Здравейте,мами,в последно време все по-често се замислям за още едно бебче,вече си имаме едно момченце на година и половина.С мм живеем извън България за момента,та баби и дядовци за помощ наоколо няма.Искам да попитам ако има майки с бебе на път и още едно малко дивеещо детенце как се оправят?Вярно,че зависи дали бременността е лека,или не толкова,но домакинска работа,гледане на малкото дете и особено като се налага да се вдига и носи едно 12-15 кг превъзбудено и понякога ритащо бебе + големия корем?
- Публикувана: 28 ноем. 2016, 17:20 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2020, 17:16 ч.
Втора бременност и малко дете, как се справяте?
Аз не съм била в такава ситуация, но го наблюдавах при познатите ми. Жени на възраст сем и бързаха, та затова раждаха по две, три едно след друго. На някои второто им беше близнаци. Справяха се. Носеха бесенеещи деца по 15+ кг. седнали върху големите кореми и хич не им пукаше. Тичаха, скачаха, ходеха по плажовете. Аз им се чудех пък те ми се смееха. Чужденки са.
Когато забременях с второто, първото беше почти на 2г. В началото имах отлепване на плацентата и беше нежелателно да вдигам тежко. Баткото обаче не го интересуваше много и по-скоро не разбираше положението ми, и постоянно искаше да се гушкаме, когато сме навън. Гушках го. Нямах проблеми за щастие, дори след петия месец се чувствах отлично, плацентата си беше наред. Общо взето нямах проблеми с гушкането и големия корем 
Стискаш зъби и се оправяш. Правилно подреждане на приоритетите му е майката и гъвкава организация. Ако и таткото не се скатава, става съвсем поносимо.
Моите са 3 броя през 2 години, гледани без баби и друга помощ, в чужбина, с постоянно пътуващ татко. Не мога да кажа, че е било лесно, но и невъзможно не е.
Допълвам се... ако домакинската работа е това, което те спира в желанието ти за второ дете, то помисли дали правилно са подредени приоритетите в живота ти.
Моите са 3 броя през 2 години, гледани без баби и друга помощ, в чужбина, с постоянно пътуващ татко. Не мога да кажа, че е било лесно, но и невъзможно не е.
Допълвам се... ако домакинската работа е това, което те спира в желанието ти за второ дете, то помисли дали правилно са подредени приоритетите в живота ти.
Моите са с година и 5м. разлика.Ще излъжа ако кажа че не ми е трудно,но не съжалявам,че се случи така.Прави ми впечатление,че хората в България се страхуват от малка разлика при децата,а в чужбина е нещо нормално и често срещано.Често ме гледат странно по улиците като тръгна и с двете,но вече свикнах.
Допълвам се... ако домакинската работа е това, което те спира в желанието ти за второ дете, то помисли дали правилно са подредени приоритетите в живота ти.
[/quote]
Не забелязвам някъде да съм казала,че това ме спира,просто питам хора,които са минали по този път или в момента се движат по него.НО винаги ще се намери някой,който да се направи на философ и да изкритикува другите.Ако минимума на домакинската работа е детето ми да е нахранено с вкусна домашна храна и облечено с чисти дрехи,то смятам,че приоритетите ми са си точно на мястото!
Не забелязвам някъде да съм казала,че това ме спира...
Приоритетите са ти ок според мен.
Но ако сама се грижиш за тях ще ти е трудно. Ако споделяте тези отговорности с бащата на децата, тогава ще е пъти по-леко.
Сама прецени какво е ежедневието ви, какви са разбиранията ви, как едно ново дете ще се смести в тях и прецени дали сега е моментът или когато първото дете поотрасне малко и има по-голяма самостоятелност, за да намалеят грижите ти по него.
Виж тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=804406
Сигурна съм, че там ще намериш отговорите на всичките си въпроси.
Сигурна съм, че там ще намериш отговорите на всичките си въпроси.
В същата ситуация съм/бях с бременността. Разликата между двете деца е 2.5 години, а малкото сега е на два месеца. И на работа си ходих до последно, а детето ходеше на ясла. Откакто родих я пращам на яслата само ако имам да ходя някъде по работа и преценя, че ще ми е трудно да мъкна и двете деца. Иначе си се гледаме вкъщи. Имах, за щастие, лека бременност. А и таткото ми помага много вечер и през нощта когато се налага (ако и двете са решили да не спят по ведоми или неведоми причини).
Мисля, че щом имате желание и възможност за второ, ще се справите. Дано имаш безпроблемна бременност.
Мисля, че щом имате желание и възможност за второ, ще се справите. Дано имаш безпроблемна бременност.
Аз бях и съм още в тази ситуация, с разликата че 2рата бременност не беше планирана. Децата ми са с 1г и 10м разлика. Живеем на 3 ет и до 5м от бременността си качвах количката до 2ри етаж, после ми дойде акъла че мога да я слагам и в гаража. Малката в началото неможеше сама да се качва и я носех до горе. Гушкала съм си я до последно и съм я разнасяла. И тя ми е дете и не разбира. Ама от опит- бременността е по лесна, трудното е после. На бебето му се спи тя иска да скача/крещи и т.н., бебето не е спало цяла нощ от колики примерно, тя става в 7 и аз трябва да съм на линия.
Чистенето не го мисли- то никога не свършва, чинии мия докато спят децата 1 път дневно, пода мия ако ми остане време след чиниите, простирането и готвенето, ако не остава за вечерта или за следващия ден, когато нещо е по малко
П.С. Забравих да вмъкна че таткото работи доста и често пътува в командировки, та не ми бил от кой знае каква помощ, а когато помага се занимава само с каката
В чужбина сме и нямаме помощ, имаме баба и дядо наблизо но и на тях не им се занимава много с деца та се виждаме на 1-2 седмици за 2-3 часа
Чистенето не го мисли- то никога не свършва, чинии мия докато спят децата 1 път дневно, пода мия ако ми остане време след чиниите, простирането и готвенето, ако не остава за вечерта или за следващия ден, когато нещо е по малко
П.С. Забравих да вмъкна че таткото работи доста и често пътува в командировки, та не ми бил от кой знае каква помощ, а когато помага се занимава само с каката
В чужбина сме и нямаме помощ, имаме баба и дядо наблизо но и на тях не им се занимава много с деца та се виждаме на 1-2 седмици за 2-3 часа 
Една година и 10м.е разликата на моите /закъсняхме по предварителен план - исках още по-малка /. Баща им работеше до 18-19ч., но после беше ударно насреща, както и през почивните дни. Без баби.
Организацията се случваше в малка гарсониера, гледах да спят и ядат едновременно, излизах с подходяща количка /за породени/ и ми оставаше прилично свободно време. Имах късмет детската площадка да е под прозореца ми и яденето се готвеше самичко на котлона, а ние стояхме навън.
Да,има трудни моменти, в които се чудиш как нощното кърмене да не събуди по-голямото, как да влезнеш в банята сама, но пък не сме се спирали нито от пътувания, нито от гостувания.
Истината е,че имах късмет да ми се паднат спокойни бебета, изключвам периода на коликите.
Затова надали нашия опит ще ти бъде от 100 %-ова полза.
Двамата ги пуснах заедно направо на детска по належащи причини /имах уникален късмет директорката да се съгласи дребния да ходи в групата на сестра си - той нямаше още 3г./
Справяш се, когато имаш що-годе спокойствие и увереност, че всичко минава.
П.С. Имах огромна помощ от страна на уреди - съдомиялна, сушилня, така че не съм губела време в миене на чинии и простиране, а и предвид малкия калибър на жилището, поддържането му в приличен вид не е било трудно.
/. Баща им работеше до 18-19ч., но после беше ударно насреща, както и през почивните дни. Без баби.Организацията се случваше в малка гарсониера, гледах да спят и ядат едновременно, излизах с подходяща количка /за породени/ и ми оставаше прилично свободно време. Имах късмет детската площадка да е под прозореца ми и яденето се готвеше самичко на котлона, а ние стояхме навън.
Да,има трудни моменти, в които се чудиш как нощното кърмене да не събуди по-голямото, как да влезнеш в банята сама, но пък не сме се спирали нито от пътувания, нито от гостувания.
Истината е,че имах късмет да ми се паднат спокойни бебета, изключвам периода на коликите.
Затова надали нашия опит ще ти бъде от 100 %-ова полза.
Двамата ги пуснах заедно направо на детска по належащи причини /имах уникален късмет директорката да се съгласи дребния да ходи в групата на сестра си - той нямаше още 3г./
Справяш се, когато имаш що-годе спокойствие и увереност, че всичко минава.
П.С. Имах огромна помощ от страна на уреди - съдомиялна, сушилня, така че не съм губела време в миене на чинии и простиране, а и предвид малкия калибър на жилището, поддържането му в приличен вид не е било трудно.
Ама от опит- бременността е по лесна, трудното е после.
. като съм бременна не съм човек. Не мога да се грижа за себе си камо ли за малко дете. 
Все още съм бременна, живи и здрави ще са с разлика 2 години без няколко дена. Гледаме се без баби. Определено тази бременност ми мина по-леко, някак си не се отпуска човек, защото знаеш, че има за кого да се грижиш. Лятото бях сама без таткото 2 месеца. Справих се, макар да беше в началото на бременността. Бяхме решили, че ако ми е трудно с домакинската работа, ще си повикам помощница, но това не се наложи. Всичко зависи до личната организация. Аз съм въвела отдавна режим на детето и това ми помага да имам време и за себе си.
Махнахме бибата на 1г 4м, памперса на 1г 8м, от скоро спи самостоятелно в отделна стая, за да не се стресира после при появата на новият член на семейството.
Когато таткото се прибере от работа, също ми помага с домакинската работа. Миенето на чинии се извършва от миялната, а това доста време спестява.
Ако се кърмехме още и се будеше през нощта (случва се рядко) вероятно нямаше да планувам толкова скоро бебе.
Махнахме бибата на 1г 4м, памперса на 1г 8м, от скоро спи самостоятелно в отделна стая, за да не се стресира после при появата на новият член на семейството.
Когато таткото се прибере от работа, също ми помага с домакинската работа. Миенето на чинии се извършва от миялната, а това доста време спестява.
Ако се кърмехме още и се будеше през нощта (случва се рядко) вероятно нямаше да планувам толкова скоро бебе.