Испания

винаги ми е харесвало до момента в който се преместих тук в кастия и леон. за жалост не е толкова лесно да си хвана шапката и да се врътна - не ми харесва махам се. преценила съм, че за момента ще се разправям с простотиите които се случват пък после ще видим. а и не всичко е толкова отвратително, все има и някои добри страни, просто в сравнение с предишното място това е гадно.
мен ме провокира по-скоро сравнението с лошата българия и прекрасната испания. ми не, не е толкова прекрасна. навсякъде има противни хора, некадърни работници, неприятни деца, .... а и не вярвам да съществува чак толкова съвършенно място, че да има единствено и само позитиви.

Val,  аз съм много позитивен човек.
Но това не ми пречи да бъда обективна и да  наричам нещата с истинските им имена.
Никога не съм казвала, че имам лош късмет.
Имам невероятно семейство и страхотни приятели(включително и доста испанци сред тях)
Дъщеря ми е родена  в Испания и е неин гражданин.Най добрите и приятелки са испанки.Старя се да възпитам любов и уважвние, както към моята, така и към нейната Родина.Уча я да бъде стойностен човек и да игнорираа всичко, което не е.Да приема хората според съдържанието им, а не по произход и външни белези
Между другото в
"детската история" училището имаше сегуро , но трябваше са се оплача в консехереията  за да го "извадят" от папката и процедурата, можеше да бъде задействана, само ако потърпевшото дете има либро де фамиля, невериятно позитивно, за детето  ако не е родено тук.
Парите се осребряват при преставвни разходу от стоматологичната клиника.Првкрасно .а  ако рпдителите нямат възможност да го заплатят и да чакат половин година да им възстановят парите.
Не се и съмнявам, че щеше да откриеш  и нещо положително във факта , че не е спазен училищия протокол при инцидент да уведомят родителите и видиш разплаканото си дете , което си в запазило, счупената част от зъбчето  .Последвалото лечение и "прекрасния факт :  , че  ще  ще прави проблеми в бъдеще и ще се наложат последващи лечения и интервенции.Защото все пак говорим за постоянен преден зъб.
Разбира се това можеше да се случи и извън училище.
И да деца са, случва се, но когато се случи най нормалното нещо да  се за заинтересуваш какво се е случило и поне да се изкаже съжаление както и  да се съдейства за решаване на проблема.
Да сменихме училището.Но няма как да изтрия спомена за случката.
Всв пак има и позитив в цяката история, дъщеря ми разбра, че понякога се налага да си търси правата, за да ги получи, а за да може да ги потърси, трябва да ги знае.
А ако не ги знае, трябва да ги научи.
Между другото при пеопуснатата връзка във фрамкдурт е есинсъвения пътнук, настанен в хотел.Останалите са прекарали нощта на летището.


Да бяхме млади някога сега вероятно си на толкова, колкото аз бях тогава., което означава някакви си 14 години жизнен опит в повече...
Нищо работа...


Аз не бих си позволила примерно да казвам какво бих направила , ако съм на нечие място.Най малкото защото уважавам чуждото пространство и мнение,
не съм в "  обувките му" , а и не съм аз човека, който трябва да му дава оценка.
Както и да е .Лошо няма.

До сега само четях, нали не живея вече в Испания, но като живяла 12г по испанските земи и сега 6г в Холандия мога да кажа и положителното и отрицателното. Не сравнявам с България, за мен няма място за сравнение.

Та в Испания, определено, сравнено с холандските неандерталци, хората са много по отворени към чужденците, няма я тази дискриминация, усмихнат и приветлив народ са. Приятно ми е като се приберем, да ме поздравят в асансьора, да си поговорят с мен като си поръчам кафе, и т.н. Не мога да кажа нищо лошо за здравеопазването им. Раждала съм и в Холандия и в Испания, за мен няма разлики. Супер доволна съм. Синът ми учи в Испания 3г, и вече 6г тук. Образованието тук е много по-добро, но комуникацията с учителите е същата. Аз си нямам проблеми при обратната връзка родител-учител, нито с някакво делене на детето ми на база произход. Единствения чужденец е в класа, но това не му пречи да ходи по олимпиади и състезания, уважават го, има си приятели, учителите се държат превъзходно. В Испания си беше същото. Той е дете като всички останали. Харесвах си живота в Испания и ми липсва много. Ако не е образованието на момчетата, отдавна да съм се върнала. Но има време.
Аз смятам, че няма лошо да си кажеш какво ти харесва и какво не ти харесва, винаги има положително и отрицателно, няма перфектно място. Както и критериите на различните хора са различни - едни ценят едно, други друго. За едни хора едно е важно, за други друго е важно.
Определено, не съм голям фен да се боготвори дадена държава или да се хули. Нито едната крайност не ми е ок. Човек винаги има избор и винаги може да промени това което не му харесва.

Нека да наричаме нещата с истинските им имена.От О до 3 години си е гуарде(детска ясла на български), и някак не звучи , че някой  учил в гуарде..
А що се отнася до олимпиадите по математика , дъщеря ми също ходи на олимпиади по математика и се класира..Отделно освен десетките за края на годината , носи поне 8 менсионес де онор на курс, тестовете за ниво минимум  с Уит Мерит
Тази година е избрана да участва в съвместен проект с американски университет.
Но всичко това, не прави испанците, като цяло , нито по откровени, нито по възпитани.

sl, никъде не съм казала, че говорим за гуарде. Става въпрос за инфантил 1-3. И да имам поглед за годините живяла, работила, учила с испанци и обучавала испанци колко откровени, възпитани, образовани или толерантни са те. Пак казвам, всеки си има приоритети - моите са - добро образование, място където детето ми се чувства щастливо и добре прието. Ако наистина, ти е толкова трудно и неприятно да живееш сред испанците, смени мястото, така ще е най-лесно.
Аз не убеждавам никого дали Испания е хубаво или лошо място за живеене, но някак си не ми е ок някой да ме убеждава видиш ли ти колко много не стават и колко е зле в Испания. Никой на никого не е постлал червения килим, нали така?

Никъде не е 100% по-добре или по-зле. Ако в България има нещо, което ми липсва е приветливото отношение на испанците ако ще да е лицемерно. В Испания пък ми липсва часта от семейството живееща в Бг.

Ok mini, инфантил, което  преведено на български е детска градина..Защото задължителното начално образование е прамария .
Междудругото толерантните и възпитани хора не дават непоискани съвети., особено на хора, които не познават.

Пуснах нова тема- http://www.bg-mamma.com/?topic=1064560

Според вас, от Испания или България е по-добре да си набавя нещата, от които имам нужда. Става въпрос и за технология, и за козметика, и за всичко... Ако трябва ще споделя по-подробно, какво ще ми бъде нужно. Предполагам какъв ще ви бъде отговора, но за човек, който не е стъпвал в Испания се интересувам, защото искам да бъда подготвена за всичко.

По- добре напиши за какво точно говориш.
Последно проверявах лаптоп с точно определени характеристики къде колко струва. Заслужаваше си да си го взема от Бг, но се отказах заради гаранцията.
Не мисля, че повечето неща са по- евтини в България, напротив.

Сега и на испански ли ще се учим? Аз лично не познавам децата, който да са прескочили инфантил…
Далеч съм от мисълта да се заяждам, изразих мнение - не одобрявам нито плюенето, нито възхваляването. Крайностите не са ми присъщи и не съм ок с тях.
А съвет не давам на никой, пък бил той поискан или не поискан. Всеки си има глава на раменете да си взема сам решенията и да отговаря за последствията.

От България купувам само розова вода, книги и предмети с емоционална стойност.