Как разбрахте, че сте готови за бебе?

  • 24 271
  • 173
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 1 770
Наистина понякога има парадокс и на хората, които много го искат не им се получава и обратното- такива, които не им се ражда, по ирония на съдбата забременяват през година(това си е невежество дори...)Но такъв е живота и трябва да се борим с демоните в нас и да не позволяваме на чувството за несправедливост и самообвиненията да ни надвият. Изисква се много сила и самоконтрол за това...
В крайна сметка за мен наистина е важно и двамата партньори да го искат еднакво силно и да са готови да преминат през всичко, за да го постигнат. Разочарованието понякога от партньора, може да бъде по-силно и от разочарованието ни от факта, че не можем да постигнем заветната си цел...Затова, не чакайте да сте 100% готови, а искате ли дечица и най-вече имате ли подкрепата на любимия човек - действайте! Успех желая и много сбъднати мечти на всички! 💫🍀🎁

# 166
  • Мнения: 21
Не разбираш, а усещаш , че си готов за бебе тогава, когато осъзнаваш липсата на нещо и това нещо е едно малко човече . На 24 започнахме с опитите , на 25 година по- късно се получи...това беше нещото , което исках до такава степен , че се чувствах мн тъжна на моменти. Разбира се трябва да се осъзнае , че освен че е сладко едно бебе , то трябва да си готов че ще имаш много грижи и нещата малко или много ще се променят . Когато забременях нещо в мене всякаш се успокои, сега не съм нервна като преди...много съм щастлива и с нетърпение очакваме да го прегърнем . Да си родител е най- красивото чувство , което на мене лично ми даде много увереност и стимул за много нови неща.

# 167
  • Мнения: 25 673
Държа си бебето на 6 дни е, и не знам дали съм готова.... hahaha

# 168
  • Мнения: 18 503
Лъки Честита Радост! Да ти е жива и здрава ! Първата седмица е най-странна. После се адаптираш към новата ситуация 😆 на мен първите 5 дни ми минаха като на сън...чувствах се много странно.

# 169
  • Мнения: 28 135
Държа си бебето на 6 дни е, и не знам дали съм готова.... hahaha
Лъки, честито бебоче....щом го държиш вече в ръцете си...готова си!

# 170
  • Мнения: 548
Нашето “готови сме“, дойде с месец разминаване при единия и другия. Декември аз реших, че вече мисля в тази посока и ще го изчакам известно време, ако той не иска ще преосмислям връзката и има ли смисъл тя да продължава. Средата на Януари (преди 3г.) ми закъсня и му следих реакцията, която беше съвсем спокойна. Обаче след 1-2 дни ми дойде и той беше видимо разочарован. Тогава ми каза: “Еееее точно се бях навил...ай да пробваме наистина“ и така се оказахме на една вълна. Тогава си направих регистрация в този форум, без да имам представа какво ме чака... Но ще се случи някога Simple Smile

# 171
  • Пловдив
  • Мнения: 14 203
Ми така, като сравних актуалната ми възраст (35-36) с възрастта, на която раждат повечето и с възрастта, до която изобщо може да се ражда природно, и си викам: абе, време ще да е сигурно.
А защо точно тогава -  защото тогава се запознах с таткото. Той, между другото, определено държеше на деца и си го казваше от самото начало.
Ако питаш дали изведнъж ми се е заискало да гушкам пухкаво бебе - не. Wink
Ако питаш дали съм се чувствала способна да гледам такова - всеки умствено и що-годе физически здрав пълнолетен индивид, предполага се, може да го прави.
Защо не направих бебе с предишния си приятел, като и тогава бях съвсем пълнолетна - сигурно не съм се чувствала готова. Wink

# 172
  • Мнения: 25 673
Лъки Честита Радост! Да ти е жива и здрава ! Първата седмица е най-странна. После се адаптираш към новата ситуация 😆 на мен първите 5 дни ми минаха като на сън...чувствах се много странно.
Hug Hug Hug Мерси!
Лъки, честито бебоче....щом го държиш вече в ръцете си...готова си!
Blush Blush Blush

# 173
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Държа си бебето на 6 дни е, и не знам дали съм готова.... hahaha

Честито  bouquet Да ти е жива и здрава и много да ви усмихва Simple Smile

Все още мисля, че надали идва момент, в който си абсолютно сигурен, че си готов.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт