И моят син е на 10г. и го е страх от кучета. Мисля, че се отключи след като едно куче зад ограда силно го стресна, когато беше на около 3 години, гледаше ме с неистов ужас. Педиатърката, на която имам доверие ни каза, че ще го надрастне с времето и категорично не се нуждаел от консултации със специалист. Ежедневно, по много пъти обяснявам за кучетата, домашни любимци, че са като малки деца- излизат навън на разходка, да играят и т.н., колко верни приятели са, разказвам му как се грижат за тях, за разликата им с кучетата- пазачи и т.н., говорим си понякога с техните стопани, които ги водят, да ги погали да си поиграят. Но не и не, фиксира ги отдалече, застива и ги чака да отминат. Не го било страх твърди, просто не ги обичал.
Може би, ако момченцето има някаква положителна среща с куче, такава някаква хубаво емоционална, би го превъзмогнало според мен.
Иначе се сещам за ТЕС - Техника на емоционална свобода, или дори леене на куршум. На мен са ми ляли като малка, но страха ми беше от една злополука с автобус. Е, нямам някакви страхове с автобус сега.
А ТЕС според мен е много подходящо, има тема във форума.