка, да си родите детенце или две дечица и после да си осиновите. Аз на твое място така бих направила, така го чувствам. Стига и половинката ти да е съгласна. Има и добри момчета, не се отчайвай. Моя съученичка и колежка от университета забременя от своя приятел във втори курс. Момчето се оказа много свестен, веднага й предложи брак, но последва спонтанен аборт. В края на следването се ожениха, родиха си момченце и след това осиновиха момиченце на неговата възраст. Сега си имат две прекрасни деца, вече са големи.

# 5
  • Мнения: 175
Отчаяна си, а в това състояние може би не мислиш съвсем логично. Отдалечила си се от реалността, а тя е, че си млада и че времето е пред теб. Готова си да чакаш в продължение на години, докато се случи осиновяването, но не допускаш, че за това време може да срещнеш правилния за теб човек и да създадете свое дете. Звучи ли ти логично? Да осиновиш дете е също толкова неясно като възможност и вероятност събитие в бъдещето, колкото е и раждането на собствено дете. Няма защо да се отказваш от второто, нито от първото, впрочем. Помисли си само, че един ден може да си постигнала и двете. Simple Smile Много хубави примери са ти дали писалите преди мен. Повярвай, че има смисъл, никога не спирай да вярваш.

# 6
  • Мнения: 1 698
Момиче, малко преди да навърша 38 имах имен ден. Писнало ми беше от компании, реших да го празнувам с нашите, отидох да ги видя и излязохме на пицария. След няма и три седмици ставах на 38. Чувствах се отчаяна, нямах връзка, исках да си имам семейство и деца. Спомням си, че беше неделя. Тъжно ми беше и хич не ми се празнуваше. Излизах по срещи, но не се получаваше. За това си говорихме с нашите. Нищо не съм очаквала да се случи в скоро време. Във вторник за пръв път се срещнах със съпруга ми, бяхме си писали в интернет. Започнахме да излизаме. Поканих го на рождения си ден, връзката се задълбочи. След по-малко от година се оженихме. Това ти го казвам, защото не знаеш какво ти носи утрешният ден. Бях доста отчаяна, а само след два дни срещнах половинката си.
Преди години си представях как идва 20 годишнината от завършването на випуска ни, представях си как отивам, там всички вече са семейни и с деца, а аз не. И на самата 20 годишнина не отидох, знаеш ли защо? Защото бяхме в меден месец, бяхме сключили брак преди няма и три седмици. Та страховете ми се оказаха напълно излишни.
Горе главата и дерзай! Спортувай, грижи се за себе си, поддържай се. И не спирай да се усмихваш.

# 7
  • Мнения: 12 030
Здравей Тъжна Луна,
Бях на 36г когато се реших на връзка с мъж, когото познавах от няколко години, но не обичах. Чувствах, че времето ми изтича и реших да послушам тези, които ми казваха, че няма какво толкова да избирам, че уважението е по-важно от любовта. Оказа се, че за въпросния човек жилището ми е по-важно от това да създадем семейство. Разделихме се. (Неотдавна той почина, так че и да се беше случило тогава, към днешна дата пак щях да съм самотна майка.) След година започнах да се интересувам от донорство и инсеминации. Направих три неуспешни и тогава ми откриха здравословен проблем. (Хашимото, тихият убиец). Уверяваха ме, че при инвитро няма как да не стане. Направих един опит. За толкова ми стигнаха парите. И подадох документи за осиновяване. Бях на 39г. Винаги съм знаела, че ще бъда майка, че ако не мога да родя ще осиновя. Знаех точно какво мога да приема и какво не (относно очакванията за дете). За първото чаках две години. Преди делото подновявах регистрацията. Поставих "невъзможни" изисквания за второ дете (никога не съм се представяла само с едно), с идеята да пазя номер. Девет месеца след първото осинових второ дете. Не съм правила откази. Нямам съпруг, имам две прекрасни деца, които са толкова мои, колкото и ако ги бях родила. На 44 съм, децата ми са на 6 и на 2. Тази година ще имам първокласничка! Не знам дали ще срещна човек и за мен. Може пък да не ми е писано да се омъжа. Не е лесно да си самотен родител, но никой не е застрахован от това - съществуват разводи, има смърт... Не съжалявам. Ако бях слушала онези, които ми казваха първо да се омъжа днес нямаше да имам и децата си.
Ако имаш подкрепата на родителите си, първо опитай да родиш свое дете, да преживееш онова, което е отказано на осиновителките. И едва тогава мисли за осиновяване.
Никога не е късно да срещнеш любовта, но за майчинството идва момент, когато вече е късно.

Последна редакция: ср, 11 яну 2017, 22:55 от Mama Ru

# 8
  • Колибите
  • Мнения: 357
Я да отговоря и аз Simple Smile. Белким дам едно рамо. Simple Smile

Та така - на 44 години, малко преди Коледа, след една полу-вързка, т.е. аз се надявах да се получи нещо, но нищо не излезе, около година и половина пиехме кафе от дъжд на вятър. Не е имало секс, да ми се чуди човек на акъла на какво съм се надявала. Междувременно, с една приятелка се бяхме записали на екскурзия за Нова година до Дубровник. И срещам аз въпросния в нашето прекрасно село, и му разказвам, че ще ходим на екскурзия, и той - нищо. Разменихме най-ледените учтиви думи. И изведнъж ми просветна - тоя е ебати никаквеца, сякаш цялото ми тяло в един миг реши - тръгвам да си осиновя дете. И светът стана прекрасен, светъл и истински. Изкарах най-чудесната Нова година, в Дубровник в стария град на площада посрещнах 2011 с най-спокойното сърце на света. През пролетта и лятото обзаведох един самостоятелен апартамент, скромно, да не си помислите, просто го направих обитаем, събрах за една седмица документите, и през октомври същата година ги подадох в РДСП. Вписаха ме в регистъра на 12.01.2012. През ранната пролет на 2013 получих писмо, че съм определена за кандидат-осиновител, и така. Срещнах любовта, щастието и самия си живот.  Simple Smile. Срещнахме се и се намерихме с моето дете, а тя със своята майка. Моето дете е точно толкова мое и собствено, колкото ако го бях родила.  Simple Smile.

За мен, единственият проблем е финансов, т.е. не че не ми стигат парите, ама друго си е две заплати, друго си е една. Но да съм жива и здрава, и най-важното - детето ми да е здраво.

И както казва една моя близка, много-много близка, "вероятно репродуктивният проблем е все пак някакъв проблем, ама чак пък римски драми и древногръцки трагедии, не виждам защо трябва да си причинява човек."

Та така Simple Smile Hug.


# 9
  • Мнения: 256
Хайде и за да се включа в темата. Бях на 37 години, когато реших да подам документи за осиновяване. После се чудех защо не съм го направила години по-рано. От малка мечтая да осиновя дете. Ама наистина това ми беше мечтата на живота. След много несполучливи връзки и разочарования, реших, че по-добре да сбъдна мечтата си, пък после - каквото дойде. След точно една година чакане, даже 11 месеца се появи най-прекрасното същество. Никога не съм си мислила, че може да се видим и да не можем да се разделим още от първия миг. А колко много си приличаме по вкусове, по неща, които и двете харесваме, просто и аз да я бях родила нямаше да имаме сигурно толкова общи неща. Животът ми е прекрасен, нядам се нейния също. Трудно е наистина от финансова гледна точка, но не сме се лишили от храна, топлина, дрехи, почивки по няколко пъти в годината и други екстри. На мен лично ми беше все едно дали ще родя от донор, или ще  осиновя, така че дилема не е имало. Пожелавам ти успех, каквото и да решиш! Пък дано да срещнеш стойностен мъж, с който да постигнеш това, което искаш!

# 10
  • Мнения: 1 698
Авторке, аз те съветвам да анализираш много честно и задълбочено пред себе си причините и обстоятелствата, които те карат да мислиш, че няма да създадеш връзка, собствено семейство и дете. Някъде там се крие и поне част от отговора защо нямаш връзка, какво ти пречи да я създадеш. Моят съвет е да потърсиш помощ от психолог, ако трябва. Очевидно е, че имаш ниска самооценка, а това по никакъв начин не ти помага. Поработи върху себе си, върху самочувствието си и прецени какво искаш от живота и как да го постигнеш.
А ако ти е на сърце да осиновиш детенце, нищо не ти пречи да го направиш един ден с половинката ти и да си го гледате наред с ваше/ваши деца. 

# 11
  • Мнения: 12 030
Nataka, раздаваш съвети и съдиш чужди решения в тема, към която не си съпричастна. Авторката не е пуснала темата в "Искам бебе" или " Проблемно забременяване", а в "Осиновители и осиновени". И иска мнение, от хора осиновили сами дете. Ако всички ние бяхме чакали принца на бял кон и до днес щяхме да сме сами и без деца. И ние сме искали да създадем семейство по "нормалния начин", но не се е получило. При мен например, защото съм чакала прекалено дълго. Съдба! Всеки взема решенията за живота си и носи отговорността за това. И никой няма право да му казва какво да прави или да не прави. Радвам се за всички, които сте срещнали половинките си и родили децата си. Но много моля, не бъркайте в раните на осиновителите, особено самотните. Всеки има право да изживее живота си, така както намери за добре.

# 12
  • Мнения: 1 283
Мама Ру, без да се обиждаш, но пред тъжна луна още има време да намери човекът до себе си, независимо дали после ще имат дете или ще си осиносят. И сам в живота си не е работа.

# 13
  • Мнения: 12 030
Съгласна съм, Капитан Морган, но нали и всички ние, които сами сме осиновили дете на възраст около 40-те сме отлагали точно поради тази причина? И сме се надявали година, след година да срещнем човек, с когото да създадем семейство. Докато един ден не сме прогледнали и не сме осъзнали, че времето ни изтича, че мечтата ни за семейство се изплъзва. И единственият ни избор понякога е оставал самотното осиновяване.
На мен също са ми минавали мисли за самотно майчинство в много по-ранна възраст. Тялото и душата ти крещят "време е!", но по някакви причини няма с кого. И отлагаш, отлагаш, докато не стане късно. Все пак, възрастта между 25-35 г е много подходяща за дете. Тогава и силите са повече и психиката е по-стабилна и имунитетът по-здрав. Ако бях се осмелила на нейната възраст баща ми можеше и да доживее да види внуче. Щяха да ми открият заболяването на много по-ранен етап, когато все още щетите не са нанесени и да родя. Майка ми щеше да е 10-15 г по-млада и по-здрава, не че и сега не ми помага, но не е все едно да гледаш дете на 30 и на 45, да се грижиш за внуче на 70 или на 80+. Нека не пропускаме и това.
Безспорен е фактът, че и за майката и за детето е най-добре в картинката да има и баща, читав разбира се.
Познавам жена, интелигентна, образована, която след 20г брак се раздели с мъжа си. Сега кандидатства да осинови сама. На 45+. Разбила е здравето си в опити да роди дете, но пак ще осинови и то сама. Просто бившият й не искаше чуждо. Колкото до това дали ще срещнем партньор някога, дали детето намалява шансовете за това, ами не знам. Познавам две осиновители, които останаха сами на даден етап след осиновяването, а сега имат нови семейства. Та явно детето не е пречка. Може би причината наистина е нещо в нас. Но кой да знае.

# 14
  • Мнения: 5
Благодаря на всички, който се включиха в темата и ми дадоха примери и съвети. Мама Ру, ти си много права, че и да чакаш подходящия мъж, може и да не го дочакаш. Аз искам вече да помисля реално, а не да се успокоявам че имам време. Мама Ру, много да те радват твоите деца и след години да се радваш и на внуци.

# 15
  • Мнения: 411
Според мен си отговори честно пред самата себе си защо точно мислиш за осиновяване - страх, че ще останеш сама, че биологичният часовник тиктака, че искаш да имаш дете, че не вярваш, че ще срещнеш половинката си, че изпитваш потребност да даряваш любов, напълно осъзнато и обмислено решение или нещо друго. Всеки си има неговите причини да осинови и само той си знае какви са. Дори и да ги споделят, това няма да са твоите причини. Никой не би те спрял да родиш на тези години, но веднага се намериха хора, които да те разубеждават да осиновиш и да изчакаш. Дали и как ще станеш майка е само твое решение. Вгледай се сама в себе си, изясни си причините за това желание и ще разбереш дали е дошло времето. Винаги ще има хора, които да ти казват, че си твърде млада или твърде стара за нещо и ще намерят хиляди доводи да не го правиш. Каквото и да решиш - успех!

# 16
  • Мнения: 411
Това е сайт за международно осиновяване. Всички тези деца имат нужда от любов. Разгледай ги. През главата ти може да минават мисли от рода на: "Това може да е моето дете", "Искам детенце на тази възраст", "Не, не искам подобно дете" и т.н., следи реакциите си и ще си по-наясно със себе си.

# 17
  • Мнения: 3 906
Използвам тази тема, за да попитам нещо, свързано с осиновяването. Зная, че се чака по много време. Понякога може би не чак толкова много, но нерядко е и години. Въпросът ми е следния: ако става дума за по-големичко дете (например 4-5-6 годинки) от дом, процедурата не е ли по-лесна и бърза? Предвид това, че повечето хора искат да осиновят дете докато е още бебе?
Ще се радвам да споделите подробности ако сте запознати.
Извинения на авторката, че използвам темата ѝ за своя въпрос.
Благодаря.

# 18
  • Мнения: 411
Въпросът ми е следния: ако става дума за по-големичко дете (например 4-5-6 годинки) от дом, процедурата не е ли по-лесна и бърза?

Разлика в самата процедура няма, освен ако детето не е вписано вече в списъка на "специалните" случаи. Нашият срок - 7 м. от вписването до писмото.

А защо само от дом? В момента доста деца са в приемни семейства. Освен това, по-големичките, ако са били вписани по-рано, например преди година, вече са били отказвани и са вписани в регистрите за международно.

# 19
  • Мнения: 3 906
Ами не съм съвсем наясно с разликите менжду тях. Четох за тези, които са за приемни семейства. Но дали всичко съм разбрала не знам. Останах с впечатлението, че такова дете е временно при теб.

# 20
  • Мнения: 411
Въпросът беше зададен за дете от ДОМ, а има хора, които не искат да осиновяват деца, живели в приемни семейства, затова попитах.

Успех  Hug

# 21
  • Мнения: 12 030
Ами не съм съвсем наясно с разликите менжду тях. Четох за тези, които са за приемни семейства. Но дали всичко съм разбрала не знам. Останах с впечатлението, че такова дете е временно при теб.

В приемни семейства отиват деца, които са за временна грижа - до осиновяването им или до връщането им в биологичното семейство или разширеното семейство. Ако детето е за осиновяване и е останало в приемното семейство 1година (докато го впишат в регистрите или получавало откази) приемното семейство има право да го осинови, ако желае. В противен случай се предлага на други осиновители. Тогава осиновителите вземат детето от приемното семейство.
Децата в домовете също не са винаги за осиновяване.Всъщност доста домове вече са закрити, а децата са настанени в приемно семейство или ЦНСТ (център за настаняване от семеен тип).
Колко лесно ще осиновите дете не зависи от възрастта на детето, а от изискванията за етнос и здравословен статус, т.е ако нямате ограничения за етнос (не сте против да осиновите ромче) и здраве( бихте осиновили дете с кривогледство, астигматизъм, диоптър, нуждаещо се от слухово апаратче, астма ... , но без ДЦП , аутизъм - те не се предлагат на българи) става по-бързо. По-големите деца може по-трудно да се адаптират и социализират, имат минало зад гърба си, което оставя отпечатък върху поведението им, често имат дефицит на вниманието, трудности в ученето, 3-4 годишните може изобщо да не говорят... С една дума, ако искате дете на 4-5-6 години бъдете готови да вложите много усилия, средства, време и нерви за наваксване и превъзпитание (изграждане на нови навици и преборване с нежеланото поведение - вземане на храна от земята, склонност към контакт с всякакви хора, кражби..) Ако детето е било в приемно семейство, част от тази работа вероятно вече е извършена, но всичко си е до късмет. Имайте предвид, че ще ползвате майчинство само за месеците до навършване на 5г, след което майчинството спира. Какво ще правите, ако детето е на 5-6 години? Ще можете ли да си позволите поне 3-6 месеца неплатен отпуск за сближаване, напасване на характерите, адаптация, наваксване? От 15.09. в годината, в която детето навършва 5г то подлежи на задължително обучение в детска градина или предучилищна група в училище. Ако детето е от дом и на тази възраст ще има изоставане в развитието, бедни представи за околен свят, пропуски във възпитанието. От тази гледна точка може да бъде отхвърлено от групата, учителките и другите родители. Готови ли сте да се изправите срещу това?
С всичко това не искам да отказвам хората, решили да осиновят по-голямо дете, а да предупредя тези, които си мислят, че така ще е по-лесно. Не е по-лесно да осиновите по-голямо дете. Има си специфики, за които трябва да сте подготвени, за да не се видите в чудо, след като детето е вече факт.
Моят съвет: не мислете как по-бързо ще осиновите, а си изясните за себе си с какво може да се справите и с какво - не. Така ще може да оформите профил на детето и всичко ще се случи без стрес и разочарования.

# 22
  • Мнения: 411
+1 за поста на Mama Ru  Hug

Ще допълня само няколко неща (от личен опит):
1. Относно отпуска - възможно е справяне и без него
2. Големите деца пристигат в семейството с всички възможни негативи, които трябва да се изчистят, за да се види човечето под тях. Но всяка секунда, всеки проблем променя и детето, и вас, прави ви по-силни, по-уверени, след това можете да постигнете всичко.

Все пак, бих препоръчала осиновяване на големи деца (имам предвид над 6-7 годишни) от хора, които са гледали дете.

# 23
  • Мнения: 12 030
Vanibo, аз също смятам, че хора, които не са гледали дете не бива да се захващат направо с голямо дете. Дори на отгледалите вече би им било трудно, тъй като те ще имат база за сравнение - собствените си деца и пак няма да са подготвени за всичко, което би им поднесло дете от дом на по-голяма възраст. Освен ако не са психолози и педагози и пак е трудно, както знаем от собствен опит. А и не всеки може да работи от вкъщи или има половинка, печелеща достатъчно. И рехабилитацията, логопед, психолог гълтат доста средства и не във всяко населено място има достъп до специалисти, добри лекари и т.н. Това също трябва да се има предвид.

# 24
  • Мнения: 3 906
Прочетох съветите ви. Благодаря. Аз все още само разсъждавам над нещата. Обмислям кое как. Чета на подобни места, за да се запозная с това, което споделят хората с опит.

# 25
  • Мнения: 12 030
Здравей, хубаво е, че първо обмисляш и искаш да се информираш. Моят съвет е, ако нямаш други деца и решиш да осиновиш да заявиш възраст до 12-18м, по-малкото дете по-лесно се адаптира и няма дефицити за наваксване. Ако вече имаш деца, хубаво е новото братче или сестриче да е по-малкото от тях. Независимо от възрастта му, в началото ще има по-голямо нужда от внимание. Биологичните деца трудно биха приели по-голямо от тях дете да получава повече внимание. В здравословно отношение също трябва да си наясно дали бихте приели дете с някакъв проблем(не става дума за тежките заболявания като ДЦП, диабет, аутизъм и др). Трябва да сте наясно и дали имате предразсъдъци относно етноса на детето и цвета на кожата, т.е дали бихте приели дете, което видимо се отличава от вас. Друго, за което трябва да помислите е пренареждането на приоритетите след идването на детето, промяната в дневния режим, навиците и т.н. битовизми, да осигурите пространство за детето - стая или кътче за креватче, за дрешките и играчките, място за игра, правила и срокове за прием в детски ясли и градини, детски площадки в района, кой ще помага при нужда и т.н. След подаването на документите и преди вписването ви в регистрите ще минете курс на обучение, който е с продължителност 4 дни и може да е съботно-неделен, но може и да е през седмицата, за задължителен е и трябва да присъстват и двамата съпрузи. (Ако имате брак). И както казва майка ми - майка не се става лесно!

# 26
  • Мнения: 3 906
Здравей. Благодаря за споделеното.
Предполагам, че не се става лесно майка. Не съм си го мислила. Инак наясно съм, че режимът и приоритетите ще се пренастроят. Нямам нищо против. И без това работа, работа, заплата, но... до време.
Относно мястото - мислила съм. Макара че там има друг момент, който може да се окаже проблем. Не че липсва място. Но на този етап - под наем.
Относно предразсъдъците за етноса... хората, с които съм споделила, обикновено акцентират доста над етноса. Не знам защо обаче аз не се страхувам че ще е различно на външен вид...  Simple Smile. Аз самата съм мургава и тъмнокоса. По-скоро ме притеснява, че ако схемата е приемно семейство, чувала съм, че циганите често правят золуми (извинявам се за израза, но по-подходящ не се сещам в момента) в това отношение - дават детето, пък после си го искат, след време пак го дават и така. 

# 27
  • Мнения: 12 030
Здравей, това, че си под наем не е проблем, няма и задължително изискване за собствена стая. Социален работник идва на домашно посещение преди да изготви доклада, но съвсем не е нужно да си в центъра и да живееш в разкош. Има изискване за доход- все пак трябва да можеш да издържаш дете без да разчиташ на помощи. Важно е да не си лишавани от родителски права, да не си следствена или осъждана.
От страна на приемното семейство обикновено няма спънки. Да, случвало се е и да саботират осиновяването, защото са се превързали и искат те да осиновят детето, за това на срещите задължително присъства социален работник. Не съм чувала цигани да са правили проблем след като детето е вписано в регистрите за осиновяване. Ако някой предостави данните на осиновителите на биологичното семейство, за да търсят детето попада под ударите на закона! Около мен има доста хора осиновили деца с такъв или смесен произход и никой не е споделял да има проблем от такова естество, децата им са чудесни.  По-скоро осиновителите могат да имат притеснения как ще реагира дете от ромски произход, отглеждано от българи, когато научи за произхода си. Аз поне имах такъв страх и това бе една от причините да имам "претенции". Но това си е лично усещане и нагласа на всеки човек. Ако приемаш мургаво дете няма да чакаш много даже и за бебе, но е важно и близките как ще приемат детето и евентуалните различия, детето трябва да се чувства еднакво желано и " наше" с биологичните внуци, племенници, братовчеди... така мисля аз.

# 28
  • Мнения: 4 871
Прочетох историите ви на първа страница-толкова истински житейски съдби!
Аз от малка искам да осиновя. Отгледана съм с много любов и често се питам какво ли е да растеш без да усещаш такава любов, закрила, подкрепа. Знам, че един ден ще осиновя, но искам децата да си имат и татко и затова чакам все още подходящия.

# 29
  • Мнения: 90
Авторке, аз те съветвам да анализираш много честно и задълбочено пред себе си причините и обстоятелствата, които те карат да мислиш, че няма да създадеш връзка, собствено семейство и дете. Някъде там се крие и поне част от отговора защо нямаш връзка, какво ти пречи да я създадеш. Моят съвет е да потърсиш помощ от психолог, ако трябва. Очевидно е, че имаш ниска самооценка, а това по никакъв начин не ти помага. Поработи върху себе си, върху самочувствието си и прецени какво искаш от живота и как да го постигнеш.
А ако ти е на сърце да осиновиш детенце, нищо не ти пречи да го направиш един ден с половинката ти и да си го гледате наред с ваше/ваши деца.  

Чакай и аз да се включа в темата, че като видя недоизказани неща от Натака и малко се притеснявам.
Авторке - Натака след като е чакала принцът се е оказало, че не може да забременее със собствени яйцеклетки, та са ползвали донорски. Принцът се е оказал не принц, а циция, който се е оженил за нея търсейки материална изгода.

За мен не е очевидно че имаш ниска самоуценка и опциите ти в живота са къде-къде по-големи отколкото си мислиш.

За мен - ако искаш да осиновиш, го направи. Ако искаш "да си имаш и твое" си извади яйцеклетки и ги замръзи, така че като си намериш принца и на 45 да си да можеш да си родиш дете от яйцеклетка на жена на 30 годишна възраст. Ако си замръзяваш - не се притеснявай за тикащия часовник - има агенции в Украйна, където могат да ти износят детето- е, няма ти да му чучаш сърцето, но и това е вариант.

Българските ни мъже си държат за своето днк, особено родителите им, така че ако решиш да осиновяваш шансът да се разбягат мъжете с архаично мислене е 100%тов. Те обаче няма да имат нищо против да работиш 12 часа, за да допринасяш и пари в семейството, освен да вършиш "женската работа" като пране, чистене, готвене, гладене.  Не само, че ще се разбягат, ако не се разбягат, майките им ще ги дръпнат настрана и ще ги наговорят против теб. Така, че ако си с дете ще се разчисти полето за стойностните мъже.

Със или без осиновено дете - любовта граници няма. Аз познавам много двойки, където момчето си прибира вкъщи жената и детето от друг мъж, женят се и си правят и свое. Така, че ако искаш - можеш и да си осиновиш и да си търсиш любовта. Нищо не ти пречи да имаш и двете.  

# 30
  • Мнения: 4
Здравейте и от мен !
Аз също като авторката на постта се колебая дали да си осиновя дете .  За това и си позволоих да се влключа. Но причината е, че ме притеснява  факта ,че няма на кого да разчитам  на роднини близки и т.н. и не съм убедена,че ще мога да се справя финансово. Още съм във фаза решение.
На 40 съм  нямам партньор, /ка имам хормонални проблеми повече от 2 години. И това ми пречиза правене за опити за инсеминации и така..  Но в същото време желая много да имам дете.
Но си мисля относно изказванията  първо мъж ,семейство....та, ако след време  си намери партньор и с дете и без дете ще я вземе стига мъжът до нея да я обича.
Напълно подкрепям мнението на vanibo.

# 31
  • Мнения: 1 698
Мари, доколкото знам самотни жени могат да кандидатстват пред Фонда за асистирана репродукция за финансиране на 4 инвитро процедури. Проучи този въпрос и не губи време, защото пределната възраст е 43 години. Не пишеш какви са твоите хормонални проблеми, но ако не си с диагноза, която Фондът не финансира, можеш да кандидатстваш и да направиш 4 инвитро процедури с донорска сперма. Очевидно в твоя случай инсеминацията няма да помогне, но пък затова са инвитро процедурите.
Желая ти успех!

# 32
  • Мнения: 436
Мари, ако нямате близки и роднини на които да разчитате е доста трудно да се грижите за дете. Независимо дали е ваше или ще се решите на осиновяване.  Незнам какъв съвет да ви дам, но ако поне имате партньор ще е малко по-лесно.
Ние сме семейство и пак без помощ ни е трудно. Но се борим ...

# 33
  • Мнения: 4
Благодаря за инфото  Nataka ще се поинтересувам за този фонд ,въпреки че нямам определена диагноза един доктор казва ранен климакс друг ,че проблема ми е от восикия пролактин ,  вече една година пия лекарства за висок прплактин и
успоредно с това и за щитовидната жлеза ,имаше ефект до определен период ,но сега пак нещата са хаос ,(въпреки че не съм спирала медикаментите.)луда работа. Благодаря 😊

# 34
  • Мнения: 4
Благодаря и на Пипи Мипи😊. Трудно е знам като се има впредвид ,че финансите са само една част на нещата. Но пък от друга страна времето си минава.

# 35
  • Мнения: 1 698
Мари, ако е ранен климакс, не губи повече никакво време. Изследвала ли си ФСХ и Антимюлеров хормон? Те, особено последният е показател за състоянието на яйчниковия ти резерв.

# 36
  • Мнения: 4
Изследван е ,работата е там ,че не могат да ми кажат със сигурност. Един едно ,друг друго. Сега пак по доктори.😕

Общи условия

Активация на акаунт