Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 6

Супер идея да стиска паричка ,изобщо не се досетих ,иначе снощи  точно така обясних ,както ти си ми дала примера .
Благодаряяя

мадам тиква, моето дете не е с дислексия, друг тип проблем (дефицит) има, но работата с детето и позиционирането му сред колектива са сходни. Нещо много силно ми направи впечастление и ще си позволя да го коментирам, защото многократно съм ронила тайно сълзи вечер, когато щерката е заспала
Според мен е редно да говориш с госпожата - не може да се допуска системно такова отношение. То, от друга страна, така или иначе сте на финалната права в градината, но с учителка в 1 клас е добре да говориш предварително - че детето е различно и е лесно да стане мишена на подигравки от съученици - да има едно наум и да не ги допуска. Един вид, да е по-бдителна. А с детето май е добре да поработи психолог, а и вие да направите всичко възможно да повдигнете самочувствието ѝ - всеки успех да се засипва със суперлативи, да се намери нещо, което детето прави добре и да се подтиква към тези занимания.
Ето, мама Ру е дала пример за нейното дете, което твори и това му доставя вътрешна удовлетвореност. Моето спортува и често съм стигала до обяснението - абе ти не можеш да решаваш задачи като едикойси, ама той дали може да прави шпагат. Всеки има силни страни, а за нашите деца е особено важно да имат сигурността, че са добри в нещо и да не се възприемат като различни, като аутсайдери.
А за думичките - освен, че е хубаво да се визуализират (с паричката), може и небрежно, в свободен разговор да се включват подобни асоциации тези дни - "желязна вилица - много здрава, не се чупи лесно - виж, като паричката, нали? Дано и здравето ни да е такова, желязно, като паричката, да не се разболяваме лесно.."
Ще ги научи, спокойно. По-лошо е другото - че детето вече очаква да бъде засипано с подигравки, то вече се самоопределя като "глупаво" - работете върху това, върху самочувствието, това е основната предпоставка за напредък! Успех

мандаринка - говорих с госпожите и  родителите още при първите обиди. Не е истина какви реакции имаха майките.
 Не мога да проумея и до сега как ,ако можеш да помогнеш на едно макар и чуждо дете, да се чувства по-добре и то не с друго ,а говорейки с твоето собствено , ти освен ,че не го правиш ,а размахваш пръст и ровиш в нечия душа . То бяха въпроси ,то бе дискусия по темата защо е пълна ,пък как аз не трябва да и правя мечешка услуга като я пазя от обиди и какво трябва да правя, за да отслабне.
С този ми опит реших ,че явно живеем на различни планети , защото аз съм човек ,който има достатъчно познания и опит с прословутите килограми , но също така зная, че 2 и 2 ,не винаги е 4 .
Нещото с което се гордея нечовешки бе дъщеря ми ,която когато първият път сподели за лошите думи с които са я наричали ,добави :"Мамо ,аз имам корем и съм дебела ,но ще отслабна, а те не могат да си оправят леглото !" - и с тези думички ,сложи в моите очи всички възрастни в малкият си джоб

Да добавя - говорих с Русе ,на 25ти може да и направят диагностиката ,но на тази възраст диагноза дислексия не можело да се постави. На база резултатите ,щяло да се изработи план по който да работи с логопед.

За четвъртък  записах час при психолог.

И аз - жена на толкоз години вече, видяла какво ли не, още не мога да осмисля подобни неща:
Най-сетне реших, че понеже те не изхождат от централния мозък, а са първична реакция на не особено интелектуално развити същества, всъщност не бива да го осмислям.
То е толкова винаги само в математиката. Защото само тя е точна наука. Останалите не се считат за такива. Затова и чак толкова точни и винаги приложими правила там няма.


Вървете си в Русе, мадам тиква, и при другия специалист вървете.
За сега е все едно дали ще има диагноза написана. Важното е реална работа с детето да се свърши.
Пиши после.
Стискаме палци всички тук да намерите правилния подход с помощта на специалистите!

За съжаление само се говори за толерантност, но такава не се среща и у учителите. В стремежа си да се покажат като по-по-най децата с дислексия се явяват в тежест, защото смъкват общия успех и бавят темпото. Освен това се иска и нагаждане - набиране на теста с подходящ шрифт, разпечатване на кремава хартия, преподреждане на задачи... Много по-лесно е да се дадат тестове наготово откъснати от сборника/ помагалото. Както и работа с подготвени предварително деца. А програмата (последната) е разработена върху слабите страни на децата с дислексия и обучителни трудности, т.е затруднява още повече.  А децата са нетолерантни по всякакъв признак - нисък/ висок, слаб/ пълен, с очила, скоби и т.н. Особено пък, ако самите те са въздух под налягане.
Моята дъщеря още чува от другите деца, че е тъпа или глупава. Те не разбират как тя не може да схване, това, което за тях е лесно. Самочувствието й е толкова ниско, че е готова да повярва на всеки, който й каже, че работата й не струва. И в нейните очи собственото й творение дори и много по-добро не е достатъчно добро, защото вярва на децата, че щом й се смеят значи е така. Когато прави пиленцето гледах малката дъщеря и внучката на приятелка. Та с едното момиченце на 7г заедно се заиграха с моделина. Детето направи нещо подобно на динозавър че, което нарече птиче. И каза на моята дъщеря, че нейното не е хубаво, че не се прави така. Вярно е, че детето рисува добре за възрастта си, но и не приема, че чуждото може да е по-добро. А племенницата й е аутист, т.е различно дете. Понеже на моето дете му се присмиват, тя започва да прави същото с другите. И се влиза в един омагьосан кръг - или ще се присмее на някого или ще се подписва и тръшне, че не може, че не се е справила, защото някой друг й се е присмял. Оф, и аз се опитах докато го обясня.

Много е трудно това с приемането на различните. По принцип в нашето общество, а при децата още повече. Децата не могат да съчувстват, това се възпитава по-късно. И то много зависи от семейството, не у всички успяват да го възпитат. Но е трудно едно крайно нетолерантно общество, каквото е българското, да възпита толерантни деца. Точно за това си говорихме снощи с брат ми. Той твърди, че в никакъм случай не трябва да казвам в училище, че са с дислексия, да им вадя ТЕЛК и да ползват привилегиите, които им се полагат, защото така другите деца ще им се подиграват. Което до голяма степен сигурно е вярно. Но пък от друга страна те имат нужда от тези привилегии иначе ще ни е много, много трудно. И сега съм малко раздвоена и се чудя какво да правя. Във вторник имам среща с директорката, да видим за тези матури какво може да се направи, пък нататък ще го мисля.
Да ви питам - една логопедка вчера ми каза, че ако децата се водят със СОП не получават нормална диплома, а само удостоверение, с което не могат да кандидатстват нататък. Аз мислех, че това е само за тези, които са на индивидуална програма. Тя не беше сигурна. Как е всъщност? 
И да се похваля. Вече има резултат от съвместната домашна работа. Вчера са правили тестове по всичко, общо 4 теста и нямаме оценка под 4. А до сега имаше доста 2 и 3. Това без никакви облекчения. Много съм доволна. 

Savina 33 за дислексия, дисграфия дават F81....по МКБ 10. По наредба за телковете могат да ви дадат и процент по- малък от 50.  За СОП, ако децата не са по индивидуален учебен план, а покриват ДОИ ще си получат нормална диплома. Ако не покриват ДОИ, тогава ще имат различно оценяване.

Савина, нетолерантност ще има и в двата случая и ако кажеш, и ако не кажеш. Ако кажеш може да ги избягват защото "нещо им има", ако не кажеш - да им се подиграват, че са "глупави и тъпи" щом не разбират. Децата не е задължително да знаят. Имам предвид съучениците. Облекчения и отстъпки ще получат само, ако са със СОП. Тогава ще им се осигури и подкрепа в училище. Въпрос на късмет е да е качествена. Аз отказах, точно защото в нашия град ще ги третират като деца от помощно училище, ще вървят по индивидуална програма и няма да вземат нормална диплома. Ако обаче подкрепата е както трябва - до покриване на ДОИ, няма проблем с оценяването. Изясни си това преди да подпишеш. Имаш право и за откажеш. Но моето мнение е, че е по-добре учителите да са наясно. Тогава евентуално можеш да срещнеш разбиране на проблема. Иначе рискуваш, ако попаднете на кофти учители и те да тормозят децата и да им се подиграват.

Да, и аз мисля, че учителите са първите, които трябва да знаят. Иначе ще видим във вторник директорката какво ще предложи като подкрепа.

Аз мисля, че всъщност емпатията е вродена, но възрастните я изкореняват. Ако наблюдавате малки деца, ама съвсем малки - много често ако едно се разплаче, всички околни също започват да плачат. Това е вид емпатия. Тази сутрин пак го видях с очите си - в групата на сина ми в яслата има ново дете и то се разплака сутринта на вратата; моят син посещава от август и отдавна вече не плаче, даже напротив, но сега заради това дете и той заплака и тръгна да го прегръща, да не иска да влезе... Но възрастните обичайно започват с "Ти пък за какво плачеш сега?", "Хайде остави го/я, нека си реве" и тем подобни реплики, плюс коментари по адрес на деца и родители, и лека-полека емпатията се изкоренява и децата се научават не само да не съчувстват, ами и да се подиграват и да мачкат различните.

А по нашия въпрос, логопедът ни започва да се съмнява дали наистина има нужда от нея. Всеки път правят диктовки и дават да правим вкъщи и на тях грешки няма. Тук-таме типични за възрастта замени на А и Ъ, О и У, С и З, но това Ж и З, К и Т, заради което отидохме го няма, нито други такива, които говорят за проблем. На училищните диктовки има повече грешки, от най-разнообразен тип. В училищя дъщеря ми седи на последния чин, а учителката диктува седнала на бюрото най-отпред. Логопедът мисли, че грешките се дължат на това - просто дъщеря ми не чува добре от това разстояние, и сега ще говоря да я преместят по-напред и да видим дали ще има подобрение там. Иначе съм много доволна от работата и засега ще продължим, защото тя започна да преодолява страха си от българския език и точно тази нагласа "Аз не знам, аз не мога, аз ще сбъркам", която имаше и заради която не искаше да работи. Даже вече е прочела половин книга, започна и за доста по-кратко време да успява да си напише домашните.

Това е всъщност имитация, несъзнателна реакция на мимика, жест, действие, поведение, глас, тон, тембър, не точно е емпатия. Едни деца ще повторят видяното, но други - не. Повторението не е абсолютно доказателство за емпатия. И при възрастните тя също има различен израз.
За да е налице истинска емпатия, то е необходимо един човек да е достатъчно емоционално зрял, за да осъзнава какво чувства, защо и, съответно, да може да разбира и да си обяснява чуждите емоции и чувства.
Не случайно на тъпите детски, на които разни герои се удрят и трепят с какво ли не, малките деца се хилят. Не че са невъзпитани. Просто филмчетата са тъпи и децата са още малки, за да го схванат. Ако се хилят на тях и като големи, значи емпатийността им не е била развита както е било нужно.
Затова емпатията се учи. Истинската зряла съпричастност може да е налице едва в ученическа възраст, и то ако е развивана с помощта на възрастните, които се грижат за детето.
Но за целта родители и учители трябва да са достатъчно интелектуално и емоционално зрели и интелигентни. Да обясняват по приемлив начин. Да възспират лошото поведение и да насърчават доброто. Иска и мисъл, и усилия. Повечето, уви, не са готови за това.
http://evolife.bg/kakvo-e-empatiyata/
В статията има не лоши съвети за учене на емпатийност.
Още по въпроса:

https://littlejody.wordpress.com/2014/12/01/%D1%83%D0%BF%D1%80%D … D1%8F-%D1%83-6-7/

http://bg.housepsych.com/empatiya_default.htm

Етапи за изграждане на съпричастност:
https://movefeelplay.com/%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8-%D0%BD%D … 0%B4%D0%B5%D1%86/

Здравейте, мами! Реших да се обърна към вас за съвет, време ли е да заведа дъщеря си на преглед? Тя е едно много умно и будно дете. На 4г е. Когато купуваме книжки, които развиват мисленето се справя много добре, умее да брои, разпознава цифри и букви до Х(бърка М и И) . Помни неща, които понякога ме изненадват. А понякога ме изненадва как не помни неща, които би трябвало, тоест обикновено не помни, когато не я интересува. Проговори късно след 2та година. Сега се справя много добре, понякога казва думи както на нея й е удобно, като я поправя ги казва без проблем, по сложните ги повтаря по - трудно. Страхът ми идва от това, че трудно помни стихчета от градината. Сега има две изречения, обърква ги. Често сменя по принцип словореда на изречения, които искам да повтори. Не знам дефицит на вниманието ли е или дислексия... Моля за съвет..

Здравейте Аглая,
До скоро се смяташе, че дислексията може да се установи едва след първи-втори клас. Но в последните години се заговори за превенция на обучителните затруднения и за ранен скрининг на всички деца още на 3,6 години в детската градина. За съжаление не навсякъде се прилага. Можете да направите консултация, но нека е при специалист по дислексия, а не просто логопед. Имате още време, не се тревожете. Детето е малко и по-вероятно е нещата да се наместят с времето, ако само по-трудно помнене на стихчета Ви притеснява. Детето Ви разбира ли шеги, ирония, пословици и поговорки, може ли да отгатва гатанки например? Бърка ли и други букви освен М и И? Граматически правилно ли говори за възрастта си? Разбира ли указания? Изпълнява ли молби от две последователни действия " отиди ... и ...."?

Често се опитвам да я провокирам да отгатва и обикновено ме разбира, когато й поставя правилно въпроса. Например в книжка бяха показани обувки, чорапи и шапка на един ред, веднага се сети, че шапката е за глава. Друго, което ме притеснява и може би свързано с късното проговаряне е, че понякога й е по - трудно да състави изреченията си, когато иска да ми разкаже нещо. Въпреки, че я следя през последната година има напредък. И другото е смяна на словореда като повтори изречение от мен отново не всеки път, но се случва. От граматична гледна точка по - голямата част й е правилна, но прави и грешки. Лошото е само, че сме от малък град, тук има само един логопед, но ако се наложи ще търсим начин и за друг град.

В страната има няколко центъра за детско-юношеско психично здраве. И в София детската психиатрия  на Александровска болница. Ако край Вас има наблизо такъв център ще ви препратят към него, тъй като са много натоварени, още повече, че става въпрос за по-малко дете. Най-добре е да дойдете в Русе в Асоциация дислексия или да проверите къде край Вас има специалист по дислексия. Другият вариант е като стане детето на 5г да поискате чрез градината обследване. Те ще извикат мобилен екип от ресурсен център и ще направят тестването. За съжаление на много места отлагат това тестване докато детето не мине ограмотяване в училище. За мен това е загуба на време. Ако в подготвителните групи се работи целенасочено с детето от специалист, то ще тръгне подготвено на училище и ще се избегне стреса на първи клас, когато детето се травмира, че не се справя като съучениците си и започва да се чувства глупаво и неспособно.
За буквите, които бърка - вземете магнитна дъска с букви. Нека детето изследва буквата. Прокарате пръстче по нея да осмисли елементите й. После другата буква. След това насочи вниманието върху това по какво си приличат и по какво се различават двете букви. Полезно ще е като учите буквите да не ги озвучава с традиционното Ъ накрая - БЪ, ВЪ, МЪ...., а да започне да ги свързва със съответния звук. С б, в,г, които са като взривни става по-трудно, затова първо започнете със сонорните - М,Л, Н, Р, след това със З, Ш, С - ммм, ннн, ссс, шшшш, зззз .