Испания

TDI, не знам за кое училище говориш, но преди да дойдем в Испания, ние също живеехме в центъра на Бургас, буквално в двора на училище " Кирил и Методий". Дъщеря ми беше там в първи клас. Нагледах се на учителки и родители. Така, като чета, явно навсякъде има възпитани и не толкова хора. Ние, тук сме си на село. Може и това да е причината, а може и да е това, че сме много на юг, но определено тук хората са мноооого спокойни. Не викат,  не нервничат. На първата ми родителска среща бях много впечатлена, че всички родители ( на около 3 класа) бяха дошли с децата си и техните по-малки братя и сестри. Значи, представете си една стая пълна с деца на 3 години( около 30броя) и още толкова бебета и по-малки деца. Родителската среща беше за новите деца. Освен нас имаше още 3 деца ( 2,3 и 4  клас).
Директорката говореше  спокойно, около час,  без да крещи. Абсолютно съм категорична,че в България няма как да се случи.  Ще е лудница, директорката ще крещи като луда и 80% от децата ще са с телефони за да мълчат. Страшно спокойни деца.  Смятам,че това идва от родителите. Не мисля, че са толкова незаитересовани или непукисти, по-скоро не се ядосват за глупости. В България побъркват децата от учене и на финала пак едно 70% са много зле. Постоянно те увличат в някаква лудост със състезания още от първи клас.
Така се бях побъркала и аз,че си пращах детето на всички състезания по математика и български.  Завършихме годината с 3 златни медала и един сребърен. В първи клас!!! Кому е нужно!?! Та алианси ли не бяха, то чудеса.
Не казвам, че трябва безхаберие, но в България товарят излишно децата и ги стресират, а самата система не става. Учители няма, а тези които преподават са с много остарели методи. Много учебници,  много помагала и на финала- неграмотни младежи.
Тук, освен, че са спокойни, хората проявяват уважение към другите и са толерантни към чужденци и раси. Убедена съм,че ,ако бях чужденка в България никак нямаше да ми хареса.
И, все пак, мноооого ми липсва морската😊

Чудех се аз  защо имат иронични нарицателни като  "морро" , "мюсли", " панчито", "судака', "гирри", "габачо", "хапо"...
От толерантност и уважение ще да е.
И от любов към поляците мадридчани, наричат барселонци "полакос".
За вътрешни разпоредби в банките примерно да не се предлагат определени пеодукти на чужденци(включително комунирариос Б) и да се прави разлика в изискванията между насионалес и насионалисадос , също  от уважение  и толерантност ще  да е....

Един мой личен опит от училищните години на сина: в България когато детето беше 4 клас повечето деца му викаха “черния” заради по-тъмния му цвят на кожата. Сина съответно им е отговарял. Детска му работа, но в последствие един разярен татко дойде в къщи да ми бие детето, че бил обидил щерка му. Разбира се, не му се позволи и като му казах, че и щерка му е обиждала сина ми на свой ред, сви байрака.
Испания: трудните 14 г. Тийнейджърски. Тутора на класа на сина много се грижеше да не тръгне по кривия път. Помогна ми изключително много, защото по него време работех по 12ч. и практически нямах голям контрол като какво прави отрочето. Разбира се, това беше преди 18г. сега може да са се променили нещата. А и си е до преподавателите. Има ги и заинтересувани и не толкова заинтересувани. Аз на времето ползвах помощи за учебниците. Връщаха ми половината от сумата, но първо трябваше да ги купя. И всяка година бяха различни, така  че не важаха от една година за друга. Сега се е променило след кризата и затова и не се намесвам в обсъждането.

Sl, убедена съм, че си права. Но, аз говоря за обикновенните контакти магазин, заведение, болница, училище... Сигурно си ходила,  например във Франция. Там се държат ужасно с чужденците, освен ,ако не си в туристическа част, да речем Дисниленд. И пак казвам, 100 процента има значение, че сме в малко градче, бих казала село. Тези тъмнокожи и мароканци, които виждам тук, получават едно прекрасно отношение. Започвам да звуча като расист, но искам, всъщност да кажа,че никъде не съм усетила да има и малка доза пренебрежение или неприязън към тях. И искам и друго да кажа,  което мноооого ме впечатли- отношението към хората в неравностойно положение, особено децата.
Дъщеря ми беше много учудена,че имат толкова много деца инвалиди в училище.  В България няма такива деца в обикновенните училища. Няма условия за тях.
В Бургас , преди време, казаха, че ще правят ,в морската център за деца с увреждания. Понеже, в началото не се разбра ще живеят ли постоянно там, аз бях потресена от изказванията на хората. Масово имаше недоволство- как щели техните деца да си играят и да гледат тези деца с увреждания, как щяло да им се отрази на психиката и тем подобни глупости. В България,  все още , масово цари тезата, че тези хора нямат място в обществото, трябва да ги крием и да се правим ,че не съществуват.  Да не говорим за децата аутисти, направо са обречени. Сигурна съм, че ще имам много разочарования, но за сега положителното надделява и смятам, че съм взела правилно решение за децата си.

Така е. Наскоро излезе информация за испанка, която е модел и е със синдрома на Даун.


 Едно момче със същия синдром работи в парламента. Актьор и певец с ДЦП, участва в сериал по Tele 5.

В това отношение, за съжаление, България е светлинни години назад. Казват, че за едно общество се съди по отношението към хората с проблеми, децата и възрастните хора. Преди години премахнаха използването на названието minusválidos и discapacitados, защото е обидно. Коректният термин е personas con diversidad funcional.

У нас закриха всички специални училища, защото децата трябвало да се социализират в масовите такива. В крайна сметка децата с проблеми останаха извън училище.

Та така.

Като чета някои коментари, се чудя: как можете да живеете сред описаните ужасни хора?

В много случаи съжалението е представвно като толерантност.
Най ми е ввсело, когато някой германец, французин или англичанин започне да се оплаква от шовинизма на испанците.
Тук доруи циганите си имат термин  за нецигани.Също и за полуциган и четвъртциганин...
Имах интересен разговор с есиния от собствениците на Манго самоопределящ де като турчин, за метаморфозите  в отнишението на испанците, които е усетил в различните  етапи  от развитието на бизнеса си.

Farfarela, ние сме в Славейков и 2-те ми деца са в базовото. Затова бях изумена от хвърления камък. Като цяло съм доволна, много. Госпожите са много всеотдайни, много! Родителите се събираме с на баткото класа, малката сега е предучилищна, те първа тръгна. Нямам оплаквания, само положителни впечатления и както казах съжалих и таткото на детето хвърлило камък срещу моя, защото си личеше, че беше свестен. Просто детето му е било насилвано 3 години и друг метод на комуникация в училище явно не познава. Жалко е. Жал ме е и за преподавателите, толкова добри хора. Не е честно да работят в тази система.

Аз съм се ориентирала да сме в част на Валенсия, където и сухата река и плажа ще са ми близо. И сега и там предпочитам да прекарвам по-голямата част от свободното си време на открито, да има спортни съоръжения, за мен спортът е от първостепенно значение не само за физическото, но и за психическото развитие, дисциплина и т.н. За съжаление в Бг спортните училища не са на почит. Даже като казах, че искам синът ми да продължи в спортно и всички ми казаха, че съм луда

По темата за децата в неравностойно положение. Бях ПР на Фрапорт, т.е. на летището. На 1-ви юни има инициативи както за децата на служителите, така и за деца в домовете. Няма да забравя първата си година - реших, че ще отделим част от терминала и децата от дом за деца в риск (с родители в затвора, пребивани и т.н.) ще дойдат на летището, ще им покажем излитане, кацане, разходка с автобус, качване на самолет. Всичко беше организирано и реших да ги смеся с децата на служителите. Малка почерпка на излизане - лакомства и сокче. Това беше организацията. Представете си учудването ми когато дойдоха само децата от дома и много малко от децата на служителите. После бях порицана от колегите си, че съм искала да смеся децата, че техните деца не трябвало да се смесват с "онези деца" и изобщо как ми е дошло на ума. И като протест те не си пуснаха техните. Бях леко потресена. Това не бяха агресивни, или деца инвалиди, за които да речем ще е трябвало да обяснят защо детето не говори, не чува, е в инвалидна количка... Това бяха съвсем нормални деца! Все още не разбирам реакцията на колегите си тогава.

Брат ми е глухоням, мога томове да изпиша за това как е използван от "бизнеса". Ако има програма и някой друг му плаща заплатата (държавата) е добре дошъл да пренася тежки кашони, да мие коли посред зима и т.н. Свърши ли програмата и му бият шута. Подиграват ни се когато говорим с жестове в градския транспорт или в заведения, до момента в който не се обърна и не им направя забележка, защото до момента не са разбрали, че ги чувам.

Проблемът в България е, че няма родители, които да научат децата си на толерантност. Няма го примера. Същото е и с възпитанието. Няма как родител без ценности да научи на такива детето си.
И в Испания със сигурност има такива хора, но в България те са 95% от населението.

Май имаме нужда от нова тема Много се радвам, че се разговорихте всички

Защото ние сме научили думата толерантност, само защото трябва да знаем какво искаме от другите, как те да се отнасят към нас. А че ние не сме, това няма значение. Важното е, че някой друг не е.

В България 23 години работих само с болни деца.

Смайлис, не съм сигурна, че те разбрах, но мисля, че искаш да кажеш, че докато не ти е на главата, никой не може да те разбере? И че съм толерантна, защото имам брат в това положение? Не знам, не мога да преценя...  Може би си права... но аз приемам всички хора независимо какви са. В училище бях приятелка с циганче, не ми пречеше. За мен е важно човекът отсреща, а не раса, недъг, но може и да е защото имам брат, който е различен, ние сме с 5 год разлика, той е по-голям, аз го приемам за нормален. Може би този толеранс е "закърмен" в мен. Знам ли...

Не, не. Извинявай, чакай! Не го написах в този смисъл. Исках да изразя подкрепа на твоя пост.

Чудя се и аз, толкова хейт и недоволство, а години и години наред живееш на място, което не харесваш, плащаш данъци на държава, чието устройство не харесваш, плюеш и виждаш само негативи, ама продължаваш. То и затова гъз се иска, де, или поне да си перде тотално.
Аз плюя по България чистосърдечно. Не страдам от криворазбран патроитизъм. Не харесвам държавата и управлението й, не харесвам много неща и се махнах от там. Просто е, мисля.

Аз обичам България, но обичам страната, а не държавата. Преди бях писала, че разказвам много за страната ни тук, включително и всички в моето обкръжение /както и на мъжа ми/ знаят куп думи и фрази на български.

Испанците имат своите положителни и отрицателни качества. Най-неправилното е да слагаме етикети.

Винаги казвам: никой не е дошъл с погача да ни кани да живеем в Испания. Сами сме дошли, всеки от нас по различни причини. Много е тъжно, когато трябва да напуснеш родната си земя.

Навън или се приспособяваш, или не. Като не ти харесва, устройваш се на друго място.

Докато живеех в селцето до морето си мислех, че отрицателните коментари които съм срещала са пресилени, ама ей на - дойде ми до главата да мисля така. Не мразя Испания нито испанците, напротив -  имаме доста ценни познанства, но мястото където в момента живея ми става все по противно с всеки изминал ден. За жалост няма как да се върна на предишното, но определено не искам да оставам на това. България не ми е болка. Не ми се ходи и рядко ходим там. Не сравнявам. Мисля обаче, че темата е за споделяне, а не за плюене един по друг. Поне до скоро беше.

Ако визорате мен.то аз съм човек реалист. и винаги нарочам нещата с истинските им имена..На който му диоада истината  ок, на кох6о не, няма лошо.
Има итересен парадокс, всички искат да чуят истината, но в крайна сметка  "уна ментира  пиедоса" винаги св харесва и се котира  повече.
Ако човек има чест, достоинство  държи на думата си, не лъже? иважава чуждото пространство и  судексъва за интетрсите на дригите(стига да не натушават неговите)., Отнасящ се с уважение и респект към познати и непознати.би се подразнил .
Ако не, то би бил щастлив че е попаднал в :своя среда.:

А защо  живея в Испания, не мисля, че  дължа обяснения. .
Интеррсно ми е, калва щеше да бъде реакцията ви на родител, ако в :детската  работа" вашето дете беше на мястото на моето.
шяхте да благодарите на участниците в случката , и сигурно щяхите да бъдете щастливи от "съпричастието"  о зсинтересоваността им.


Въпеоса ми  е ритпричен.

Sl, не го приемай лично.
Наистина разбирам хората защо си задават този въпрос , все пак с годините всички се променяме и всеки изгражда своя мироглед.
Но когато човек има само негативен мироглед към нещо/ някой, е много трудно да се живее с това нещо. И аз не мога да си представя да живея на място където детето ми едва ли не е заплашвано от неандьрталци. Все пак много от “днешните” емигранти напускат България точно за това- заради сигурността която липсва там и същата която търсят извън нея.
За пари никой не тръгва вече, нали Уж ги има на всяка крачка в България сега 😅.И когато видят че някой вижда само негативи за определено място, не разбират защо  живее там.
Също така зная че моите разкази звучат като “Los mundos de Yupi”🤣(Детско старо филмче от времето на Франко едва ли не 😅), но за това и виждам толкова хубави неща, и в същото време естествено сравнявам с България , все пак аз в други държави съм била като турист, не за живеене, моето сравнение може да се базира само между тези две държави, но ти знаеш навремето колко бяхме млади/малки😍, и аз поне лично, ако бях видяла това което ти виждаш в Испанците , отдавна щях да съм се махнала, още преди 16-18 години(сигурно..).
За съжаление имам чувството че ти си имала толкова лош късмет от както си дошла тук(а всъщност не го вярвам че е толкова лош 😘), че не си успяла да видиш хората и държавата както другите я виждаме.
Във вашата “детска история “, единствения “недостатък “ който виждам , е че училището няма “сегуро”. Иначе да- аз бих казала същото което са ти казали испанците.
Явно толкова съм се приобщила към тях, сравнявайки с България  че сьм взела техния манталитет и виждания ,и направо ми се струват слънца (много глупаво звучи зная🤣).
Но за това и стоим тук-тези които сме свикнали и нашата реалност е доста по-различна от твоята.
Което няма лошо всъщност , има много българи които цял живот не успяват да видят мястото където живеят добро/хубаво, но всеки знае защо продължава(всеки Има своята история)но това кара хората да се питат как може да живееш на подобно място (аз наистина като чета и теб и И.Хр,  и направо настръхвам в какво гето живеете и как всичко което ви се е случило е от черно по-черно ) .
И често си задавам въпроса, аз ли не виждам нещата в реалната им форма , но тогава сравнявам : и ги виждам още по-ясни 😅.
Просто явно и двете с нея не сте попаднали на хора и място за живеене (ето тя сподели че преди и е харесвало).